Book of Common Prayer
Величието на Царя и Невястата (Църквата) Му
45 За първия певец. По мелодията на шошаним[a]. Песен на Кореевия хор. Песен за любовта.
2 [b] От сърцето ми извира блага дума.
Моята песен е за царя.
Езикът ми е перо на бързописец.
3 Ти си по-прекрасен от синовете на човека,
благост се излива от Твоята уста.
Затова Бог Те благослови за вечни времена.
4 (A)Силни, препаши меча Си на Своето бедро!
Препаши се със Своята слава и със Своето величие!
5 И в Своето величие язди победоносно в колесница
заради истината, благостта и правдата!
И Твоята десница ще Те води към величествени дела.
6 Твоите стрели са остри,
проникват в сърцата на враговете на Царя;
народите падат пред Тебе.
7 Престолът Ти, Боже, е вечен
и жезълът на правдата е жезъл на Твоето царство.
8 (B)Ти обикна правдата и намрази беззаконието.
Затова, Боже, Твоят Бог Те помаза
с елей[c] на радост повече от другите властници.
9 На смирна[d], алое[e] и касия[f] ухаят всички Твои дрехи;
струнна музика Те весели в дворци, украсени със слонова кост.
10 Царски дъщери са между Твоите знатни;
царицата стои отдясно на Тебе с накити от офирско[g] злато.
11 Чуй, дъще, и разбери,
забрави своя народ и своя бащин дом!
12 И Царят ще пожелае твоята красота,
защото Той е Твоят господар. И ти Му се подчини!
13 Дъщерята на Тир ще дойде с дар;
богатите от народа ще търсят Твоето благоволение.
14 Величествена е царската дъщеря в двореца,
златотъкана е нейната дреха.
15 Ще я доведат при царя в пъстровезани дрехи;
девици, нейни приближени, ще я доведат при Тебе.
16 Водят ги с радост и ликуване,
те влизат в царския дворец.
17 На мястото на Твоите бащи ще бъдат Твоите синове;
ще ги поставяш за князе по цялата земя.
18 (C)Ще направя Твоето име да се споменава от род в род;
затова народите ще Те славят за вечни времена.
Господ е Царят на света
47 За първия певец. Песен на Кореевия хор.
2 (A)[a] Ръкопляскайте с ръце, всички народи,
възкликнете към Бога с радостен глас!
3 (B)Защото Всевишният Господ е страшен,
велик Цар над цялата земя.
4 Той покори народи под нас
и страни под краката ни;
5 избра за нас наследството ни,
чудесната земя на Яков, когото възлюби.
6 (C)Бог възлезе при възклицания,
при тръбен звук.
7 Възпявайте нашия Бог,
възпявайте нашия Цар, пейте,
8 защото Бог е Цар на цялата земя!
Пейте празнична песен!
9 (D)Бог се възцари над народите,
Бог седна на святия Си престол.
10 Велможите на народите се събраха
с народа на Бога на Авраам, защото земните царе принадлежат на Бога.
Той се извисява над тях.
Сион – Божият град
48 Песен. Псалом на Кореевия хор.
2 (E)[b] Велик е Господ и високо е прославян
в града на нашия Бог, на святата Му планина.
3 Прекрасно възвишение, радост на цялата земя
е планината Сион[c], далече на север,
и той е градът на великия Цар.
4 Бог е в Своите дворци, Той е познат като прибежище.
5 Защото ето на, царете се събират
и потеглят срещу него.
6 Щом те го видяха, почудиха се,
вцепениха се от страх и избягаха.
7 (F)Страх ги обзе там,
мъка като на жена, когато ражда;
8 Ти съкрушаваш тарсийските кораби[d]
с източния вятър.
9 Каквото чухме, това и видяхме в града на Господа Вседържител, в града на нашия Бог.
Бог ще го утвърди за вечни времена.
10 Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие
всред Твоя храм.
11 (G)Както Твоето име, Боже,
така и Твоята слава се простират до краищата на земята.
Твоята десница е изпълнена със справедливост.
12 (H)Нека да се радва планината Сион,
да се радват дъщерите[e] на Юдея
заради Твоите справедливи присъди.
13 Огледайте Сион и го заобиколете,
пребройте неговите кули!
14 (I)Внимателно разгледайте неговите крепостни стени,
неговите укрепления,
за да разкажете на следващия род.
15 Защото този Бог е наш Бог за вечни времена.
Той винаги ще ни ръководи.
Йов се обръща към Бога. Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила
29 Тогава Йов продължи своето слово и каза: 2 „О, да бях, както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше, 3 когато светилото Му светеше над главата ми и под Неговата светлина вървях спокойно в мрака; 4 (A)когато бях в зрелите си години и Божията закрила беше над моята шатра; 5 когато Всемогъщият беше още с мене и моите деца ме заобикаляха; 6 (B)когато моите стъпки се обливаха с мляко и от маслиновите дървета по скалите се лееха за мене потоци масло! 7 (C)Когато излизах пред градските порти и заемах мястото си на площада, 8 видеха ли ме младите, отдръпваха се, а старите ставаха и стояха прави, 9 князете се спираха да говорят и поставяха длан пред устата си, 10 гласът на първенците се сдържаше и езикът им прилепваше към небцето им. 11 Когато някой ме чуваше с ухото си, облажаваше ме, видеше ли ме с око, прославяше ме, 12 (D)защото спасявах бедния, който викаше за помощ, и сирака, който си нямаше човек да му помогне. 13 Благословението на изоставения идваше върху мене и на сърцето на вдовица давах радост. 14 (E)Справедливостта беше моето красиво облекло. Нея раздавах, тя ми беше като наметало и покривало на главата. 15 Аз бях очи за слепия и крак за сакатия, 16 баща бях за сиромаси и внимателно проучвах тъжбата на този, когото не познавах. 17 (F)На беззаконника чупех челюстите и изтръгвах от зъбите му заграбеното. 18 Казвах си: ‘В гнездото си ще почина и дните ми ще бъдат много – като пясъка; 19 коренът ми ще е открит за водата, и росата ще нощува в клоните ми, 20 славата ми няма да остарее с мене, лъкът ми е здраво в ръката ми!’
Апостол Павел и Варнава в Икония
14 В Икония те също влязоха в юдейската синагога и говориха тъй, че голямо множество юдеи и елини повярваха. 2 Невярващите юдеи обаче възбудиха и озлобиха душите на езичниците против братята. 3 (A)Но те останаха тук доста време и говореха дръзновено за Господа, а Той свидетелстваше за словото на Своята благодат, като им даваше сила да извършват знамения и чудеса. 4 А народът в града се раздели: едни бяха с юдеите, а други – с апостолите. 5 Когато узнаха за намерението на езичниците и на юдеите, заедно с техните водачи, да ги охулят и убият с камъни, 6 те забягнаха в градовете на Ликаония, Листра и Дерва и в техните околности 7 и там благовестяха.
Апостолите в Листра
8 (B)В Листра имаше един човек, немощен в нозете, който можеше само да седи. Той беше куц по рождение и никога не беше ходил. 9 Човекът слушаше, когато Павел говореше. А той се вгледа в него и като забеляза, че вярва и затова може да бъде изцелен, 10 му каза с висок глас: „На тебе казвам в името на Господ Иисус Христос, изправи се на нозете си!“ И той веднага скочи и започна да ходи. 11 (C)А тълпите народ, като видяха какво стори Павел, започнаха да викат на ликаонски: „Богове в човешки образ са слезли при нас.“ 12 И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже предимно той говореше. 13 А жрецът от храма на Зевс пред града им, като доведе пред вратите обкичени с цветя бикове, искаше да извърши заедно с народа жертвоприношение. 14 Но щом чуха за това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и се хвърлиха сред народа с викове: 15 (D)„Мъже, защо правите това? И ние сме хора като вас и ви благовестим, за да се обърнете от тези лъжливи богове към живия Бог, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, което е в тях. 16 В миналите поколения Той остави всички народи да вървят по своите пътища, 17 (E)макар да не преставаше да свидетелства за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена, хранеше ни и изпълваше сърцата ни с радост.“ 18 С тези думи те едва убедиха народа да не им принася жертва, а всеки да отиде у дома си. Но докато те стояха там и поучаваха,
31 (A)Тогава юдеите пак грабнаха камъни, за да Го убият. 32 Иисус им отговори: „Много добри дела ви показах от Своя Отец. За кое от тези дела искате да ме убиете с камъни?“ 33 (B)Юдеите Му отговориха: „Не за добро дело искаме с камъни да Те убием, а за богохулство – за това, че Ти, бидейки човек, се правиш на Бог.“ 34 (C)Иисус им отговори: „Не е ли писано в Закона ви: ‘Аз рекох: богове сте’? 35 Ако Той нарече богове онези, към които бе отправено Божието слово – а Писанието не може да се наруши, 36 на Този ли сега, Когото Отец освети и изпрати в света, вие казвате: ‘Богохулстваш’, защото рекох: ‘Аз съм Божий Син’? 37 (D)(E)Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте; 38 (F)ако пък ги върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и да повярвате, че Отец е в Мене и Аз съм в Него.“ 39 (G)Тогава пак искаха да Го хванат. Но Той се измъкна от ръцете им 40 (H)и отново отиде отвъд Йордан, на мястото, където по-рано Йоан кръщаваше, и остана там. 41 Мнозина дойдоха при Него и казваха: „Йоан наистина не извърши никакво чудо, но всичко, което каза за Него, беше вярно.“ 42 (I)И там мнозина повярваха в Него.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.