Book of Common Prayer
Псалом, посветен на покаянието
38 Псалом на Давид. За възпоменателна жертва.
2 (A)[a] Господи, в яростта Си не ме изобличавай
и в гнева Си не ме наказвай,
3 (B)защото Твоите стрели ме улучиха
и Твоята ръка тежи върху мене.
4 (C)Няма здраво място в плътта ми, понеже Ти си разгневен.
Няма спокойствие за моите кости заради греховете ми,
5 (D)защото моите беззакония надвишиха главата ми,
като тежък товар ме притиснаха.
6 Вонят и гноясват моите рани
поради безумието ми.
7 Аз се прегърбих и съвсем се наведох,
цял ден ходя нажален,
8 (E)защото цял се треса от треска
и нищо здраво няма в тялото ми.
9 Изнемощях и съвсем съм разбит;
аз викам от мъките на своето сърце.
10 (F)Господи, пред Тебе са всичките ми желания
и моето стенание не е скрито от Тебе.
11 Сърцето ми бие силно; моите сили ме напуснаха,
изчезва и светлината на очите ми.
12 (G)Моите приятели и моите близки се отдалечиха заради раните ми
и моите роднини ме избягват.
13 А онези, които посягат на живота ми, слагат примки и които ми желаят зло,
говорят за моето загиване
и замислят коварства всеки ден.
14 (H)Но аз като глух – не чувам,
и съм като ням, който не отваря устата си.
15 Станах като човек, който не чува,
и няма в устата си отговор,
16 защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще ме чуеш, Господи, Боже мой.
17 (I)И аз казах: „Нека да не тържествуват над мене моите врагове;
когато кракът ми се подхлъзне, да не важничат над мене.
18 Близко съм до това да падна
и страданието не ме напуска никога.
19 (J)Беззаконието си признавам,
съкрушен съм заради греха си.
20 А онези, които враждуват с мене без причина, са силни;
онези, които ме ненавиждат без вина, са многобройни.
21 (K)Те ми отвръщат със зло за доброто, враждуват против мене,
защото следвам доброто.
22 (L)Господи, Боже мой, не ме изоставяй,
не се отдалечавай от мене;
23 (M)Господи, Спасителю мой,
побързай ми на помощ!“
Далет
25 (A)Душата ми е стъпкана в прахта:
дай ми живот според словото Си.
26 Разказах за своите пътища и Ти ме чу:
научи ме на Своите наредби.
27 Дай ми да разбера пътя на Твоите наредби
и ще размислям за Твоите чудеса.
28 Душата ми чезне от скръб,
насочи ме според Своето слово.
29 Отдалечи от мене пътя на лъжата
и бъди милостив към мене чрез Своя закон.
30 Избрах пътя на истината,
винаги помня Твоите решения.
31 Привързах се към Твоите наредби;
Господи, не допускай да загина.
32 С ревност ще изпълнявам Твоите заповеди,
защото Ти ме изпълваш с благоразумие.
Хе
33 Господи, посочи ми пътя на Своите наредби
и ще се придържам към него докрай.
34 Вразуми ме и ще спазвам Твоя закон,
ще го следвам от все сърце.
35 Поведи ме по пътеката на Своите заповеди,
защото аз я пожелах.
36 Наклони сърцето ми към Своите наредби,
а не към печалбарство.
37 Отвърни очите ми, за да не виждам суета,
дай ми да живея чрез Твоето слово.
38 Спази обещанието Си към Своя служител,
както към всеки, който Ти се подчинява.
39 Отклони от мене хулата, от която се страхувам;
Твоите решения са добри.
40 Ето аз силно пожелах Твоите заповеди,
дай ми да живея според Твоята правда.
Вав
41 Господи, нека ме споходят Твоята милост
и Твоето спасение според обещанието Ти.
42 Тогава ще дам отговор на този, който ме хули,
защото се уповавам на Твоето слово.
43 Не отнемай напълно от устата ми словото на истината,
защото аз се уповавам на Твоите решения
44 и ще следвам Закона Ти винаги,
до вечни векове.
45 Ще ходя свободно по Твоя път,
защото търсих Твоите заповеди.
46 Ще говоря за Твоите откровения пред царе,
без да изпитвам срам.
47 Ще се утешавам с Твоите заповеди,
които силно обикнах.
48 Ще простирам ръцете си към Твоите заповеди,
които обикнах,
и ще размислям за Твоите наредби.
Отхвърляне на обвиненията с вяра в провидението на всемогъщия Бог
12 В отговор Йов каза:
Призивът на Йов към Бога
14 (A)Роден от жена, земният човек е кратковременен, преситен с безпокойство. 2 (B)Цъфти като цвете, но и повяхва; бяга като сянка и не се задържа. 3 И към него ли насочваш Ти поглед и го водиш на съд с Тебе? 4 Кой може да направи нещо чисто от нечисто? Никой! 5 Щом като дните му са отмерени и броят на месеците му Ти е известен, и си му поставил предел, който той няма да премине, 6 то отклони погледа Си от него: нека се успокои, за да се радва, подобно наемник на своя ден.
7 За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще израсне и филизи от него няма да престанат да никнат. 8 Макар и да е остарял коренът му в земята и пънът му да е умрял в пръстта, 9 но щом усети вода, той дава младочки и пуска клонки, като че ли е посаден отново. 10 А мъжът умира и губи цялата си сила. Издъхва човек – и къде е той? 11 Изтичат водите из езерото и реката пресеква и пресъхва. 12 Така човек ще легне и няма да стане; до свършека на небето няма да се пробудят и няма да се вдигнат от своя сън. 13 О, ако беше ме скрил и укривал в преизподнята, докато не отмине Твоят гняв, Ти би ми определил срок, после щеше да се спомниш за мене! 14 След като умре човек, ще оживее ли пак? През всички дни на тежката ми воинска служба бих чакал, докато ми дойде смяната. 15 Ти би ме призовал и аз бих Ти дал отговор, и Ти би възлюбил делото на Своите ръце. 16 (C)Защото тогава Ти би изброявал стъпките ми и не би дебнал прегрешението ми. 17 В кожена кесия би запечатал греховете ми, би прикрил вината ми.
18 Но както планина пада и се разпада и скала се измества от мястото си, 19 както водата изтрива камъните и разливът ѝ измива земния прах, така и Ти съсипваш надеждата на човека. 20 Притискаш го докрай и той отминава. Той изменя лицето си и Ти го отпращаш. 21 На почит ли са децата му – той не знае, унижени ли са – той не различава. 22 Но докато е жив, плътта му страда, а душата му ридае.“
18 Като се съмна, сред войниците настъпи голяма суматоха: какво ли е станало с Петър. 19 Ирод нареди да го търсят, но като не го намери, разпита стражите и заповяда да ги отведат на смърт. След това напусна Юдея и живееше в Кесария.
Смърт на Ирод Агрипа Първи
20 (A)Ирод се беше разгневил на жителите на Тир и Сидон. Затова те дойдоха заедно при него и като склониха на своя страна Власт, управител в царския дворец, молиха за мир, понеже страната им се изхранваше от земята на царя. 21 В определения ден Ирод се облече в царска дреха, седна на съдийския стол и започна да им говори. 22 (B)А народът викаше: „Това е глас Божий, а не човешки!“ 23 Но веднага Господен ангел го порази, защото не въздаде слава на Бога. И той, изяден от червеи, умря.
24 (C)А Божието слово се разпространяваше и се умножаваха вярващите. 25 (D)Варнава и Савел, след като изпълниха поръката, се върнаха от Йерусалим в Антиохия, като взеха със себе си Йоан, наречен Марк.
47 (A)Който е от Бога, той слуша Божиите слова. Вие затова не слушате, понеже не сте от Бога.“
Иисус Христос и Авраам
48 (B)Юдеите в отговор на думите Му казаха: „Не сме ли прави, когато казваме, че си самарянин и у Тебе има бяс?“ 49 Иисус отвърна: „У Мене няма бяс, но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме унижавате. 50 (C)Аз обаче не търся слава за Себе Си. Друг е, Който я търси и съди. 51 (D)Истината, истината ви казвам: ако някой спази учението Ми, няма да види смърт за вечни времена.“ 52 Тогава юдеите Му казаха: „Сега разбрахме, че у Тебе има бяс. Авраам умря, също и пророците, а Ти казваш: ‘Ако някой спази учението Ми, няма да вкуси смърт за вечни времена.’ 53 (E)Нима Ти си по-голям от нашия баща Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?“ 54 Иисус отговори: „Ако Аз славя Сам Себе Си, славата Ми е нищо. Моят Отец е Този, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог. 55 (F)Не Го познахте, но Аз Го познавам. И ако кажа, че не Го познавам, ще бъда лъжец като вас. Но Аз Го познавам и спазвам словото Му. 56 Авраам, вашият баща, очакваше с радост да види Моя ден; и го видя, и се зарадва.“ 57 Тогава юдеите Му казаха: „Нямаш още петдесет години, а си видял Авраам?“ 58 (G)Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: Аз съм[a] отпреди да се роди Авраам.“ 59 (H)Тогава грабнаха камъни, за да хвърлят върху Него, но Иисус се скри и излезе от храма, като мина посред тях, и така си отиде.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.