Book of Common Prayer
Спасение в името на Бога
20 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Нека Господ да те чуе в скръбен ден!
Нека името на Бога на Яков да те защити!
3 Да ти изпрати помощ от светилището
и от Сион да те укрепи!
4 Да си спомни всички твои безкръвни жертви
и да приеме твоите всеизгаряния благосклонно.
5 Да ти даде, каквото сърцето ти желае,
и да изпълни всяко твое намерение.
6 Ще се зарадваме за твоето спасение
и в името на нашия Бог ще издигнем знаме.
Господ да изпълни всички твои молби.
7 (B)Сега разбрах, че Господ спасява Своя помазаник,
откликва от святите Си небеса
с мощта на Своята спасяваща десница.
8 (C)Едни се надяват на колесници, други – на коне,
но ние призоваваме името на Господа, нашия Бог.
9 Те се препънаха и паднаха,
а ние станахме и стоим прави.
10 Господи, спаси царя
и ни послушай, когато Те призоваваме.
Прослава на Всемогъщия Бог
21 За първия певец. Псалом на Давид.
2 [b] Господи, с Твоята сила царят се весели
и безмерно се радва за спасението, дошло от Тебе.
3 Ти му даде, каквото желае сърцето му,
и не отхвърли молбата на сърцето му,
4 защото Ти го срещна с добри благословения,
сложи корона от злато на главата му.
5 (D)Той поиска от Тебе да му дадеш живот;
Ти му даде дълголетие завинаги.
6 (E)Голяма е Неговата слава чрез спасението от Тебе.
Ти положи върху него чест и величие,
7 защото го благослови за вечни времена.
Развесели го чрез присъствието Си,
8 защото царят се уповава на Господа
и благодарение на Всевишния няма да се огъне.
9 Твоята ръка ще достигне всичките Ти врагове;
Твоята десница ще намери всички, които Те мразят.
10 Ще ги поставиш в огнена пещ, когато се явиш;
Господ ще ги погуби в гнева Си
и огън ще ги изгори.
11 (F)Ти ще изтребиш плода им от земята,
тяхното поколение сред човешките синове,
12 защото предприеха зло срещу Тебе,
скроиха заговори, но не можаха нищо да изпълнят.
13 Защото ще ги накараш да отстъпят,
когато се прицелиш със Своя лък срещу тях.
14 Издигни се, Господи, в силата Си,
ще възпеем и ще прославим Твоята мощ!
Свещенството и властта на Месия
110 (A)Псалом на Давид.
Господ каза на моя Господ: „Седи от дясната Ми страна,
докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти.“
2 Господ ще ти изпрати от Сион жезъла на Твоята сила;
владей сред враговете Си.
3 В деня на Твоята сила Твоят народ е готов със свято благоговение.
Аз те родих из утроба преди зората като роса.
4 (B)Кле се Господ и няма да се разкае:
„Ти си свещеник за вечни времена според служението на Мелхиседек[a].“
5 (C)Господ е от дясната Ти страна,
Той ще съкруши царе в деня на гнева Си;
6 ще съди народите, ще изпълни земята с трупове,
ще строши глави по обширната земя.
7 Ще пие от поток по пътя
и отново високо ще издигне глава.
Благодарност към Бога за избавлението
116 Радвам се, че Господ
чу моя молитвен глас.
2 Той наклони ухо към мене
и затова ще Го призовавам през всичките си дни.
3 (A)Вълните на смъртта ме обзеха,
адски мъки ме постигнаха,
понесох притеснение и скръб.
4 Тогава призовах името на Господа:
„Господи, спаси живота ми!“
5 (B)Господ е милостив и справедлив;
нашият Бог проявява милост.
6 Господ закриля простодушните:
бях изнемогнал и Той ме спаси.
7 (C)Върни се, душо моя, към спокойствие,
защото Господ ти стори добро.
8 (D)Ти спаси живота ми от смърт,
очите ми – от сълзи, и краката ми – от препъване.
9 (E)[a] Ще вървя по своя път пред Господа в земята на живите.
Чашата на спасението
10 (F)[b] Повярвах и затова казах:
„Аз съм много съкрушен.“
11 (G)В своята скръб си казах:
„Всеки човек е лъжец.“
12 Какво да въздам на Господа
за всичките Му благодеяния към мене?
13 Ще приема чашата на спасението
и ще призова името на Господа.
14 Ще изпълня моите обещания към Господа
пред целия Негов народ.
15 (H)Скъпа е в очите на Господа
смъртта на Неговите святи люде.
16 (I)О, Господи, аз съм Твой раб, аз съм Твой раб
и син на Твоята слугиня.
Ти строши моите окови.
17 На Тебе ще принеса жертва със славословие
и името на Господа ще призова.
18 (J)Ще изпълня своите обещания към Господа
пред целия Му народ
19 в храмовите дворове на Господа,
посред тебе, Йерусалиме! Алилуя.
Призив за възхвала
117 (K)Прославяйте Господа, всички езичници, прославяйте Го, всички народи;
2 защото Неговата милост към нас е велика
и верността на Господа пребъдва вечно. Алилуя.
Божията справедливост. Съзнание за грях
9 В отговор Йов каза:
Бог – Творец и Промислител
10 (A)Душата ми се отегчи от моя живот; ще се предам на тъгата си; ще заговоря с горчива мъка в душата. 2 Ще кажа на Бога: ‘Не ме обвинявай; покажи защо се бориш с мене? 3 Нима е добре за Тебе да угнетяваш, да отхвърляш делото на ръцете Си, а към замислите на нечестивите благоволяваш? 4 Нима Ти имаш плътски очи, нима гледаш, както гледа човек? 5 Нима Твоите дни са като дните на човек или Твоите години са като дни на мъж, 6 че търсиш вина у мене и търсиш грях у мене, 7 (B)макар и да знаеш, че не съм вършил нечестие, но няма кой да ме избави от ръката Ти? 8 (C)Твоите ръце са ме образували и са ме създали изцяло – при все това Ти искаш да ме погубиш? 9 (D)Спомни си, че Ти си ме изваял от глина, а в праха ли ще ме възвърнеш?
16 – то се увеличава. Ти ме преследваш като лъв и отново явяваш чудеса над мене. 17 Издигаш против мене нови Свои свидетели; усилваш гнева Си против мене; въвеждаш все нови войски против мене.
18 (A)Защо Ти от утроба ме извади? Да бях умрял, когато никакво око още не беше ме видяло; 19 бих бил тогава, както да не ме е имало – от утроба пренесен в гроба. 20 (B)Дните ми не са ли малко? Престани, отстъпи от мене, за да се ободря малко, 21 преди да отида безвъзвратно в земята на тъмата и на смъртната сянка, 22 в тази земя на тъмнина, където е като мрак на смъртна сянка и няма порядък, където тъмнее като в дълбок мрак’.“
Апостол Петър говори пред църквата в Йерусалим
11 (A)Апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че и езичниците приели Божието слово. 2 И когато Петър се върна в Йерусалим, обрязаните го упрекваха и му казваха: 3 (B)„Ти си ходил при необрязани и си ял с тях.“ 4 (C)Тогава Петър започна да им разказва всичко поред: 5 „Аз бях в град Йопия и докато се молех, в унес видях видение: някакъв съд слизаше от небето. Той беше като голямо платнище, спускано за четирите краища, и се приближи до мене. 6 Като го разгледах добре, видях в него земни четириноги, зверове, влечуги и птици. 7 И чух глас да ми казва: ‘Стани, Петре, заколи и яж!’ 8 Но аз отговорих: ‘В никакъв случай, Господи, защото никога нищо скверно или нечисто не е влизало в устата ми.’ 9 А гласът от небето повторно ми рече: ‘Което Бог е очистил, ти не смятай за нечисто.’ 10 Това се случи три пъти. И всичко пак се вдигна на небето. 11 И ето в същия миг пред къщата, в която бях отседнал, се спряха трима мъже, изпратени от Кесария при мене. 12 А Духът ми каза да ида с тях, без да се двоумя. С мене дойдоха и тези шестима братя и ние влязохме в къщата на човека. 13 Той ни разказа как е видял в къщата си ангел, който застанал и му рекъл: ‘Прати в Йопия и повикай Симон, наричан Петър. 14 Той ще ти каже думи, чрез които ще се спасите ти и целият ти дом.’ 15 (D)И когато започнах да говоря, Светият Дух слезе върху тях, както и върху нас в началото. 16 (E)Тогава си спомних думите на Господа, Който каза: ‘Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.’ 17 А щом Бог им даде същия дар, какъвто и на нас, които повярвахме в Господ Иисус Христос, кой съм аз, та да мога да попреча на Бога?“
18 (F)Като чуха това, те се успокоиха и прославиха Бога с думите: „Наистина, Бог даде и на езичниците възможност да се покаят, за да получат вечен живот.“
Иисус Христос е светлината на света
12 (A)Иисус отново им каза: „Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в мрака, но ще има светлината на живота.“ 13 (B)Тогава фарисеите Му казаха: „Ти Сам свидетелстваш за Себе Си. Твоето свидетелство не е истинно.“ 14 (C)В отговор Иисус им каза: „Въпреки че Аз сам свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам. А вие не знаете откъде съм дошъл или накъде отивам. 15 (D)Вие съдите по човешки, Аз не съдя никого. 16 (E)И ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но Аз съм с Отец, Който Ме е изпратил. 17 (F)А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама души е истинно. 18 (G)Сам Аз свидетелствам за Себе Си и Отец, Който ме е изпратил, свидетелства за Мене.“ 19 (H)Тогава Го попитаха: „Къде е Твоят Отец?“ Иисус отговори: „Не познавате нито Мене, нито Моя Отец. Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Моя Отец.“ 20 Иисус каза тези думи при кутиите за дарения, като поучаваше в храма. И никой не Го задържа, понеже Неговият час още не беше дошъл.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.