Book of Common Prayer
Молитва за защита от злодеи
140 За първия певец. Псалом на Давид.
2 [a] Избави ме, Господи, от лоши хора,
запази ме от мъже насилници,
3 които кроят злини в сърцата си,
всеки ден подхващат спорове;
4 (A)изострят езиците си като змия;
зад устните им – отрова на усойница.
5 (B)Защити ме, Господи, от ръце на зли хора,
запази ме от мъже насилници,
които са замислили да препънат моите крака.
6 (C)Горделивите поставиха тайно капан
и примки за мене, простряха мрежа на пътеката,
заложиха клопки за мене.
7 (D)Казах на Господа: „Ти си мой Бог.
Чуй, Господи, гласа на моите молби.“
8 Господи, Господи, сила на моето спасение!
Ти защити главата ми в деня на битката.
9 Господи, не давай на злите това, което желаят.
Не давай успех на техния замисъл,
за да не се възгордеят.
10 Нека злото от устните на хората, които ме обграждат,
да обгърне тях самите.
11 (E)Да паднат върху тях горящи въглени;
да бъдат хвърлени
в бездънни ями, за да не излязат.
12 Клеветник да не остане на земята;
злото ще завлече насилника към погибел.
13 Зная, че Господ ще извърши съд за смирените,
ще признае правото на бедните.
14 (F)Несъмнено праведните ще славят Твоето име;
честните ще живеят в Твоето присъствие.
Молитва за помощ в изпитанията
142 (A)Поучителна песен. От Давид, когато беше в пещерата. Молитва.
2 [a] С гласа си призовах Господа,
с гласа си на Господа се моля.
3 Ще излея пред лицето Му своята тъжна песен;
ще обявя пред Него затрудненията си.
4 (B)Когато почувствам немощен своя дух, Ти знаеш моята пътека.
Поставиха тайно капан за мене на пътя, по който вървя.
5 Поглеждам надясно и виждам, че никой не ми обръща внимание;
изгуби се убежището за мене, никой не се грижи за моята душа.
6 (C)Господи, Тебе призовах и казах:
„Ти си мое прибежище,
мой дял в земята на живите.
7 Вслушай се в моето ридание, защото станах твърде незначителен;
избави ме от онези, които ме преследват, защото те са по-силни от мене.
8 Изведи от затвора душата ми, за да славя Твоето име.
Праведните се събират около мене,
защото Ти се грижиш за мене.“
Молитва на верния в скръбен ден
141 Псалом на Давид.
Господи, извиках към Тебе; побързай към мене;
чуй моя глас, когато Тебе призовавам!
2 (A)Нека се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян;
издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва.
3 Господи, постави стража на устата ми,
пази вратата на устните ми;
4 не насочвай сърцето ми към лоша дума,
за да върша безсмислени дела на неправда
с хора, които правят зло,
и няма да вкуся от техните трапези.
5 (B)Накаже ли ме праведникът – това е милост;
изобличи ли ме – това е най-добър елей, който
главата ми няма да отхвърли,
защото и моята молитва е винаги против техните злини.
6 Техните управници бяха захвърлени в скалисти места
и чуха думите ми, защото са приятни.
7 Нашите кости са разпръснати като разцепени
и раздробени в земята камъни в устата на преизподнята.
8 Защото към Тебе, Господи Боже, са отправени очите ми;
в Тебе намерих убежище; не отхвърляй душата ми!
9 Запази ме от уловките на капани, поставени за мене,
от клопките на онези, които правят злини.
10 Неправедните нека паднат в собствените си мрежи,
докато аз единствен ще премина.
Молитва за избавление от враговете
143 Псалом на Давид.
Господи, чуй молитвата ми,
вслушай се в молбите ми заради Своята вярност;
отговори ми според Своята правда.
2 (A)Не влизай в съд със Своя служител,
защото пред Твоето лице няма да се оправдае нито един жив човек.
3 (B)Защото врагът преследваше душата ми,
смаза на земята живота ми,
принуди ме да живея в тъмнина като онези,
които са умрели отдавна.
4 (C)И моят дух изнемощя,
сърцето ми се скова вътре в мене.
5 (D)Спомних си за отминалите дни,
замислих се за всичко, сторено от Тебе,
размишлявах за делата на Твоите ръце.
6 (E)Простирах към Тебе ръцете си;
душата ми жадува като суха земя.
7 (F)Господи, по-скоро ми отговори! Моят дух отпадна.
Не скривай лицето Си от мене
и няма да съм като тези, които слизат в гроб.
8 (G)Дай ми да чуя гласа на Твоята милост на разсъмване,
защото на Тебе се уповавах.
Извести ми пътя, по който да вървя,
защото към Тебе издигнах душата си.
9 Господи, избави ме от моите врагове –
при Тебе намерих убежище.
10 (H)Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си моят Бог.
Твоят благ Дух ще ме води по равен път.
11 Господи, запази ме жив заради Своето име.
Избави от беди душата ми заради Своята правда.
12 (I)И със Своята милост унищожи моите врагове
и погуби всички, които измъчват душата ми,
защото аз съм Твой служител.
2 Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа. 2 Тогава Господ каза на Сатана: „Откъде идваш?“ Сатана отговори на Господ: „Обикалях по земята и странствах по нея.“ 3 Господ рече на Сатана: „Забеляза ли Моя служител Йов? Няма на земята такъв човек като него: безукорен, справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло. Той все още устоява в своята безукорност, а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без причина.“ 4 Сатана възрази на Господа с думите: „Човек заменя кожа за кожа! А за живота си той ще даде в замяна всичко, което притежава. 5 Но Ти простри ръка и се докосни до костите му и месата му – тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице?“ 6 Тогава Господ каза на Сатана: „Добре, нека той бъде в твоя ръка, само запази живота му!“
7 След това Сатана се отдалечи от Господа. Той порази Йов с тежки гнойни струпеи – от ходилата на нозете му до самото му теме. 8 А Йов взе една глинена отломка да се чеше с нея и седеше в пепелта на бунището. 9 Неговата жена му каза: „Ти още упорстваш в своята безукорност. Отречи се от Бога и умри![a]“ 10 (A)Но той ѝ отговори: „Ти говориш, както говорят безумни жени: щом доброто приемаме от Бога, не трябва ли и злото да приемаме?“ При всички тези изпитания Йов не съгреши с устата си.
11 И трима приятели на Йов чуха за всички тези нещастия, които го бяха сполетели. Те тръгнаха – всеки от мястото, където живееше: Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец. Те се уговориха да отидат, за да споделят скръбта му и да го утешат. 12 Но когато го видяха отдалеч, не го познаха. Те викнаха с глас и заплакаха. Раздраха връхните си дрехи и хвърляха към небето прах над главите си. 13 До него те преседяха на земята седем дена и седем нощи, но никой и дума не му казваше, понеже виждаха, че страданието му е много голямо.
Обръщане на Савел към вярата в Иисус Христос
9 (A)(B)(C)А Савел, който продължаваше да насъсква към заплахи и убийства срещу учениците на Господа, отиде при първосвещеника 2 (D)и измоли от него писма до синагогите в Дамаск, та да доведе вързани в Йерусалим онези мъже и жени, които открие, че следват това учение. 3 (E)Но когато той беше на път и приближаваше до Дамаск, изведнъж го обля светлина от небето. 4 Той падна на земята и чу глас, който му каза: „Савле, Савле, защо Ме преследваш?“ 5 А той попита: „Кой си Ти, Господине?“ Господ рече: „Аз съм Иисус, Когото ти преследваш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“ 6 Разтреперан и ужасен, той проговори: „Господи, какво искаш да направя?“ А Господ му рече: „Стани и влез в града; и ще ти се каже какво трябва да правиш.“ 7 А мъжете, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, а не виждаха никого. 8 Савел стана от земята и макар очите му да бяха отворени, не виждаше никого. И като го водеха за ръка, заведоха го в Дамаск. 9 И три дни не виждаше и нито яде, нито пи.
27 Трудете се не за тленната храна, но за храната, която води до вечен живот и която ще ви даде Синът човешки, защото Бог Отец е положил Своя печат върху Него.“ 28 Тогава Го попитаха: „Какво да правим, за да извършваме Божиите дела?“ 29 Иисус им отговори: „Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.“
30 (A)А те Му казаха: „Какво знамение ще дадеш, за да видим и да Ти повярваме? Какво ще извършиш? 31 (B)Предците ни са яли манната в пустинята, както е писано: ‘Хляб от небето им даде да ядат’.“ 32 Тогава Иисус им каза: „Истината, истината ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви даде истинския хляб от небето. 33 Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.“ 34 (C)А те Му казаха: „Господи, давай ни винаги този хляб!“ 35 (D)Иисус им рече: „Аз съм хлябът на живота. Този, който идва при Мене, няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.
36 Но казах ви, че вие Ме видяхте и пак не вярвате. 37 Всичко, което Отец Ми дава, ще дойде при Мене и който дойде при Мене, няма да го изпъдя, 38 (E)защото слязох от небето, за да върша не Своята воля, а волята на Този, Който Ме е изпратил. 39 (F)А волята на Отец, Който Ме е изпратил, е тази: от всичко, което Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден. 40 Защото такава е волята на Този, Който Ме е изпратил[a]: всеки, който види Сина и вярва в Него, да има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден[b].“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.