Book of Common Prayer
Коф
145 Зова от все сърце:
„Чуй ме, Господи, и ще спазвам Твоите заповеди.“
146 Тебе призовавам: Спаси ме
и ще следвам Твоите разпоредби.
147 Изпреварвам зората и се моля,
и на Твоето слово се уповавам.
148 (A)Очите ми винаги са будни още преди утринната стража,
за да се вдълбочавам в Твоето слово.
149 Господи, чуй моя глас заради Своята милост;
запази живота ми, тъй както си отсъдил.
150 Онези, които злостно ме преследват, се приближиха;
те са далече от Твоя Закон.
151 Господи, Ти си близо
и всички Твои заповеди са истина.
152 Аз отдавна зная за Твоите разпоредби,
които Ти за вечни времена си установил.
Реш
153 Виж скръбта ми и ме избави,
защото не забравям Твоя Закон.
154 (B)Защити моето дело и ме спаси;
запази живота ми според Своето слово.
155 Спасението е далече от нечестивите,
защото те не търсят Твоите наредби.
156 Господи, Твоята милост е голяма,
запази живота ми, тъй както си отсъдил.
157 Моите гонители и врагове са много,
но от Твоите заповеди не отстъпвам.
158 Виждам отстъпниците и с погнуса се отвръщам,
понеже те не се придържат към Твоето слово.
159 Виж колко обичам Твоите заповеди;
Господи, заради Своята милост запази живота ми.
160 Истината е основа на Твоето слово
и всяко Твое справедливо решение е вечно.
Син
161 Князете ме гонят, без да имам вина,
но сърцето ми изпитва страхопочитание пред Твоето слово.
162 Радвам се на Твоето слово,
както онзи, който получава голяма печалба.
163 Мразя лъжата и се гнуся от нея,
а Твоя Закон обичам.
164 Седем пъти на ден Те прославям
за Твоите справедливи решения.
165 Тези, които обичат Твоя Закон, се радват на голямо благоденствие
и те не могат да се препънат.
166 Господи, очаквам от Тебе спасение
и изпълнявам Твоите заповеди.
167 Душата ми следва Твоите разпоредби
и много ги обичам.
168 Следвам Твоите заповеди и Твоите разпоредби –
Ти виждаш всичките ми пътища.
Тав
169 Господи, нека да стигне моят вик до Тебе;
вразуми ме чрез Своето слово.
170 (C)Нека да дойде молбата ми пред Тебе;
избави ме, както обеща.
171 Устата ми ще произнесе възхвала,
защото ме научи на Твоите закони.
172 Езикът ми ще възвести Твоето слово,
защото всички Твои заповеди са справедливи.
173 Простри ръката Си да ми помогнеш,
защото аз избрах Твоите заповеди.
174 Господи, копнея за спасение от Тебе
и Твоят Закон е утеха за мене.
175 Надари ме с живот, за да мога да Те славя
и Твоите решения да ми помагат.
176 (D)Заблудих се като изгубена овца:
потърси Своя служител, защото не съм забравил Твоите заповеди.
Семейство, благословено от Господа
128 (A)Поклонническа песен.
Блажен е всеки, който благоговее пред Господа
и ходи по Неговите пътища!
2 (B)Ти ще се изхранваш от труда на своите ръце:
блажен си, ще живееш добре!
3 (C)Жена ти ще бъде като плодовита лоза в покоите на твоя дом;
синовете ти – като фиданки на маслиново дърво около твоята трапеза.
4 Ето така ще бъде благословен този,
който благоговее пред Господа!
5 (D)Нека Господ от Сион да те благослови
и да виждаш благополучието на Йерусалим през всички дни на живота си!
6 (E)Ти ще видиш дори и внуци!
Мир да бъде в Израил!
Срещу враговете на Израил
129 (F)Поклонническа песен.
Много пъти ми причиняваха страдания от младини –
нека да каже сега Израил;
2 много пъти ми причиняваха страдания от младини,
но не ме надвиха.
3 (G)Орачи ораха върху гърба ми,
теглейки своите дълги бразди.
4 Но Господ е справедлив –
Той разкъса примката на злите.
5 Нека бъдат посрамени и да отстъпят назад
всички врагове на Сион!
6 (H)Нека бъдат като тревата по покривите,
която преди да е изскубана, изсъхва,
7 с която жътварят не напълва ръката си,
нито обятията си онзи, който връзва снопите;
8 (I)минувачите няма да поздравят:
„Господ да ви благослови“;
„благославяме ви в името на Господа!“
Молба за прошка и изкупление
130 (J)Поклонническа песен.
От глъбините на душата си зова към Тебе, Господи:
2 (K)„Господи, чуй гласа ми,
вслушай се внимателно в моите молби.
3 (L)Господи, ако Ти помниш прегрешенията –
кой би могъл да избегне осъждането, Господи?
4 (M)Но у Тебе е опрощението
и затова Ти вдъхваш благоговение.“
5 (N)Надявам се на Господа, душата ми се надява;
на Неговото слово се уповавам.
6 (O)Душата ми копнее за Господа
повече, отколкото нощната стража очаква утрото,
много повече, отколкото стражата очаква утрото.
7 (P)Нека Израил да се уповава на Господа!
Защото милосърдието е у Господа
и пълното спасение е у Него.
8 (Q)Той ще спаси Израил
от всичките му прегрешения.
16 Докато шестстотинте мъже от Дановото племе, въоръжени с войнишки оръжия, стояха при вратата, 17 петимата души, които бяха ходили да оглеждат тази земя, отидоха, влязоха там, взеха истукана и ефода, терафима и излетия кумир. А свещеникът стоеше при вратата с шестстотинте мъже, въоръжени с войнишки оръжия. 18 Когато влязоха в дома на Миха и взеха истукана, ефода, терафима и излетия кумир, свещеникът им каза: „Какво правите?“ 19 Те му отговориха: „Мълчи! Сложи си ръката на устата си, ела с нас и бъди ни духовен отец и свещеник. По-добре ли е за тебе да бъдеш свещеник в дома на един човек, отколкото да бъдеш свещеник на племе или род в Израил?“ 20 Това допадна на свещеника, той взе ефода, терафима и истукана и дойде при въоръжените хора.
21 Тогава те тръгнаха по обратния път и поставиха начело на похода децата, добитъка и скъпоценните си вещи. 22 (A)Когато те се отдалечиха от дома на Миха, обитателите на домовете, съседни с Миховия дом, вдигнаха тревога, втурнаха се да преследват Дановите потомци 23 и викнаха към тях. Дановите потомци се обърнаха и казаха на Миха: „Какво става с тебе, че си събрал толкова хора?“ 24 Миха отговори: „Вие ми взехте боговете, които бях направил, както и свещеника, а след това заминахте. Какво ми остава още, та казвате: ‘Какво става с тебе?’“ 25 Дановите потомци му казаха: „Замълчи пред нас! Иначе някои от нас ще се разсърдят и ще ви нападнат. Така ти ще загубиш живота си и семейството си.“ 26 След това Дановите потомци поеха по пътя си, а Миха като видя, че те са по-силни от него, върна се и се прибра в своя дом.
27 (B)Дановите потомци взеха това, което бе направил Миха, както и свещеника, който беше при него, и тръгнаха към Лаис срещу спокойния и безгрижен народ. Те го избиха с меч, а града изгориха с огън. 28 Никой не се притече на помощ на Лаис, защото той беше отдалечен от Сидон и жителите му живееха съвсем уединено. Този град се намираше в долина, в близост до Бет-Рехов. Там данци отново изградиха град и се заселиха в него. 29 Града нарекоха Дан по името на баща си Дан, потомък на Яков – а преди това този град се наричаше Лаис. 30 (C)Тогава Дановите потомци поставиха взетия истукан. А Йонатан, син на Гирсон, Манасиевия син, както и синовете му, бяха свещеници в Дановото племе до деня, когато жителите на тази земя бяха отведени в плен. 31 Така те си поставиха направения от Миха истукан, който остана там през цялото време, докато Божият дом се намираше в Силом.
14 Когато апостолите в Йерусалим чуха, че Самария е приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан. 15 (A)Те отидоха при повярвалите и се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух, 16 защото Той не беше слязъл още върху никого от тях, а само бяха кръстени в името на Господ Иисус. 17 (B)Тогава възлагаха върху тях ръце и те приемаха Светия Дух. 18 А Симон, като видя, че Светият Дух се дава чрез възлагане на ръцете от апостолите, донесе им пари 19 и рече: „Дайте и на мене тази власт, та на когото възложа ръце, да приеме Светия Дух.“ 20 Но Петър му отвърна: „Среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че Божият дар се добива с пари. 21 Ти нямаш дял, нито участие в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога. 22 Покай се за това твое зломислие и се помоли на Бога[a], може би ще ти бъде простен помисълът на твоето сърце. 23 Защото те виждам изпълнен с люта жлъч и обладан от неправда.“ 24 А Симон отговори: „Вие се помолете на Господа за мене, та дано не ме постигне нищо от това, което казахте.“ 25 Тогава те, след като дадоха своето свидетелство за Господа и възвестиха учението Му, тръгнаха обратно за Йерусалим и благовестяха в много села на Самария.
Чудото с нахранването на пет хиляди души
6 (A)След това Иисус отиде на отвъдния бряг на Галилейското, тоест Тивериадското, езеро. 2 (B)Множество хора Го следваха, тъй като виждаха чудесата, които извършваше над болните. 3 (C)Иисус се изкачи на планината и там седеше с учениците Си. 4 А наближаваше юдейският празник Пасха.
5 Иисус, като вдигна очи и видя, че множество народ идва към Него, каза на Филип: „Откъде да купим хляб, за да се нахранят тези хора?“ 6 Той каза това, за да го изпита, а сам знаеше какво щеше да направи. 7 Филип Му отговори: „Хляб за двеста динария няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.“ 8 Друг от учениците Му – Андрей, братът на Симон Петър, Му каза: 9 (D)„Ето тук едно момче има пет ечемични хляба и две риби. Но какво са те за толкова хора?“ 10 Иисус каза: „Нека хората да насядат.“ А на това място имаше много трева. И така, мъжете насядаха, на брой около пет хиляди. 11 Иисус взе хлябовете и като благодари на Бога, раздаде ги на учениците Си, а учениците – на седналите; същото направи и с рибите, кой колкото искаше. 12 А след като се наситиха, Той каза на учениците Си: „Съберете останалите къшеи, за да не се похаби нищо.“ 13 И така те събраха и напълниха дванадесет кошници къшеи от петте ечемични хляба, останали от тези, които бяха яли. 14 Тогава хората, които видяха чудото, което Иисус извърши, казаха: „Наистина, този е Пророкът, Който ще дойде в света.“ 15 (E)А Иисус, като знаеше, че ще дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи на планината самичък.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.