Book of Common Prayer
Възхвала на името на Господа
113 Алилуя. Възхвалявайте, служители Господни,
възхвалявайте името на Господа.
2 Да бъде прославено името на Господа
отсега и завинаги.
3 От изток до запад
да бъде възхвалявано името на Господа.
4 Господ е възвисен над всички народи;
Неговата слава надвишава небесата.
5 (A)Кой е като Господа, нашия Бог,
Който обитава във висините,
6 навежда се надолу, за да гледа
по небето и по земята;
7 (B)издига слабия от прахта
и въздига бедния от калта,
8 за да го постави наред с князете,
с благородниците от народа му;
9 (C)Той настанява бездетната вкъщи
като майка, радваща се на деца!
Алилуя!
115 [a] Не нас, Господи, не нас,
а Своето име прослави
заради Своята милост, заради Своята вярност.
2 (A)Защо езичниците да казват:
„Къде е техният Бог?“
3 Нашият Бог е на небесата;
това, което желае, това прави.
4 (B)(C)(D)А техните идоли са от сребро и злато,
създадени са от човешки ръце.
5 Уста имат, но не говорят;
очи имат, но не виждат;
6 уши имат, но не чуват;
ноздри имат, но нямат обоняние;
7 ръце имат, но не пипат;
крака имат, но не ходят;
не издават звук с гърлото си.
8 Подобни на тях да бъдат онези, които ги правят,
и всички, които се надяват на тях.
9 (E)Израилю, уповавай се на Господа:
Той е ваша помощ и защита.
10 Доме Ааронов, уповавай се на Господа:
Той е ваша помощ и защита.
11 Вие, които имате страхопочитание пред Господа, уповавайте се на Господа:
Той е ваша помощ и защита.
12 Господ ни помни, благославя,
благославя Израилевия дом,
благославя Аароновия дом;
13 благославя онези, малки и големи,
които имат страхопочитание пред Господа.
14 (F)Да ви даде Господ все повече и повече,
на вас и на вашите потомци.
15 Благословени сте вие от Господа,
Който сътвори небето и земята.
16 (G)Небето принадлежи на Господа,
а земята Той определи за хората.
17 (H)Мъртвите няма да възхвалят Господа,
нито тези, които слизат в страната на мълчанието,
18 а ние ще благославяме Господа
отсега и за вечни времена. Алилуя.
Песента на Ана
2 (A)Тогава Ана се молеше с думите:
„Сърцето ми ликува чрез Господа,
моят Господ ми даде голяма сила.
Устата ми се разтвориха широко против моите врагове,
защото се радвам заради спасението от Тебе.
2 (B)Никой не е тъй свят като Господ,
защото няма друг освен Тебе
и няма скала за опора като нашия Бог.
3 (C)Не продължавайте да говорите надменно;
нищо дръзко да не излиза от устата ви;
защото Господ е Бог всезнаещ
и Той претегля делата Си.
4 (D)Лъкът на силните ще се строши,
а слабите ще се препашат със сила.
5 (E)Ситите работят за хляб,
а гладните празнуват.
Безплодната ражда седем деца,
а многодетната изнемощява.
6 (F)Господ умъртвява и съживява,
сваля в преизподнята и извежда.
7 Господ прави човека беден, а също и богат.
Той смирява и Той въздига.
8 (G)Той изправя слабия от праха,
извисява бедния от калта,
за да им даде място при велможите
и да им даде в наследство славен престол.
Наистина, основите на земята принадлежат на Господа,
върху тях Той утвърди Вселената.
9 Той закриля стъпките на Своите светии,
а нечестивите изчезват в тъмнината;
защото чрез собствена сила човек не може да постигне нищо.
10 (H)Господ ще сломи тези, които влизат в спор с Него.
Всевишният ще загърми от небето върху тях. Господ е свят.
Мъдрият да не се хвали с мъдростта си,
силният да не се хвали със силата си,
богатият да не се хвали с богатството си,
но онзи, който желае да се хвали, нека се хвали с това,
че разбира и познава Господа.
Господ ще бъде съдия над различните краища на земята,
ще даде сила на Своя цар и ще извиси мощта на помазаника Си.“
Чудото на сватбата в Кана Галилейска
2 На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Иисусовата майка беше там. 2 Иисус и учениците Му също бяха поканени на сватбата. 3 А когато се свърши виното, майката на Иисус Му каза: „Вино нямат.“ 4 Иисус ѝ отговори: „Не трябва да ми казваш какво да правя, жено! Моят час все още не е настъпил.“ 5 Тогава майка Му рече на прислужващите: „Направете, каквото ви каже.“ 6 (A)Там имаше шест каменни делви, поставени за юдейско обредно измиване, които побираха по две или три мери. 7 Иисус им каза: „Напълнете делвите с вода!“ И те ги напълниха догоре. 8 След това добави: „Налейте сега и занесете на разпоредителя на празненството.“ И те му занесоха. 9 А когато разпоредителят вкуси от водата, която беше станала на вино, без да знае откъде е това вино, докато прислужващите, които бяха налели водата, знаеха, повика младоженеца 10 и му каза: „Всеки човек слага първо доброто вино и след като се понапият – по-обикновеното, а ти си запазил доброто досега.“ 11 (B)С това чудо Иисус постави в Кана Галилейска началото на чудесата Си, прояви Своята слава[a] и учениците Му повярваха в Него. 12 (C)След това Той слезе в Капернаум с майка Си, братята и учениците Си и там прекараха няколко дена.
Величието на Царя и Невястата (Църквата) Му
45 За първия певец. По мелодията на шошаним[a]. Песен на Кореевия хор. Песен за любовта.
2 [b] От сърцето ми извира блага дума.
Моята песен е за царя.
Езикът ми е перо на бързописец.
3 Ти си по-прекрасен от синовете на човека,
благост се излива от Твоята уста.
Затова Бог Те благослови за вечни времена.
4 (A)Силни, препаши меча Си на Своето бедро!
Препаши се със Своята слава и със Своето величие!
5 И в Своето величие язди победоносно в колесница
заради истината, благостта и правдата!
И Твоята десница ще Те води към величествени дела.
6 Твоите стрели са остри,
проникват в сърцата на враговете на Царя;
народите падат пред Тебе.
7 Престолът Ти, Боже, е вечен
и жезълът на правдата е жезъл на Твоето царство.
8 (B)Ти обикна правдата и намрази беззаконието.
Затова, Боже, Твоят Бог Те помаза
с елей[c] на радост повече от другите властници.
9 На смирна[d], алое[e] и касия[f] ухаят всички Твои дрехи;
струнна музика Те весели в дворци, украсени със слонова кост.
10 Царски дъщери са между Твоите знатни;
царицата стои отдясно на Тебе с накити от офирско[g] злато.
11 Чуй, дъще, и разбери,
забрави своя народ и своя бащин дом!
12 И Царят ще пожелае твоята красота,
защото Той е Твоят господар. И ти Му се подчини!
13 Дъщерята на Тир ще дойде с дар;
богатите от народа ще търсят Твоето благоволение.
14 Величествена е царската дъщеря в двореца,
златотъкана е нейната дреха.
15 Ще я доведат при царя в пъстровезани дрехи;
девици, нейни приближени, ще я доведат при Тебе.
16 Водят ги с радост и ликуване,
те влизат в царския дворец.
17 На мястото на Твоите бащи ще бъдат Твоите синове;
ще ги поставяш за князе по цялата земя.
18 (C)Ще направя Твоето име да се споменава от род в род;
затова народите ще Те славят за вечни времена.
Възхвала на Божията вярност и милост
138 (A)На Давид.
Ще Те славя с цялото си сърце,
ще Те възпявам пред боговете[a].
2 (B)Ще падна на колене пред святия Ти храм
и ще славя името Ти заради Твоята милост и Твоята истина,
защото Ти въздигна словото Си над всяко Свое име.
3 (C)В деня, когато извиках, Ти ми отговори;
Ти изпълни със сила душата ми.
4 (D)Господи, ще Те прославят всички земни царе,
защото чуха изреченото от Тебе слово,
5 (E)и ще възпеят пътищата на Господа,
защото е велика Неговата слава,
6 (F)защото макар Господ да е високо издигнат, вижда и смирения
и отдалече познава горделивия.
7 Ако изпадна в беда, Ти ще ме запазиш жив,
ще простреш ръката Си върху гнева на моите врагове
и ще ме спасиш със Своята десница.
8 Господ ще отмъсти за мене.
Господи, Твоята милост е вечна;
не изоставяй делата на Своите ръце.
Хвалебствена песен
149 Алилуя. Пейте на Господа нова песен;
възхвала за Него подобава в събранието на вярващите.
2 Нека Израил се радва на Този, Който го създаде;
соновете на Сион да се радват на своя Цар.
3 (A)Нека величаят името Му с хора,
с тимпани и с арфи да Му пеят,
4 защото Господ е благосклонен към Своя народ,
възнаграждава смирените с победа.
5 Нека тържествуват вярващите в слава,
да ликуват в своите домове.
6 Възхвалата към Господа е в устата им
и двуостър меч в техните ръце,
7 за да въздадат отмъщение върху народите,
да наложат наказания върху племената,
8 да вържат техните царе в окови
и техните водачи – с железни вериги,
9 да изпълнят над тях присъдата, така както е написано.
Тази чест е за всички, които вярват в Него. Алилуя.
23 А войниците, като разпънаха Иисус, взеха горните Му дрехи, които разделиха на четири дяла – по един дял на всеки войник, а също и долната Му дреха. Долната не беше шита, а изтъкана изцяло. 24 (A)Тогава си казаха един на друг: „Да не я раздираме, а да хвърлим за нея жребий на кого да бъде.“ Това стана, за да се сбъдне казаното в Писанието: „Разделиха дрехите ми помежду си и за връхната ми дреха хвърлиха жребий.“ Така постъпиха войниците.
25 При кръста на Иисус стояха Неговата майка и сестрата на майка Му, също и Мария Клеопова, както и Мария Магдалина. 26 А Иисус, като видя майка Си и стоящия там ученик, когото обичаше, каза на майка Си: „Ето сина ти, жено!“ 27 После каза на ученика: „Ето майка ти!“ И оттогава ученикът я прибра при себе си.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.