Book of Common Prayer
Прослава на Божията милост и премъдрост
118 (A)Прославяйте Господа, защото Той е благ,
защото Неговата милост е вечна.
2 (B)Израил нека каже:
„Неговата милост е вечна.“
3 Аароновият дом нека каже:
„Неговата милост е вечна.“
4 Тези, които имат страхопочитание пред Господа, нека кажат:
„Неговата милост е вечна.“
5 (C)Призовах Господа в притеснението си
и Господ ме чу и ме изведе на свобода.
6 (D)Господ е с мене, няма да се уплаша:
какво може да ми стори човек?
7 (E)Господ ми е помощник
и аз ще гледам победоносно враговете си.
8 По-добре да се уповаваме на Господа,
отколкото да се надяваме на човек.
9 По-добре да се уповаваме на Господа,
отколкото да се надяваме на князе.
10 Всички народи бяха ме обкръжили,
но аз ги отблъснах в името на Господа;
11 обсадиха ме и ме обкръжиха,
но аз ги отблъснах в името на Господа.
12 (F)Обкръжиха ме като пчели и угаснаха като огън в тръни,
но аз ги отблъснах в името на Господа.
13 Ти ме блъсна силно, за да падна,
но Господ ми помогна.
14 (G)Господ е моя сила и моя песен;
Той стана спасител за мене.
15 Глас на радост и на спасение се чува в шатрите на праведните:
„Десницата на Господа направи това!
16 Десницата на Господа е силна;
да, десницата на Господа направи това!“
17 Няма да умра, а ще живея
и ще възвестявам делата на Господа.
18 Господ ме наказа строго,
но на смърт не ме предаде.
19 Отворете ми вратите на праведните
и аз ще вляза през тях, ще прославя Господа.
20 (H)„Това са вратите Господни,
праведните ще влязат през тях.“
21 Прославям Те, понеже ме чу
и стана мое спасение.
22 (I)(J)Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
стана глава на ъгъла:
23 това е от Господа
и е чудо в нашите очи.
24 Това е денят, който Господ определи:
нека в този ден да се радваме и да се веселим.
25 О, Господи, прати спасение!
О, Господи, дай сполука!
26 (K)Благословен е Идващият в името на Господа!
Благославяме ви от дома на Господа.
27 Господ е Бог и ни осия;
връзвайте жертвеното животно
и го водете към роговете на жертвеника.
28 Ти си мой Бог и ще Те славя;
Ти си мой Бог и ще Те величая.
29 Прославяйте Господа, защото е благ,
защото Неговата милост е вечна!
Възхвала на Божието царство
145 Хвалебна песен на Давид.
Ще Те величая, Боже мой, Царю,
и ще прославям Твоето име отвека и довека.
2 (A)Всеки ден ще Те прославям
и за вечни времена ще величая Твоето име.
3 (B)Велик е Господ и достоен за възхвала
и Неговото величие е неизследимо.
4 (C)Възхвалата на делата Ти ще преминава от род в род
и те ще свидетелстват за Твоето величие.
5 Ще възвестявам великолепната слава на Твоето величие
и словата за Твоите чудни дела.
6 И те ще говорят за силата на Твоите страшни дела
и за Твоето величие ще разгласявам.
7 Ще възвестяват спомена за Твоята велика благост
и ще ликуват поради Твоята правда.
8 (D)Милостив и благ е Господ,
дълготърпелив и многомилостив.
9 Господ е благ към всички
и Неговата милост се разпростира върху всичките Му дела.
10 Всички Твои творения да Те прославят, Господи,
и нека вярващите в Тебе Те величаят!
11 Да говорят за славата на Твоето царство
и да разказват за Твоето величие,
12 за да знаят хората за Твоето величие
и за великолепната слава на Твоето царство!
13 (E)Твоето царство е царство вечно
и Твоята власт преминава от род в род.
14 (F)Господ поддържа всички падащи
и въздига всички сломени.
15 (G)Очите на всички гледат с надежда към Тебе
и Ти навреме им даваш тяхната храна;
16 отваряш ръката Си
и насищаш с блага всичко живо.
17 (H)Господ е справедлив във всичките Си пътища
и благ във всичките Си дела.
18 (I)Господ е близо до всички, които Го призовават,
до всички, които искрено Го призовават.
19 Той изпълнява желанието на онези, които благоговеят пред Него,
чува техния вик за помощ и ги спасява.
20 Господ пази всички, които Го обичат,
а всички неправедни изтребва.
21 Устата ми ще изрече възхвала на Господа
и всяко живо същество да прославя Неговото свято име
отвека и довека.
15 Тогава Далида заговори пред него: „Защо казваш: ‘Обичам те’, а сърцето ти не е с мене? Ето ти вече три пъти ме излъга и не ми откри в какво се състои огромната ти сила.“ 16 А понеже тя му досаждаше с думите си всеки ден и го притесняваше все повече и повече, той страдаше до смърт. 17 Най-после Самсон разкри всичко с думите: „Косата ми никога не е била бръсната, защото аз още от рождението си съм назорей, посветен на Бога. Ако някой ме обръсне, силата ми ще ме напусне; аз ще отслабна и ще бъда като всеки друг човек.“
Самсон в плен
18 Като разбра Далида, че той ѝ разкри всичко, изпрати пратеници и повика филистимските князе. Тя им каза: „Елате и този път – той ми разкри всичко.“ Тогава филистимските князе дойдоха при нея и ѝ донесоха пари на ръка. 19 Далида приспа Самсон на коленете си, повика един човек, заповяда му да обръсне седемте плитки по главата му. Тогава той започна да отслабва и силата му го напусна. 20 Тя викна: „Самсоне! Филистимците нападат!“ Той се събуди от съня си и си каза: „И този път, както досега, ще се изплъзна.“ Но той не знаеше, че Господ беше отстъпил от него. 21 Филистимците го заловиха и му избодоха очите, доведоха го в Газа, оковаха го с двойни медни вериги и той беше заставен да мели в затвора. 22 Но косата на главата му започна пак да расте, както беше обръсната.
Смъртта на Самсон
23 Филистимските князе се събраха, за да принесат голяма жертва на своя бог Дагон и да се веселят, защото си казаха: „Нашият бог предаде под властта ни врага ни Самсон.“ 24 Когато го видя, народът също прославяше своя бог с думите: „Нашият бог предаде под наша власт врага ни и опустошителя на земята ни, който изби много наши сънародници.“ 25 А когато се развеселиха сърцата им, князете казаха: „Доведете Самсон да ни развлича.“ И така, доведоха Самсон от затвора и той ги развличаше; поставиха го обаче между стълбовете. 26 Но Самсон каза на младежа, който го водеше за ръка: „Заведи ме да напипам стълбовете, на които се крепи този храм, за да се подпра на тях.“ 27 А храмът беше пълен с мъже и жени. Там бяха всички филистимски князе, а на покрива имаше до три хиляди мъже и жени, които гледаха Самсон, който беше станал за посмешище на всички тях.
28 Тогава Самсон молитвено призова Господа с думите: „Господи Боже! Спомни си за мене и ми дай само този път сила, о, Боже, за да си отмъстя изведнъж на филистимците за двете си очи!“ 29 Тогава Самсон обгърна двата средни стълба, на които се крепеше храмът, и силно ги налегна: единия с дясната си ръка, а другия – с лявата. 30 Самсон викна: „Така ще умра аз заедно с филистимците!“ Той наблегна с всички сили и храмът рухна върху князете и върху целия народ, който се намираше в него. Така умрелите, които Самсон уби при смъртта си, бяха повече, отколкото той беше убил през живота си.
31 (A)След това дойдоха неговите братя и цялото семейство на баща му, взеха го, отнесоха го и го погребаха в гроба на баща му Маной, между Цора и Естаол. Той управляваше като съдия над Израил в продължение на двадесет години.
Последни наставления и поздрави
13 (A)Трети път вече идвам при вас – „от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка дума.“ 2 Казах по-рано и сега казвам – тоест когато бях там втория път и сега, когато съм далече, пиша на съгрешилите преди и на всички останали, че когато отново дойда, няма да щадя. 3 Вие търсите доказателства, че Христос говори чрез мене. Той не е безсилен спрямо вас, а е силен сред вас. 4 Защото, макар и да беше разпънат поради немощ[a], Той е жив чрез Божията сила. Също и ние, макар да сме съпричастни с Неговата немощ, ще живеем с Него чрез Божията сила, която е у нас.
5 Изследвайте себе си дали имате вяра. Изпитвайте сами себе си. Нима не разбирате, че Иисус Христос е във вас? Освен ако при изпитанието сте се оказали недостойни. 6 Но се надявам да разберете, че ние не сме недостойни. 7 Молим се на Бога да не вършите никакво зло – не за да се покажем ние достойни, а за да вършите вие това, което е добро, пък ние нека изглеждаме недостойни. 8 Защото ние сме силни не против истината, а в полза на истината. 9 Наистина се радваме ние да сме слаби, а вие – силни. Затова се и молим за вашето усъвършенстване. 10 (B)Пиша тези неща, когато не съм при вас, та като бъда при вас, да не употребя строгост според властта, която Господ ми е дал за утвърждаване, а не за унищожаване.
11 И така, братя, радвайте се, усъвършенствайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир и Бог, изворът на любовта и на мира, ще бъде с вас.
25 А една жена, която страдаше от кръвотечение дванадесет години 26 и беше претеглила от много лекари, беше изразходвала всичко, което имаше, но не беше извлякла полза, а дори състоянието ѝ се беше влошило, 27 (A)като чу за Иисус, дойде зад Него в множеството и се допря до дрехата Му, 28 защото си казваше: „Ако само се допра до дрехите Му, ще оздравея.“ 29 Кръвотечението ѝ престана незабавно и тя усети в тялото си, че е излекувана от страданието. 30 Иисус, като усети веднага, че от Него излезе сила, обърна се към народа и каза: „Кой се допря до дрехите Ми?“ 31 Но Неговите ученици Му казаха: „Ти виждаш, че народът се притиска към Тебе, а питаш: ‘Кой се допря до Мене’?“ 32 Но Той гледаше наоколо, за да види тази, която извърши това. 33 Жената пък, понеже знаеше какво стана с нея, треперейки от страх, дойде, падна пред Него и Му каза цялата истина. 34 А Той ѝ рече: „Дъще, твоята вяра те спаси. Иди си с мир и бъди излекувана от страданието си.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.