Book of Common Prayer
30 Четиридесет години по-късно в пламъците на един горящ храст в пустинята близо до планината Синай му се яви ангел. 31 Моисей беше удивен от това, което видя. Като се приближи да го разгледа, той чу гласа на Господа: 32 „Аз съм Богът на твоите предци, Богът на Авраам, Исаак и Яков.“(A) Треперейки от страх, Моисей не смееше да погледне.
33 Тогава Господ му каза: „Събуй си сандалите, защото мястото, на което си стъпил, е свята земя. 34 Наистина видях как потискат народа ми в Египет, чух стенанията му и слязох да го освободя. Ела сега, ще те изпратя обратно в Египет.“(B)
35 Това беше същият Моисей, когото израелтяните отхвърлиха с думите: „Кой те постави водач и съдия?“(C) Този Моисей Бог изпрати като водач и освободител; изпрати го с помощта на ангела, който той видя в горящия храст. 36 Моисей ги изведе и четиридесет години вършеше чудеса и знамения в Египет, край Червено море и в пустинята.
37 Това е същият Моисей, който каза на израелтяните: „Бог ще издигне измежду братята ви пророк като мен.“(D) 38 Той е този, който беше с народа на Израел, събрал се в пустинята; той е този, на когото ангелът говори на планината Синай, и той бе с бащите ни; той получи заповеди, които дават живот, за да ни ги предаде.
39 Но прадедите ни отказаха да му се подчинят. Отхвърлиха го и в сърцата си се обърнаха към Египет. 40 Те казаха на Аарон: „Направи ни някакви богове, които да вървят пред нас и да ни водят, защото с онзи Моисей, който ни изведе от Египет, не знаем какво е станало.“(E) 41 И тогава направиха изображение на телец и на този идол принасяха жертва и празнуваха в чест на онова, което ръцете им бяха създали. 42 Но Бог се отвърна от тях и ги остави да се покланят на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците:
„Не на мен, израелтяни,
принасяхте заклани животни и жертви
четиридесет години в пустинята!
43 Вие носихте скинията на Молох
и звездата на вашия бог Рефан:
идолите, които сами създадохте,
за да им се покланяте.
Затова ще ви прогоня отвъд Вавилон.“(F)
Исус излекува болен при една къпалня
5 После настъпи юдейски празник и Исус отиде в Ерусалим. 2 В Ерусалим до Овчата порта имаше къпалня с пет покрити предверия, наречена на арамейски Витезда.[a] 3 Под колоните на тези предверия лежаха много болни. Едни бяха слепи, други — сакати, а някои — парализирани.[b] 4 [c] 5 Там имаше и един човек, който беше болен от тридесет и осем години. 6 Когато го видя да лежи и разбра, че е болен от толкова дълго време, Исус го попита: „Искаш ли да оздравееш?“
7 Болният отговори: „Господине, няма кой да ми помогне да вляза във водата, когато тя се раздвижи. Всеки път, когато се опитам да стигна пръв, някой друг ме изпреварва.“
8 Тогава Исус му каза: „Стани! Вземи си постелката и ходи.“ 9 В същия миг човекът беше излекуван; взе постелката си и започна да ходи.
Денят, в който се случи това, беше събота. 10 Тогава някои юдеи казаха на излекувания: „Днес е събота, законът не разрешава да носиш постелката си.“
11 А той им отговори: „Човекът, който ме излекува, ми каза: «Вземи си постелката и ходи.»“
12 Юдеите попитаха: „Кой е този, който ти каза да си вземеш постелката и да ходиш?“
13 Но излекуваният не знаеше кой беше той, тъй като там имаше много хора и Исус незабелязано си беше отишъл.
14 По-късно Исус го намери в храма и му каза: „Ето, сега си здрав. Затова престани да съгрешаваш, за да не ти се случи нещо по-лошо.“
15 Човекът се върна при юдеите и им каза, че Исус е този, който го е излекувал.
16 Исус вършеше тези неща в събота и поради тази причина юдеите започнаха да го преследват. 17 Но той им каза: „Моят Баща винаги работи, затова аз също работя.“
18 Този отговор затвърди решението на юдеите да го убият — той не само нарушаваше закона за съботата, но и наричаше Бога свой Баща, приравнявайки се по този начин с Бога!
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center