Book of Common Prayer
Песен на заточениците във Вавилон
137 (A)Край реките на Вавилония – там стояхме
и плачехме, когато си спомняхме за Сион.
2 (B)Ние окачихме арфите си
на върбите в тази земя,
3 защото там искаха песни от нас,
пленените,
а нашите мъчители – ликувания:
„Пейте ни от сионските песни!“
4 Как да запеем песен за Господа
на чужда земя?
5 Десницата ми да изсъхне,
ако те забравя, Йерусалиме!
6 (C)Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня,
ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си!
7 (D)Припомни, Господи, на Едомовите синове деня,
когато Йерусалим беше завладян! Те крещяха:
„Срутете го, срутете го до основите му!“
8 (E)Дъще Вавилонска, опустошителко,
блажен е онзи, който ти въздаде
за това, което ти ни направи!
9 (F)Блажен е онзи, който грабне и разбие в скала малките ти деца!
Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог
Да бъде прославен Господ, моята скала,
Който учи ръцете ми на бой,
пръстите ми на война!
2 (C)Ти си моя милост и моя крепост,
мое прибежище и мой избавител,
моя защита – у Тебе намерих убежище;
Ти правиш народите да ми се подчиняват.
3 (D)Господи! Какво е човекът, че се грижиш за него,
човешкият син, че му обръщаш внимание?
4 (E)Човекът е като дъх;
дните му приличат на изчезваща сянка.
5 (F)Господи, наведи Своите небеса и слез;
удари планините и те ще задимят;
6 (G)изпрати светкавица и ги разпилей;
прати стрелите Си и ги разпръсни;
7 (H)простри ръцете Си от висините,
избави ме и ме спаси от буйните води,
от насилието на чужденци,
8 на които устата им говори невъздържано
и десницата им е десница на лъжата.
9 (I)Боже, нова песен ще изпея за Тебе,
на десетострунна арфа ще възпея Тебе,
10 (J)Който даваш победа на царете,
избавяш Своя служител Давид от погубващ меч.
11 Избави ме и ме спаси от насилието на чужденци,
на които устата им говори невъздържано
и десницата им върши клетвопрестъпление.
12 (K)Нека нашите синове бъдат като отгледани растения,
когато напълно израснат през времето на младостта си,
нашите дъщери – като изваяни колони,
предназначени за палати.
13 (L)Нека нашите хамбари
да бъдат пълни с всякакви храни;
нашите стада да се плодят
с хиляди по пасищата ни;
14 (M)добитъкът ни да бъде угоен;
да няма по нашите площади нито нещастие,
нито несполука, нито плач.
15 (N)Блажен е този народ, който има това!
Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог!
Величието на Божието творение
104 (A)Величай, душо моя, Господа!
Господи, Боже мой, Ти си дивно велик;
със слава и величие си облечен.
2 (B)Ти се обличаш в светлина като с дреха,
разпростираш небесата като покрив на шатър;
3 (C)Ти градиш над небесните води Своите горни чертози,
правиш облаците Своя колесница,
шестваш върху крилете на вятъра.
4 (D)Ти правиш ветровете Свои вестители,
огнените пламъци – Свои служители.
5 Ти си поставил земята на твърди основи:
тя няма да се поклати за вечни времена.
6 Покрита беше с водни стихии като с дреха;
водите покриваха планините.
7 От Твоята заплаха те побягваха,
от трясъка на Твоя гръм бързо отминаваха;
8 издигаха се по планините, снишаваха се в долините
до мястото, което им беше определил.
9 (E)Ти си поставил предел, който водните стихии няма да преминат
и няма да се върнат отново да покрият земята.
10 Ти превърна изворите в потоци
и те текат между планините,
11 поят всички диви зверове
и дивите магарета утоляват жаждата си.
12 (F)Край тях обитават небесни птици,
сред клоните издигат гласовете си.
13 Ти напояваш планините от Своите височини,
с плодовете на Твоите дела се насища земята.
14 Ти правиш да растат трева за добитъка
и растения за полза на човека
и така произвеждаш от земята храна
15 (G)и вино, което весели сърцето на човека,
и маслиново масло, от което блести лицето му,
и хляб, който дава сила на човешкото сърце.
16 Насищат се дърветата на Господа,
ливанските кедри, които Той насади;
17 по тях птиците си правят гнезда,
кипарисите са жилища на щъркелите,
18 високите планини са жилища на козлите,
а скалите са убежища на зайците.
19 Той направи луната да отмерва времената,
слънцето да знае кога да залязва.
20 Ти разстилаш тъмнина, настъпва нощ
и тогава бродят всички горски зверове;
21 (H)млади лъвове реват за плячка
и искат от Бога храна за себе си.
22 Когато слънцето изгрее, те се прибират
и лягат в своите леговища.
23 Човек отива по делата си
и се труди до вечерта.
24 Господи, колко многобройни са делата Ти!
Всички тях Си създал с мъдрост;
земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето това огромно и пространно море!
Там има безброй морски твари,
малки и големи живи същества.
26 Там плават кораби,
там е онзи левиатан[a], който си създал да се гмурка в него.
27 Всички те от Тебе очакват
да им дадеш храна навреме.
28 Даваш им и те я събират,
отваряш ръката Си и те се насищат изобилно.
29 (I)Скриваш лицето Си и те се ужасяват,
отнемаш диханието им и те умират,
и отново се връщат в пръстта.
30 Изпращаш Духа Си и те биват създадени.
Така обновяваш лицето на земята.
31 Славата на Господа да пребъдва за вечни времена!
Да се весели Господ за делата Си!
32 (J)Погледне ли към земята, тя се тресе;
допре ли се до планините, те димят.
33 (K)Ще пея на Господа, докато съм жив,
ще величая моя Бог, докато съществувам.
34 Нека Му бъде приятна моята песен;
ще се веселя в името на Господа.
35 Нека изчезнат грешниците от земята
и да няма вече нечестиви!
Величай, душо моя, Господа! Алилуя![b]
12 А Валаам отвърна на Валак: „Нима не казах на твоите пратеници, които беше пратил: 13 ‘Дори Валак да би ми дал и къщата си, пълна със сребро и злато, аз не бих престъпил заповедта на Господа, за да сторя каквото и да било; каквото каже Господ, това и ще говоря.’ 14 Сега аз отивам при народа си; ела да ти кажа какво ще направи след време този народ на народа ти.“ 15 И той започна притчата си с думите:
„Говори Валаам, син Веоров;
говори мъж с отворени очи;
16 говори онзи, който чува Божиите думи,
който притежава знание от Всевишния,
който съзря видение от Всемогъщия,
когато падна с отворени очи.
17 (A)Виждам го, но не сега,
гледам го, но не отблизо.
Изгрява звезда от Яков
и се въздига жезъл от Израил;
той ще порази моавските предводители
и ще съкруши Ситовите потомци.
18 Едом ще бъде завладян,
Сеир ще бъде завладян от враговете си,
а Израил ще покаже силата си.
19 Владетел ще стане потомък на Яков
и той ще погуби оцелелите от града.“
20 (B)А като видя Амалик, продължи своята притча и каза: „Амалик е пръв сред народите, но краят му е гибелен.“ 21 (C)А като видя кенейците, продължи своята притча и каза: „Непристъпно е твоето жилище, на скала си свил гнездото си, 22 но Каин ще бъде разорен и не след дълго Асур ще те отведе в плен.“ 23 И продължи своята притча и каза: „Уви! Кой ще оцелее, когато Бог стори това? 24 (D)Но кораби ще дойдат от Китим и ще усмирят Асур, ще усмирят и Евер; но и за тях краят ще е гибелен!“ 25 След това Валаам стана и се отправи към земите си; Валак също тръгна по своя път.
Надеждата за спасение
18 (A)Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас. 19 Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове, 20 (B)защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата, 21 че и самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове. 22 Защото знаем, че цялото творение стене и изпитва родилни болки досега; 23 (C)и не само то, но и ние, които получихме като начало даровете на Духа, и ние самите стенем в себе си, очаквайки осиновяване чрез изкуплението на нашето тяло. 24 (D)(E)Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда? 25 А когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.
За възкресението на мъртвите
23 (A)(B)В същия ден дойдоха при Него садукеи, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха с думите: 24 (C)„Учителю, Мойсей е казал: ‘Ако някой умре бездетен, нека брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брата си.’ 25 И тъй, у нас имаше седем братя. Първият се ожени и умря, и понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си, 26 същото стана и с втория, и с третия, та чак до седмия. 27 А след всички умря и жената. 28 Така че след възкресението на кого от седмината ще бъде тя жена? Понеже всички я имаха.“ 29 А Иисус им отвърна: „Заблуждавате се, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила. 30 Защото след възкресението нито ще се женят, нито ще се омъжват, но ще живеят като ангели Божии на небесата. 31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото ви от Бога, Който казва: 32 (D)‘Аз съм Бог на Авраам и Бог на Исаак, и Бог на Яков. Бог не е Бог на мъртви, а на живи’.“ 33 И народът, като Го изслуша, остана удивен от учението Му.
Най-голямата заповед
34 (E)Но фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се заедно 35 и един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: 36 „Учителю, коя заповед е най-голяма в Закона?“ 37 (F)А Иисус му отговори: „Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум: 38 тази е първа и най-голяма заповед. 39 (G)А втора, подобна на нея, е: ‘Възлюби ближния си като себе си’; 40 (H)на тези две заповеди се крепят целият Закон и Пророците.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.