Book of Common Prayer
Бог е единственият спасител
18 (A)За първия певец. Псалом на Давид, Господен служител, който каза на Господа думите на тази песен, когато Господ го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул.
2 [a] Тогава той каза:
Ще Те възлюбя, Господи, сило моя!
3 (B)Господ е моя твърдина и моя крепост, мой Избавител,
мой Бог, моя скала. На него се уповавам.
Той е мой щит, рог на моето спасение и мое прибежище.
4 Ще призова Господа, Който е достоен за прослава,
и ще бъда спасен от враговете си.
5 Вълните на смъртта ме обхванаха,
стихиите на злото ме надвиха.
6 Веригите на преизподнята ме стегнаха,
примките на смъртта ме срещнаха.
7 В бедата си призовах Господа
и извиках към своя Бог.
Тогава Той чу гласа ми от Своя храм
и моят зов за помощ стигна до Неговия слух.
8 (C)(D)Тогава земята се разтърси и разклати,
основите на планините затрепериха,
размърдаха се, защото Той се разгневи.
9 Дим се издигна от Неговия нос
и от устата му излизаше поглъщащ огън.
Разпалени въглени се пръснаха от него.
10 Той сведе небесата и слезе.
И под нозете Му беше мрак.
11 Той се възкачи на херувими и полетя,
понесе се на крилете на вятъра.
12 (E)И направи мрака Свое скривалище,
тъмните води
и гъстите облаци – Свое покривало.
13 От блясъка пред Него
през облаците Му дойдоха
градушка и горящи въглени.
14 (F)Господ загърмя в небесата
и Всевишният остави да проехти гласът Му
сред изсипващите се градушка и горящи въглени.
15 (G)Пусна стрелите Си и ги разпръсна,
множество мълнии – и ги разсипа.
16 (H)Тогава се видяха дълбините на морето
и се разкриха основите на света
от Твоя страшен вик, Господи,
от диханието на Твоя гняв.
17 Той протегна ръка от висините и ме взе,
и ме извлече от буйните води,
18 избави ме от мощния враг,
от онези, които ме мразят,
понеже те са много по-силни от мене.
19 Те се надигнаха срещу мене в деня на бедствието ми,
но Господ беше моята опора.
20 Тогава ме изведе на простора,
избави ме, защото благоволи към мене.
21 Господ ми въздаде според моята праведност,
възнагради ме за чистотата на моите ръце,
22 защото спазвах пътищата на Господа
и не вършех беззаконие пред своя Бог;
23 защото се придържах към всички Негови разпоредби
и не отстъпвах от Неговите закони.
24 Бях непорочен пред Него
и се пазех от съгрешаване.
25 Затова Господ ми въздаде според моята праведност,
според чистотата на ръцете ми пред Неговите очи.
26 Към благочестивия Ти постъпваш милостиво,
спрямо безупречния – безупречно.
27 Към чистия си чист;
към развратения – според развратеността му,
28 (I)защото Ти спасяваш бедния
и унижаваш надменните очи.
29 (J)Господи, Ти запалваш моето светило;
моят Бог осветява тъмнината ми.
30 С Тебе ще разбия нападатели
и със своя Бог ще прескоча стената.
31 (K)Бог – Неговият път е непорочен;
изпитано е словото на Господа.
Той е щит за всички, които се уповават на Него.
32 (L)Защото кой е Бог, освен Господ,
и кой е защита освен нашия Бог?
33 Защото Бог ме опасва със сила
и ме води по непорочен път,
34 (M)прави краката ми като краката на елен
и ме поставя на високи недостъпни места,
35 учи ръцете ми да воюват
и мишците ми да прегъват бронзов лък.
36 Ти ми даде щита на Своето спасение;
Твоята десница ме подкрепя
и Твоята благосклонност ме възвеличава.
37 Даваш простор на крачките ми
и пазиш краката ми да не се подхлъзнат.
38 Преследвам враговете си и ги настигам.
Не се завръщам, докато не ги унищожа.
39 Поразявам ги и те не могат да станат;
падат пред краката ми,
40 тъй като Ти ме препаса със сила за сражение
и поваляш на колене пред мене онези, които се надигнаха против мене.
41 Ти обърна към мене тила на моите врагове;
съкруши онези, които ме мразят.
42 Те викат, но няма кой да ги избави,
зоват към Господа, но Той не ги послуша.
43 Стривам ги като носен от вятъра прах,
тъпча ги като улична кал.
44 (N)Ти ме избави от бунта на враждебния народ,
постави ме за водач на езичници;
народ, който не познавах, ми служи.
45 Щом чуят за мене, покоряват ми се.
Чужденците се прекланят пред мене.
46 (O)Чужденците униват и треперят,
когато излизат от укрепленията си.
47 Жив е Господ! Да бъде прославяна моята Скала.
Да бъде превъзнесен Бог, Който ме спасява –
48 Бог, Който въздава за мене,
Който покорява народите на мене,
49 Който ме избавя от враговете ми!
Ти ме издигна над онези, които се надигнаха против мене,
и ме отърва от насилника.
50 (P)Затова ще Ти благодаря сред чуждите народи
и ще възпявам Твоето име, Господи,
51 Който възвеличаваш царя Си с избавления
и оказваш милост на Своя помазаник,
на Давид и на потомството му, за вечни времена.
10 Когато Аарон говореше на общността от израилтяни, те обърнаха поглед към пустинята, и ето Господнята слава се яви в облак. 11 Тогава Господ каза на Мойсей: 12 „Аз чух ропота на израилтяните. Обяви им: ‘Вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще разберете, че Аз съм Господ, вашият Бог’.“
13 (A)Вечерта долетя ято пъдпъдъци и покриха лагера, а на сутринта бе паднала роса около лагера. 14 (B)Росата се вдигна и ето върху пустинната почва имаше нещо дребно, съсирено, ситно като скреж по земята. 15 (C)Като видяха това, израилтяните недоумяваха един към друг: „Какво е това?“ Защото не знаеха какво е то. И Мойсей им отговори: „Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете. 16 Това нарежда Господ: ‘Събирайте от него – всеки толкова, колкото му е нужно да яде. По гомор на човек, събирайте според броя на хората, всеки за тези, които живеят в шатрата му’.“ 17 Така и постъпиха израилтяните: събраха – едни много, други малко. 18 (D)А когато измериха събраното с гомор, тогава този, който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг: всеки събра толкова, колкото му беше нужно да изяде. 19 Мойсей им нареди още: „Никой да не оставя от това до утре.“ 20 Но те не послушаха Мойсей и някои оставиха от това до сутринта. То червяса и се вмириса. Мойсей се разгневи на тези хора. 21 И те го събираха сутрин рано, всеки колкото му беше нужно да изяде. А когато припечеше слънце, то се топеше.
22 А в шестия ден събраха двойно от този хляб – по два гомора за всеки. Дойдоха всички началници на общността и съобщиха това на Мойсей.
Задълженията към властниците
11 (A)Възлюбени, моля ви като преселници и чужденци да отбягвате плътските желания, които воюват против душата. 12 (B)Поведението ви сред езичниците нека бъде добро, та когато ви оклеветяват като злосторници, щом видят добрите ви дела, да прославят Бога в деня на Неговото идване.
13 (C)И тъй, подчинявайте се, заради Господа, на всеки установен от хората порядък: било на цар като на върховна власт, 14 било на управници като на изпращани от него за наказание на злосторници и за похвала на добротворци. 15 Защото такава е Божията воля – с добри дела да накарате невежеството на безразсъдните хора да замлъкне. 16 (D)Живейте като свободни хора, но не като използвате свободата за прикритие на злото, а като Божии слуги. 17 (E)Почитайте всеки, обичайте братята по вяра, бойте се от Бога, почитайте царя!
Примерът на Христовото страдание
18 (F)Слуги, покорявайте се с много страхопочитание към господарите си – не само на добрите и снизходителните, но и на грубите. 19 Защото това има стойност – ако някой от знание за Божията воля понася скърби, като страда несправедливо. 20 Иначе каква похвала, ако търпите, когато ви бият заради престъпления? Но ако правите добро и страдате, тогава търпението ви[a] е заслуга пред Бога.
21 Вие за това сте и призовани, защото и Христос пострада за вас, като ви[b] остави пример, за да вървите по стъпките Му. 22 (G)Той не стори грях, нито устата Му изрече лъжа. 23 (H)Когато Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; когато страдаше, не заплашваше, а поверяваше това на Праведния Съдия. 24 (I)Той Сам възнесе с тялото Си нашите грехове на кръстното дърво, за да бъдем мъртви за греховете и да живеем за правдата – чрез Неговата рана се изцелихте. 25 (J)Защото бяхте като заблудени овце, но сега се завърнахте при Пастиря и Пазителя на вашите души.
12 (A)Тази е Моята заповед: да се обичате взаимно, както Аз ви обикнах. 13 (B)Няма любов, по-голяма от тази, човек да отдаде живота си за своите приятели. 14 Вие сте ми приятели, ако изпълнявате всичко, което ви заповядвам. 15 Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво прави господарят му. Нарекох ви приятели, защото ви известих всичко, което съм чул от Своя Отец. 16 (C)Не вие Мене избрахте, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света, да принасяте плод и плодът ви да бъде траен, та каквото и да поискате от Отец в Мое име, да ви даде. 17 (D)Това ви заповядвам: да се обичате взаимно.
Омразата на света към Христовите последователи
18 (E)Ако светът ви мрази, знайте, че първо Мене е намразил. 19 (F)Ако бяхте от света, светът щеше да ви обича като свои. А понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. 20 (G)Помнете думите, които Аз ви казах: ‘Слугата не стои по-високо от господаря си.’ Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето учение спазиха, и вашето ще спазят. 21 (H)Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не познават Този, Който Ме е изпратил. 22 Ако не бях дошъл и не бях им говорил, нямаше да имат грях. Но сега нямат извинение за греха си. 23 Който мрази Мене, мрази и Моя Отец. 24 (I)Ако не бях извършил сред тях делата, които никой друг не е извършил, нямаше да имат грях. А сега те и видяха, и намразиха – и Мене, и Моя Отец. 25 (J)Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им: ‘Намразиха Ме без причина.’
26 (K)А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отец, Духът на истината, Който изхожда от Отец, Той ще свидетелства за Мене, 27 а и вие ще свидетелствате, понеже сте с Мене отначало.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.