Book of Common Prayer
Божия закрила при страдания
102 Молитва на страдалец, когато унива и излива жалбата си пред Господа.
2 [a] Господи, чуй моята молитва
и нека моите ридания да стигнат до Тебе!
3 (A)Не скривай лицето Си от мене;
наклони ухо към мене, когато съм в беда;
побързай да ме чуеш, когато викам,
4 (B)защото дните ми изчезнаха като дим
и костите ми са обгорени като от огън;
5 сърцето ми е като попарена и изсъхнала трева;
забравям и хляба си да ям;
6 станах кожа и кости
от силата на своите стенания.
7 Заприличах на пеликан в пустиня;
станах като бухал в развалини;
8 будувам и ридая
като самотна птица на покрив.
9 Враговете ми ме хулят по цял ден
и онези, които ме възхваляваха, сега ме проклинат.
10 (C)Ям пепел като хляб,
размесвам питието си със сълзи
11 заради Твоя гняв и Твоето негодувание,
защото Ти ме въздигна и Ти ме свали.
12 (D)Дните ми чезнат като сянка
и аз изсъхнах като трева.
13 (E)А Ти, Господи, пребъдваш вечно
и споменът за Твоето име преминава от род в род.
14 Ти ще се надигнеш, ще се смилиш над Сион,
защото е време да бъдеш милостив към него,
понеже настъпи определеният час.
15 Твоите служители копнеят за камъните на Сион
и жалеят за неговата пръст.
16 (F)Тогава народите ще благоговеят пред името на Господа
и всичките земни царе – пред Неговата слава.
17 Когато Господ съгради Сион,
ще се появи в славата Си,
18 ще погледне милостиво към молитвата на немощните
и няма да презре молбите им.
19 (G)Това ще се запише за бъдещото поколение
и народът, който тогава ще се роди, ще възхвали Господа,
20 защото Той надникна от святата Си висота, Господ погледна от небесата към земята,
21 (H)за да чуе стоновете на затворниците,
да освободи от смърт обречените.
22 Тогава ще възвестяват името на Господа сред Сион
и ще го прославят в Йерусалим,
23 когато народите и царствата се съберат заедно,
за да служат на Господа.
24 Той изтощи силите ми по моя път,
съкрати дните ми.
25 Аз казах: „Боже мой,
не ме грабвай по средата на моите дни.
Твоите години надживяват всички родове.
26 (I)(J)В началото Ти сътвори основите на земята
и небесата са създание на Твоите ръце.
27 Те ще загинат, а Ти ще пребъдеш;
те всички ще овехтеят като дреха и Ти ще ги смениш
като облекло – и ще се променят;
28 но Ти винаги си Същият
и Твоите години няма да се свършат.
29 Синовете на Твоите служители ще живеят спокойно
и потомството им ще се утвърди пред Тебе.“
Молитва за помощ в изпитанията
142 (A)Поучителна песен. От Давид, когато беше в пещерата. Молитва.
2 [a] С гласа си призовах Господа,
с гласа си на Господа се моля.
3 Ще излея пред лицето Му своята тъжна песен;
ще обявя пред Него затрудненията си.
4 (B)Когато почувствам немощен своя дух, Ти знаеш моята пътека.
Поставиха тайно капан за мене на пътя, по който вървя.
5 Поглеждам надясно и виждам, че никой не ми обръща внимание;
изгуби се убежището за мене, никой не се грижи за моята душа.
6 (C)Господи, Тебе призовах и казах:
„Ти си мое прибежище,
мой дял в земята на живите.
7 Вслушай се в моето ридание, защото станах твърде незначителен;
избави ме от онези, които ме преследват, защото те са по-силни от мене.
8 Изведи от затвора душата ми, за да славя Твоето име.
Праведните се събират около мене,
защото Ти се грижиш за мене.“
Молитва за избавление от враговете
143 Псалом на Давид.
Господи, чуй молитвата ми,
вслушай се в молбите ми заради Своята вярност;
отговори ми според Своята правда.
2 (D)Не влизай в съд със Своя служител,
защото пред Твоето лице няма да се оправдае нито един жив човек.
3 (E)Защото врагът преследваше душата ми,
смаза на земята живота ми,
принуди ме да живея в тъмнина като онези,
които са умрели отдавна.
4 (F)И моят дух изнемощя,
сърцето ми се скова вътре в мене.
5 (G)Спомних си за отминалите дни,
замислих се за всичко, сторено от Тебе,
размишлявах за делата на Твоите ръце.
6 (H)Простирах към Тебе ръцете си;
душата ми жадува като суха земя.
7 (I)Господи, по-скоро ми отговори! Моят дух отпадна.
Не скривай лицето Си от мене
и няма да съм като тези, които слизат в гроб.
8 (J)Дай ми да чуя гласа на Твоята милост на разсъмване,
защото на Тебе се уповавах.
Извести ми пътя, по който да вървя,
защото към Тебе издигнах душата си.
9 Господи, избави ме от моите врагове –
при Тебе намерих убежище.
10 (K)Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си моят Бог.
Твоят благ Дух ще ме води по равен път.
11 Господи, запази ме жив заради Своето име.
Избави от беди душата ми заради Своята правда.
12 (L)И със Своята милост унищожи моите врагове
и погуби всички, които измъчват душата ми,
защото аз съм Твой служител.
10 (A)Седят на земята безмълвни старейшините на Сионовата дъщеря,
посипаха с пепел главите си, надянаха вретища.
Наведоха глави към земята девиците йерусалимски.
11 Очите ми се изтощиха от сълзи, вълнува се вътрешността ми;
моят дроб се изсипа на земята, защото погива дъщерята на моя народ,
тъй като деца и кърмачета чезнат от глад по градските улици.
12 (B)Умирайки като ранени по градските улици, те казват на майките си: „Къде има жито и вино?“,
и предават дух в майчините си прегръдки.
13 (C)Мога ли да те изпитам, с какво да те сравня, дъще Йерусалимска?
На какво да те оприлича, за да те утеша, девице, дъще Сионова?
Защото твоята рана е голяма като море.
И кой може да те изцери?
14 (D)Твоите пророци ти предсказваха неща измамни и лъжливи,
не разкриваха твоето беззаконие, за да те избавят от твоя плен,
и ти изричаха лъжливи и прелъстителни пророчества.
15 (E)Пляскат подигравателно ръце
за тебе всички, които минават по пътя,
подиграват се, клатят глава за дъщерята Йерусалимска и казват:
„Това ли е градът, който наричаха съвършенство на красотата,
радост на цялата земя?“
16 Разтворили са широко уста против тебе всички твои врагове.
Те подсвиркват, скърцат със зъби и казват: „Погълнахме го.
Само този ден чакахме,
доживяхме да видим това!“
17 (F)Господ извърши, което бе определил, изпълни словото Си, изречено в стари времена.
Той те разори безмилостно и позволи на врага да злорадства над тебе.
Вдигна високо силата на твоите неприятели.
18 (G)Сърцето им вика към Господа:
„О, крепост на Сионовата дъщеря, лей потоци сълзи денем и нощем!
Не си давай покой, не затваряй очите си!
14 Затова, възлюбени, бягайте от идолослужението! 15 Говоря като на разумни хора – вие преценете това, което казвам. 16 (A)Чашата на благословението, която благославяме при богослужението, не е ли общение с Христовата кръв? Хлябът, който разчупваме, не е ли общение с Христовото тяло? 17 (B)Понеже хлябът е един, едно тяло сме и ние, многото, защото всички се причастяваме от единия хляб.
27 Така че който яде от този хляб и пие от чашата на Господа недостойно, той е виновен пред тялото и кръвта на Господа. 28 Но нека човек изпитва себе си и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. 29 Защото, който яде и пие не както подобава[a], той яде и пие от своето осъждане, понеже не разпознава тялото на Господа[b]. 30 Затова сред вас има много немощни и болни, а и умират доста. 31 Защото, ако бяхме изпитвали себе си, нямаше да бъдем осъждани. 32 Когато пък сме така осъждани, това е наказание от Господа, за да не бъдем осъдени после заедно със света.
Тайната вечеря
12 (A)(B)В първия ден на Безквасници, когато колеха пасхалното агне, учениците казаха на Иисус: „Къде искаш да отидем и да приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“ 13 Тогава Той изпрати двама от учениците Си и им каза: „Идете в града и там ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Тръгнете след него. 14 Където той влезе, кажете на стопанина на къщата: ‘Учителят пита: Къде ми е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?’ 15 Тогава той ще ви покаже голяма горна стая, постлана и готова. Там ни пригответе.“ 16 След това учениците Му излязоха, дойдоха в града, намериха всичко, както Той им беше казал, и приготвиха пасхалната вечеря.
17 (C)А когато се свечери, Той дойде с дванадесетте. 18 (D)Докато седяха на трапезата и ядяха, Иисус рече: „Истината ви казвам: един от вас, който яде заедно с Мене, ще Ме предаде.“ 19 А те, наскърбени, започнаха да питат един след друг: „Да не съм аз? Да не съм аз?[a]“ 20 Той им отговори: „Един от дванадесетте е – този, който топи заедно с Мене в блюдото. 21 Синът човешки отива, както е писано за Него, но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“
Установяване на евхаристията
22 (E)Докато те ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и им го раздаде с думите: „Вземете, яжте – това е Моето тяло.“ 23 (F)И като взе чашата, изрече благодарствена молитва и им я подаде. От нея те пиха всички. 24 (G)Той им каза: „Това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива. 25 Истината ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до онзи ден, когато ще пия новото вино в Божието царство.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.