Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Book of Common Prayer

Daily Old and New Testament readings based on the Book of Common Prayer.
Duration: 861 days
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Version
Псалми 137

Песен на заточениците във Вавилон

137 (A)Край реките на Вавилония – там стояхме
и плачехме, когато си спомняхме за Сион.
(B)Ние окачихме арфите си
на върбите в тази земя,
защото там искаха песни от нас,
пленените,
а нашите мъчители – ликувания:
„Пейте ни от сионските песни!“
Как да запеем песен за Господа
на чужда земя?
Десницата ми да изсъхне,
ако те забравя, Йерусалиме!
(C)Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня,
ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си!
(D)Припомни, Господи, на Едомовите синове деня,
когато Йерусалим беше завладян! Те крещяха:
„Срутете го, срутете го до основите му!“
(E)Дъще Вавилонска, опустошителко,
блажен е онзи, който ти въздаде
за това, което ти ни направи!
(F)Блажен е онзи, който грабне и разбие в скала малките ти деца!

Псалми 144

Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог

144 (A)(B)На Давид.

Да бъде прославен Господ, моята скала,
Който учи ръцете ми на бой,
пръстите ми на война!
(C)Ти си моя милост и моя крепост,
мое прибежище и мой избавител,
моя защита – у Тебе намерих убежище;
Ти правиш народите да ми се подчиняват.
(D)Господи! Какво е човекът, че се грижиш за него,
човешкият син, че му обръщаш внимание?
(E)Човекът е като дъх;
дните му приличат на изчезваща сянка.
(F)Господи, наведи Своите небеса и слез;
удари планините и те ще задимят;
(G)изпрати светкавица и ги разпилей;
прати стрелите Си и ги разпръсни;
(H)простри ръцете Си от висините,
избави ме и ме спаси от буйните води,
от насилието на чужденци,
на които устата им говори невъздържано
и десницата им е десница на лъжата.
(I)Боже, нова песен ще изпея за Тебе,
на десетострунна арфа ще възпея Тебе,
10 (J)Който даваш победа на царете,
избавяш Своя служител Давид от погубващ меч.
11 Избави ме и ме спаси от насилието на чужденци,
на които устата им говори невъздържано
и десницата им върши клетвопрестъпление.
12 (K)Нека нашите синове бъдат като отгледани растения,
когато напълно израснат през времето на младостта си,
нашите дъщери – като изваяни колони,
предназначени за палати.
13 (L)Нека нашите хамбари
да бъдат пълни с всякакви храни;
нашите стада да се плодят
с хиляди по пасищата ни;
14 (M)добитъкът ни да бъде угоен;
да няма по нашите площади нито нещастие,
нито несполука, нито плач.
15 (N)Блажен е този народ, който има това!
Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог!

Псалми 42-43

Копнеж по Бога при бедствие

42 За първия певец. Песен на Кореевия хор.

(A)[a] Както елен жадува за изворна вода,
така душата ми жадува за Тебе, Боже!
(B)Душата ми жадува за Бога, за живия Бог:
„Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?“
(C)Сълзите ми бяха хляб за мене ден и нощ,
докато околните ми говореха по цял ден: „Къде е сега твоят Бог?“
Сърцето ми се свива, когато си спомня
как ходех с множеството хора,
влизах с тях в Божия храм,
като възклицавах и благодарях
заедно с празнуващото множество.
Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.
Боже мой, душата ми унива в мене.
Затова си спомням за Тебе молитвено в земята на Йордан,
на планината Хермон, на планината Мицар.
(D)Бездна призовава бездна с гласа на Твоите водопади.
Всички Твои вълни и талази преминаха над мене.
Денем Господ ще покаже милосърдието Си
и нощем песента ми за Него ще бъде с мене,
моята молитва към Бога на моя живот.
10 (E)Ще кажа на Бога, Който е моя скала:
„Защо си ме забравил?
Защо ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?
11 Сякаш костите ми се трошат, когато враговете ми се гаврят с мене
и казват: ‘Къде е твоят Бог?’“
12 Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.

Молитва за помощ в беда

43 Съди ме, Боже, и защити ме в делото ми против този неблагочестив народ!
Избави ме от лукав и зъл човек,
защото Ти си Бог на моето прибежище! Защо си ме отхвърлил?
Защо трябва да ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?
Изпрати Своята светлина и Своята истина!
Нека те ме водят и ме доведат до Твоята свята планина
и до мястото, където Ти пребиваваш.
(F)Тогава ще се доближа до Божия жертвеник,
до Бога на моята радост и веселие,
и с гусла ще Те славословя, Боже, Боже мой!
Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш? Уповавай се на Бога;
защото още ще прославям своя Бог заради спасението, идващо от Него.

Изход 10:21-11:8

Девето бедствие: тъмнина

21 Тогава Господ нареди на Мойсей: „Простри ръката си към небето, за да настъпи такава тъмнина в египетската земя, такъв мрак, че да може да се пипа.“ 22 (A)Мойсей простря ръката си към небето и настана пълна тъмнина по цял Египет три дни наред: 23 един друг не се виждаха и никой не ставаше от мястото си три дена; а в жилищата на всички израилтяни беше светло.

24 Фараонът повика Мойсей и нареди: „Отидете, извършете служба на Господа; да остане само вашият дребен и едър добитък, а децата ви нека да дойдат с вас.“ 25 Мойсей обаче каза: „Но ти трябва да ни дадеш също жертви и всеизгаряния, които да принесем на Господа, нашия Бог. 26 Нека дойдат с нас и стадата ни с добитък, не бива да остане нито копито; защото от тях ние ще вземем за жертва на Господа, нашия Бог. Ние обаче не знаем какво ще принесем в жертва на Господа, докато не пристигнем там.“ 27 Но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не се съгласи да ги пусне. 28 Даже фараонът му нареди: „Гледай да не се явяваш повече пред очите ми; в който ден дойдеш пред мене, ще умреш.“ 29 Мойсей отговори: „Ти го каза. Повече аз няма да се явявам пред тебе.“

Десето бедствие: поразяване на първородните

11 След това Господ каза на Мойсей: „Още едно наказание ще отредя за фараона и за египтяните. След това той ще ви пусне да тръгнете оттук. А когато ви пусне, той окончателно ще ви прогони оттук. (B)Нареди на народа всеки да поиска от съседа си и всяка жена от съседката си сребърни и златни изделия.“ И Господ даде, че този народ спечели доверие пред египтяните, още повече, че Мойсей беше на висока почит в Египет, пред служителите на фараона и пред народа.

Мойсей каза: „Така говори Господ: ‘Около полунощ Аз ще мина през Египет. Тогава ще умре всяко първородно в Египет – от първородния син на фараона, който седи на престола си, до първородния син на робинята, която мели с ръчната мелница, както и всичко първородно от добитъка. По цял Египет ще се разнесе силен плач, какъвто не е бивал и какъвто няма вече да бъде. А при всички израилтяни никъде куче няма да залае, нито против човек, нито против добитък, за да разберете каква разлика прави Господ между египтяни и израилтяни. Тогава всички тези твои служители ще дойдат при Мене, ще Ми се поклонят и ще кажат: Излез ти и целият народ, който те следва. След това Аз ще си изляза’.“ И той излезе от фараона силно разгневен.

Второ Коринтяни 4:13-18

13 (A)И понеже имаме доверие на вярата, както е писано: „Повярвах и затова говорих“, така и ние вярваме и затова говорим, 14 (B)като знаем, че Онзи, Който възкреси Господ Иисус, ще възкреси чрез Иисус и нас и заедно с вас ще ни постави при Себе Си. 15 (C)Защото всичко е заради вас, така че благодатта, преумножена заради благодарността на твърде много вярващи, да изобилства за слава на Бога.

16 Затова не се обезсърчаваме и макар външно като хора да отиваме към своя край, вътрешно се обновяваме от ден на ден, 17 понеже нашите мъки, които са временни и леки, ни подготвят за все по-изобилното вечно богатство на Божията слава. 18 (D)Нашата цел не са видимите, а невидимите неща, понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.

Марк 10:46-52

Изцеляване на слепия Вартимей

46 (A)След това дойдоха в Йерихон. Когато Иисус излизаше от Йерихон с учениците Си и с много народ, на пътя седеше сляп просяк – Вартимей, синът на Тимей. 47 (B)Като чу, че това е Иисус Назарянина, той започна да вика: „Иисусе, Сине Давидов, смили се над мене!“ 48 Мнозина го мъмреха, за да млъкне. Но той още повече викаше: „Сине Давидов, смили се над мене!“ 49 Иисус се спря и каза: „Повикайте го!“ Повикаха слепеца и му рекоха: „Смелост! Стани, вика те.“ 50 Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисус. 51 Иисус се обърна към него и го запита: „Какво искаш да сторя за тебе?“ Слепецът Му каза: „Да прогледна, Учителю!“ 52 А Иисус му рече: „Иди си, твоята вяра те спаси!“ Той веднага прогледна и тръгна по пътя след Иисус.