Book of Common Prayer
Стремеж към непорочност
101 Псалом на Давид.
Милостта и правосъдието ще възпявам;
на Тебе, Господи, ще пея.
2 Ще размислям за непорочен път:
кога ще дойдеш при мене?
Тогава ще живея с чисто сърце в своя дом.
3 Няма да насоча очите си към нищо беззаконно;
мразя престъпно дело;
то няма да се докосне до мене.
4 Ще държа далече от мене развратеното сърце;
няма да имам нищо общо със злото.
5 (A)Ще погубя онзи, който тайно злослови срещу ближния си;
няма да търпя онзи, който е с горделиви очи и надменно сърце.
6 (B)Очите ми са насочени към верните на земята, за да бъдат те винаги с мене;
който ходи в непорочен път, той ще ми служи.
7 Онзи, който е коварен, няма да живее в моя дом,
а онзи, който е лъжец, няма да стои пред очите ми.
8 От ранни зори ще изтребвам всички нечестиви по страната,
за да изкореня от Господния град всички, които вършат беззаконие.
Молитва за избавление от врагове
109 (A)За първия певец. Псалом на Давид.
Боже, Когото аз възхвалявам, недей да мълчиш,
2 защото против мене са зинали уста на нечестив
и уста на коварен човек; говорят ми с лъжлив език;
3 обкръжават ме с думи на омраза
и неоснователно воюват срещу мене.
4 (B)(C)Те враждуват против мене,
докато аз се моля за тях;
5 (D)отвръщат ми със зло за доброто,
с омраза – за моята обич.
6 Постави над него нечестив човек
и Сатаната да застане от дясната му страна.
7 Когато бива съден, да излезе виновен
и дори молитвата му да бъде смятана за грях.
8 (E)Дните му да бъдат малко
и званието му друг да вземе.
9 (F)Децата му да останат сираци,
а жена му – вдовица.
10 Дано децата му да се скитат и да станат просяци,
да търсят хляб далече от разрушените си домове.
11 Лихвар да заграби всичко, което притежава,
и чужди хора да разграбят всичко, за което е работил.
12 Да няма кой над него да се съжали,
да няма кой да се погрижи за сираците му.
13 (G)Потомството му да загине
и името му да се заличи още в следващия род.
14 (H)Нечестието на предците му да бъде споменато пред Господа
и грехът на майка му да не бъде заличен.
15 (I)Те да бъдат винаги пред Господа
и Той да заличи спомена за тях от земята
16 (J)– затова, че такъв човек не е помислил да бъде милостив,
а преследва беден и безпомощен,
както и човек със съкрушено сърце, за да го умъртви;
17 той обикна проклятието и то ще падне върху него;
не пожела благословението
и то ще се отдалечи от него;
18 той се облече в проклятие като с дреха;
то се вля като вода в неговите вътрешности
и като елей[a] – в неговите кости;
19 нека то му бъде като дреха, с която се облича, и като пояс, с който постоянно се опасва.
20 Такава да бъде отплатата от Господа на обвинителите ми
и на онези, които злостно заговорничат срещу мене.
21 (K)Но Ти, Господи, Владико, защити ме заради Своето име,
защото Твоята милост е голяма; избави ме,
22 защото съм беден и безпомощен
и сърцето ми е наранено в моите гърди.
23 (L)Аз чезна като избледняваща сянка;
гонят ме като скакалец.
24 Коленете ми изнемощяха от пост
и тялото ми стана кожа и кости.
25 (M)Станах за присмех пред хората;
които ме виждат, поклащат глава.
26 Помогни ми, Господи, Боже Мой,
спаси ме заради Своята милост.
27 (N)Нека се разбере, че това е Твоята ръка
и че Ти, Господи, си извършил това.
28 Те проклинат, Ти пък благославяй;
те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят служител нека се зарадва.
29 (O)Да се облекат в безчестие моите обвинители
и нека като с дреха да се покрият със своя срам.
30 (P)А пък аз с уста непрестанно ще славя Господа
и сред мнозина ще Го възхвалявам,
Айн
121 Аз се придържах към правосъдие и правда;
не ме предавай на моите противници.
122 Защити Своя служител за негово добро,
за да не ме угнетяват горделивите.
123 Очите ми копнеят да ме спасиш
и да изпълниш Своето справедливо обещание.
124 Постъпи със Своя служител според милостта Си
и ме научи на Твоите наредби.
125 Аз съм Твой служител, вразуми ме,
за да разбирам Твоите наредби.
126 Господи, време е да действаш –
Те потъпкаха Твоя Закон.
127 (A)Но аз обичам Твоите заповеди
повече от злато, повече от чисто злато.
128 Признавам всички Твои разпоредби за справедливи;
мразя всички пътища на лъжата.
Пе
129 Дивни са Твоите разпоредби,
затова сърцето ми ги спазва.
130 Изясняването на Твоите слова просвещава,
вразумява незнаещите.
131 Отварям уста и въздишам,
защото копнея за Твоите заповеди.
132 (B)Погледни ме благосклонно и се смили над мене,
както постъпваш с тези, които Те обичат.
133 Утвърди стъпките ми според Своето слово
и не давай да ме завладее никакво зло;
134 избави ме от потисничество на хора
и ще спазвам Твоите заповеди;
135 осияй Своя служител със светлината на лицето Си
и ме научи на Своите наредби.
136 Очите ми изливат потоци сълзи,
понеже мнозина не спазват Твоя Закон.
Цаде
137 Господи, Ти си справедлив
и Твоите присъди са правилни.
138 Разпоредбите, които Ти си дал,
са правда и съвършена истина.
139 (C)Моята любов към Твоето дело ме изгаря,
защото враговете ми забравиха Твоето слово.
140 Твоето слово е напълно сигурно
и Твоят служител го обича.
141 Аз съм много млад и презрян,
но Твоите заповеди не забравям.
142 Твоята правда е вечна правда
и Твоят Закон е истина.
143 Скръб и тъга ме постигнаха,
но Твоите заповеди са моя утеха.
144 Твоите разпоредби са за всички времена;
вразуми ме и ще живея.
Обещанието на Йосиф
15 След смъртта на баща им братята на Йосиф си казаха: „Ако сега Йосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за стореното от нас зло?“ 16 И те пратиха да кажат на Йосиф: „Баща ти преди смъртта си поръча 17 да ти кажем да простиш на братята си вината и греха им за стореното зло, също и вината на робите си пред Бога на предците.“ Когато му предадоха тези думи, Йосиф се разплака. 18 Дойдоха и самите му братя, поклониха му се и казаха: „Ето твои роби сме.“ 19 Йосиф им отговори: „Не се страхувайте. Та аз не съм Бог. 20 (A)Ето вие ми мислехте злото, но Бог го обърна в добро, за да се случи всичко това и да се запази животът на много хора. 21 Затова не се страхувайте. Аз ще храня вас и децата ви.“ И ги успокои, като им каза това, което те искаха да чуят. 22 И живя Йосиф в Египет, той и родът на баща му. Йосиф живя всичко сто и десет години. 23 И доживя Йосиф трето поколение деца от Ефрем, а синовете на сина на Манасия Махир се родиха в коленете на Йосиф. 24 (B)Един ден Йосиф каза на братята си: „Ето аз умирам. Но Бог ще бъде с вас и ще ви изведе от тази земя в земята, която обеща на Авраам, Исаак и Яков.“ 25 (C)И закле Йосиф Израилевите синове, като им каза: „Бог ще ви посети, а вие изнесете костите ми оттук.“ 26 Йосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и го положиха в ковчег в Египет.
Даровете на Светия Дух
12 Братя, искам да сте наясно за духовните дарби. 2 (A)Знаете, че когато бяхте езичници, ходехте при немите идоли, сякаш ви теглеха. 3 (B)Затова ви известявам, че никой, който говори чрез силата на Божия Дух, не казва: „Анатема на Иисус!“ И никой не може да каже: „Иисус е Господ“, освен чрез Светия Дух.
4 Има различни дарби, но един и същ е Духът, Който ги дава; 5 има различни служения, но един и същ е Господ, Който ги възлага; 6 има и различни дейности, но Бог е един и същ, а Той върши всичко у всички. 7 И на всеки един се дава да се прояви у него Духът за обща полза. 8 (C)Защото на един чрез Духа се дава слово на мъдрост, на друг чрез същия Дух – слово на знание; 9 на един чрез същия Дух – вяра, на друг чрез същия Дух – дарби за лекуване; 10 на един – да извършва чудеса, на друг – да пророкува; на един – да различава духовете, на друг – да говори разни езици, а на друг – да ги тълкува. 11 (D)Всичко това идва от действието на един и същи Дух, Който разпределя на всеки отделно, както си иска.
Фарисеите искат знамения
11 (A)(B)(C)Дойдоха фарисеи и започнаха да се препират с Него, да Го изкушават и да искат от Него знамение от небето. 12 (D)А Той въздъхна в Себе Си и рече: „Защо този род търси знамение? Истината ви казвам: никакво знамение няма да се даде на този род.“ 13 И като ги остави, влезе пак в лодката и мина на отвъдния бряг.
Предпазване от фарисейски заблуди
14 А учениците Му бяха забравили да вземат хляб и имаха в лодката със себе си само един хляб. 15 (E)Тогава Той им заповяда: „Внимавайте, пазете се от фарисейския квас и от Иродовия квас.“ 16 И те размишляваха помежду си: „Това ще да е, защото нямаме хляб.“ 17 (F)А Иисус узна за това и им каза: „Защо обсъждате, че нямате хляб? Нима не забелязвате и не разбирате? Още ли е вкаменено вашето сърце? 18 (G)Като имате очи, не виждате ли? Като имате уши, не чувате ли? И не помните ли? 19 (H)Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни кошници къшеи вдигнахте?“ Отговориха Му: „Дванайсет.“ 20 (I)„А когато разчупих седемте за четири хиляди, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте?“ Отговориха Му: „Седем.“ 21 И рече им: „Как тогава не разбирате?“
Изцеляване на слепеца във Витсаида
22 Когато дойде във Витсаида, доведоха при Него един слепец и Го помолиха да се докосне до него. 23 (J)Иисус хвана слепеца за ръка, изведе го извън селото и след като плюна на очите му, постави ръцете Си върху него и го попита: „Виждаш ли нещо?“ 24 А той вдигна очи и каза: „Виждам хора да ходят, но те изглеждат като дървета.“ 25 Тогава Иисус пак постави ръце върху очите му и го накара да погледне. Зрението му се възвърна и вече ясно виждаше всички. 26 И Той го изпрати в дома му, като рече: „Не се отбивай в селото, не разказвай за това на никого.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.