Book of Common Prayer
Обещание за Божия избраник Давид
89 (A)Поучение на Еман Езрахит.
2 [a] Вечно ще възпявам милостите на Господа;
устата ми ще разгласява винаги Твоята истина.
3 Защото казвам: съгради милост завинаги;
утвърди Своята истина, както небесата.
4 Сключих завет с Моя избраник;
клех се на своя служител Давид.
5 (B)Ще утвърдя завинаги твоето потомство;
ще запазя твоя престол за всички родове.
6 Господи, небесата прославят Твоите чудеса
и в събранието на светиите – Твоята истина,
7 (C)защото кой може да се сравни с Господа от тези, които са на небесата,
и кой е подобен на Него сред синовете Божии?
8 (D)Страшен е Бог в съвета на светиите.
Той е велик и страшен за всички около Него.
9 Господи, Боже Вседържителю, кой е силен като Тебе, Господи?
Твоята истина Те обгражда.
10 (E)Ти владееш над яростното море.
Надигнат ли се вълните му, Ти ги укротяваш.
11 Съкруши Раав[b] като смъртно ранен;
със силната Си ръка разпръсна Своите врагове.
12 (F)Твои са небесата и Твоя е земята;
Ти създаде земята и всичко, което я изпълва.
13 Ти създаде север и юг;
Тавор и Хермон прославят Твоето име.
14 Твоята мишца е крепка.
Ръката Ти е силна, а десницата – готова за действие.
15 (G)Твоят трон е основан на правосъдие и справедливост.
Милост и истина вървят пред Тебе.
16 Щастлив е народът, който познава звука на рога.
Господи, те живеят в светлината на Твоето лице.
17 Ежедневно се радват заради Твоето име
и се въздигат с правдата Ти,
18 защото Ти си украсата на силата им
и нашият рог ще се издигне с Твоето благоволение.
19 Нашият щит е от Господа
и нашият цар – от Светия Израилев.
20 Някога беше говорил на Своя посветен във видение
и беше казал: „Помогнах на един герой.
Измежду народа издигнах избраник.
21 (H)Намерих Своя служител Давид
и го помазах със святия Си елей.
22 (I)Ръката Ми ще пребъде с него,
а Моята мишца ще го подкрепя.
23 Врагът няма да го притесни;
беззаконникът няма да го потиска.
24 Ще разпръсна пред него враговете му;
ще поразя тези, които го мразят.
25 Моята вярност и Моята милост ще бъдат с него;
чрез Моето име ще се издигне рогът му.
26 Ще простра над морето ръката му
и над реките – десницата му.
27 (J)(K)Той ще ми казва: ‘Ти си мой Отец,
мой Бог и твърдина на моето спасение.’
28 И ето Аз ще го направя първороден син,
върховен сред земните царе.
29 Завинаги ще съхраня милостта Си към него
и заветът Ми с него ще остане непокътнат.
30 И потомството му ще бъде вечно
и неговият престол – като дните на небето.
31 Ако синовете му изоставят Моя закон
и не спазват Моите заповеди;
32 ако оскверняват Моите наредби
и не се придържат към Моите повели,
33 ще накажа тяхното безчинство с жезъл
и тяхната неправда – с удари.
34 Обаче няма да оттегля милостта Си от него
и няма да изневеря на верността Си към него.
35 (L)Няма да наруша завета Си
и няма да променя нищо от онова, което излезе от устата Ми.
36 (M)Веднъж се клех в святостта Си,
как сега да лъжа Давид.
37 (N)Потомството му ще пребъде вечно,
а престолът му ще бъде като слънцето пред Мене.
38 Завинаги ще стои твърдо като луната;
ще бъде верен свидетелят на небесата.“
39 Ти обаче отхвърли и презря Своя помазаник,
Ти се разгневи срещу него.
40 Пренебрегна завета със Своя служител
и оскверни короната му.
41 (O)Разруши всичките му огради,
превърна крепостите му в развалини.
42 Плячкосваха го всички, които минаваха по пътя;
стана за присмех на своите съседи.
43 Ти издигна десницата на неговите потисници;
зарадва враговете му.
44 Ти затъпи острието на меча му и не го подкрепи в битка.
45 Отне блясъка от него
и хвърли престола му на земята.
46 Ти съкрати младостта му и го покри със срам.
47 (P)Докога, Господи, ще се криеш от мене?
Докога ядът Ти ще пламти като огън?
48 Спомни си колко е кратък животът ми;
че всички хора сътвори смъртни.
49 Кой от хората е живял, без да види смърт,
и животът му спасен ли е от силата на царството на мъртвите?
50 Господи, къде са оказаните вече от Тебе милости?
Ти се закле на Давид в Своята вярност.
51 Спомни си, Господи, хулите към Твоите служители,
укора от всички народи, който си нося у себе си.
52 Господи, Твоите врагове Те хулят,
подиграват се над стъпките на Твоя помазаник.
53 (Q)Славете Господа за вечни времена! Амин, амин!
49 И Яков повика синовете си и им каза:
„Елате при мене, за да ви разкрия какво ще се случи с вас занапред.
2 Съберете се и послушайте вие, синове на Яков,
чуйте баща си Израил.
3 (A)Рувиме, първородни сине мой, ти си моя сила и начало на мъжествеността ми,
първи по достойнство и могъщество.
4 (B)Ти си като бушуващ порой, но няма да имаш преднина пред другите,
защото легна в леглото на баща си
и го оскверни.
5 Симеон и Левий са братя,
мечовете им са смъртоносни оръжия.
6 (C)Не искам да съм между тях,
когато решават нещо, и не желая да участвам в техните събирания,
защото, когато се разгневят, могат да убият човек
и да осакатят животно.
7 Проклет да е гневът им, защото е жесток,
и яростта им, защото е свирепа;
ще ги разделя сред потомците на Яков
и ще ги пръсна из Израил.
8 (D)Юда, твоите братя те възхваляват.
Ще побеждаваш враговете си и ще ги завладяваш,
а бащините ти синове ще ти се покланят.
9 (E)Юда е млад лъв.
От плячка сит се оттегляш, сине мой.
Доволен се е свил като лъв,
като лъвица се е сгушил. Кой ще посмее да го обезпокои?
10 (F)Скиптърът няма да се отнеме от Юда
и жезълът ще стои здраво между нозете му,
докато не дойде Този, на Когото те принадлежат.
На Него ще се подчинят народите.
11 Той връзва за лоза своя осел
и за най-добрата лоза в лозето – малкото на ослицата си.
Във вино пере дрехата си
и в гроздов сок – облеклото си.
12 Очите му блестят от вино
и зъбите му са бели от мляко.
13 Завулон ще живее при морския бряг,
близо до корабно пристанище,
и ще граничи със Сидон.
14 Исахар е кокалест осел,
легнал сред кошари.
15 И видя той, че мястото за почивка е добро
и земята хубава.
Преви гръб да носи товар
и заработи ангария.
16 Дан ще бъде единствен от Израилевите племена,
който ще съди народа си.
17 Дан ще бъде като змия на пътя
и пепелянка на пътека,
която кълве коня по крака,
за да падне ездачът му.
18 На Твоята помощ се надявам, Господи!
19 Гад ще го нападат пълчища,
но той ще ги преследва по петите им.
20 (G)Хлябът на Асир е тлъст.
Той ще доставя вкусни ястия за царя.
21 Нефталим е като бърза кошута.
Той умее да говори красиво.
22 (H)Йосиф е филиз на плодоносно дърво,
издънка на полезно дърво, което расте до вода,
и клоните му се извисяват над оградата.
23 Огорчаваха го,
стреляха по него и воини враждуваха срещу него,
24 но лъкът му остана здрав
и несъкрушима е силата на ръцете му, подкрепена чрез ръцете на Силния на Яков,
на Пастира и Скалата на Израил,
25 на Бога на предците, Който да ти помогне,
и на Всемогъщия, Който да те благослови
с дъжд от небесата
и с водните потоци на бездната,
да те дари с многоброен добитък и многолюдно потомство.
26 Благословът на баща ти е по-ценен от
благословиите на старите планини и желаните красоти на вечните хълмове.
Нека всички тези благословии бъдат над главата на Йосиф,
над избрания между братята си.
27 Вениамин е хищен вълк.
Сутрин яде уловеното,
а вечер дели плячка.“
28 Това са всички дванадесет племена на Израил и това им каза техният баща. Благослови ги, всеки с благословията, която заслужаваше.
14 Затова, възлюбени, бягайте от идолослужението! 15 Говоря като на разумни хора – вие преценете това, което казвам. 16 (A)Чашата на благословението, която благославяме при богослужението, не е ли общение с Христовата кръв? Хлябът, който разчупваме, не е ли общение с Христовото тяло? 17 (B)Понеже хлябът е един, едно тяло сме и ние, многото, защото всички се причастяваме от единия хляб. 18 (C)Вижте онези, които са израилтяни по плът: тези, които ядат жертвите, не се ли приобщават към жертвеника? 19 Нима аз казвам, че идолът е нещо или че идолските жертви са нещо? 20 (D)Не, но казвам, че онова, което езичниците[a] принасят в жертва, принасят го на бесове, а не на Бога; аз обаче не искам вие да се приобщавате към бесовете. 21 (E)Не можете да пиете от чашата на Господа и от чашата на бесовете, не можете да участвате в трапезата на Господа и в трапезата на бесовете. 22 (F)Или искаме да предизвикаме Господа? Нима сме по-силни от Него?
Свободата на християнина
23 (G)Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не всичко служи за съзидание. 24 (H)Никой да не търси своята изгода, но всеки да търси полезното за другия. 25 (I)Всичко, което се продава в месарницата, яжте, без да разпитвате, за да ви е спокойна съвестта, 26 (J)защото е писано: „Земята и всичко, което я изпълва, принадлежат на Господа.“ 27 Ако някой от невярващите в Христос ви покани и пожелаете да отидете, яжте всичко, което ви се предложи, без да разпитвате, за да ви е спокойна съвестта. 28 Но ако някой ви каже: „Това е идолска жертва“, не яжте заради онзи, който ви е предупредил, и за да е спокойна съвестта ви, макар че Земята и всичко, което я изпълва, принадлежат на Господа[b]. 29 Под съвест разбирам не своята, а на другия. Но защо, ще попита някой, моята свобода трябва да бъде съдена от чужда съвест? 30 Ако аз по Божията благодат участвам в такава трапеза, защо ме хулят за нещо, за което благодаря на Бога? 31 И така, ядете ли или пиете, или нещо друго правите, правете всичко за прослава на Бога! 32 Не давайте повод за съблазън нито за юдеи, нито за елини, нито за Божията църква, 33 (K)както и аз угаждам на всички във всичко, като не търся своята изгода, а ползата на всички, за да се спасят.
11 (L)Подражавайте ми, както аз подражавам на Христос.
Вярата на една езичница
24 (A)След като си тръгна оттам, Иисус отиде в пределите на Тир и Сидон. И като влезе в една къща, не искаше никой да знае това. Но не можа да се укрие. 25 Една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, щом като чу за Него, влезе и падна в нозете Му. 26 Тази жена беше езичница, сирофиникийка по произход, и Го молеше да изгони беса от дъщеря ѝ. 27 Но Иисус ѝ каза: „Нека първо децата да бъдат нахранени, защото не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“ 28 А тя в отговор Му каза: „Да, Господи, но и кучетата ядат под трапезата трохите от децата.“ 29 И Той ѝ каза: „Заради тази дума – иди си, бесът излезе от дъщеря ти.“ 30 И като си отиде вкъщи, тя намери детето да лежи в леглото и бесът беше излязъл.
Иисус Христос изцелява един глух
31 А като излезе пак от пределите на Тир и Сидон, Иисус дойде при Галилейското езеро в областта на Десетоградието. 32 Тогава доведоха при Него един глух и заекващ човек и Го молеха да възложи ръка на него. 33 Иисус го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му; 34 а като погледна към небето, въздъхна и му каза: „Ефата̀“, което означава „Отвори се“. 35 Веднага ушите му се отвориха, връзките на езика му се развързаха и заговори правилно. 36 Тогава им заповяда да не казват на никого. Но колкото Той им забраняваше, толкова повече те разгласяваха. 37 Защото бяха извънредно учудени и казаха: „Всичко прави хубаво: и глухите прави да чуват, и немите – да говорят.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.