Book of Common Prayer
Прославяне на Бога за величествените Му дела
66 За първия певец. Песен и псалом.
Ликувайте заради Бога, всички хора.
2 [a] Възпейте славата на името Му,
въздайте Му слава и хвала!
3 (A)Кажете на Бога: „Какво страхопочитание заслужават Твоите дела!
Твоите врагове ще се преклонят пред Тебе
заради величието на Твоята сила!
4 Нека цялата земя Ти се поклони
и да Ти пее, да възпява Твоето име!“
5 Елате и вижте делата на Бога!
Потресаващо е това, което Той извърши за хората.
6 (B)Той превърна морето в суша –
минаха пешком през водната шир;
там се радвахме заради Неговата помощ.
7 Той владее вечно с мощта Си.
Неговите очи наглеждат народите,
та размирните да не се надигнат.
8 Народи, възхвалявайте нашия Бог
и възгласете високо, за да бъде чут гласът на прославата Му.
9 Той пази живота на душите ни
и не допуска да се подхлъзнат краката ни.
10 (C)Защото, Боже, Ти ни подложи на изпитание,
изпробва ни, както се пречиства среброто.
11 Ти ни остави да попаднем в примка,
постави тежко бреме на гърба ни.
12 (D)Постави човек да ни язди.
Преминахме през огън и вода,
но ни изведе на широк простор.
13 Затова ще вляза в Твоя дом с всеизгаряния,
ще изпълня обетите, които дадох пред Тебе,
14 които езикът ми изрече
и устните ми произнесоха, когато бях в беда.
15 Ще ти принеса всеизгаряния от тлъст добитък и мирисът от жертвата ще се издигне,
ще принеса в жертва телета и козли.
16 Елате, чуйте всички, които благоговеете пред Бога,
и ще ви разкажа какво е сторил Той за мене.
17 Него призовах с устата си
и Го превъзнесох с езика си.
18 Ако носех неправда в сърцето си,
Господ никога нямаше да ме чуе.
19 Обаче Господ чу,
вслуша се в гласа на моята молба.
20 Нека да възхвалявам Бога,
Който не отхвърли молитвата ми и не ме лиши от милостта Си!
Благодарствена молитва към Бога
67 За първия певец. За съпровод със струнни инструменти. Псалом. Песен.
2 (E)Боже, бъди милостив към нас и ни благослови! Нека засияе лицето Ти над нас.
3 Така да познаят на земята Твоя път;
всички народи да знаят за спасението, идващо от Тебе.
4 Боже, нека Те възхваляват народите,
нека Те възхваляват всички народи!
5 (F)Нека народите да се радват и да тържествуват,
понеже ги съдиш справедливо
и ръководиш всеки народ по земята.
6 Боже, нека Те възхвалят народите,
нека Те възхвалят всички народи!
7 (G)Земята даде своя плод.
Нека Бог, нашият Бог, да ни благослови!
8 Бог да ни благослови
и пред Него да благоговеят всички земни краища!
Величието на Бога в творението
19 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Небесата разказват за Божията слава
и твърдта разгласява за делата на ръцете Му.
3 Ден на деня предава слово
и нощ на нощта разкрива знание
4 без говор или думи,
без да се чува гласът им.
5 (B)Техният зов се носи по цялата земя
и техните думи – до краищата на света.
В тях е поставил шатър за слънцето.
6 И то излиза като младоженец от брачните покои,
радва се като юнак да тича по своя път.
7 То изгрява от края на небесата
и шества до техния край.
От топлината му нищо не може да се укрие.
8 (C)Законът на Господа е съвършен и запазва душата.
Разпоредбите на Господа правят необразованите мъдри.
9 Предписанията на Господа са справедливи и веселят сърцето;
заповедта на Господа е ясна – просветлява очите.
10 Страхът пред Господа очиства, пребъдва за вечни времена.
Разпоредбите на Господа са истинни – всички са справедливи.
11 (D)Те са по-желани от злато,
от много чисто злато,
по-сладки са от капките на медената пита.
12 И твоят служител е предупреждаван чрез тях.
В спазването им е голямата награда.
13 Кой може да осъзнае своите грешки?
За онези, които не съзнавам, освободи ме от вина.
14 Опази Своя служител и от умишлените грехове,
за да не ме обладаят. Тогава ще бъда непорочен
и чист от тежка вина.
15 Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми
да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, моя защита и мой Избавител!
Господ е наше прибежище и сила
46 За първия певец. Песен на Кореевия хор. По мелодията на аламот[a].
2 [b] Бог е прибежище и сила за нас,
помощник в беди.
3 (A)Затова няма да се уплашим, когато земята се клати
и когато планините се срутят посред морето,
4 когато водите му бучат и бушуват,
планините треперят от вълнението му.
5 Струи на река ще веселят Божия град, святото място, където пребивава Всевишният.
6 Бог е посред този град. Той няма да се поклати. Бог ще му помага от зазоряване.
7 Народите се развълнуваха, царствата се разклатиха.
Бог издигна глас, земята се разтопи.
8 Господ Вседържител е с нас,
Бог на Яков е наше прибежище.
9 Елате и вижте делата на Господа,
Който стори чудесни дела по земята.
10 (B)Той прекрати войните до края на земята;
счупи лък и строши копие,
с огън изгори колесници.
11 (C)Той каза: „Спрете и разберете, че Аз съм Бог!
Възвисен съм над народите,
ще се възвися над земята!“
12 Господ Вседържител е с нас.
Бог на Яков е наше прибежище.
8 И Израил видя синовете на Йосиф и попита: „Кои са тези?“ 9 Йосиф му отговори: „Това са синовете ми, които Бог ми даде в Египет.“ Яков му каза: „Доведи ги при мене да ги благословя.“ 10 А очите на Израил бяха отслабнали от старостта и не виждаше добре. Йосиф приближи синовете си до него, а той ги целуна и ги прегърна. 11 И каза Израил на Йосиф: „Не се надявах да те видя отново, а ето Бог ми даде възможност да видя дори децата ти.“ 12 Тогава Йосиф ги отдели от баща си и му се поклони дълбоко. 13 После Йосиф хвана двамата – Ефрем в дясната си ръка срещу лявата на Израил, а Манасия в лявата срещу дясната на Израил и ги приближи към него. 14 Но Израил протегна и възложи дясната си ръка върху главата на Ефрем, въпреки че той беше по-малкият, а лявата – върху главата на Манасия. Той нарочно кръстоса ръцете си, макар Манасия да беше първороден. 15 (A)(B)И благослови Йосиф с думите: „Бог, пред Когото ходиха предците ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до днес, 16 ангелът, който ме избави от беди, да благослови тези деца. Нека носят моето име и това на предците ми Авраам и Исаак и да се умножат по земята.“ 17 Като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка върху главата на Ефрем, възнегодува. И взе ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрем върху главата на Манасия, 18 като каза на баща си: „Татко, не така. Този е първородният, възложи върху неговата глава десницата си.“ 19 (C)Но баща му не се съгласи и каза: „Зная, сине мой, зная. От него също ще произлезе велик народ, но по-малкият му брат ще бъде по-велик от него и ще стане родоначалник на многоброен народ.“ 20 (D)Тогава ги благослови с думите: „Когато в Израил някой бъде благославян, нека се казва: ‘Бог да постъпи с тебе като с Ефрем и Манасия.’“ Така той постави Ефрем пред Манасия. 21 Тогава Израил рече на Йосиф: „Ето аз умирам. Но Бог ще бъде с вас и ще ви върне в земята на предците ви. 22 На тебе давам един дял повече, отколкото на братята ти. Него завоювах от ръцете на аморейците с меча и лъка си.“
11 (A)Но ако Духът на Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус, живее у вас, тогава Той, Който възкреси Христос от мъртвите, ще даде живот и на смъртните ви тела чрез живеещия у вас Негов Дух.
12 И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, за да живеем според плътта. 13 Ако живеете според плътта, ще умрете. Но ако чрез Духа умъртвявате деянията на тялото, ще живеете, 14 (B)(C)понеже всички, които са водени от Божия Дух, са Божии синове. 15 Защото вие приехте не духа на робството, за да живеете отново в страх, а приехте Духа, Който ви направи Божии синове и чрез Когото се обръщаме към Бога: „Авва, Отче мой!“ 16 Самият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божии деца. 17 (D)А щом сме деца, ние сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос, но само ако страдаме с Него, така че с Него и да се прославим.
Надеждата за спасение
18 (E)Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас. 19 Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове, 20 (F)защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата, 21 че и самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове. 22 Защото знаем, че цялото творение стене и изпитва родилни болки досега; 23 (G)и не само то, но и ние, които получихме като начало даровете на Духа, и ние самите стенем в себе си, очаквайки осиновяване чрез изкуплението на нашето тяло. 24 (H)(I)Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда? 25 А когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.
27 Трудете се не за тленната храна, но за храната, която води до вечен живот и която ще ви даде Синът човешки, защото Бог Отец е положил Своя печат върху Него.“ 28 Тогава Го попитаха: „Какво да правим, за да извършваме Божиите дела?“ 29 Иисус им отговори: „Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.“
30 (A)А те Му казаха: „Какво знамение ще дадеш, за да видим и да Ти повярваме? Какво ще извършиш? 31 (B)Предците ни са яли манната в пустинята, както е писано: ‘Хляб от небето им даде да ядат’.“ 32 Тогава Иисус им каза: „Истината, истината ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви даде истинския хляб от небето. 33 Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.“ 34 (C)А те Му казаха: „Господи, давай ни винаги този хляб!“ 35 (D)Иисус им рече: „Аз съм хлябът на живота. Този, който идва при Мене, няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.
36 Но казах ви, че вие Ме видяхте и пак не вярвате. 37 Всичко, което Отец Ми дава, ще дойде при Мене и който дойде при Мене, няма да го изпъдя, 38 (E)защото слязох от небето, за да върша не Своята воля, а волята на Този, Който Ме е изпратил. 39 (F)А волята на Отец, Който Ме е изпратил, е тази: от всичко, което Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден. 40 Защото такава е волята на Този, Който Ме е изпратил[a]: всеки, който види Сина и вярва в Него, да има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден[b].“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.