Book of Common Prayer
Мем
97 Колко обичам Твоя Закон!
Цял ден размишлявам върху него.
98 Ти ме направи по-мъдър от враговете ми със Своята заповед,
защото тя е моето вечно наследство.
99 Станах по-разумен от всички мои учители,
защото размишлявам над Твоите заповеди.
100 (A)Аз съм по-мъдър от старите,
защото спазвам Твоите заповеди.
101 Отклонявам стъпките си от всеки лош път,
за да следвам Твоето слово.
102 Няма да се отклоня от Твоите решения,
защото Ти ме наставляваш.
103 (B)Колко сладки са за вкуса ми Твоите думи!
По-сладки са от мед за моята уста.
104 Чрез Твоите заповеди станах разумен,
затова мразя всички пътища на лъжата.
Нун
105 (C)Твоето слово е светилник за краката ми,
светлина за пътеките ми.
106 Дадох клетва и постоянствам
да спазвам Твоите справедливи решения.
107 Господи, силно съм угнетен;
запази живота ми според Своето слово.
108 Господи, благоволи да приемеш
доброволните приноси на моята уста
и ме научи на Своите решения.
109 Животът ми постоянно е в опасност,
но аз не забравям Твоя Закон.
110 Нечестиви хора заложиха примка за мене,
но аз не се отклоних от Твоите заповеди.
111 Възприех Твоите разпоредби като вечно наследство,
защото те са радост за сърцето ми.
112 Реших в сърцето си
винаги да изпълнявам Твоите наредби.
Самех
113 Аз мразя колебливите,
а обичам Твоя Закон.
114 Ти си моя закрила и моя защита;
аз се уповавам на Твоето слово.
115 Махнете се от мене, беззаконници!
Аз ще спазвам заповедите на своя Бог.
116 Укрепи ме според Своето слово, за да продължавам да живея;
не ме посрамяй в моята надежда.
117 Подкрепи ме и ще се спася;
в Твоите заповеди непрестанно ще вниквам.
118 Ти отхвърляш всички,
които отстъпват от Твоите наредби,
защото техните замисли са лъжа.
119 (D)Ти отхвърляш нечестивите по земята като сгурия,
затова обикнах Твоите наредби.
120 (E)Цялото ми тяло трепери от страх пред Тебе,
боя се от Твоите присъди.
Истинският Бог – Спасител и Промислител
81 За първия певец. За съпровод с гетски музикален инструмент. На Асаф.
2 Радостно пейте на Бога, нашата крепост,
възпявайте Бога на Яков!
3 Издигнете глас, ударете тимпани,
да засвирят сладкогласна гусла и арфа.
4 (A)Тръбете в началото на месеца,
на пълнолуние, в деня на нашия празник,
5 защото това е обичай за Израил,
наредба от Бога на Яков.
6 Той установи това като свидетелство за Йосиф
при излизането от египетската земя.
Тогава аз чух език, който беше непознат за мене.
7 (B)„Снех товара от раменете му
и ръцете му освободих от кошниците.
8 (C)В затруднение Ме повика и Аз те избавих.
Свидетелствах за тебе от гръмоносните облаци;
изпитах те край водите на Мерива.
9 Слушай, народе Мой, предупреждавам те!
Израиле, да беше Ме послушал.
10 (D)Да нямаш друг бог
и да не се покланяш на такъв чуждоземен бог.
11 А съм Господ, твоят Бог,
Който те изведе от египетската земя;
отвори устата си и Аз ще я напълня.“
12 (E)Но Моят народ не се вслуша в гласа Ми,
Израил не беше с Мене.
13 (F)Изоставих ги, водени от упорството на сърцата си,
да следват своите помисли.
14 Ако Моят народ Ме беше послушал,
ако Израил беше ходил по Моите пътища,
15 веднага бих укротил враговете им,
бих обърнал ръката Си против техните угнетители.
16 Онези, които мразят Господа,
Му угодничат
и тяхната участ ще продължи вечно.
17 Щях да храня Израил с най-добра пшеница,
щях да го насищам с планински мед.
Съд над съдиите
82 (G)Псалом на Асаф.
Бог застана в съвета на боговете, произнесе присъда сред него:
2 „Докога ще съдите несправедливо
и ще подкрепяте нечестиви?
3 (H)Съдете справедливо беден и сирак;
бъдете справедливи към потиснат и нуждаещ се.
4 Спасявайте бедния и сиромаха;
от ръката на нечестивия ги избавете!“
5 Не знаят, не разбират,
в мрак се лутат;
основите на земята се разклащат.
6 (I)Аз рекох: богове сте
и всички вие сте синове на Всевишния,
7 но вие ще умрете като хора,
ще загинете като всички земни князе.
8 Боже, управлявай земята,
защото всички народи Ти принадлежат!
16 Новината, че братята на Йосиф са пристигнали, дойде и до двореца и фараонът, и служителите му се зарадваха. 17 Фараонът нареди на Йосиф какво да каже на братята си: „Натоварете животните си и вървете в ханаанската земя! 18 Вземете оттам баща си и семействата си и елате при мене. А аз ще ви дам най-доброто от египетската земя и вие ще се храните от плодовете на тази земя. 19 Кажи им още да вземат от египетската земя колесници за децата и жените си и да доведат баща си тук. 20 И да не жалят за вещите си, защото аз ще им дам най-доброто от цялата египетска земя.“ 21 Така постъпиха синовете на Израил. Йосиф им предостави колесници, както беше заповядал фараонът, и им даде още храна за път. 22 На всеки от тях даде по два ката дрехи, а на Вениамин даде триста сребърника и пет ката дрехи. 23 На баща си изпрати десет осела, натоварени с всичко най-добро от Египет, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за обратния път на баща им. 24 После изпрати братята си, като им поръча: „Не се карайте по пътя!“ 25 И те тръгнаха от Египет и пристигнаха при баща си Яков в ханаанската земя. 26 Съобщиха му: „Йосиф е жив и сега е управител над цялата египетска земя.“ Сърцето на Яков обаче не трепна, защото не им вярваше. 27 Но когато му предадоха казаното от Йосиф и като видя колесниците, изпратени от него да го вземат, Яков се оживи. 28 И каза Израил: „Стига ми това, че синът ми Йосиф е още жив. Искам да отида да го видя преди да умра.“
За яденето на идолски жертви
8 (A)За яденето на идолски жертви е ясно, че всички имаме знание. Но знанието поражда гордост, а любовта е съзидателна. 2 Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е узнал така, както трябва да го знае. 3 Ако обаче някой обича Бога, Бог го е познал. 4 (B)Колкото до яденето на идолски жертви, знаем, че идолът е нищо в света и че няма друг бог освен единия Бог. 5 Защото, макар и да има така наричаните богове било на небето, било на земята – а те са много такива богове и господевци, 6 (C)ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко и към Когото ние сме устремени, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото всичко е произлязло и ние сме възродени чрез Него.
7 (D)Но не у всички има това знание. Някои с досегашните си представи за идолите ядат идолски жертви тъкмо като такива и съвестта им се осквернява, защото е немощна. 8 (E)Храната не ни приближава към Бога: нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим. 9 (F)Внимавайте обаче да не би тази ваша свобода да стане спънка за немощните във вярата. 10 Защото, ако някой те види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолски храм, няма ли неговата съвест, щом той е слаб, да го насърчи да яде идолски жертви? 11 И независимо от твоето знание ще загине немощният брат, за когото умря Христос. 12 А като съгрешавате така спрямо братята и наранявате немощната им съвест, вие съгрешавате спрямо Христос. 13 (G)Затова, ако храната съблазнява моя брат, няма да ям месо никога, за да не съблазнявам брата си.
13 (A)изгонваха много бесове, помазваха мнозина болни с елей и ги изцеляваха.
Убиване на Йоан Кръстител
14 (B)Цар Ирод[a] чу за Иисус, понеже името Му беше станало известно, и каза: „Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова чрез него стават чудеса.“ 15 (C)Други казваха: „Това е Илия“, а други: „Той е пророк като един от древните пророци.“ 16 Но Ирод, като чу, каза: „Това е Йоан, когото обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите.“
17 (D)Защото сам Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го оковат в тъмница. Това стана заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже се беше оженил за нея; 18 (E)а Йоан говореше на Ирод: „Не ти е позволено да имаш жената на брат си.“ 19 Иродиада пък го мразеше и искаше да го убие, но не можеше, 20 защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят мъж, и го пазеше. Много неща вършеше според съветите му и охотно го слушаше.
21 А като дойде удобен ден, когато Ирод даде гощавка за рождения си ден на своите велможи, хилядници и първенци на Галилея, 22 дъщерята на Иродиада влезе, танцува и се хареса на Ирод и на сътрапезниците му. Царят каза на момичето: „Искай от мене, каквото желаеш, и ще ти дам.“ 23 (F)Тогава ѝ се закле: „Каквото поискаш от мене, ще ти дам – дори половината си царство.“ 24 А тя излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“ Тя ѝ отговори: „Главата на Йоан Кръстител.“ 25 И като влезе отново бързо при царя, поиска с думите: „Желая веднага да ми донесеш на блюдо главата на Йоан Кръстител.“ 26 А царят се натъжи, но заради клетвата си и сътрапезниците си не поиска да ѝ откаже. 27 И като изпрати веднага палач, царят заповяда да донесе главата му. 28 Той отиде, отсече му главата в тъмницата, донесе я на блюдо и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си. 29 Когато учениците му чуха, дойдоха и взеха тялото му и го погребаха в гробница.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.