Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Book of Common Prayer

Daily Old and New Testament readings based on the Book of Common Prayer.
Duration: 861 days
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Version
Псалми 78

Вината на Израил и милостта на Бога

78 (A)(B)Поучение на Асаф.

Народе мой, слушай Закона ми;
чуй думите, които изрекох.
(C)Ще отворя устата си и чрез притчи
ще разкрия тайните на миналите времена,
(D)(E)това, което чухме и узнахме
и каквото ни разказаха нашите бащи.
(F)Няма да скрием от децата си,
а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа
и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши.
(G)Той даде наредби на Яков
и установи закон в Израил,
като заповяда на предците ни
да разказват на потомците си,
(H)за да знае следващото поколение,
потомците, които ще бъдат родени,
та да разказват те на децата си.
Да се доверяват на Бога
и да не забравят делата Му,
а да пазят заповедите Му.
(I)И да не бъдат като предците си,
род непокорен и непослушен,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше верен на Бога.
Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове,
отстъпиха в деня на битката.
10 Не опазиха завета на Бога
и отказаха да изпълняват Неговите наредби;
11 забравиха делата Му
и чудесата, които им бе показал.
12 Пред очите на предците им извърши чудеса
в египетската земя, в полето Цоан.
13 (J)Раздели морето и ги преведе през него,
а водите направи като стена.
14 (K)Денем ги води чрез облак,
а цяла нощ – с огнена светлина.
15 (L)Разсече скала в пустинята
и ги напои изобилно с вода.
16 И направи така, че да потекат потоци от скалата,
водите да потекат като реки.
17 (M)Но те продължиха да съгрешават спрямо Него;
в пустинята се противиха на Всевишния.
18 (N)Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си,
като искаха храна да задоволят лакомията си.
19 И говореха против Бога, казвайки:
„Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци.
Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“
21 (O)Господ чу и се разгневи;
разпали огън против Яков
и изсипа гняв над Израил,
22 защото не повярваха в Бога
и не се надяваха на спасение от Него.
23 (P)Той заповяда на облаците
и отвори вратите на небето,
24 (Q)за да излее манна за храна
и да им даде небесен хляб.
25 (R)Всеки ядеше ангелски хляб.
Изпрати им и храна до насита.
26 Изгони източния вятър на небето
и със силата Си доведе на неговото място южния.
27 И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах,
и птици като морски пясък,
28 които падаха сред стана им,
около техните шатри.
29 (S)И те ядоха и се наситиха,
тъй като им даде това, което те желаеха.
30 А докато не бяха се отказали от лакомията си
и храната им беше още в устата,
31 (T)гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях,
повали младите мъже на Израил.
32 Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават
и не вярваха на Неговите чудеса.
33 Затова Той направи дните им да минават напразно,
а годините им – в смут.
34 (U)Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си
и ревностно търсеха Бога.
35 И си спомниха, че Бог е тяхната закрила,
че Всевишният е техен изкупител.
36 Лицемереха пред Него с устата си;
изричаха лъжи,
37 (V)защото сърцата им не бяха с Него
и не бяха верни на завета Му.
38 (W)Той обаче беше милостив, прощаваше вината им
и не ги погубваше.
Много пъти отклоняваше гнева Си
и потискаше Своята ярост.
39 И помнеше, че те са плът,
дихание, което отминава и не се връща.
40 (X)Колко пъти Му се противиха в пустинята
и го натъжаваха в безводната земя?
41 И продължаваха да подлагат Бога на изпитание
и да огорчават Тебе, Светия Израилев.
42 Не си спомняха за силата на ръката Му,
за деня, когато ги избави от потисника,
43 когато извърши в Египет Своите знамения
и на полето Цоан – чудесата Си.
44 (Y)Превърна реките им в кръв,
за да не се пият течащите им води;
45 (Z)изпрати им мухи да ги ядат
и жаби да ги погубват;
46 (AA)даде на насекомите плода на труда им,
а изработеното – на скакалците;
47 (AB)лозята им уби с град,
а плодните дървета – със слана;
48 добитъка порази с градушка,
стадата им – с мълнии.
49 Изпрати им Своя пламенен гняв,
негодуванието и яростта Си,
нещастия и цяло нашествие пратеници на злото.
50 Проправи път на гнева Си
и не запази душите им от смърт,
а живота им предаде на мор;
51 (AC)порази всеки първороден в Египет,
първенците по сила в шатрите на Хам;
52 (AD)а народа Си изведе като добитък
и го водеше като стадо в пустинята.
53 (AE)Водеше ги сигурно и те не се бояха,
а враговете им ги заля морето;
54 (AF)и ги доведе до границите на Своята светиня,
на тази планина, която десницата Му бе придобила.
55 (AG)И изгони оттам народите,
а земята раздели чрез жребий
и засели Израилевите племена в чуждите шатри.
56 (AH)Но те подлагаха на изпитание Всевишния
и упорстваха,
като не спазваха наредбите Му;
57 отстъпваха и изменяха като бащите си,
измятаха се като негоден лък;
58 (AI)огорчаваха Го със своето идолопоклонство,
а със своите идоли пробуждаха гнева Му.
59 Бог чу и се разгневи,
и силно възнегодува против Израил,
60 (AJ)като напусна дома Си в Сило,
шатъра, в който пребиваваше между хората;
61 (AK)и остави в плен Своята Сила, а Славата Си – във вражески ръце.
62 (AL)Предаде на меч Своя народ
и презря Своето наследство.
63 (AM)Огън погълна младежите му,
а сватбена песен не се изпя за девиците му.
64 Свещениците му падаха от меч,
а вдовиците им не можеха да ги оплакват.
65 Но Господ се събуди като от сън,
като воин, опиянен от вино;
66 отблъсна враговете Си
и ги посрами завинаги.
67 И отхвърли дома на Йосиф,
и не избра племето на Ефрем,
68 (AN)а избра племето на Юда
и планината Сион, която обичаше.
69 И съгради светилището Си като във висините
и като земята го утвърди завинаги.
70 (AO)Избра служителя Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;
71 отдели го от кърмачките,
за да пасе народа Му – Яков, и наследството Му – Израил.
72 И той ги пасеше с чисто сърце
и ги водеше с умението на ръцете си.

Битие 45:1-15

Йосиф се разкрива на братята си

45 (A)Йосиф не можеше повече да се владее. Около него имаше твърде много хора и той извика: „Отстранете всички оттук!“ И никой не остана от тях там, когато Йосиф се разкри пред братята си. И така заплака, че се чуваше навън – чак до двореца. А Йосиф каза на братята си: „Аз съм Йосиф! Как е баща ми?“ Но братята му бяха така смутени, че не можеха да му отговорят. И каза им Йосиф: „Приближете се до мене!“ И когато те се приближиха до него, той повтори: „Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет. (B)Но сега не скърбете и не се укорявайте, че сте ме продали тук. Бог ме изпрати пред вас, за да спася живота ви. Тъй като тази е едва втората година, откакто цари глад по земята. Още пет години няма нито да се оре, нито да се жъне. Бог ме изпрати пред вас, за да останете на земята и да бъде спасен животът ви чрез едно чудно избавление. И така, не вие ме изпратихте тука, а Бог. Той ме направи наставник на фараона и управител на дома му, господар на цялата египетска земя. (C)Сега идете бързо при баща ми и му предайте моите думи: Бог ме постави управител над цял Египет. Не се бави и ела при мене! 10 (D)Ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене заедно със синовете и внуците си, с дребния и едрия добитък и цялото си имущество. 11 И ще се грижа за тебе, за да не изпаднеш в нищета заедно с твоите близки и добитък, защото още пет години ще има глад. 12 И ето вие и Вениамин виждате, че аз говоря с вас. 13 Разкажете на баща ми за славата, която имам в Египет, и за всичко, което видяхте. И бързо го доведете тук.“ 14 После прегърна брат си Вениамин и дълго плака. Вениамин също плака на рамото на Йосиф. 15 И целува всичките си братя, и като ги прегръщаше, плачеше. А всички те искаха да говорят с него.

Първо Коринтяни 7:32-40

32 А аз искам вие да бъдете без такива грижи. Нежененият се грижи за неща, които са свързани с Господа – как да угоди на Господа, 33 а жененият се грижи за житейските неща – как да угоди на жена си. 34 Различават се в грижите си също омъжената жена и девицата. Неомъжената се грижи за неща, които са свързани с Господа, за да бъде свята и по тяло, и по дух. А омъжената се грижи за светските неща – как да угоди на мъжа си. 35 Говоря ви това за ваша полза – не за да ви метна примка, а за да служите на Господа благоприлично и постоянно, без да се отвличате. 36 Ако пък някой смята, че е неприлично девицата му да остане в напреднала възраст и че така трябва да постъпи, нека направи, както желае; няма да съгреши – нека се омъжват. 37 Който обаче е непоколебимо твърд в сърцето си, няма такава нужда и е властен над волята си, щом е решил в сърцето си да пази своята девица, той добре прави. 38 Така че и онзи, който омъжва девицата си, добре прави, и който не я омъжва, още по-добре прави.

39 (A)Жената е обвързана по закон[a], докато е жив мъжът ѝ, но ако мъжът ѝ умре, тя е свободна да се омъжи за когото иска, само да е според волята на Господа. 40 По-блажена е обаче, ако си остане така, според моето мнение; а смятам, че и аз имам Божий Дух.

Марк 6:1-13

Отхвърляне на Иисус Христос в Назарет

(A)Оттам Той излезе и отиде в родното Си място, а учениците Му Го следваха. (B)И когато дойде събота, започна да поучава в синагогата; мнозина, които Го слушаха, се учудваха и казваха: „Откъде е у Него всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена? А какви чудеса се вършат чрез Неговите ръце! (C)Този не е ли дърводелецът, синът на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук между нас?“ И те се отвърнаха от Него. (D)А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родното си място, между сродниците си и в своя дом.“ Поради това не можеше да извърши там никакво чудо, освен че изцели няколко болни, като положи ръце върху тях. И се чудеше на тяхното неверие. Той обикаляше по околните села и поучаваше.

Изпращане на дванадесетте ученици

(E)Като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове. И им поръча да не вземат нищо за по път освен една тояга – нито хляб, ни торба, нито пари в пояса си, но да обуват само сандали и да не обличат две дрехи. 10 Той им каза: „Когато влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам. 11 (F)И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, когато излизате оттам, отърсете праха от краката си за свидетелство срещу тях. Истината ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на онзи град[a].“ 12 И те тръгнаха и проповядваха, че всички трябва да се покаят, 13 (G)изгонваха много бесове, помазваха мнозина болни с елей и ги изцеляваха.