Book of Common Prayer
Възхвала на Бога
95 (A)Елате да ликуваме пред Господа
и да възкликнем към нашата спасителна скала.
2 Да застанем пред лицето Му със славословие,
да възкликнем към Него с песни,
3 (B)защото Господ е велик Бог
и велик Цар над всички божества.
4 В Неговата ръка са земните глъбини,
Негови са и планинските върхове;
5 (C)Негово е морето и Той го е създал,
и Неговите ръце са изваяли сушата.
6 Влезте да се поклоним и да паднем по лице,
да коленичим пред лицето на Господа, нашия Създател.
7 (D)(E)(F)Защото Той е наш Бог
и ние сме народ от Неговото паство, и овце под Неговата закрила.
А сега чуйте Неговия глас:
8 (G)„Не ожесточавайте сърцата си, както в Мерива,
както в деня на изкушението[a] в пустинята,
9 където вашите предци Ме изкушаваха,
подлагаха Ме на изпитание и видяха Моите дела.
10 (H)Четирийсет години негодувах срещу онова поколение
и казах: ‘Тези хора се заблуждават в сърцето си
и не опознаха Моите пътища.’
11 (I)Затова се заклех в гнева Си,
че те няма да влязат в страната, където ще им дам покой.“
Молитва за спасение. Месиански псалом
69 За първия певец. По мелодията на Шошаним. [a] Псалом на Давид.
2 (A)[b] Боже, спаси ме!
Водите стигнаха до шията ми.
3 Затънах в дълбоко тресавище и няма твърда почва.
Навлязох в дълбочините на водата и вълните ме покриват.
4 Изнемощях от викане, гласът ми пресипна;
очите ми се помрачиха от чакане на Бога.
5 (B)Онези, които ме мразят без причина, са повече от космите на моята глава.
Укрепнаха моите врагове, които искат да ме унищожат несправедливо.
Трябва да върна онова, което не съм отнемал.
6 Боже, Ти познаваш безумието ми
и моите грехове не са скрити от Тебе.
7 Господи, Боже Вседържителю, нека не се посрамят заради мене онези, които се надяват на Тебе!
Да не се посрамят заради мене онези, които търсят Тебе, Боже Израилев.
8 (C)Защото заради Тебе понасям хули.
Безчестие покрива лицето ми.
9 (D)Станах чужд за братята си
и чужденец за децата на своята майка,
10 (E)защото ревността за Твоя дом ме изяде
и хулите на онези, които Те хулят, паднаха върху мене.
11 Когато душата ми плаче в пост,
хулите на онези, които Те хулят, падат върху мене.
12 Когато навличах вретище като дреха,
им станах за присмех.
13 Онези, които седят при портите, говорят за мене,
пеят за мене в пиянски сбирки.
14 (F)Но аз се обръщам към Тебе в молитвата си, Господи.
Боже, отговори ми в благоприятно време заради голямата Си милост,
според истината за Твоето спасение.
15 Избави ме от тресавището, за да не потъна,
но да се избавя от своите врагове и от дълбоките води.
16 Нека водите да не ме залеят
и бездната да не ме погълне,
и пропастта да не затвори устата си над мене.
17 Чуй ме, Господи, защото Твоята милост е блага.
Обърни се към мене заради голямата Си милост.
18 (G)Не скривай лицето Си от Своя служител,
защото съм в беда, послушай ме!
19 Приближи се към душата ми! Избави я!
Освободи ме от моите врагове.
20 Ти знаеш упрека към мене,
моя срам и моето безчестие;
всичките ми врагове са пред Тебе.
21 Присмех съкруши сърцето ми и съм отчаян;
очаквах състрадание, но няма;
и утешители, но не намерих.
22 А ми дадоха жлъчка за храна
и в моята жажда ме напоиха с оцет.
23 (H)Нека тяхната трапеза бъде примка пред лицето им
и мирните трапези – за примамка.
24 Нека да се помрачат очите им, за да не виждат.
И нека слабините им да треперят постоянно!
25 Излей негодуванието Си върху тях
и пламъкът на гнева Ти нека ги постигне!
26 (I)Жилището им да запустее
и в шатрите им да няма кой да живее,
27 защото те преследват онзи, когото Ти си поразил,
и умножават болката на онези, които Ти си наранил.
28 Прибави беззаконие към тяхното беззаконие
и нека те да не влязат в Твоята правда.
29 (J)Да бъдат заличени от книгата на живите
и да не бъдат записани с праведните.
30 Но аз съм беден и отчаян, Боже,
въздигни ме и ме спаси!
31 (K)Ще прославям името на своя Бог в песен,
ще го превъзнасям с благодарност.
32 (L)И това ще допадне повече на Господа,
отколкото жертвен вол или телец с рога и копита.
33 (M)Потиснатите ще видят това и ще се зарадват;
и на вас, които търсите Бога, сърцето ви ще се съживи,
34 защото Господ слуша бедните
и не пренебрегва Своите затворници.
35 Нека Го прославят небесата и земята,
моретата и всичко, което се движи в тях.
36 (N)Защото Бог ще спаси Сион и ще изгради градовете на Юдея,
и ще се заселят там и ще го притежават.
37 (O)Потомството на служителите Му ще го наследи.
И онези, които обичат Неговото име, ще живеят в него.
Справедлива присъда за нечестивите
73 (A)Псалом на Асаф.
Наистина добър е Бог към Израил
и към чистите по сърце.
2 Колкото до мене – краката ми почти се разклатиха,
едва не се подхлъзнах,
3 защото завиждах на надменните,
като виждах благоденствието на нечестивите.
4 Няма мъки при тяхната смърт,
пълни и здрави са телата им.
5 Те нямат грижи като другите хора
и не са измъчвани като тях.
6 Затова и гордостта ги е обвила като огърлица;
покрили са се с насилие като с дреха.
7 (B)Очите им са изпъкнали от тлъстина;
мечтанията на сърцето ги заливат.
8 Присмиват се и говорят за насилие;
надменни са, когато говорят.
9 Гласът им се издига към небето
и думите им обикалят земята.
10 Затова и народът Му се обръща към тях,
защото при тях се пие вода в изобилие.
11 И казват: „Как ще узнае Бог?
Знае ли Всевишният?“
12 Ето това са нечестивите. Те са винаги здрави
и увеличават богатството си.
13 (C)Наистина напразно ли пазех сърцето си чисто
и миех ръцете си в невинност;
14 бях изтезаван всеки ден
и наказван всяка сутрин.
15 Ако бях си казал: „Тъкмо така искам да разсъждавам“ –
щях да изневеря на рода на синовете Ти.
16 Размишлявах, за да разбера това,
но то бе трудно за очите ми,
17 докато не отидох в Божието светилище
и не помислих за края.
18 Наистина си ги поставил на хлъзгаво място
и ги оставяш да паднат в заблуда.
19 Как внезапно опустяха и изчезнаха,
загинаха от ужас.
20 Както сън изчезва след събуждане,
така и Ти, Господи, ще забравиш образа им.
21 Когато сърцето ми се огорчаваше
и вътрешностите ми се разкъсваха,
22 бях обезумял и не разбирах.
Бях като животно.
23 Но въпреки това бях винаги до Тебе
и Ти държеше десницата ми.
24 Ти ме ръководиш чрез съвета Си
и след това ще ме приемеш в слава.
25 Кого имам на небесата?
Ако съм с Тебе, нищо не желая на земята.
26 Плътта и сърцето ми изнемогват,
но Бог е моя закрила и съм завинаги с Него.
27 Защото тези, които са далече от Тебе, ще загинат.
Ти погубваш всички, които не са Ти верни.
28 На мене ми е добре близо до Бога.
Уповавам се на Господа Бога
и ще разгласявам всичките Му дела.
Братята заедно с Вениамин отново в Египет
43 В страната на Яков гладът ставаше все по-тежък. 2 А когато донесеното от Египет жито свърши, Яков им каза: „Идете пак и ни купете още храна!“ 3 А Юда му каза: „Онзи човек беше категоричен и ни каза да не се явяваме пред него, ако с нас не е брат ни. 4 Ако разрешиш брат ни да тръгне с нас, ще отидем и ще купим храна, 5 а ако не позволиш, няма да отидем. Онзи човек ни каза да не се явяваме пред него, ако брат ни не е с нас.“ 6 Израил попита: „Защо ми причинихте това, като казахте на онзи човек, че имате още един брат?“ 7 А те му отговориха: „Онзи човек разпитваше за нас и за рода ни, дали е жив още баща ни, дали имаме друг брат. И ние му отговаряхме. Откъде да знаем, че ще поиска да доведем брат си?“ 8 (A)И Юда каза на баща си Израил: „Пусни момчето с мене и ние ще отидем за храна, за да преживеем и да не умре от глад никой от нас – нито ние, нито ти, нито децата ни. 9 Аз отговарям за него и от мене ще го искаш. Ако не ти го доведа обратно, ще съм виновен пред тебе до края на живота си. 10 Ако не бяхме се бавили досега, вече да се връщахме.“ 11 Тогава техният баща Израил им каза: „Добре, ето какво ще направите: вземете със себе си най-добрите плодове от тази земя и ги занесете като дар на онзи човек. Занесете по малко благовонна смола и мед, балсам и смирна, фъстъци и бадеми. 12 Вземете и още пари, а онези, които бяха сложени в чувалите, върнете, защото вероятно е станала грешка! 13 Вземете още и брат си и идете при онзи човек! 14 И нека Всемогъщият Бог ви дари с милостта му и той да пусне другия ви брат и Вениамин. А пък аз, ако трябва да остана без деца, нека остана!“
15 И братята взеха подаръците, двойно повече пари и Вениамин и тръгнаха за Египет. Там се явиха пред Йосиф.
Брак и безбрачие
7 (A)А на това, което ми бяхте писали, отговарям: добре е човек да не се свързва с жена, 2 но за да се избягва блудството, нека всеки мъж си има своя жена и всяка жена да си има свой мъж. 3 Мъжът да отдава на жена си дължимото внимание[a], а също и жената – на мъжа. 4 Жената не е господарка на своето тяло, а мъжът ѝ, също и мъжът не е господар на своето тяло, а жена му. 5 Не се лишавайте един от друг освен по взаимно съгласие за известно време, за да се отдадете на пост и[b] молитва. После пак се съберете заедно, за да не ви изкушава Сатаната поради вашето невъздържание. 6 Това обаче ви го казвам по снизхождение, а не като заповед. 7 Защото желая всички хора да са като мене, но всеки си има своя дарба от Бога: един – една, друг – друга. 8 А на неженените и на вдовиците казвам: добре е за тях, ако си останат като мене. 9 Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, понеже е по-добре да се оженят, отколкото да се разпалват.
Укротяване на бурята
35 (A)В онзи ден, когато се свечери, Иисус им каза: „Да отидем на отсрещния бряг.“ 36 И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в лодката. Имаше и други лодки с Него. 37 Тогава се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше. 38 А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница. Те Го събудиха и Му казаха: „Учителю, не те ли е грижа, че загиваме?“ 39 (B)А Той, като стана, забрани на вятъра и каза на езерото: „Млъкни, утихни!“ И вятърът утихна и настъпи пълно затишие. 40 Тогава им рече: „Защо се страхувате? Нямате ли вяра?“ 41 И ги обзе голям страх и казваха помежду си: „Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.