Book of Common Prayer
Призив за помощ
70 (A)(B)За първия певец. Псалом на Давид. За възпоменание.
2 [a] Боже, побързай да ме избавиш,
Господи, побързай да ми помогнеш.
3 Нека в безчестие и срам потънат
всички, които посягат на живота ми;
да отстъпят посрамени
онези, които злорадстват над нещастието ми!
4 Да се смутят и се засрамят тези,
които злорадстват, като казват: „Нека! Нека!“
5 Да се радват и веселят заради Твоите дела
всички, които Те търсят,
и онези, които се стремят към Твоето спасение,
винаги да казват: „Велик е Бог!“
6 Аз пък съм беден и сиромах;
Боже, бързай към мене!
Ти си ми Помощник и Спасител!
Боже мой, не се бави!
Молитва за утеха и помощ на преклонни години
71 (C)(D)На Тебе, Господи, се надявам,
за да не се посрамя никога.
2 Чрез Твоята справедливост ме освободи и избави,
чуй ме и ме спаси.
3 Бъди ми закрила, на която винаги мога да разчитам.
Ти си отредил моето спасение,
защото си моя твърдина и моя крепост.
4 (E)Боже мой, освободи ме от ръката на нечестивия
и от ръката на несправедливия и потисника,
5 Защото Ти, Господи, си моята надежда.
Господи, от младините ми си мое упование.
6 На Тебе разчитам от майчина утроба,
Ти ме отдели по рождение.
За Тебе е моята непрестанна прослава.
7 За мнозина бях като чудо.
Ти обаче си мое сигурно прибежище.
8 Устата ми е пълна
с прослава за Тебе и цял ден Те възпявам.
9 Не ме отхвърляй, когато остарея,
не ме изоставяй, когато губя силата си.
10 Защото враговете ми говорят за мене;
тези, които искат да ме убият, се съветват помежду си
11 (F)и казват: „Бог го изостави.
Преследвайте го и го хванете, защото няма кой да го спаси.“
12 (G)Боже, не се отдалечавай от мене;
Боже, побързай да ми помогнеш!
13 (H)Да се посрамят и да загинат противниците на душата ми;
със срам и безчестие да се покрият тези, които ми желаят зло.
14 Аз пък винаги ще се надявам
и ще постоянствам в Твоята прослава.
15 (I)Устата ми ще разказва за Твоята справедливост
и всеки ден за безбройните Ти благодеяния.
16 Аз ще вникна във великите дела на Господа, своя господар;
вечно ще припомням само Твоята справедливост.
17 (J)Боже, Ти ме наставляваш от моята младост
и досега известявам за Твоите чудеса.
18 (K)Не ме изоставяй, когато остарея и побелея, Боже,
докато мога да свидетелствам на този род
за Твоята сила и на всички следващи – за Твоята мощ.
19 (L)Господи, Твоята справедливост достига до небесата.
Ти твориш велики неща. Господи, кой е велик като Тебе?
20 (M)Ти ми даде да усетя много страдания и беди,
но ме върна към живот,
изведе ме обратно от земните бездни.
21 Ти ме умножи и възвеличи;
обърнат към мене, ме утеши.
22 Боже мой, ще те славя с арфа заради Твоята вярност;
ще възпявам с гусла Тебе, Светия Израилев.
23 Устата ми ще се радва, когато Те възпявам,
ще се радва и моята душа, спасена от Тебе.
24 Езикът ми всеки ден ще говори за Твоята справедливост,
защото онези, които ми желаят зло, са посрамени и унизени.
Плач за оскверненото светилище
74 Поучение на Асаф.
Боже, защо ни отхвърли завинаги,
защо се разпалва гневът Ти към овцете на Твоето пасище?
2 (A)Спомни си за народа Си, който притежаваш от древност,
който спаси като начало на Своето наследство.
Спомни си и тази планина Сион, на която се засели.
3 Простри ръцете Си към вековните развалини.
Врагът разруши всичко в светилището.
4 Твоите врагове крещят сред храма Ти.
Поставиха своите знаци за знамена.
5 Приличаха на секачи в гъсталак.
6 Ето разбиват в него всички украси
с брадви и чукове.
7 (B)Запалиха Твоето светилище
и оскверниха жилището на Твоето име.
8 Замислиха да ни изтребят до крак
и изгориха всички места на Божиите събрания по земята.
9 Знамения за нас не се виждат.
Нямаме вече пророк и няма между нас някой, който да знае – докога още?
10 (C)Докога, Господи, врагът ще ни укорява
и противникът ще пренебрегва Твоето име?
11 (D)Защо отдръпваш ръката Си, десницата Си?
Извади я от дрехата Си и ги изтреби.
12 Бог е мой цар от древността.
Той е спасението по земята.
13 (E)Ти раздели морето със силата Си
и строши главите на водните чудовища.
14 (F)Строши главата на левиатана[a]
и я даде за храна на пустинните животни.
15 Ти раздели извори и потоци,
пресуши буйни реки.
16 (G)Твой е денят, също и нощта.
Ти създаде светлината и слънцето.
17 Ти установи всички граници на земята,
направи лятото и зимата.
18 Спомни си, че врагът хулеше Господа;
един безумен народ пренебрегва Твоето име.
19 Не давай на зверовете душата на Своята гургулица!
Не забравяй живота на Своите сиромаси.
20 Погледни към Своя завет[b]!
Всички тайни кътчета по земята се изпълниха с насилие.
21 Не оставяй потиснатият да се върне посрамен!
Нека бедният и сиромахът да прославят името Ти!
22 Стани, Боже, защити делото Си;
припомни си всекидневните хули на неразумния към Тебе.
23 Не забравяй вика на Твоите противници,
растящия рев на въстаналите против Тебе.
29 Върнаха се при баща си Яков в ханаанската земя и му разказаха всичко, което им се случи: 30 „Управителят на онази земя беше груб с нас и ни помисли за съгледвачи. 31 Ние му казахме, че сме честни хора и не сме съгледвачи, че 32 сме дванадесет братя, синове на нашия баща, и единия от нас вече го няма. А най-малкият остана при баща ни в ханаанската земя. 33 А управителят на онази земя ни каза: ‘Ето как ще позная дали сте честни хора. Оставете при мене един от братята си, а вие вземете жито за гладното си домочадие и си вървете. 34 После се върнете и доведете при мене най-малкия си брат. Тогава ще се убедя, че не сте съгледвачи, а честни човеци. И ще пусна брат ви, а вие ще можете да търгувате в тази земя.’“ 35 Когато изпразваха чувалите си, намериха вътре парите. Като видяха кесиите си, те и баща им се изплашиха. 36 И баща им Яков каза: „Отнехте ми децата. Йосиф го няма и Симеон вече го няма, а сега искате и Вениамин да вземете. Защо ми се случва всичко това?“ 37 Рувим отговори на баща си: „Убий двамата ми синове, ако най-малкия не ти го върна. Дай ми го и аз ще ти го доведа обратно.“ 38 (A)А Яков каза: „Синът ми няма да тръгне с вас, защото брат му умря и той остана сам. Ако с него се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще ме вкарате мене, стария човек, с тъга в гроба.“
Призив за нравствена чистота
12 (A)Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но аз няма да допусна нищо да ме завладее. 13 (B)Храната е за корема и коремът – за храната, но Бог ще премахне и едното, и другото. Тялото обаче не е за блудство, а за Господ, и Господ – за тялото. 14 (C)А Бог, Който възкреси и Господ, ще възкреси и нас чрез Своята сила. 15 (D)Не знаете ли, че вашите тела са части от тялото на Христос? Да взема ли тогава частите от тялото на Христос и да ги направя части на блудница? Никога такова нещо! 16 (E)Нима не знаете, че онзи, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото Писанието казва: „Двамата ще бъдат една плът.“ 17 А който се свързва с Господ, е един дух с Него. 18 Избягвайте блудството! Всеки грях, който върши човек, е извън тялото, а който блудства, греши срещу собственото си тяло. 19 (F)Или не знаете, че тялото ви е храм на Светия Дух, Който живее у вас и Когото сте получили от Бога? Така че вие не принадлежите на себе си, 20 (G)защото сте скъпо купени. Затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии[a].
Светилото и светилникът
21 (A)(B)И рече им: „Взема ли се светило, за да се постави под крина или под одър? Не е ли, за да се постави на светилника? 22 (C)Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, и нищо скрито, което да не излезе наяве. 23 Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“ 24 (D)Тогава им каза: „Обърнете внимание какво слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави на вас, които слушате. 25 (E)Понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което има.“
Посятото израства само
26 И рече: „Божието царство може да се оприличи на човек, който посява семе в земята, 27 спи и става, нощем и денем, а семето никне и расте, без той да знае, 28 защото земята сама ражда първо злак, после клас, след това пълно зърно в класа. 29 (F)А когато плодът узрее, веднага хваща сърпа, защото е настъпила жетвата.“
Притча за синаповото зърно
30 (G)(H)И каза: „На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим? 31 (I)То е като синапово зърно, което, когато се посее в земята, е най-малко от всички семена по земята. 32 (J)Но щом се посее, то пониква и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да свият гнездо птици.“
33 И с много такива притчи им проповядваше словото според способността им да слушат. 34 И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.