Book of Common Prayer
Благословение за царя и неговото царство
72 (A)На Соломон. Боже, дай на царя Своето правосъдие
и на царския син – Своята правда,
2 за да съди Твоя народ справедливо
и да раздава правосъдие за угнетените.
3 (B)Планините да донесат мир за народа Ти,
а хълмовете – правда.
4 Той ще съди бедните сред народа;
ще спаси децата на сиромаха и ще унищожи нечестивия.
5 (C)(D)И родовете ще се боят от Тебе, докато има слънце,
докато луната съществува.
6 (E)Той ще слезе като дъжд над окосена ливада,
като дъждовни капки, напояващи земята.
7 Праведникът ще благоденства в неговите дни
и ще има мир в изобилие, докато луната съществува.
8 (F)Той ще владее от море до море
и от река Ефрат до краищата на света.
9 (G)Жителите на пустинята ще коленичат пред него
и враговете му ще лижат прахта.
10 (H)Царете на Тарсис[a] и островите ще му донесат подаръци,
а царете на Шева и Сева ще му поднесат дарове.
11 И всички царе ще му се поклонят
и всички народи ще му служат,
12 (I)защото ще спаси бедния, викащ за помощ,
нуждаещия се, както и безпомощния.
13 Ще се смили над унижения и сиромаха
и ще спаси живота на бедните.
14 Ще ги избави от притеснение и насилие,
защото тяхната кръв е скъпоценна в очите му.
15 И той ще живее и ще му се предаде златото на Шева.
И ще се молят за него непрестанно
и всеки ден ще го благославят.
16 (J)Ще има изобилие на жито по земята, стигащо до върховете на планините,
гъсто и буйно като горите на Ливан.
А жителите на градовете ще се размножават като тревата по земята.
17 (K)Името му ще бъде вечно
и ще се предава, докато грее слънцето.
Чрез него ще бъдат благословени
всички народи и ще го славят.
18 Славете Господа,
Бог Израилев,
единствен Той прави чудеса.
19 Славното Му име да бъде възхвалявано завинаги
и цялата земя да се изпълва с него.
Амин, амин.
20 Завършиха молитвите на Давид, Йесеевия син.
Йод
73 (A)Твоите ръце ме сътвориха и ме оформиха;
надари ме с разум, за да мога да науча Твоите заповеди.
74 Тези, които имат страхопочитание пред Тебе, ще ме видят и ще се зарадват,
защото се уповавам на Твоето слово.
75 Господи, зная, че Твоите решения са справедливи
и Ти справедливо ме наказа.
76 Нека Твоята милост да бъде утеха за мене
според Твоето слово към Своя служител.
77 Да дойде върху мене Твоето милосърдие и аз ще живея,
защото Твоят Закон е моя утеха.
78 Нека бъдат посрамени горделивите, защото несправедливо ме угнетяват;
аз пък ще размислям за Твоите заповеди.
79 Нека се обърнат към мене тези, които благоговеят пред Тебе
и които познават Твоите заповеди.
80 Нека сърцето ми да бъде чисто чрез Твоите наредби,
за да не се посрамя.
Каф
81 (B)Душата ми копнее за спасение от Тебе;
аз се уповавам на Твоето слово.
82 Очите ми копнеят за Твоето слово;
те питат кога ще ме утешиш.
83 Станах като мях, който изсъхва от дима,
но Твоите наредби не забравих.
84 Колко са дните на Твоя служител?
Кога ще накажеш моите гонители?
85 Горделивите, които не постъпват според Твоя Закон,
изкопаха яма за мене.
86 Всички Твои заповеди са истинни.
Гонят ме несправедливо, помогни ми.
87 Без малко щяха да ме погубят на земята,
но аз не изоставих Твоите разпоредби.
88 Дай ми да живея по Твоята милост
и ще спазвам заповедите, изречени от Тебе.
Ламед
89 (C)Господи, Твоето слово
е утвърдено за вечни времена в небесата;
90 Твоята истина преминава от род в род.
Ти си поставил земята на твърди основи и тя стои.
91 По Твоите решения всичко съществува досега,
защото всичко служи на Тебе.
92 Ако Твоят Закон не беше утеха за мене,
аз щях да загина в скръбта си.
93 Няма никога да забравя Твоите заповеди,
защото чрез тях Ти ми даряваш живот.
94 Аз съм Твой, спаси ме,
защото вниквах в Твоите разпоредби.
95 Нечестивите ме причакват, за да ме погубят,
но аз размишлявам над Твоите заповеди.
96 Видях, че всяко съвършенство има граница,
но Твоята заповед е безкрайно богата.
18 На третия ден Йосиф им каза: „Ето какво трябва да направите, за да останете живи, защото аз се боя от Бога. 19 Ако сте честни хора, нека един от вас остане в къщата, дето сте затворени, а другите идете, занесете жито на изгладнелите си домашни. 20 Доведете най-малкия си брат при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете.“ Така и направиха. 21 И братята започнаха да говорят помежду си: „Наистина сме виновни пред нашия брат, чието страдание виждахме. Той ни молеше за милост, но ние не искахме да го чуем. Затова и сега ни постигна тази беда.“ 22 (A)Рувим им каза: „Нали ви казвах да не постъпвате така с момчето, но вие не ме послушахте. Ето сега дойде и възмездието.“ 23 Те не подозираха, че Йосиф ги разбира, защото с него говореха чрез преводач. 24 (B)А Йосиф излезе оттам и заплака. По-късно се върна и говори отново с тях. Избра от всички Симеон и заповяда да го вържат пред очите им. 25 И Йосиф нареди да напълнят чувалите им с жито, парите им да поставят обратно в чувала на всеки и да им дадат храна за път. Така и постъпиха с тях. 26 Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам. 27 Привечер един от тях отвори своя чувал, за да нахрани осела си, и там най-отгоре видя парите си. 28 Той каза на братята си: „Парите са ми върнати и са в чувала ми.“ Притесниха се много и уплашени се питаха един друг: „Какво прави Бог с нас?“
9 Писах ви в писмото си да не общувате с блудници; 10 и не изобщо с блудниците на този свят или с користолюбците, или грабителите, или идолопоклонниците, защото тогава би трябвало да напуснете света, 11 а сега ви писах да не общувате с онзи, който се нарича брат, но е блудник или користолюбец, или идолопоклонник, или хулител, или пияница, или грабител – с такъв дори да не ядете. 12 Иначе моя работа ли е да съдя и онези, които са извън църквата? Нали и вие съдите тези, които са вътре в църквата? 13 (A)А външните ще съди Бог, но писано е: „отстранете порочния измежду вас.“
Християните и езическите съдилища
6 Нима си позволява някой от вас, когато има спор с някого от вярващите, да се съди пред нечестивците, а не пред вярващите? 2 (B)Не знаете ли, че вярващите ще съдят света? А ако светът бъде съден от вас, нима вие сте недостойни да отсъждате в най-дребни спорове? 3 (C)Не знаете ли, че ангели ще съдим? А какво остава до житейските неща! 4 Ако обаче имате съд за житейски неща, поставяйте[a] за съдии тези, които са незначителни в църквата. 5 Това ви го казвам, за да се засрамите. Толкова ли няма сред вас някой мъдър човек, който да може да отсъжда между братята си, 6 (D)а брат с брат се съдят, и то пред неверници! 7 Дори само това, че имате съдебни дела помежду си, е вече голям недостатък за вас. Защо по-добре не понесете неправдата? Защо не предпочетете да сте ощетени? 8 Но вие сами онеправдавате и ощетявате, и то братя!
Иисус Христос говори на народа с притчи
4 (A)(B)Иисус пак започна да поучава край езерото и около Него се събра много народ. Затова Той влезе и седна в една лодка в езерото, а целият народ беше на брега на езерото. 2 Той ги поучаваше за много неща с притчи и в учението Си им казваше:
Притчата за сеяча
3 „Слушайте! Ето излезе сеяч да сее. 4 И случи се, когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха. 5 Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. 6 (C)А когато слънцето изгря, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен. 7 (D)Други паднаха между тръни и тръните израснаха, заглушиха ги и те не дадоха плод. 8 А други паднаха на добра почва и дадоха плод, който поникна и порасна, и родиха: едно зърно – тридесет, друго – шестдесет, а трето – сто.“ 9 (E)И рече: „Който има уши да слуша, нека слуша!“
10 А когато народът се разотиде, хората около Него и дванадесетте Го попитаха за смисъла на притчата. 11 Той им отговори: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи, 12 (F)така че с очи да гледат и да не виждат, с уши да слушат и да не разбират, за да не би да се обърнат и да им се простят греховете.“
13 (G)Тогава им каза: „Тази притча вие не разбирате. А как тогава ще разберете всички притчи? 14 Сеячът сее словото. 15 Семената, попаднали край пътя, са онези, у които словото се сее; но щом като го чуят, Сатаната идва веднага и задига посятото в сърцата им слово. 16 Подобно и посетите на каменисто място са тези, които, щом като чуят словото, веднага с радост го приемат, 17 (H)но нямат у себе си корен и са непостоянни; после, щом настъпят притеснение или гонение заради словото, веднага отпадат. 18 А посетите между тръни са тези, които слушат словото, 19 но светските грижи, измамното богатство и други желания заглушават словото и то не дава плод. 20 А посетите на добра почва са онези, които слушат словото и го приемат, като принасят плод: един дава тридесет, друг – шестдесет, и трети – сто.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.