Book of Common Prayer
Истинското почитане на Бога
50 (A)Псалом на Асаф.
Великият Бог, Господ, заговори
и призовава земята от изток до запад.
2 Бог просиява с блясък от Сион, съвършената красота.
3 Нашият Бог идва и няма да мълчи.
Пред Него е всепоглъщащ огън
и около Него е твърде буреносно.
4 (B)Той призовава небето горе
и земята, за да видят как съди Своя народ:
5 „Съберете при Мене Моите благочестиви,
които сключиха завет с Мене чрез жертвоприношение.“
6 И небесата възвестяват Неговата правда,
защото Самият Бог е Съдия.
7 „Слушай, народе Мой, и Аз ще говоря,
Израиле, и ще свидетелствам срещу тебе.
Аз съм Бог, Аз съм твой Бог.
8 Няма да те укорявам за твоите жертви –
твоите всеизгаряния са пред Мене постоянно.
9 Не Ми е нужно да вземам телета от твоя дом,
нито козли от твоите кошари,
10 понеже всички животни в гората са Мои
и добитъкът по хилядите хълмове.
11 Познавам всички птици, които са във въздуха,
и всичко, което се движи по полето, е Мое.
12 (C)Ако бих огладнял, не бих ти казал,
понеже Мои са светът и всичко, което го изпълва.
13 Ям ли месо от теле
и пия ли кръв от козли?
14 Принеси възхвала на Бога като хвалебна жертва
и изпълни своите обети към Всевишния.
15 Призови Ме в ден на беда.
Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш.“
16 А на нечестивия Бог ще каже:
„Защо разгласяваш Моите разпоредби
и обсъждаш завета Ми,
17 а ти мразиш наставлението
и Моите думи захвърляш зад себе си?
18 Ако видиш крадец, сближаваш се с него
и ставаш съучастник с прелюбодейци.
19 Устата си отваряш за зло
и езикът ти мами.
20 Седиш и говориш против брата си,
оклеветяваш сина на майка си.
21 Ти извърши това, а Аз мълчах;
ти мислеше, че Аз съм като тебе.
Но ще те изоблича и ще представя стореното пред очите ти.
22 (D)Разберете вие, които забравяте вашия Бог,
че ще ви грабна и няма кой да ви избави.
23 Който принася прослава като жертва, почита Ме,
и който изправя пътя си, ще получи Божието спасение.“
Молитва за избавление
59 (A)За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Поучение на Давид, когато Саул изпрати мъже около дома му, за да го убият.
2 [a] Боже, избави ме от моите врагове
и ме спаси от надигналите се против мене.
3 Избави ме от онези, които вършат беззаконие,
и ме спаси от кръвожадни хора,
4 защото те дебнат живота ми. Господи,
силните се събират срещу мене
без мое престъпление и без мой грях.
5 Без моя вина се стичат и се готвят за нападение.
Вдигни се, ела и виж!
6 И Ти, Господи Боже, Боже Вседържителю, Боже Израилев,
стани да посетиш всички народи.
Не пощадявай никого!
7 Вечер те се връщат,
вият като псета и обикалят града.
8 (B)Ето те бълват с устата си хули.
Мечове са на устата им,
защото те си мислят: „Кой ще чуе?“
9 (C)Но Ти, Господи, ще се надсмееш над тях,
ще посрамиш всички тези народи.
10 Боже, Сило моя, аз гледам към Тебе,
понеже Бог е моята защита.
11 Моят милостив Бог върви пред мене.
Бог ще ми даде да видя повалени моите врагове.
12 Не ги убивай, та моят народ да не забравя това.
Разпръсни ги
и ги повали със силата Си, Господи, Защитниче наш.
13 (D)Думите на устните им са грехове на тяхната уста.
Нека бъдат уловени в гордостта си
заради проклятията и лъжата, които изговарят.
14 (E)Разпръсни ги с гняв, разпръсни ги, за да ги няма.
Тогава ще узнаят, че Бог е, Който господства над Яков
и над цялата земя.
15 Нека да се връщат вечер,
да вият като псета и да обикалят града;
16 нека се скитат да търсят храна,
щом не са се наситили.
17 Аз пък ще възпея Твоята сила
и ще прославя милостта Ти сутрин,
защото Ти си моя защита
и прибежище в ден на беда.
18 Боже, Сило моя, ще Те възпявам,
понеже Бог е моята защита,
Бог е милостив към мене.
Молитва на народа за Божия подкрепа в бедствие
60 За първия певец. По мелодията на шушан едут. [b] Поучителен. На Давид. За изучаване, 2 (F)[c] когато той се сражаваше с Арам-Нахараим[d] и Арам-Цова[e] и Йоав се върна в Солната долина и порази едомците, дванадесет хиляди души.
3 [f] Боже, Ти ни отхвърли и ни разпръсна.
Ти беше разгневен на нас. Обърни се пак към нас!
4 Ти разтърси земята и я разпука.
Заздрави нейните пукнатини, защото е разклатена.
5 (G)Ти донесе на Своя народ големи страдания
и ни опияни със зашеметяващо вино.
6 Даде знаме на онези, които Те почитат,
за да намерят прибежище под него.
7 (H)Спаси ме с десницата Си и ме изслушай,
за да се избавят Твоите възлюбени.
8 Бог каза в Своето светилище: „Ще тържествувам,
ще разделя Сихем и ще размеря долината на Сокхот.
9 (I)Мой е Галаад и Мой – Манасия,
а Ефрем е шлем на Моята глава.
Юдея е Мой скиптър.
10 Моав е Моят умивалник,
върху Едом ще простра обувката Си,
над филистимската земя ще тържествувам!“
11 Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме доведе до Едом?
12 (J)Не Ти ли, Боже, Който сега ни отхвърли
и не излизаш вече с нашите войски?
13 (K)(L)Дай ни помощ против притеснителя,
защото човешката помощ е безполезна.
14 С Бога ние ще сме силни.
Той ще стъпче нашите врагове.
Величието на Бога в творението
19 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Небесата разказват за Божията слава
и твърдта разгласява за делата на ръцете Му.
3 Ден на деня предава слово
и нощ на нощта разкрива знание
4 без говор или думи,
без да се чува гласът им.
5 (B)Техният зов се носи по цялата земя
и техните думи – до краищата на света.
В тях е поставил шатър за слънцето.
6 И то излиза като младоженец от брачните покои,
радва се като юнак да тича по своя път.
7 То изгрява от края на небесата
и шества до техния край.
От топлината му нищо не може да се укрие.
8 (C)Законът на Господа е съвършен и запазва душата.
Разпоредбите на Господа правят необразованите мъдри.
9 Предписанията на Господа са справедливи и веселят сърцето;
заповедта на Господа е ясна – просветлява очите.
10 Страхът пред Господа очиства, пребъдва за вечни времена.
Разпоредбите на Господа са истинни – всички са справедливи.
11 (D)Те са по-желани от злато,
от много чисто злато,
по-сладки са от капките на медената пита.
12 И твоят служител е предупреждаван чрез тях.
В спазването им е голямата награда.
13 Кой може да осъзнае своите грешки?
За онези, които не съзнавам, освободи ме от вина.
14 Опази Своя служител и от умишлените грехове,
за да не ме обладаят. Тогава ще бъда непорочен
и чист от тежка вина.
15 Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми
да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, моя защита и мой Избавител!
Господ е наше прибежище и сила
46 За първия певец. Песен на Кореевия хор. По мелодията на аламот[a].
2 [b] Бог е прибежище и сила за нас,
помощник в беди.
3 (A)Затова няма да се уплашим, когато земята се клати
и когато планините се срутят посред морето,
4 когато водите му бучат и бушуват,
планините треперят от вълнението му.
5 Струи на река ще веселят Божия град, святото място, където пребивава Всевишният.
6 Бог е посред този град. Той няма да се поклати. Бог ще му помага от зазоряване.
7 Народите се развълнуваха, царствата се разклатиха.
Бог издигна глас, земята се разтопи.
8 Господ Вседържител е с нас,
Бог на Яков е наше прибежище.
9 Елате и вижте делата на Господа,
Който стори чудесни дела по земята.
10 (B)Той прекрати войните до края на земята;
счупи лък и строши копие,
с огън изгори колесници.
11 (C)Той каза: „Спрете и разберете, че Аз съм Бог!
Възвисен съм над народите,
ще се възвися над земята!“
12 Господ Вседържител е с нас.
Бог на Яков е наше прибежище.
Йосиф в дома на Потифар
39 Йосиф беше отведен в Египет. Там от измаилтяните, които го бяха довели, го купи фараоновият царедворец, египтянинът Потифар, началник на охраната. 2 Господ беше с Йосиф и той имаше успех във всичко и живееше в дома на господаря си, египтянина. 3 Господарят му видя, че Господ е с него и той с Негова помощ има успех във всяко начинание. 4 Йосиф спечели благоволението на господаря си и му служеше. И той го постави за домоуправител и му повери всичко, каквото имаше. 5 А откакто Йосиф стана домоуправител и уредник на имотите му, заради него Господ благослови дома на египтянина. Благословът на Господа беше върху всичко, което Потифар имаше в дома си и в полето. 6 И той остави целия си имот в ръцете на Йосиф и не се грижеше за нищо освен за яденето си. Йосиф беше красив и строен. 7 И жената на господаря му го хареса и рече: „Спи с мене!“ 8 Но той ѝ отказа с думите: „Виж, господарят ми не се грижи за нищо в дома си, защото аз съм тук, и всичко, каквото има, е моя отговорност. 9 В този дом няма по-голям от мене и той не ми е забранил нищо освен тебе, понеже си му жена. Как бих дръзнал да направя такова голямо зло и да съгреша пред Бога?“ 10 И въпреки че тя всекидневно така настояваше пред Йосиф, той не я послуша да спи с нея. 11 Един ден той влезе вкъщи по работа, а там нямаше никой от домашните; 12 и тя го улови за дрехата му, и му каза: „Легни с мене.“ Но той остави дрехата си в ръцете ѝ и избяга навън. 13 А тя, като видя, че той остави дрехата си и побягна навън, 14 извика домашните си и им каза: „Ето довел ни е евреин да се подиграва с нас. Той дойде при мене, за да легне с мене. Но аз завиках високо, 15 а той, като чу, че викам, остави при мене дрехата си и набързо избяга навън.“ 16 И тя запази неговата дреха при себе си, докато господарят му си дойде вкъщи. 17 Тя повтори и пред него същите думи: „Робът евреин, когото ни доведе вкъщи, искаше да се подиграе с мене, 18 но когато аз се развиках, той остави при мене дрехата си и бързо избяга вън.“ 19 Господарят му пламна от гняв, като чу думите на жена си как е постъпил робът с нея.
20 Господарят взе Йосиф и го хвърли в тъмницата, където бяха затворени царските затворници. И той остана в затвора. 21 Но Господ беше милостив с Йосиф и му даде благоволението на началника на затвора. 22 Той постави Йосиф над всички затворници в тъмницата и го определи за отговорник на всичко, което се вършеше там. 23 Началникът на затвора не се грижеше за онова, за което отговаряше Йосиф, защото Господ беше с него и във всичко, което Йосиф правеше, Господ помагаше.
14 Но плътският човек не възприема онова, което е от Божия Дух. За него тези неща са безумие и той не може да ги проумее, понеже те се разбират духовно. 15 А духовният човек разбира всичко, него обаче никой не го разбира. 16 (A)Защото кой е разбрал ума на Господа, че да Му дава съвети? А ние имаме Христов ум.
Апостолите – сътрудници на Бога
3 И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски хора, като на пеленачета в Христовата вяра. 2 (B)Нахраних ви с мляко, а не с твърда храна, защото не можехте да я приемете, пък и сега още не можете, 3 понеже сте плътски. И наистина, щом между вас има завист, вражда и разногласия[a], не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки? 4 (C)Защото щом един казва: „Аз съм на Павел“, а друг – „Аз съм на Аполос“, нима не сте плътски?[b]
5 Какво всъщност е Павел? Какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте? И всеки се труди, според колкото Господ му е дал. 6 (D)Аз посадих, Аполос поливаше, но Бог направи да израсте. 7 Така че нито който сади, е нещо, нито който полива, а само Бог, Който прави да расте. 8 Който сади и който полива, са едно и също. Но всеки ще получи наградата според труда си. 9 (E)Защото ние сме Божии сътрудници, а вие сте Божия нива, Божие здание. 10 (F)Според дадената ми от Бога благодат аз, като опитен първостроител, положих основа, а друг зида върху нея. Но нека всеки внимава как зида нататък. 11 Всъщност никой не може да положи друга основа, различна от положената, която е Иисус Христос. 12 Ако върху тази основа някой зида със злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено или слама, 13 делото на всеки ще стане явно – денят на съда ще го покаже, понеже то чрез огън се открива и огънят ще изпита какво е делото на всеки. 14 И ако делото, което някой е градил, устои, той ще получи награда. 15 А чието дело изгори, ще претърпи загуба – сам той ще се спаси, но така, сякаш е минал през огън.
Излекуване на парализиран в Капернаум
2 (A)След няколко дена Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща. 2 Веднага се събраха толкова хора, че дори пред вратата за тях нямаше място. И Той им възвестяваше Благовестието. 3 Тогава дойдоха при Него с един парализиран, носен от четирима души. 4 Но като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха покрива на къщата, където се намираше Той, направиха отвор и спуснаха носилката, на която лежеше парализираният. 5 Като видя вярата им, Иисус каза на парализирания: „Синко, прощават ти се греховете.“ 6 Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: 7 (B)„Защо този човек говори така? Това е богохулство! Кой може да прощава грехове освен един Бог?“ 8 Иисус, като разбра чрез духа Си[a], че така размишляват у себе си, им рече: „Защо размишлявате така в сърцата си? 9 Кое е по-лесно да кажа на парализирания: ‘Прощават ти се греховете’ ли, или да кажа: ‘Стани, вземи си носилката и започни да ходиш?’ 10 Но за да разберете, че Синът човешки има власт на земята да прощава грехове“ – рече на парализирания: 11 (C)„Казвам ти: стани, вземи си носилката и се прибери у дома си!“ 12 (D)Той веднага стана, взе носилката си и излезе пред всички, така че всички се чудеха и прославяха Бога, като казваха: „Никога не сме виждали такова нещо.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.