Book of Common Prayer
Песен на заточениците във Вавилон
137 (A)Край реките на Вавилония – там стояхме
и плачехме, когато си спомняхме за Сион.
2 (B)Ние окачихме арфите си
на върбите в тази земя,
3 защото там искаха песни от нас,
пленените,
а нашите мъчители – ликувания:
„Пейте ни от сионските песни!“
4 Как да запеем песен за Господа
на чужда земя?
5 Десницата ми да изсъхне,
ако те забравя, Йерусалиме!
6 (C)Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня,
ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си!
7 (D)Припомни, Господи, на Едомовите синове деня,
когато Йерусалим беше завладян! Те крещяха:
„Срутете го, срутете го до основите му!“
8 (E)Дъще Вавилонска, опустошителко,
блажен е онзи, който ти въздаде
за това, което ти ни направи!
9 (F)Блажен е онзи, който грабне и разбие в скала малките ти деца!
Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог
Да бъде прославен Господ, моята скала,
Който учи ръцете ми на бой,
пръстите ми на война!
2 (C)Ти си моя милост и моя крепост,
мое прибежище и мой избавител,
моя защита – у Тебе намерих убежище;
Ти правиш народите да ми се подчиняват.
3 (D)Господи! Какво е човекът, че се грижиш за него,
човешкият син, че му обръщаш внимание?
4 (E)Човекът е като дъх;
дните му приличат на изчезваща сянка.
5 (F)Господи, наведи Своите небеса и слез;
удари планините и те ще задимят;
6 (G)изпрати светкавица и ги разпилей;
прати стрелите Си и ги разпръсни;
7 (H)простри ръцете Си от висините,
избави ме и ме спаси от буйните води,
от насилието на чужденци,
8 на които устата им говори невъздържано
и десницата им е десница на лъжата.
9 (I)Боже, нова песен ще изпея за Тебе,
на десетострунна арфа ще възпея Тебе,
10 (J)Който даваш победа на царете,
избавяш Своя служител Давид от погубващ меч.
11 Избави ме и ме спаси от насилието на чужденци,
на които устата им говори невъздържано
и десницата им върши клетвопрестъпление.
12 (K)Нека нашите синове бъдат като отгледани растения,
когато напълно израснат през времето на младостта си,
нашите дъщери – като изваяни колони,
предназначени за палати.
13 (L)Нека нашите хамбари
да бъдат пълни с всякакви храни;
нашите стада да се плодят
с хиляди по пасищата ни;
14 (M)добитъкът ни да бъде угоен;
да няма по нашите площади нито нещастие,
нито несполука, нито плач.
15 (N)Блажен е този народ, който има това!
Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог!
Величието на Божието творение
104 (A)Величай, душо моя, Господа!
Господи, Боже мой, Ти си дивно велик;
със слава и величие си облечен.
2 (B)Ти се обличаш в светлина като с дреха,
разпростираш небесата като покрив на шатър;
3 (C)Ти градиш над небесните води Своите горни чертози,
правиш облаците Своя колесница,
шестваш върху крилете на вятъра.
4 (D)Ти правиш ветровете Свои вестители,
огнените пламъци – Свои служители.
5 Ти си поставил земята на твърди основи:
тя няма да се поклати за вечни времена.
6 Покрита беше с водни стихии като с дреха;
водите покриваха планините.
7 От Твоята заплаха те побягваха,
от трясъка на Твоя гръм бързо отминаваха;
8 издигаха се по планините, снишаваха се в долините
до мястото, което им беше определил.
9 (E)Ти си поставил предел, който водните стихии няма да преминат
и няма да се върнат отново да покрият земята.
10 Ти превърна изворите в потоци
и те текат между планините,
11 поят всички диви зверове
и дивите магарета утоляват жаждата си.
12 (F)Край тях обитават небесни птици,
сред клоните издигат гласовете си.
13 Ти напояваш планините от Своите височини,
с плодовете на Твоите дела се насища земята.
14 Ти правиш да растат трева за добитъка
и растения за полза на човека
и така произвеждаш от земята храна
15 (G)и вино, което весели сърцето на човека,
и маслиново масло, от което блести лицето му,
и хляб, който дава сила на човешкото сърце.
16 Насищат се дърветата на Господа,
ливанските кедри, които Той насади;
17 по тях птиците си правят гнезда,
кипарисите са жилища на щъркелите,
18 високите планини са жилища на козлите,
а скалите са убежища на зайците.
19 Той направи луната да отмерва времената,
слънцето да знае кога да залязва.
20 Ти разстилаш тъмнина, настъпва нощ
и тогава бродят всички горски зверове;
21 (H)млади лъвове реват за плячка
и искат от Бога храна за себе си.
22 Когато слънцето изгрее, те се прибират
и лягат в своите леговища.
23 Човек отива по делата си
и се труди до вечерта.
24 Господи, колко многобройни са делата Ти!
Всички тях Си създал с мъдрост;
земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето това огромно и пространно море!
Там има безброй морски твари,
малки и големи живи същества.
26 Там плават кораби,
там е онзи левиатан[a], който си създал да се гмурка в него.
27 Всички те от Тебе очакват
да им дадеш храна навреме.
28 Даваш им и те я събират,
отваряш ръката Си и те се насищат изобилно.
29 (I)Скриваш лицето Си и те се ужасяват,
отнемаш диханието им и те умират,
и отново се връщат в пръстта.
30 Изпращаш Духа Си и те биват създадени.
Така обновяваш лицето на земята.
31 Славата на Господа да пребъдва за вечни времена!
Да се весели Господ за делата Си!
32 (J)Погледне ли към земята, тя се тресе;
допре ли се до планините, те димят.
33 (K)Ще пея на Господа, докато съм жив,
ще величая моя Бог, докато съществувам.
34 Нека Му бъде приятна моята песен;
ще се веселя в името на Господа.
35 Нека изчезнат грешниците от земята
и да няма вече нечестиви!
Величай, душо моя, Господа! Алилуя![b]
22 (A)Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време. 23 Аз бях поставена преди векове, отначало, преди земята да бъде създадена. 24 Аз съм родена, когато бездните ги нямаше, когато нямаше извори, изобилни с вода. 25 Бях родена преди планините да бъдат поставени, преди хълмовете, 26 преди Бог да беше създал земята и полетата, нито първите прашинки на вселената. 27 (B)Аз бях там, когато установяваше небесата. Когато очертаваше хоризонта по лицето на бездната, 28 когато укрепяваше облаците, когато правеше изворите на бездната силни, 29 (C)когато даваше закона Си на морето, водите да не престъпват неговите граници, когато полагаше основите на земята – 30 аз бях до Бога – вярна, и бях радост всеки ден, веселяща се пред лицето Му през цялото време. 31 (D)Веселях се на обитаемата част на Неговата земя и радостта ми беше с човешките синове.
32 (E)И така, деца, послушайте ме: блажени са тези, които спазват пътищата ми! 33 Послушайте поуката, бъдете мъдри и не отстъпвайте от нея. 34 Блажен е онзи човек, който ме слуша, като бодърства всеки ден при моите врати и стои на стража при входа ми, 35 (F)защото онзи, който ме е намерил, ще получи благоволение от Господа. 36 А онзи, който пропуска да ме намери, нанася вреда на душата си, и които ме мразят, обичат смъртта.“
Поздрав и благослов
1 Павел, по Божия воля апостол на Иисус Христос за възвестяване на обещания живот чрез Иисус Христос, 2 (A)до Тимотей, възлюбеният ми син: благодат, милост, мир от Бог Отец и от Иисус Христос, нашия Господ.
Насърчителни думи към Тимотей
3 Благодаря на Бога, на Когото служа с чиста съвест още от прародителите си, като непрестанно те споменавам в молитвите си денем и нощем. 4 Когато си спомня за твоите сълзи, аз копнея да те видя, за да се изпълня с радост, 5 (B)защото си спомням за твоята искрена вяра, която по-рано я имаше у баба ти Лоида и майка ти Евника, а убеден съм, има я и у тебе.
6 (C)Затова ти напомням да разпалваш Божия дар, който е у тебе чрез моето ръкополагане. 7 Защото Бог ни е дал не дух на боязън, а дух на сила, любов и въздържание. 8 (D)И тъй, не се срамувай да изповядаш нашия Господ Иисус Христос, нито от мене, окован заради Него, а с Божията сила стани участник в страданията за благовестие.
9 (E)Той ни спаси и ни повика към свято призвание не заради нашите дела, а по Своето благоволение и благодат, която ни е дадена чрез Иисус Христос предвечно, 10 (F)а сега е открита с явяването на нашия Спасител Иисус Христос, Който чрез благовестието унищожи смъртта и показа вечния живот и нетлението, 11 (G)заради което аз съм поставен за проповедник, апостол и учител на езичниците[a]. 12 Затова и така страдам; ала не се срамувам, понеже зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той има сила да запази моя залог за определения ден. 13 Имай за образец здравото учение, което чу от мене, с вяра и любов в Иисус Христос. 14 (H)Запази добрия залог чрез Светия Дух, Който живее у нас.
Елините искат да видят Иисус Христос
20 Между дошлите на поклонение за празника имаше някои елини. 21 (A)Те се приближиха до Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и му казаха: „Господине, искаме да видим Иисус.“ 22 Филип отиде и каза на Андрей, а после Андрей и Филип казаха на Иисус. 23 Иисус им отговори: „Дошъл е часът да се прослави Синът човешки. 24 Истината, истината ви казвам: ако житното зърно, като падне в земята, не умре, остава си самотно. Но ако умре, дава много плод. 25 (B)(C)Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. 26 Който Ми служи, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И Моят Отец ще почете онзи, който Ми служи.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.