Book of Common Prayer
Божия закрила при страдания
102 Молитва на страдалец, когато унива и излива жалбата си пред Господа.
2 [a] Господи, чуй моята молитва
и нека моите ридания да стигнат до Тебе!
3 (A)Не скривай лицето Си от мене;
наклони ухо към мене, когато съм в беда;
побързай да ме чуеш, когато викам,
4 (B)защото дните ми изчезнаха като дим
и костите ми са обгорени като от огън;
5 сърцето ми е като попарена и изсъхнала трева;
забравям и хляба си да ям;
6 станах кожа и кости
от силата на своите стенания.
7 Заприличах на пеликан в пустиня;
станах като бухал в развалини;
8 будувам и ридая
като самотна птица на покрив.
9 Враговете ми ме хулят по цял ден
и онези, които ме възхваляваха, сега ме проклинат.
10 (C)Ям пепел като хляб,
размесвам питието си със сълзи
11 заради Твоя гняв и Твоето негодувание,
защото Ти ме въздигна и Ти ме свали.
12 (D)Дните ми чезнат като сянка
и аз изсъхнах като трева.
13 (E)А Ти, Господи, пребъдваш вечно
и споменът за Твоето име преминава от род в род.
14 Ти ще се надигнеш, ще се смилиш над Сион,
защото е време да бъдеш милостив към него,
понеже настъпи определеният час.
15 Твоите служители копнеят за камъните на Сион
и жалеят за неговата пръст.
16 (F)Тогава народите ще благоговеят пред името на Господа
и всичките земни царе – пред Неговата слава.
17 Когато Господ съгради Сион,
ще се появи в славата Си,
18 ще погледне милостиво към молитвата на немощните
и няма да презре молбите им.
19 (G)Това ще се запише за бъдещото поколение
и народът, който тогава ще се роди, ще възхвали Господа,
20 защото Той надникна от святата Си висота, Господ погледна от небесата към земята,
21 (H)за да чуе стоновете на затворниците,
да освободи от смърт обречените.
22 Тогава ще възвестяват името на Господа сред Сион
и ще го прославят в Йерусалим,
23 когато народите и царствата се съберат заедно,
за да служат на Господа.
24 Той изтощи силите ми по моя път,
съкрати дните ми.
25 Аз казах: „Боже мой,
не ме грабвай по средата на моите дни.
Твоите години надживяват всички родове.
26 (I)(J)В началото Ти сътвори основите на земята
и небесата са създание на Твоите ръце.
27 Те ще загинат, а Ти ще пребъдеш;
те всички ще овехтеят като дреха и Ти ще ги смениш
като облекло – и ще се променят;
28 но Ти винаги си Същият
и Твоите години няма да се свършат.
29 Синовете на Твоите служители ще живеят спокойно
и потомството им ще се утвърди пред Тебе.“
Благодарност към Избавителя – Бога
107 (A)Прославяйте Господа, защото е благ,
защото милосърдието Му е вечно!
2 Нека така възвестяват избавените от Господа,
които Той освободи от вража ръка
3 (B)и ги събра от всички земи:
от изток и запад, от север и юг.
4 (C)Те скитаха в пустинята по безлюден път
и не намираха населен град;
5 търпяха глад и жажда,
душата им чезнеше в тях.
6 (D)Но в скръбта си призоваха Господа
и Той ги избави от техните неволи,
7 (E)поведе ги по правия път,
за да вървят към населен град.
8 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората;
9 (F)защото Той насити гладната душа
и жадната душа изпълни с блага.
10 Те седяха в тъма и в сянката на смъртта,
оковани в скръб и желязо,
11 защото не се покоряваха на Божиите слова
и нехаеха за волята на Всевишния.
12 (G)Той смири техните сърца с мъки;
те паднаха, но нямаше кой да им помогне.
13 Тогава призоваха Господа в скръбта си
и Той ги спаси от техните неволи;
14 (H)изведе ги от тъмата и от сянката на смъртта,
разкъса оковите им.
15 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората;
16 (I)защото Той строши медните порти
и счупи железните ключалки.
17 Безразсъдните страдаха заради беззаконните си постъпки
и заради своите неправди.
18 Те се отвращаваха от всяка храна
и се приближаваха към вратата на смъртта.
19 Тогава призоваха Господа в скръбта си
и Той ги спаси от бедствията им;
20 (J)изпрати Своето слово, изцели ги
и ги избави от изтление.
21 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората!
22 Нека Му принасят благодарствена жертва
и да разгласяват делата Му с пеене!
23 Онези, които тръгват по море с кораби
и търгуват по безбрежните води,
24 виждат делата на Господа
и Неговите чудеса в дълбините:
25 (K)по Негова заповед настъпва бурен вятър
и морските вълни се издигат високо;
26 изкачват се до небесата, слизат до бездната;
хората изпадат в неволя;
27 въртят се, залитат като пияни
и цялата им мъдрост изчезва.
28 (L)Тогава призоваха Господа в скръбта си
и Той ги избави от техните неволи.
29 (M)Той превръща бурята в тих ветрец
и морските вълни замлъкват.
30 Плаващите се радват, че вълните са утихнали
и Той ги довежда на желано пристанище.
31 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората!
32 Да Го възхваляват в събранието на народа
и да Го прославят в съвета на старейшините!
22 Като изпрати даровете пред себе си, през онази нощ той пренощува в стана.
Борбата на Яков с Бога
23 (A)А през нощта Яков стана, взе двете си жени и двете си робини, както и единадесетте си синове и преброди река Явок. 24 Всички тях той преведе на другия бряг, преведе и всичко, което притежаваше. 25 А Яков остана сам. И ето с него до зори се бори един Мъж. 26 Мъжът, като разбра, че не може да надвие Яков, по време на борбата го удари по бедрото така, че навехна ставата на Якововото бедро. 27 Той му каза: „Пусни Ме, защото вече се зазори.“ Яков отговори: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“ 28 Мъжът попита: „Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“ 29 (B)Тогава мъжът каза: „Отсега няма да се наричаш Яков, а Израил – нали ти се бори с Бога, както и с човеци, и излизаше победител.“ 30 (C)Яков попита: „Кажи ми – какво е Твоето име?“ Но Той отговори: „Защо Ме питаш за Моето име?[a]“ Тогава Мъжът благослови Яков там. 31 (D)Това място Яков нарече Фануил. Защото, казваше той, „видях Бога лице в лице, а животът ми беше запазен.“ 32 Слънцето вече беше изгряло, когато той отминаваше Фануил. Той куцаше с бедрото си. 33 Затова и досега потомците на Израил не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Този, Който се бори с Яков, беше навехнал ставната жила на бедрото му.
Среща на Яков с Исав
33 Яков се огледа и видя, че Исав идва, а с него – четиристотин мъже. Той разпредели децата на Лия, Рахил и двете робини. 2 Робините с децата им сложи отпред, Лия с децата ѝ – след тях, Рахил с Йосиф – най-отзад, 3 а сам той тръгна пред всички тях. Когато се приближи до брат си, Яков седем пъти се поклони до земята. 4 Исав се завтече насреща му, прегърна го, хвърли се на шията му и го целуна. И те заплакаха. 5 Когато видя жените и децата, Исав попита: „Какви са ти всички тези?“ Яков отговори: „Това са децата, които Бог подари на твоя роб.“ 6 Тогава се приближиха робините заедно с децата си и се поклониха. 7 Лия също се приближи заедно с децата си и се поклониха. Най-после се приближиха Йосиф и Рахил и се поклониха. 8 Исав отново попита: „Какво беше това множество, което аз срещнах?“ Яков отговори: „Исках да придобия благоволение пред очите на господаря си.“ 9 Исав каза: „Аз имам доволно, братко, нека твоето остане при тебе.“ 10 Яков настоя: „Не, моля ти се, ако аз съм придобил благоволение пред тебе, приеми тогава моя дар от ръцете ми. Защото, когато видях лицето ти, като че ли видях Божието лице, понеже ти се оказа благосклонен към мен. 11 Приеми донесените от мене дарове, защото Бог щедро ме е обдарил и аз имам всичко.“ Така Яков придума Исав. Той взе даровете 12 и каза: „Да тръгнем и да вървим. Аз ще вървя с тебе.“ 13 Но Яков му отговори: „Моят господар знае, че децата ми са крехки, а моят дребен и едър добитък е доен. Пресиля ли го само един ден – цялото стадо ще измре. 14 Затова нека моят господар тръгне пред своя роб. А аз ще вървя бавно, според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, докато пристигна при господаря си в Сеир.“ 15 Исав предложи: „Поне да оставя с тебе няколко от мъжете, които са при мене.“ Яков възрази: „Защо? Достатъчно ми е само да придобия благоволение пред Своя господар.“ 16 Същия ден Исав се върна в Сеир. 17 А Яков потегли за Сокхот, където си построи къща, както и кошари за своя добитък. Затова той нарече това място Сокхот.
Да живеем като Божии деца
3 (A)Вижте с каква любов ни е дарил Отец – да се наречем и да бъдем[a] Божии деца. Затова светът не ни познава, защото Него не позна. 2 Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото действително ще Го видим.
Първа предпоставка: скъсване с греха
3 И всеки, който има тази надежда в Христос, очиства себе си, както Той е чист.
4 Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие. 5 (B)А знаете, че Той се яви, за да понесе греховете ни, а у Него няма грях. 6 Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава. Всеки, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.
7 Дечица, нека никой не ви заблуждава! Който върши правда, праведен е, както и Той е праведен. 8 (C)Който върши грях, принадлежи на дявола, защото дяволът съгрешава открай време. Затова Божият Син се яви, за да разруши делата на дявола. 9 Никой, който е роден от Бога, не извършва грях, защото семето Му пребъдва у него и не може да греши, понеже е роден от Бога. 10 Божиите деца и дяволските деца се разпознават по това: всеки, който не върши правда, не е от Бога, а също този, който не обича брат си.
31 (A)Тогава юдеите пак грабнаха камъни, за да Го убият. 32 Иисус им отговори: „Много добри дела ви показах от Своя Отец. За кое от тези дела искате да ме убиете с камъни?“ 33 (B)Юдеите Му отговориха: „Не за добро дело искаме с камъни да Те убием, а за богохулство – за това, че Ти, бидейки човек, се правиш на Бог.“ 34 (C)Иисус им отговори: „Не е ли писано в Закона ви: ‘Аз рекох: богове сте’? 35 Ако Той нарече богове онези, към които бе отправено Божието слово – а Писанието не може да се наруши, 36 на Този ли сега, Когото Отец освети и изпрати в света, вие казвате: ‘Богохулстваш’, защото рекох: ‘Аз съм Божий Син’? 37 (D)(E)Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте; 38 (F)ако пък ги върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и да повярвате, че Отец е в Мене и Аз съм в Него.“ 39 (G)Тогава пак искаха да Го хванат. Но Той се измъкна от ръцете им 40 (H)и отново отиде отвъд Йордан, на мястото, където по-рано Йоан кръщаваше, и остана там. 41 Мнозина дойдоха при Него и казваха: „Йоан наистина не извърши никакво чудо, но всичко, което каза за Него, беше вярно.“ 42 (I)И там мнозина повярваха в Него.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.