Book of Common Prayer
Величието на Господа
97 (A)Господ царува: да се радва земята;
да се веселят многобройните далечни острови.
2 (B)Облаци и мрак има около Него;
справедливост и правосъдие са основа на престола Му.
3 (C)Огън върви пред Него
и изгаря враговете Му наоколо.
4 (D)Неговите светкавици осветяват света;
земята вижда и се тресе.
5 (E)Планините се топят като восък пред лицето на Господа,
пред лицето на Господаря на цялата земя.
6 (F)Небесата разгласяват Неговата правда
и всички народи виждат Неговата слава.
7 (G)Нека се посрамят всички, които служат на кумири,
които се хвалят с идоли.
Преклонете се пред Него, всички ангели.
8 (H)Сион чу и се зарадва,
юдейските дъщери[a] се развеселиха
заради Твоите присъди, Господи,
9 (I)защото, Ти, Господи, стоиш високо над цялата земя,
застанал си превисоко над всички ангели.
10 Вие, които обичате Господа, ненавиждайте злото!
Той закриля живота на Своите благочестиви хора,
избавя ги от ръцете на нечестивите.
11 (J)Светлина изгрява за праведника
и веселие – за справедливите по сърце.
12 (K)Радвайте се, праведни, заради делата на Господа
и прославяйте Неговото свято име.
Възхвала на всесветия Бог
99 (A)(B)Господ царува – народите благоговеят!
Той седи на херувими – земята се тресе!
2 Велик е Господ в Сион
и стои високо над всички народи.
3 Нека славословят Твоето велико и страшно име:
то е свято!
4 Ти утвърди справедливо силата на царя, който обича правосъдие.
Ти създаде правосъдие
и справедливост у Яков.
5 Превъзнасяйте Господа, нашия Бог,
и се покланяйте пред трона Му,
защото Той е свят!
6 Мойсей и Аарон сред множеството Негови свещеници,
както и Самуил между онези, които призовават името Му,
викаха към Господа и Той ги чуваше.
7 (C)Той им говореше от облачен стълб
и те спазваха Неговите заповеди
и наредбите, които им беше дал.
8 Господи, Боже наш! Ти ги чуваше,
Ти беше за тях Бог, Който прощава
и наказва за техните грехове.
9 Величайте нашия Господ Бог
и Му се покланяйте на Неговата свята планина,
защото нашият Господ Бог е свят.
Призив за славословие към Бога
100 Псалом за прослава.
Възкликни към Господа ти, цяла земьо!
2 Служете на Господа с радост,
идете пред Него с ликуване!
3 (D)Знайте, че Господ е Бог.
Той ни е създал и ние сме Негови,
Негов народ и овце от Неговото паство.
4 Влизайте през Неговите порти с възхвала
и с песнопение в Неговите храмови дворове.
Възхвалявайте Го и прославяйте името Му,
5 (E)защото Господ е благ; Неговата милост е вечна
и Неговата вярност преминава от род в род.
Бог – Съдия на творението
94 (A)Боже на възмездието, Господи!
Боже на възмездието, възсияй!
2 (B)Надигни се, о, Съдия на земята,
и въздай на горделивите, каквото заслужават.
3 (C)Господи, докога нечестивите,
докога тъкмо те ще ликуват?
4 Бунтуват се и говорят дръзко
онези, които вършат беззаконие.
5 Господи, тъпчат Твоя народ
и покоряват Твоето наследство.
6 (D)Убиват вдовица и чужденец;
изтребват сираци.
7 (E)И казват: „Господ няма да види;
Богът на Яков няма да разбере.“
8 (F)Вразумете се вие, безумци между народа.
Кога ще поумнеете, глупаци?
9 (G)Този, Който извая ухото, няма ли да чуе?
Този, Който сътвори окото, няма ли да види?
10 Онзи, Който вразумява народите, Който учи човека на знание,
няма ли Той да изобличи?
11 (H)Господ познава човешките мисли и знае, че те са суетни.
12 (I)Блажен е онзи човек, когото Ти, Господи, вразумяваш
и поучаваш със Своя закон,
13 за да му дадеш утеха в тежки дни,
докато бъде приготвена ямата на нечестивия.
14 (J)Господ няма да отхвърли Своя народ
и няма да изостави Своето наследство.
15 Защото съдът ще се завърне към правдата
и ще го следват тези, които са с чисти сърца.
16 Кой ще се надигне в моя полза срещу насилниците?
Кой ще се застъпи за мене срещу тези, които вършат беззаконния?
17 Ако Господ не беше мой помощник,
много скоро душата ми щеше да живее в царството на мълчанието.
18 Когато казвах: „Краката ми са колебливи“ –
Твоето милосърдие, Господи, ме подкрепяше.
19 Когато бях изпълнен с тежки мисли,
Твоята утеха ощастливяваше душата ми.
20 Ще се съюзи ли с Тебе тронът на покварата,
творящ насилие срещу закона,
21 който връхлита към душата на праведника
и осъжда невинния?
22 Господ обаче е моя защита
и мой Бог, скала за мое убежище.
23 (K)Той ще им върне беззаконията
и ще ги унищожи чрез тяхното зло.
Господ, нашият Бог, ще ги изтреби.
Възхвала на Бога
95 (L)Елате да ликуваме пред Господа
и да възкликнем към нашата спасителна скала.
2 Да застанем пред лицето Му със славословие,
да възкликнем към Него с песни,
3 (M)защото Господ е велик Бог
и велик Цар над всички божества.
4 В Неговата ръка са земните глъбини,
Негови са и планинските върхове;
5 (N)Негово е морето и Той го е създал,
и Неговите ръце са изваяли сушата.
6 Влезте да се поклоним и да паднем по лице,
да коленичим пред лицето на Господа, нашия Създател.
7 (O)(P)(Q)Защото Той е наш Бог
и ние сме народ от Неговото паство, и овце под Неговата закрила.
А сега чуйте Неговия глас:
8 (R)„Не ожесточавайте сърцата си, както в Мерива,
както в деня на изкушението[a] в пустинята,
9 където вашите предци Ме изкушаваха,
подлагаха Ме на изпитание и видяха Моите дела.
10 (S)Четирийсет години негодувах срещу онова поколение
и казах: ‘Тези хора се заблуждават в сърцето си
и не опознаха Моите пътища.’
11 (T)Затова се заклех в гнева Си,
че те няма да влязат в страната, където ще им дам покой.“
Яков бяга от Лаван
31 Донесено беше на Яков, че синовете на Лаван говорят за него така: „Яков заграби всичко, което притежаваше баща ни. От бащиния ни имот той натрупа цялото това богатство.“ 2 Яков видя лицето на Лаван – то вече не беше към него такова, каквото беше преди. 3 (A)Тогава Господ заповяда на Яков: „Върни се в земята на предците си и в родината си! Аз ще бъда с тебе!“
4 Затова Яков изпрати да повикат Рахил и Лия да дойдат на полето при дребния му добитък. 5 Той им каза: „Виждам лицето на баща ви, че вече не е към мене такова, каквото беше преди. Но с мене е Бог на моите предци. 6 А вие знаете, че аз с всички сили работих на вашия баща. 7 Баща ви обаче ме лъга и десет пъти променя възнаграждението ми. Но Бог не го допусна да ми напакости. 8 Когато той кажеше, че капчестият добитък ще бъде за мене като заплата – всичкият добитък раждаше капчести. А когато кажеше, че заплатата са шарените – всичкият добитък раждаше шарени. 9 Така Бог отне тези стада от баща ви и ги даде на мене.
10 Веднаж, когато стадото зачеваше, имах видение насън: ето козлите, които покриваха козите, бяха шарени, капчести и пъстри. 11 (B)Божий ангел ми каза насън: ‘Якове!’ Аз отговорих: ‘Ето ме.’ 12 Той продължи: ‘Вдигни очи и погледни – всичките козли, които са покрили козите, са шарени – капчести и пъстри. Аз виждам всичко, което Лаван ти направи. 13 (C)Аз съм от Ветил, където ти изля масло върху паметника и където ти даде обет пред Мене. Стани сега, излез от тази страна и се върни в родната си земя.’“ 14 В отговор Рахил и Лия му казаха: „Нима имаме още дял и наследство в дома на баща си? 15 Не ни ли смята за чужди? Защото той ни продаде и дори изяде дадените за нас пари. 16 Цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше, както и на нашите деца. Затова ти прави всичко, каквото Бог ти е заповядал.“ 17 Тогава Яков качи децата си и жените си на камили. 18 Той подкара пред себе си всичкия си добитък, взе цялото си богатство, придобито в Месопотамия, и се отправи на път, за да се върне при баща си Исаак в ханаанската земя. 19 А понеже Лаван беше отишъл да стриже добитъка си, Рахил открадна домашните терафими на баща си. 20 Така Яков измами арамееца Лаван, без да му извести, че си отива. 21 Той побягна с цялото си имущество, премина Ефрат[a] и се насочи към планината Галаад.
Лаван преследва Яков
22 На третия ден донесоха на Лаван, че Яков си е тръгнал. 23 Тогава той събра роднините си и след седем дена гонитба го настигна на планината Галаад. 24 Но през нощта насън Бог се яви на арамееца Лаван и му каза: „Внимавай, не говори на Яков нито добро, нито лошо.“
2 Дечица мои, пиша ви това, за да не съгрешавате. Но ако някой съгреши, имаме Иисус Христос Праведника за ходатай пред Отца. 2 (A)И Той е изкупление за нашите грехове; и не само за нашите, но и за греховете на целия свят.
Втора предпоставка: спазване на заповедите, особено на тази за любовта
3 (B)По това узнаваме, че сме Го познали – че спазваме Неговите заповеди. 4 (C)Който казва: „Познавам Го“, но не спазва заповедите Му, той е лъжец и истината не е у него. 5 (D)А който спазва словото Му, у него Божията любов наистина е достигнала пълнота. По това узнаваме, че сме в Него. 6 (E)Който казва, че пребъдва в Него, длъжен е да постъпва така, както Той е постъпвал.
7 (F)Възлюбени, заповедта, която ви пиша, не е нова, а стара заповед, която имахте отначало. Старата заповед е словото, което чухте отначало[a]. 8 (G)Но все пак ви пиша нова заповед – онова, което е истинно и се разкрива чрез Него и чрез вас, защото тъмнината преминава и истинската светлина вече свети. 9 Който казва, че е в светлината, а мрази брат си, той още е в тъмнината. 10 Който обича брат си, пребъдва в светлината и в него няма съблазън. 11 (H)А който мрази брат си, той е в тъмнината, ходи в тъмнината и не знае накъде отива, защото тъмнината е заслепила очите му.
18 Но юдейските власти не повярваха, че той е бил сляп и е прогледнал, докато не повикаха родителите на прогледналия 19 и не ги попитаха: „Този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?“ 20 Тогава неговите родители отговориха: „Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп. 21 А сега как вижда, не знаем, и кой му е отворил очите, не знаем. Попитайте него! Той е пълнолетен, нека сам говори за себе си.“ 22 (A)Родителите му казаха това, понеже се бояха от юдеите, защото юдейските власти се бяха вече наговорили да отлъчат от синагогата онзи, който Го признае за Христос. 23 Затова неговите родители казаха: „Той е пълнолетен. Попитайте него!“
24 Тогава повикаха повторно човека, който беше сляп, и му казаха: „Въздай слава на Бога[a]! Ние знаем, че Този Човек е грешник.“ 25 А той отговори: „Не зная дали е грешник. Зная едно – че бях сляп, но сега виждам.“ 26 Тогава го попитаха пак: „Какво направи с тебе? Как ти отвори очите?“ 27 Той им отговори: „Казах ви вече и не чухте. Защо искате да чуете това отново? Да не би и вие да искате да станете Негови ученици?“ 28 А те го изругаха и казаха: „Ти си Негов ученик, а ние сме Мойсееви ученици. 29 Ние знаем, че на Мойсей Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.“ 30 В отговор човекът им каза: „Това е чудното, че вие не знаете откъде е, но ми отвори очите. 31 А знаем, че Бог не слуша грешници, но слуша този, който Го почита и изпълнява Неговата воля. 32 Открай време не се е чуло някой да е отворил очите на човек, роден сляп. 33 Ако Този Човек не беше от Бога, нямаше да може да направи нищо.“ 34 В отговор те му казаха: „Ти си роден цял в грехове – ти ли ще ни учиш?“ И го изгониха навън.
35 Иисус чу, че са го изгонили навън, намери го и му рече: „Ти вярваш ли в Божия Син?“ 36 Той отговори: „А Кой е Той, господине, за да повярвам в Него?“ 37 (B)Иисус му каза: „Ти си Го видял и Той е, Който говори с тебе.“ 38 А той рече: „Вярвам, Господи!“ И Му се поклони.
39 (C)Тогава Иисус каза: „За съд дойдох Аз на този свят, за да прогледнат невиждащите, а виждащите да ослепеят.“ 40 Онези от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, запитаха Го: „Нима и ние сме слепи?“ 41 (D)Иисус им каза: „Ако бяхте слепи, нямаше да имате грях, но сега казвате: ‘Виждаме’. Затова грехът ви остава.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.