Book of Common Prayer
Обещание за Божия избраник Давид
89 (A)Поучение на Еман Езрахит.
2 [a] Вечно ще възпявам милостите на Господа;
устата ми ще разгласява винаги Твоята истина.
3 Защото казвам: съгради милост завинаги;
утвърди Своята истина, както небесата.
4 Сключих завет с Моя избраник;
клех се на своя служител Давид.
5 (B)Ще утвърдя завинаги твоето потомство;
ще запазя твоя престол за всички родове.
6 Господи, небесата прославят Твоите чудеса
и в събранието на светиите – Твоята истина,
7 (C)защото кой може да се сравни с Господа от тези, които са на небесата,
и кой е подобен на Него сред синовете Божии?
8 (D)Страшен е Бог в съвета на светиите.
Той е велик и страшен за всички около Него.
9 Господи, Боже Вседържителю, кой е силен като Тебе, Господи?
Твоята истина Те обгражда.
10 (E)Ти владееш над яростното море.
Надигнат ли се вълните му, Ти ги укротяваш.
11 Съкруши Раав[b] като смъртно ранен;
със силната Си ръка разпръсна Своите врагове.
12 (F)Твои са небесата и Твоя е земята;
Ти създаде земята и всичко, което я изпълва.
13 Ти създаде север и юг;
Тавор и Хермон прославят Твоето име.
14 Твоята мишца е крепка.
Ръката Ти е силна, а десницата – готова за действие.
15 (G)Твоят трон е основан на правосъдие и справедливост.
Милост и истина вървят пред Тебе.
16 Щастлив е народът, който познава звука на рога.
Господи, те живеят в светлината на Твоето лице.
17 Ежедневно се радват заради Твоето име
и се въздигат с правдата Ти,
18 защото Ти си украсата на силата им
и нашият рог ще се издигне с Твоето благоволение.
19 Нашият щит е от Господа
и нашият цар – от Светия Израилев.
20 Някога беше говорил на Своя посветен във видение
и беше казал: „Помогнах на един герой.
Измежду народа издигнах избраник.
21 (H)Намерих Своя служител Давид
и го помазах със святия Си елей.
22 (I)Ръката Ми ще пребъде с него,
а Моята мишца ще го подкрепя.
23 Врагът няма да го притесни;
беззаконникът няма да го потиска.
24 Ще разпръсна пред него враговете му;
ще поразя тези, които го мразят.
25 Моята вярност и Моята милост ще бъдат с него;
чрез Моето име ще се издигне рогът му.
26 Ще простра над морето ръката му
и над реките – десницата му.
27 (J)(K)Той ще ми казва: ‘Ти си мой Отец,
мой Бог и твърдина на моето спасение.’
28 И ето Аз ще го направя първороден син,
върховен сред земните царе.
29 Завинаги ще съхраня милостта Си към него
и заветът Ми с него ще остане непокътнат.
30 И потомството му ще бъде вечно
и неговият престол – като дните на небето.
31 Ако синовете му изоставят Моя закон
и не спазват Моите заповеди;
32 ако оскверняват Моите наредби
и не се придържат към Моите повели,
33 ще накажа тяхното безчинство с жезъл
и тяхната неправда – с удари.
34 Обаче няма да оттегля милостта Си от него
и няма да изневеря на верността Си към него.
35 (L)Няма да наруша завета Си
и няма да променя нищо от онова, което излезе от устата Ми.
36 (M)Веднъж се клех в святостта Си,
как сега да лъжа Давид.
37 (N)Потомството му ще пребъде вечно,
а престолът му ще бъде като слънцето пред Мене.
38 Завинаги ще стои твърдо като луната;
ще бъде верен свидетелят на небесата.“
39 Ти обаче отхвърли и презря Своя помазаник,
Ти се разгневи срещу него.
40 Пренебрегна завета със Своя служител
и оскверни короната му.
41 (O)Разруши всичките му огради,
превърна крепостите му в развалини.
42 Плячкосваха го всички, които минаваха по пътя;
стана за присмех на своите съседи.
43 Ти издигна десницата на неговите потисници;
зарадва враговете му.
44 Ти затъпи острието на меча му и не го подкрепи в битка.
45 Отне блясъка от него
и хвърли престола му на земята.
46 Ти съкрати младостта му и го покри със срам.
47 (P)Докога, Господи, ще се криеш от мене?
Докога ядът Ти ще пламти като огън?
48 Спомни си колко е кратък животът ми;
че всички хора сътвори смъртни.
49 Кой от хората е живял, без да види смърт,
и животът му спасен ли е от силата на царството на мъртвите?
50 Господи, къде са оказаните вече от Тебе милости?
Ти се закле на Давид в Своята вярност.
51 Спомни си, Господи, хулите към Твоите служители,
укора от всички народи, който си нося у себе си.
52 Господи, Твоите врагове Те хулят,
подиграват се над стъпките на Твоя помазаник.
53 (Q)Славете Господа за вечни времена! Амин, амин!
30 А Рахил видя, че тя не може да роди дете на Яков и се измъчваше от завист към сестра си. Затова тя заяви на Яков: „Дай ми деца! Ако ли не – ще умра.“ 2 Яков се разсърди на Рахил. Той ѝ каза: „Какъв съм аз, нима съм Бог, Който ти е лишил утробата от плод?“ 3 Тя отговори: „Ето робинята ми Вала. Живей с нея. Нека тя роди на коленете ми, за да придобия също и аз деца, макар и от нея.“ 4 Рахил даде на Яков робинята си Вала за жена. Той заживя с Вала. 5 Тя зачена и роди син на Яков. 6 Тогава Рахил каза: „Бог отсъди за мене и послуша гласа ми, като ми даде син.“ Затова го нарече Дан. 7 Вала отново зачена и роди на Яков още един син. 8 Рахил каза: „Силна борба водих със сестра си и надвих.“ Затова нарече новороденото Нефталим. 9 Когато Лия видя, че престана да ражда, взе робинята си Зелфа и я даде на Яков за жена. 10 Така Лиината робиня Зелфа роди син на Яков. 11 Тогава Лия каза: „Щастие ми носи той.“ Затова нарече новороденото Гад. 12 Лиината робиня Зелфа роди и друг син на Яков. 13 Лия възкликна: „Честита съм аз, защото жените ще ме наричат честита.“ Затова нарече новороденото Асир. 14 По време на пшеничната жетва Рувим намери на полето мандрагори и ги донесе на майка си Лия. Рахил помоли Лия: „Дай ми от мандрагорите на сина си.“ 15 Но тя ѝ възрази: „Малко ли е това, че си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш и мандрагорите на сина ми?“ Рахил отговори: „Като е така, нека той легне с тебе тази нощ за мандрагорите на сина ти.“ 16 И тогава вечерта, когато Яков се завърна от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: „Ела при мене, защото те откупих с мандрагорите на сина ми.“ Онази нощ той спа с нея. 17 Бог прие молбата на Лия, тя зачена и роди на Яков пети син. 18 „Бог – каза Лия – ми даде награда за това, че дадох робинята си на мъжа ми.“ И го нарече Исахар. 19 Лия отново зачена и роди на Яков шести син. 20 Тя каза: „Щедро ме одари Бог. Сега мъжът ми ще живее само с мене, защото му родих шестима синове.“ И го нарече Завулон. 21 После роди дъщеря и я нарече Дина. 22 Но и за Рахил си спомни Бог, прие молбата ѝ и направи утробата ѝ плодоносна. 23 Тя зачена и роди син с думите: „Бог ме избави от позора.“ 24 Нарече го Йосиф, като си казваше: „Господ ще ми даде и друг син.“
Общение с въплътеното вечно Слово
1 (A)Пишем ви за това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и което ръцете ни попипаха, именно – за Словото на живота; 2 (B)и Животът се яви и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и ни се яви, 3 за това, което видяхме и чухме, възвестяваме ви, за да имате и вие общение с нас, а нашето общение е с Отца и с Неговия Син Иисус Христос. 4 (C)И ви пишем това, за да бъде радостта ви[a] пълна.
Общение с Бога като светлина
5 (D)И вестта, която чухме от Него и ви възвестяваме, е тази, че Бог е светлина и у Него няма никаква тъмнина. 6 (E)Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в мрака, лъжем и не постъпваме според истината. 7 (F)Но ако ходим в светлината, както Той е в светлината, тогава имаме общение един с друг и кръвта на Неговия Син Иисус Христос ни очиства от всеки грях.
Първа предпоставка: скъсване с греха
8 (G)Ако кажем, че нямаме грях, мамим себе си и истината не е у нас. 9 (H)Ако изповядаме греховете си, Бог е верен на обещанието Си, справедлив е, ще ни прости греховете и ще ни очисти от всяка неправда. 10 Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец и Неговото слово не е у нас.
Изцеляване на човека, сляп по рождение
9 Когато минаваше, Иисус видя един човек, сляп по рождение. 2 И учениците Му Го попитаха: „Учителю, заради чий грях той се е родил сляп – негов или на родителите му?“ 3 Иисус отговори: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, но е сляп, за да се прояви Божията сила върху него. 4 (A)Аз трябва да върша делата на Този, Който Ме е изпратил, докато е ден. Настъпва нощ, когато никой не може да работи. 5 (B)Докато съм в света, Аз съм светлина на света.“ 6 (C)Като каза това, плюна на земята, направи калчица с плюнката, намаза с калчицата очите на слепия 7 и му каза: „Иди да се умиеш в къпалнята Силоам“ – което означава „Изпратен от Бога“. Човекът отиде, уми се и се върна прогледнал.
8 А съседите и онези, които бяха го виждали преди това, че беше сляп[a], казваха: „Не е ли този, който седеше и просеше?“ 9 Едни казваха: „Той е“, а други: „Не е, но прилича на него.“ Той пък казваше: „Аз съм.“ 10 Попитаха го: „Как ти се отвориха очите?“ 11 Той отговори: „Човекът, наричан Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми каза: ‘Иди в къпалнята Силоам и се умий.’ Отидох и като се умих, прогледнах.“ 12 (D)Те го попитаха: „Къде е Той?“ Отговори: „Не зная.“
13 Тогава заведоха човека, който преди беше сляп, при фарисеите. 14 (E)А беше събота, когато Иисус направи калчица и му отвори очите. 15 Тогава фарисеите също го попитаха как е прогледнал. Той им каза: „Постави ми калчица на очите и се умих, и гледам.“ 16 (F)Някои от фарисеите казаха: „Този Човек не е от Бога, защото не спазва съботата.“ Други казаха: „Как може грешен човек да върши такива чудеса?“ И възникна раздор помежду им. 17 (G)Отново попитаха прогледналия слепец: „Ти какво казваш за Него, като ти отвори очите?“ Той рече: „Пророк е.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.