Book of Common Prayer
Прославяне на Бога за величествените Му дела
66 За първия певец. Песен и псалом.
Ликувайте заради Бога, всички хора.
2 [a] Възпейте славата на името Му,
въздайте Му слава и хвала!
3 (A)Кажете на Бога: „Какво страхопочитание заслужават Твоите дела!
Твоите врагове ще се преклонят пред Тебе
заради величието на Твоята сила!
4 Нека цялата земя Ти се поклони
и да Ти пее, да възпява Твоето име!“
5 Елате и вижте делата на Бога!
Потресаващо е това, което Той извърши за хората.
6 (B)Той превърна морето в суша –
минаха пешком през водната шир;
там се радвахме заради Неговата помощ.
7 Той владее вечно с мощта Си.
Неговите очи наглеждат народите,
та размирните да не се надигнат.
8 Народи, възхвалявайте нашия Бог
и възгласете високо, за да бъде чут гласът на прославата Му.
9 Той пази живота на душите ни
и не допуска да се подхлъзнат краката ни.
10 (C)Защото, Боже, Ти ни подложи на изпитание,
изпробва ни, както се пречиства среброто.
11 Ти ни остави да попаднем в примка,
постави тежко бреме на гърба ни.
12 (D)Постави човек да ни язди.
Преминахме през огън и вода,
но ни изведе на широк простор.
13 Затова ще вляза в Твоя дом с всеизгаряния,
ще изпълня обетите, които дадох пред Тебе,
14 които езикът ми изрече
и устните ми произнесоха, когато бях в беда.
15 Ще ти принеса всеизгаряния от тлъст добитък и мирисът от жертвата ще се издигне,
ще принеса в жертва телета и козли.
16 Елате, чуйте всички, които благоговеете пред Бога,
и ще ви разкажа какво е сторил Той за мене.
17 Него призовах с устата си
и Го превъзнесох с езика си.
18 Ако носех неправда в сърцето си,
Господ никога нямаше да ме чуе.
19 Обаче Господ чу,
вслуша се в гласа на моята молба.
20 Нека да възхвалявам Бога,
Който не отхвърли молитвата ми и не ме лиши от милостта Си!
Благодарствена молитва към Бога
67 За първия певец. За съпровод със струнни инструменти. Псалом. Песен.
2 (E)Боже, бъди милостив към нас и ни благослови! Нека засияе лицето Ти над нас.
3 Така да познаят на земята Твоя път;
всички народи да знаят за спасението, идващо от Тебе.
4 Боже, нека Те възхваляват народите,
нека Те възхваляват всички народи!
5 (F)Нека народите да се радват и да тържествуват,
понеже ги съдиш справедливо
и ръководиш всеки народ по земята.
6 Боже, нека Те възхвалят народите,
нека Те възхвалят всички народи!
7 (G)Земята даде своя плод.
Нека Бог, нашият Бог, да ни благослови!
8 Бог да ни благослови
и пред Него да благоговеят всички земни краища!
Величието на Бога в творението
19 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Небесата разказват за Божията слава
и твърдта разгласява за делата на ръцете Му.
3 Ден на деня предава слово
и нощ на нощта разкрива знание
4 без говор или думи,
без да се чува гласът им.
5 (B)Техният зов се носи по цялата земя
и техните думи – до краищата на света.
В тях е поставил шатър за слънцето.
6 И то излиза като младоженец от брачните покои,
радва се като юнак да тича по своя път.
7 То изгрява от края на небесата
и шества до техния край.
От топлината му нищо не може да се укрие.
8 (C)Законът на Господа е съвършен и запазва душата.
Разпоредбите на Господа правят необразованите мъдри.
9 Предписанията на Господа са справедливи и веселят сърцето;
заповедта на Господа е ясна – просветлява очите.
10 Страхът пред Господа очиства, пребъдва за вечни времена.
Разпоредбите на Господа са истинни – всички са справедливи.
11 (D)Те са по-желани от злато,
от много чисто злато,
по-сладки са от капките на медената пита.
12 И твоят служител е предупреждаван чрез тях.
В спазването им е голямата награда.
13 Кой може да осъзнае своите грешки?
За онези, които не съзнавам, освободи ме от вина.
14 Опази Своя служител и от умишлените грехове,
за да не ме обладаят. Тогава ще бъда непорочен
и чист от тежка вина.
15 Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми
да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, моя защита и мой Избавител!
Господ е наше прибежище и сила
46 За първия певец. Песен на Кореевия хор. По мелодията на аламот[a].
2 [b] Бог е прибежище и сила за нас,
помощник в беди.
3 (A)Затова няма да се уплашим, когато земята се клати
и когато планините се срутят посред морето,
4 когато водите му бучат и бушуват,
планините треперят от вълнението му.
5 Струи на река ще веселят Божия град, святото място, където пребивава Всевишният.
6 Бог е посред този град. Той няма да се поклати. Бог ще му помага от зазоряване.
7 Народите се развълнуваха, царствата се разклатиха.
Бог издигна глас, земята се разтопи.
8 Господ Вседържител е с нас,
Бог на Яков е наше прибежище.
9 Елате и вижте делата на Господа,
Който стори чудесни дела по земята.
10 (B)Той прекрати войните до края на земята;
счупи лък и строши копие,
с огън изгори колесници.
11 (C)Той каза: „Спрете и разберете, че Аз съм Бог!
Възвисен съм над народите,
ще се възвися над земята!“
12 Господ Вседържител е с нас.
Бог на Яков е наше прибежище.
20 За Рахил Яков работи седем години. Но те му се видяха като няколко дена – толкова я беше обикнал. 21 След това Яков каза на Лаван: „Дай ми девойката, защото дойде вече време да я взема за жена.“ 22 Лаван повика всички съседи и даде гощавка. 23 А когато се стъмни, той взе дъщеря си Лия и я въведе при него. Така Яков легна при нея. 24 Лаван даде робинята си Зелфа за робиня на дъщеря си Лия. 25 Но на сутринта се оказа, че това е било Лия. Яков викна към Лаван: „Какво направи ти с мене? Нали за Рахил ти работих? Защо ме измами?“ 26 Лаван отговори: „В нашия край няма обичай по-малката дъщеря да се дава преди по-голямата. 27 Като приключи сватбената седмица на тази ми дъщеря, тогава ще ти дадем и другата, но за нея ще ми работиш още седем години.“
28 Яков така и направи. Когато приключи сватбената седмица на Лия, Лаван му даде за жена дъщеря си Рахил. 29 Лаван даде и робинята си Вала за робиня на дъщеря си Рахил. 30 Яков легна с Рахил. Той обичаше Рахил повече, отколкото Лия. За нея работи още седем години.
Потомството на Яков
31 Понеже видя, че Лия беше нелюбима, Господ направи утробата ѝ плодовита, а Рахил се оказа безплодна. 32 Лия зачена и роди син. Тя го нарече Рувим[a], като каза: „Господ милостно погледна на нещастието ми. Сега вече мъжът ми ще ме обича.“ 33 Лия отново зачена и роди син. Тя каза: „Понеже Господ чу, че не съм обичана, даде ми и този син.“ Затова го нарече Симеон[b]. 34 Зачена пак и роди син, като си рече: „Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима синове.“ Затова нарече новороденото Левий. 35 Лия отново зачена и роди син. За него каза: „Сега аз ще възхваля Господ.“ Затова го нарече с името Юда[c]. След това тя престана да ражда.
Тайнството на вярата
14 Това ти пиша, като се надявам скоро да дойда при тебе. 15 В случай че се забавя, да знаеш как трябва да постъпваш в Божия дом[a], който е църква на живия Бог, стълб и основа на истината. 16 И наистина, велико е тайнството на благочестивата вяра: Бог[b] се яви в плът, засвидетелстван беше от Духа, видян от ангели, проповядван между народи, приет беше с вяра в света, възнесе се в слава.
Поява на лъжеучители в последните времена
4 (A)Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се водят от измамни духове и бесовски учения 2 чрез лицемерни хора, които говорят лъжа и са останали без всякаква съвест. 3 Те забраняват да се встъпва в брак и заповядват въздържане от ястия, които Бог е създал, за да се употребяват с благодарност от вярващите – онези, които са познали истината. 4 (B)Защото всичко, сътворено от Бога, е добро, и нищо не трябва да се отхвърля, щом се приема с благодарност, 5 понеже се освещава чрез Божието слово и с молитва.
Добрият служител на Иисус Христос
6 (C)Като съветваш така братята, ще бъдеш добър служител на Иисус Христос, който се храни с думите на вярата и на доброто учение, което ти последва. 7 (D)Скверни и бабешки измислици отбягвай, а се упражнявай в благочестие. 8 Телесното упражнение за малко е полезно, а благочестието е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия живот. 9 (E)Тези думи са верни и заслужават да се възприемат напълно. 10 Затова се трудим и хули търпим, защото се надяваме на живия Бог, Който е Спасител на всички хора, а най-вече на вярващите.
23 (A)(B)Иисус погледна наоколо и каза на учениците Си: „Колко трудно богатите ще влязат в Божието царство.“ 24 Учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им заговори: „Деца мои, колко трудно е за онези, които се надяват на богатството си[a], да влязат в Божието царство. 25 По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“ 26 А те още повече се зачудиха и говореха помежду си: „Тогава кой може да се спаси?“ 27 (C)Иисус ги погледна и каза: „За хората това е невъзможно, но не и за Бога. Защото за Бога всичко е възможно.“
28 Тогава Петър започна да Му говори: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме.“ 29 (D)А Иисус отговори: „Истината ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мене и благовестието 30 и да не получи сега, в това време, сред гоненията, стократно повече от къща или братя, или сестри, или майки, или деца, или ниви, а в бъдещия свят – вечен живот. 31 (E)Мнозина първи ще се окажат последни, а последните ще станат първи.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.