Book of Common Prayer
Планината Сион – майка на народите
87 (A)[a] Псалом на Кореевите синове. Песен.
Неговите основи[b] са на святи планини.
2 Господ обича вратите на Сион
повече от всички жилища на Яков.
3 Славни неща се разказват за тебе,
о, град на Бога!
4 Раав[c] и Вавилон са между тези,
които Ме познават;
същото се отнася за филистимците; Тир и Етиопия –
и те ще кажат: „Този и онзи са оттам.“
5 (B)А за Сион ще казват: „Този и онзи са родени в него
и сам Всевишният го утвърди.“
6 (C)Когато се преброяват народите, Господ ще напише:
„Този е роден там.“
7 И онези, които пеят и които свирят, ще казват:
„Всичките ми извори са у тебе.“
Вечният Бог и преходният човек
90 [a] Молитва на Божия човек Мойсей.
Господи, Ти си наше прибежище сега и завинаги.
2 (A)Още преди да се появят планините,
Ти сътвори земята и света;
от вечност и завинаги си Бог.
3 (B)Ти превръщаш човека в прах,
като казваш: „Върнете се, хора!“
4 (C)Защото в Твоите очи хиляда години преминават
като един ден,
като една нощна стража.
5 (D)[b] Отнасяш ги като порой и те отминават като сън,
като трева, поникнала сутрин.
6 Сутрин никне и цъфти,
вечер вехне и съхне.
7 И ето Твоят гняв ще ни грабне
и чрез Своята ярост ще ни погубиш.
8 Ти постави нашите беззакония пред Себе Си,
скритите дела са пред светлината на Твоето лице,
9 защото всички наши дни преминаха под знака на Твоя гняв,
годините ни преминаха като въздишка.
10 (E)Дните на нашия живот са седемдесет години,
а при по-голяма крепкост – осемдесет,
и най-доброто време от тях е страдание и болест;
бързо отминават и след това изчезваме.
11 Кой познава силата на Твоя гняв
и в страха пред Тебе – Твоята ярост?
12 Научи ни така да броим дните си,
че да станем мъдри.
13 Господи, обърни се най-после!
Смили се над Своите служители!
14 Насити ни с милостта Си от ранни зори
и ние ще се радваме и ще се веселим цял живот.
15 Развесели ни отново след преживените дни на наказания;
заради отминалите години на страдание.
16 Нека да се яви Твоето дело на служителя Ти
и Твоята слава пред синовете Му!
17 Благоволението на Господа, нашия Бог, да бъде над нас
и да укрепват делата на ръцете ни!
Да, делата на ръцете ни укрепвай!
Благодарствен химн за Божията милост
136 (A)Алилуя. Славете Господа, защото Той е благ,
защото е вечна милостта Му.
2 Славете Бога на боговете,
защото е вечна милостта Му.
3 Славете Господа на господарите,
защото е вечна милостта Му.
4 (B)Славете Онзи, Който единствен прави велики чудеса,
защото е вечна милостта Му;
5 (C)Този, Който премъдро създаде небето,
защото е вечна милостта Му;
6 (D)Този, Който разпростря земята върху водите,
защото е вечна милостта Му;
7 (E)Този, Който създаде големите светила,
защото е вечна милостта Му;
8 направи слънцето да управлява деня,
защото е вечна милостта Му;
9 направи луната и звездите да управляват нощта,
защото е вечна милостта Му.
10 (F)Той порази Египет с неговите първородни,
защото е вечна милостта Му;
11 (G)изведе оттам израилтяните,
защото е вечна милостта Му,
12 (H)със силна ръка и простряна мишца,
защото е вечна милостта Му.
13 (I)Той раздели на две Червеното море,
защото е вечна милостта Му,
14 и преведе израилтяните през него,
защото е вечна милостта Му,
15 и хвърли фараона и войската му в Червеното море,
защото е вечна милостта Му.
16 Той водеше Своя народ през пустинята,
защото е вечна милостта Му.
17 Той порази велики царе,
защото е вечна милостта Му,
18 и уби силни царе,
защото е вечна милостта Му:
19 (J)(K)Сихон, аморейски цар,
защото е вечна милостта Му,
20 (L)и Ог, васански цар,
защото е вечна милостта Му.
21 (M)Даде земята им за наследство,
защото е вечна милостта Му,
22 (N)за наследство на Израил, Своя служител,
защото е вечна милостта Му.
23 Той си спомни за нас в нашето унижение,
защото е вечна милостта Му,
24 и ни избави от враговете ни,
защото е вечна милостта Му.
25 (O)Той дава храна на всяко живо същество,
защото е вечна милостта Му.
26 (P)Прославяйте Небесния Бог,
защото е вечна милостта Му.
Яков в дома на Лаван
29 След това Яков продължи пътя си и отиде в земята на източните народи. 2 (A)Той видя в полето кладенец и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от този кладенец пояха стадата. Отгоре на кладенеца стоеше голям камък, който го затваряше. 3 Когато там се съберяха всичките стада, пастирите отместваха камъка от кладенеца и пояха овцете. После пак слагаха камъка на мястото му върху кладенеца. 4 Яков попита пастирите: „Откъде сте, братя?“ Те отговориха: „От Харан сме.“ 5 Тогава той ги попита: „Познавате ли Нахоровия син Лаван?“ Те отговориха: „Познаваме го.“ 6 Той продължи: „Здрав ли е?“ В отговор те казаха: „Здрав е, ето дъщеря му Рахил идва с овцете.“ 7 Яков добави: „Още е много рано. Не е време да се прибира добитъкът. Напоете овцете и идете да ги пасете.“ 8 Те казаха: „Не можем, докато не се съберат всички стада и докато не отместим камъка от кладенеца – тогава ще поим овцете.“
9 Докато той говореше с тях, дойде Рахил[a] с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше стадото. 10 Когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо му Лаван, и овцете му, приближи се, отмести камъка от кладенеца и напои овцете. 11 Тогава Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. 12 Той каза на Рахил, че е роднина на баща ѝ и син на Ревека. А тя се затича към къщи и предаде това на баща си. 13 Като чу за своя племенник Яков, Лаван отиде да го посрещне и го прегърна. Целуна го и го заведе у дома си. Яков разказа на Лаван всичко за себе си. 14 Тогава Лаван му каза: „Наистина ти си моя кост и моя плът.“ Затова Яков живя при него цял месец.
Женитбата на Яков в Харан за Лия и Рахил
15 След това Лаван каза на Яков: „Нима, като си ми роднина, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата?“ 16 А Лаван имаше две дъщери – по-голямата се казваше Лия, по-малката Рахил. 17 Очите на Лия бяха болнави, но Рахил беше прекрасна по лице и по снага. 18 Яков обикна Рахил и каза на Лаван: „Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.“ 19 Лаван отговори: „По-добре на тебе да я дам, отколкото на някой друг. Остани да живееш при мене.“ 20 За Рахил Яков работи седем години. Но те му се видяха като няколко дена – толкова я беше обикнал.
Да не съдим другите
14 (A)Приемайте немощния във вярата, без да оспорвате разбиранията му. 2 Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде само зеленчук. 3 (B)Който яде всичко, да не презира онзи, който не яде, и който не яде, да не осъжда онзи, който яде всичко, понеже Бог го е приел. 4 (C)Кой си ти, че съдиш чуждия слуга? Пред своя господар той стои или пада. И ще бъде изправен, защото Бог[a] има силата да го изправи. 5 Един прави разлика между дните по важност, а друг смята всички дни за еднакви. Нека всеки постъпва според разбирането си. 6 Който прави разлика между дните, прави я за Господа, и който не прави разлика между дните, за Господа не я прави[b]. Който яде всичко, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и също благодари на Бога. 7 (D)Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, 8 но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме. И така, живеем ли или умираме – на Господа принадлежим. 9 Защото Христос затова умря, възкръсна[c] и оживя, за да господства и над мъртви, и над живи. 10 (E)Така че ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съда на Христос[d]. 11 (F)Защото е писано: „Жив съм Аз!“, казва Господ. „Пред Мене ще се преклони всяко племе и всеки език ще изповяда Бога.“ 12 Така всеки от нас ще отговаря пред Бога за себе си.
Да не съблазняваме братята си
13 Затова нека не се осъждаме вече един друг, а по-добре обсъдете това – да не поставяте пред брат си препятствие или съблазън. 14 (G)Аз зная и съм убеден чрез Господ Иисус, че няма нищо само по себе си нечисто. То е нечисто само за онзи, който го смята за нечисто. 15 Ако пък онова, което ядеш, смущава брат ти, вече не постъпваш по любов. Не погубвай със своето ястие онзи, за когото Христос умря. 16 Затова нека не се охулва онова, което е добро за вас! 17 (H)Защото Божието царство не е ядене или пиене, а праведност, мир и радост, дарявани от Светия Дух. 18 Който с тези добродетели служи на Христос, приятен е на Бога и почитан от хората. 19 Затова нека се стремим към онова, което носи мир и взаимно укрепване във вярата. 20 Заради ястие не разрушавай Божието дело. Всяка храна е чиста, но лошо е, когато човек с яденето си съблазнява другите. 21 По-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, съблазнява или отслабва[e] във вярата. 22 Имаш ли вяра – имай я за себе си пред Бога! Блажен е, който не трябва да осъжда себе си за онова, което одобрява. 23 И ако някой прави разлика в храните, но яде всичко, той е осъден, защото не го върши от вяра; а всичко, което не е от вяра, е грях.
47 (A)Който е от Бога, той слуша Божиите слова. Вие затова не слушате, понеже не сте от Бога.“
Иисус Христос и Авраам
48 (B)Юдеите в отговор на думите Му казаха: „Не сме ли прави, когато казваме, че си самарянин и у Тебе има бяс?“ 49 Иисус отвърна: „У Мене няма бяс, но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме унижавате. 50 (C)Аз обаче не търся слава за Себе Си. Друг е, Който я търси и съди. 51 (D)Истината, истината ви казвам: ако някой спази учението Ми, няма да види смърт за вечни времена.“ 52 Тогава юдеите Му казаха: „Сега разбрахме, че у Тебе има бяс. Авраам умря, също и пророците, а Ти казваш: ‘Ако някой спази учението Ми, няма да вкуси смърт за вечни времена.’ 53 (E)Нима Ти си по-голям от нашия баща Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?“ 54 Иисус отговори: „Ако Аз славя Сам Себе Си, славата Ми е нищо. Моят Отец е Този, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог. 55 (F)Не Го познахте, но Аз Го познавам. И ако кажа, че не Го познавам, ще бъда лъжец като вас. Но Аз Го познавам и спазвам словото Му. 56 Авраам, вашият баща, очакваше с радост да види Моя ден; и го видя, и се зарадва.“ 57 Тогава юдеите Му казаха: „Нямаш още петдесет години, а си видял Авраам?“ 58 (G)Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: Аз съм[a] отпреди да се роди Авраам.“ 59 (H)Тогава грабнаха камъни, за да хвърлят върху Него, но Иисус се скри и излезе от храма, като мина посред тях, и така си отиде.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.