Book of Common Prayer
Вината на Израил и милостта на Бога
Народе мой, слушай Закона ми;
чуй думите, които изрекох.
2 (C)Ще отворя устата си и чрез притчи
ще разкрия тайните на миналите времена,
3 (D)(E)това, което чухме и узнахме
и каквото ни разказаха нашите бащи.
4 (F)Няма да скрием от децата си,
а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа
и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши.
5 (G)Той даде наредби на Яков
и установи закон в Израил,
като заповяда на предците ни
да разказват на потомците си,
6 (H)за да знае следващото поколение,
потомците, които ще бъдат родени,
та да разказват те на децата си.
7 Да се доверяват на Бога
и да не забравят делата Му,
а да пазят заповедите Му.
8 (I)И да не бъдат като предците си,
род непокорен и непослушен,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше верен на Бога.
9 Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове,
отстъпиха в деня на битката.
10 Не опазиха завета на Бога
и отказаха да изпълняват Неговите наредби;
11 забравиха делата Му
и чудесата, които им бе показал.
12 Пред очите на предците им извърши чудеса
в египетската земя, в полето Цоан.
13 (J)Раздели морето и ги преведе през него,
а водите направи като стена.
14 (K)Денем ги води чрез облак,
а цяла нощ – с огнена светлина.
15 (L)Разсече скала в пустинята
и ги напои изобилно с вода.
16 И направи така, че да потекат потоци от скалата,
водите да потекат като реки.
17 (M)Но те продължиха да съгрешават спрямо Него;
в пустинята се противиха на Всевишния.
18 (N)Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си,
като искаха храна да задоволят лакомията си.
19 И говореха против Бога, казвайки:
„Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци.
Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“
21 (O)Господ чу и се разгневи;
разпали огън против Яков
и изсипа гняв над Израил,
22 защото не повярваха в Бога
и не се надяваха на спасение от Него.
23 (P)Той заповяда на облаците
и отвори вратите на небето,
24 (Q)за да излее манна за храна
и да им даде небесен хляб.
25 (R)Всеки ядеше ангелски хляб.
Изпрати им и храна до насита.
26 Изгони източния вятър на небето
и със силата Си доведе на неговото място южния.
27 И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах,
и птици като морски пясък,
28 които падаха сред стана им,
около техните шатри.
29 (S)И те ядоха и се наситиха,
тъй като им даде това, което те желаеха.
30 А докато не бяха се отказали от лакомията си
и храната им беше още в устата,
31 (T)гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях,
повали младите мъже на Израил.
32 Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават
и не вярваха на Неговите чудеса.
33 Затова Той направи дните им да минават напразно,
а годините им – в смут.
34 (U)Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си
и ревностно търсеха Бога.
35 И си спомниха, че Бог е тяхната закрила,
че Всевишният е техен изкупител.
36 Лицемереха пред Него с устата си;
изричаха лъжи,
37 (V)защото сърцата им не бяха с Него
и не бяха верни на завета Му.
38 (W)Той обаче беше милостив, прощаваше вината им
и не ги погубваше.
Много пъти отклоняваше гнева Си
и потискаше Своята ярост.
39 И помнеше, че те са плът,
дихание, което отминава и не се връща.
40 (X)Колко пъти Му се противиха в пустинята
и го натъжаваха в безводната земя?
41 И продължаваха да подлагат Бога на изпитание
и да огорчават Тебе, Светия Израилев.
42 Не си спомняха за силата на ръката Му,
за деня, когато ги избави от потисника,
43 когато извърши в Египет Своите знамения
и на полето Цоан – чудесата Си.
44 (Y)Превърна реките им в кръв,
за да не се пият течащите им води;
45 (Z)изпрати им мухи да ги ядат
и жаби да ги погубват;
46 (AA)даде на насекомите плода на труда им,
а изработеното – на скакалците;
47 (AB)лозята им уби с град,
а плодните дървета – със слана;
48 добитъка порази с градушка,
стадата им – с мълнии.
49 Изпрати им Своя пламенен гняв,
негодуванието и яростта Си,
нещастия и цяло нашествие пратеници на злото.
50 Проправи път на гнева Си
и не запази душите им от смърт,
а живота им предаде на мор;
51 (AC)порази всеки първороден в Египет,
първенците по сила в шатрите на Хам;
52 (AD)а народа Си изведе като добитък
и го водеше като стадо в пустинята.
53 (AE)Водеше ги сигурно и те не се бояха,
а враговете им ги заля морето;
54 (AF)и ги доведе до границите на Своята светиня,
на тази планина, която десницата Му бе придобила.
55 (AG)И изгони оттам народите,
а земята раздели чрез жребий
и засели Израилевите племена в чуждите шатри.
56 (AH)Но те подлагаха на изпитание Всевишния
и упорстваха,
като не спазваха наредбите Му;
57 отстъпваха и изменяха като бащите си,
измятаха се като негоден лък;
58 (AI)огорчаваха Го със своето идолопоклонство,
а със своите идоли пробуждаха гнева Му.
59 Бог чу и се разгневи,
и силно възнегодува против Израил,
60 (AJ)като напусна дома Си в Сило,
шатъра, в който пребиваваше между хората;
61 (AK)и остави в плен Своята Сила, а Славата Си – във вражески ръце.
62 (AL)Предаде на меч Своя народ
и презря Своето наследство.
63 (AM)Огън погълна младежите му,
а сватбена песен не се изпя за девиците му.
64 Свещениците му падаха от меч,
а вдовиците им не можеха да ги оплакват.
65 Но Господ се събуди като от сън,
като воин, опиянен от вино;
66 отблъсна враговете Си
и ги посрами завинаги.
67 И отхвърли дома на Йосиф,
и не избра племето на Ефрем,
68 (AN)а избра племето на Юда
и планината Сион, която обичаше.
69 И съгради светилището Си като във висините
и като земята го утвърди завинаги.
70 (AO)Избра служителя Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;
71 отдели го от кърмачките,
за да пасе народа Му – Яков, и наследството Му – Израил.
72 И той ги пасеше с чисто сърце
и ги водеше с умението на ръцете си.
Исаак и Авимелех
26 (A)В страната отново настана глад като предишния, който се случи по времето на Авраам. Исаак отиде при филистимския цар Авимелех в Герар. 2 (B)Защото Господ се яви пред него и каза: „Не отивай в Египет. Живей в страната, която ще ти покажа. 3 (C)Остани в тази страна и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на твоето потомство ще предам всички тези земи и ще изпълня клетвата, с която се заклех на баща ти Авраам. 4 Ще умножа потомството ти колкото небесните звезди и ще предам на потомството ти всичките тези земи. Чрез твоето потомство ще бъдат благословени всички народи по земята, 5 понеже Авраам послуша гласа Ми и опази Моите повели: заповедите, наредбите и законите, дадени от Мене.“ 6 И така, Исаак се засели в Герар.
12 Господ благослови Исаак: след като започна да сее жито в тази страна, той пожъна стократен урожай през онова лято. 13 Така той се възвеличаваше все повече и повече, докато стана твърде велик. 14 Той придоби толкова стада дребен и едър добитък, както и многобройна прислуга, че филистимците започнаха да му завиждат. 15 Затова те сринаха и затрупаха с пръст всички водни кладенци, които бащините му роби бяха изкопали приживе на баща му Авраам. 16 Тогава Авимелех каза на Исаак: „Махни се оттук, защото ти стана много по-силен от нас.“ 17 Затова Исаак се вдигна оттам, разположи шатрите си в Герарската долина и се засели там. 18 Исаак отново изкопа водните кладенци, които бяха изкопани приживе на баща му Авраам и които филистимците бяха затрупали след смъртта му. Тях той нарече със същите имена, с които ги беше нарекъл баща му. 19 Докато Исааковите роби копаеха в долината, натъкнаха се на извор. 20 Но герарските пастири се скараха с пастирите на Исаак и викаха: „Наша е водата.“ Затова Исаак нарече кладенеца Есек заради тази препирня. 21 След това изкопаха друг кладенец, за който също се скараха. Затова той го нарече Ситна. 22 Тогава Исаак се придвижи оттам и изкопа друг кладенец, за който вече не се караха. Него пък нарече Реховот, защото, каза той, „сега Господ ни даде просторно място, за да се размножим по тази земя.“
23 Оттук той се върна във Вирсавия. 24 В същата онази нощ Господ се яви пред него и каза: „Аз съм Бог на баща ти Авраам. Не бой се, защото Аз съм с тебе. Ще те благословя и ще размножа потомството ти заради Своя роб Авраам.“ 25 Исаак издигна на това място жертвеник и призова Господнето име. Там той разположи шатрата си, а Исааковите роби изкопаха кладенец. 26 (A)От Герар при него дойде Авимелех заедно с приятеля си Ахузат и военачалника си Фихол. 27 Исаак ги попита: „Защо дойдохте при мене? Нали вие ме намразихте и прогонихте от вас?“ 28 Те отговориха: „Виждаме, че Господ е с тебе и затова искаме да положим между нас и тебе клетва. Нека сключим с тебе договор, 29 че няма да ни правиш зло, както и ние не сме те докоснали, а само ти правихме добро и те изпратихме с мир. Сега разбираме, че ти си благословен от Господ.“ 30 Той им даде гощавка и те ядоха и пиха. 31 А сутринта станаха рано и положиха клетва един пред друг. След това Исаак ги изпрати и те си отидоха от него с мир. 32 В същия ден робите на Исаак дойдоха и му съобщиха за кладенеца, който изкопаха, като му казаха: „Открихме вода.“ 33 Той нарече кладенеца Шева. Затова името на този град и до ден днешен е Беер-Шева.
17 (A)Покорявайте се на ръководителите си и бъдете послушни, защото те ще отговарят за вашите души; нека с радост да вършат това, а не с въздишки, понеже това не е полезно за вас.
18 Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста съвест, като се стремим да постъпваме правилно във всичко. 19 (B)Още по-настойчиво ви моля да вършите това, за да ме върне Бог по-скоро сред вас.
Заключителен благослов и поздрави
20 (C)А Бог на мира, Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овцете – нашия Господ Иисус Христос[a], 21 (D)нека ви направи способни за всяко добро дело, за да изпълнявате волята Му, като чрез Иисус Христос у вас[b] става това, което Му е приятно. На Него да бъде слава за вечни времена! Амин.
22 Моля ви, братя, приемете благосклонно това увещателно слово. И без друго накратко ви писах. 23 Знайте, че брат Тимотей е освободен и ако той дойде скоро, ще ви посетя заедно с него.
24 Поздравете всички ваши ръководители, както и всички вярващи. Поздравяват ви тези, които са от Италия.
25 Благодатта да бъде с всички вас. Амин[c].
53 И всеки си отиде вкъщи.
Иисус Христос прощава на прелюбодейката
8 А Иисус отиде на Елеонската планина. 2 Рано сутринта дойде пак в храма. Целият народ се събра при Него. А Той седна и ги поучаваше. 3 Тогава книжниците и фарисеите доведоха една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха в средата, 4 казаха Му: „Учителю, тази жена беше хваната по време на прелюбодейство. 5 (A)А Мойсей ни е заповядал в Закона да убиваме такива с камъни. Ти какво ще кажеш?“ 6 Те казаха това, за да Го изкушат и да имат в какво да Го обвинят. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да им обръща внимание[a]. 7 (B)И понеже продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“ 8 И пак се наведе надолу и пишеше по земята. 9 А те, като чуха това и понеже съвестта ги бореше[b], разотидоха се един по един, като започнаха от по-старите, та до последните. Иисус остана Сам с жената, която стоеше по средата. 10 Като се изправи и не видя никого освен жената[c], Иисус ѝ каза: „Жено, къде са твоите обвинители[d]? Никой ли не те осъди?“ 11 Тя отговори: „Никой, Господи!“ Иисус каза: „И Аз не те осъждам. Иди си и отсега нататък не съгрешавай вече.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.