Book of Common Prayer
Възстановяване на насаденото от Бога лозе
80 За първия певец. По мелодията на Шошаним едут[a]. Псалом на Асаф.
2 (A)[b] Пастирю на Израил,
Който водиш потомците на Йосиф като стадо, слушай!
Ти, Който седиш на херувими, сияй!
3 Прояви силата Си пред племената на Ефрем, Вениамин и Манасия
и ела да ни спасиш.
4 Боже, възстанови ни! Нека засияе лицето Ти
и ще се спасим.
5 Господи, Боже Вседържителю,
докога ще се гневиш въпреки молитвите на Твоя народ?
6 (B)Храниш ни с хляб, напоен със сълзи,
и ни поиш изобилно със сълзи.
7 (C)Противопоставяш ни на нашите съседи,
а нашите врагове ни се подиграват.
8 Боже Вседържителю, възстанови ни!
Нека засияе лицето Ти и ще се спасим.
9 Ти извади лозата от Египет,
изгони народите и я посади;
10 направи ѝ място, вкорени я
и тя изпълни земята.
11 Планините се покриха със сянката ѝ,
а кедрите Божии – с нейните клони.
12 Тя простря клоните си до морето
и филизите си – до реката.
13 Защо събори нейната ограда
и сега берат от нея всички, които вървят по пътя?
14 Глиганът я подкопава,
а полските животни я гризат.
15 Боже Вседържителю, обърни се!
Погледни от небесата и виж, и посети това лозе!
16 Запази онова, което е насадила десницата Ти,
и филизите, които Ти укрепи за Себе Си.
17 То е обгорено и изпорязано.
Те ще загинат от заплахите на лицето Ти.
18 Да бъде ръката Ти върху мъжа, който седи отдясно на Тебе;
върху човешкия син, когото Ти укрепи.
19 Така няма да се отделим от Тебе.
Съживи ни и ние ще изповядаме Твоето име.
20 Боже Вседържителю, възстанови ни!
Нека засияе лицето Ти и ще се спасим.
Утеха и надежда в затруднение
77 На първия певец. По Йедутун[a]. Псалом на Асаф.
2 Моят глас е към Бога и ще викам;
моят глас е към Бога и Той ще ме чуе.
3 (A)В тежък за мене ден търся Господа
и неуморно простирам нощем ръката си към Него,
защото душата ми отказва да се утеши.
4 Мисля за Бога и въздишам;
размишлявам, но духът ми изнемогва.
5 Ти държиш очите ми отворени,
безпокоя се и онемявам.
6 (B)Премислям отминалите дни
и годините на древните времена.
7 Шептя песните си нощем;
със сърцето си размислям
и духът ми се пита:
8 (C)„Завинаги ли ни отхвърли Господ
и няма да ли бъде вече благосклонен?
9 Завинаги ли спряха делата на Неговата милост,
завинаги ли секна Неговото слово?
10 (D)Забрави ли Бог да бъде милостив
или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“
11 (E)Тогава си казах: „Затова страдам аз,
защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“
12 (F)Ще си спомням делата Ти, Господи;
всички онези древни дела ще припомням.
13 Ще размишлявам над всичко, което си извършил,
и ще вниквам във всички Твои дела.
14 (G)Боже, Твоят път е свят.
Кой бог е велик като нашия Бог?
15 Ти си този Бог, Който прави чудеса.
Ти показа на народите мощта Си.
16 (H)Ти избави чрез десницата Си Своя народ,
потомците на Яков и Йосиф.
17 (I)Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха,
а бездните затрепериха.
18 (J)Небесата изляха порой и от облаците се чу глас,
а Твоите стрели летяха навсякъде.
19 (K)Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката,
светкавици осветяваха света,
а земята трепереше и се тресеше.
20 (L)Твоят път бе през морето
и Твоите пътеки – през големите води.
Твоите следи никой не видя.
21 (M)Ти водеше Своя народ като стадо
чрез ръката на Мойсей и Аарон.
Молитва за помощ на Божия народ във война
79 (A)Псалом на Асаф.
Боже, другите народи дойдоха в Твоето наследство,
оскверниха святия Ти храм;
превърнаха Йерусалим в развалини.
2 (B)Труповете на Твоите служители дадоха за храна на птиците небесни,
телата на Твоите благочестиви хора – на дивите зверове.
3 (C)Проляха кръвта им около Йерусалим като вода,
без да има кой да ги погребе.
4 (D)Станахме за присмех на съседите си,
за срам и укор на околните.
5 (E)Докога, Господи, ще продължаваш да се гневиш,
докога ще пламти ревността Ти като огън?
6 (F)(G)Излей гнева Си върху народите, които не Те познават,
и над царствата, които не призовават Твоето име.
7 Защото те разкъсаха Яков
и опустошиха жилището му.
8 Не припомняй греховете на нашите предшественици
и нека Твоята милост бързо да ни срещне,
защото сме измъчени.
9 (H)Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на Своето име!
Спаси ни и прости греховете ни заради името Си!
10 (I)(J)Защо трябва другите народи да казват: „Къде е техният Бог?“
Нека пред очите ни народите да разберат,
че ще отмъстиш за пролятата кръв на Своя народ.
11 Нека стонът на затворника стигне до Тебе;
освободи осъдените на смърт със силата на десницата Си!
12 Седемкратно върни на нашите съседи
хулите, коите те изрекоха срещу Тебе, Господи.
13 Ние обаче сме Твоят народ и стадото на Твоето пасище.
Винаги ще Те славим
и ще Те величаем от род в род.
Исаак и Яков
Раждането на Яков и Исав
19 Това е родословието на Исаак, Авраамовия син. От Авраам се роди Исаак. 20 Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуил от Месопотамия, сестра на арамееца Лаван. 21 Исаак се молеше на Господ за своята жена, защото тя беше бездетна. Господ се вслуша в молбата му и жена му Ревека зачена. 22 Но децата в утробата ѝ започнаха да се удрят едно друго и тя рече: „Ако ще е така, защо ми са тогава?“ И отиде да се допита до Господ.
23 (A)Господ ѝ рече: „Два народа са в утробата ти и две племена ще произлязат от тебе. Единият народ ще стане по-силен от другия и по-големият ще служи на по-малкия.“ 24 Дойде ѝ време да роди и се родиха две близначета. 25 Първият излезе на бял свят целият космат, като кожа на звяр. Нарекоха го Исав. 26 (B)След това се появи брат му, като се държеше с ръка за петата на Исав. Нарекоха го Яков[a]. А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха. 27 Децата пораснаха. Исав стана човек, умел в лова, живееше по полето; а Яков беше кротък и живееше в шатри. 28 Исаак повече харесваше Исав, защото неговият дивеч му се услаждаше, а Ревека обичаше повече Яков.
Исав продава първородството си
29 Веднъж Яков беше приготвил ядене. Исав се завърна от полето много уморен. 30 Исав каза на Яков: „Дай ми да ям от това червено ястие, защото съм много уморен.“ Затова го нарекоха още Едом. 31 В отговор Яков каза: „В замяна ти ми продай сега първородството си.“ 32 Исав каза: „Ей, аз умирам от глад, защо ми е сега това първородство?“ 33 (C)Яков продължи: „Най-напред ми се закълни.“ Той се закле пред него и продаде първородството си. 34 Тогава Яков даде на Исав хляб и гозба от леща. Той яде и пи, стана и си отиде. Така Исав презря първородството си.
Задълженията на християнина
13 Братолюбието да е винаги сред вас. 2 (A)Не забравяйте гостоприемството, защото чрез него някои, без да знаят, са приели ангели като гости. 3 (B)Помнете затворниците, като че ли сте затворени заедно с тях, както и страдащите, понеже самите вие още живеете в тяло. 4 Бракът да бъде на почит сред всички, а брачното легло – неосквернено, защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците. 5 (C)Не бъдете сребролюбиви, а се задоволявайте с това, което имате, защото Сам Бог е казал: „Няма да отстъпя от тебе, нито ще те изоставя.“ 6 (D)Затова можем смело да казваме: „Господ е с мене, аз не се боя: какво ще ми стори човек?“
Съвети към търсещите бъдещия град
7 Помнете вашите ръководители, които ви възвестиха Божието слово, и като имате пред очи завършека на техния живот, подражавайте на вярата им. 8 Иисус Христос е един и същ вчера и днес, и за вечни времена. 9 Не се увличайте от различни и чужди учения, защото е добре сърцето да се укрепва с благодат, а не с наредби за ястия, от които не получиха полза онези, които ги спазваха. 10 Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат онези, които служат на скинията. 11 (E)И както телата на животните, чиято кръв първосвещеникът внася в светилището за очистване на греховете, се изгарят извън стана, 12 така и Иисус, за да освети хората със собствената Си кръв, пострада извън градските порти. 13 И тъй, нека излизаме при Него извън стана, като споделяме поруганието Му, 14 защото тук ние нямаме постоянен град, а търсим бъдещия. 15 (F)И тъй, нека чрез Него винаги принасяме на Бога хвалебна жертва, тоест плода на устните, които прославят името Му. 16 (G)Не забравяйте благотворителността и щедростта, защото Бог благоволи към такива жертви.
Иисус Христос – Извор на жива вода
37 (A)(B)А в последния, важен ден на празника Иисус застана и извика с висок глас: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие. 38 Който вярва в Мене, както казва Писанието, от неговата утроба ще потекат реки от жива вода.“ 39 (C)Иисус каза това за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат, защото Светият Дух още не беше даден, понеже Иисус още не беше се прославил.
Разделение сред народа относно Иисус Христос
40 Тогава мнозина[a] от народа, като чуха тези думи, казаха: „Наистина Този е Пророкът.“ 41 (D)Други казваха: „Този е Христос.“ А някои пък казваха: „Нима от Галилея ще дойде Христос? 42 (E)Не казва ли Писанието, че Христос ще произлезе от Давидовото потомство и от градчето Витлеем, откъдето беше Давид?“ 43 (F)И така, настъпи разделение сред народа заради Него. 44 (G)Някои от тях искаха да Го хванат, но никой не сложи ръка на Него.
Неверие в синедриона
45 (H)Тогава стражите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те ги попитаха: „Защо не Го доведохте?“ 46 Стражите отговориха: „Никога човек не е говорил така, както Този Човек.“ 47 Фарисеите ги попитаха: „Да не би и вие да сте се заблудили? 48 Нима някой от първенците или от фарисеите е повярвал в Него? 49 Но този народ, който не познава Закона, е под Божие проклятие!“ 50 (I)Никодим, който беше ходил при Него нощем и беше един от тях, ги запита: 51 (J)„Нашият закон осъжда ли човека, преди да го изслуша и да разбере какво върши?“ 52 (K)В отговор те му казаха: „Да не си и ти от Галилея? Изследвай Писанията и виж, че от Галилея пророк не е излязъл.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.