Book of Common Prayer
Молитва за спасение. Месиански псалом
69 За първия певец. По мелодията на Шошаним. [a] Псалом на Давид.
2 (A)[b] Боже, спаси ме!
Водите стигнаха до шията ми.
3 Затънах в дълбоко тресавище и няма твърда почва.
Навлязох в дълбочините на водата и вълните ме покриват.
4 Изнемощях от викане, гласът ми пресипна;
очите ми се помрачиха от чакане на Бога.
5 (B)Онези, които ме мразят без причина, са повече от космите на моята глава.
Укрепнаха моите врагове, които искат да ме унищожат несправедливо.
Трябва да върна онова, което не съм отнемал.
6 Боже, Ти познаваш безумието ми
и моите грехове не са скрити от Тебе.
7 Господи, Боже Вседържителю, нека не се посрамят заради мене онези, които се надяват на Тебе!
Да не се посрамят заради мене онези, които търсят Тебе, Боже Израилев.
8 (C)Защото заради Тебе понасям хули.
Безчестие покрива лицето ми.
9 (D)Станах чужд за братята си
и чужденец за децата на своята майка,
10 (E)защото ревността за Твоя дом ме изяде
и хулите на онези, които Те хулят, паднаха върху мене.
11 Когато душата ми плаче в пост,
хулите на онези, които Те хулят, падат върху мене.
12 Когато навличах вретище като дреха,
им станах за присмех.
13 Онези, които седят при портите, говорят за мене,
пеят за мене в пиянски сбирки.
14 (F)Но аз се обръщам към Тебе в молитвата си, Господи.
Боже, отговори ми в благоприятно време заради голямата Си милост,
според истината за Твоето спасение.
15 Избави ме от тресавището, за да не потъна,
но да се избавя от своите врагове и от дълбоките води.
16 Нека водите да не ме залеят
и бездната да не ме погълне,
и пропастта да не затвори устата си над мене.
17 Чуй ме, Господи, защото Твоята милост е блага.
Обърни се към мене заради голямата Си милост.
18 (G)Не скривай лицето Си от Своя служител,
защото съм в беда, послушай ме!
19 Приближи се към душата ми! Избави я!
Освободи ме от моите врагове.
20 Ти знаеш упрека към мене,
моя срам и моето безчестие;
всичките ми врагове са пред Тебе.
21 Присмех съкруши сърцето ми и съм отчаян;
очаквах състрадание, но няма;
и утешители, но не намерих.
22 А ми дадоха жлъчка за храна
и в моята жажда ме напоиха с оцет.
23 (H)Нека тяхната трапеза бъде примка пред лицето им
и мирните трапези – за примамка.
24 Нека да се помрачат очите им, за да не виждат.
И нека слабините им да треперят постоянно!
25 Излей негодуванието Си върху тях
и пламъкът на гнева Ти нека ги постигне!
26 (I)Жилището им да запустее
и в шатрите им да няма кой да живее,
27 защото те преследват онзи, когото Ти си поразил,
и умножават болката на онези, които Ти си наранил.
28 Прибави беззаконие към тяхното беззаконие
и нека те да не влязат в Твоята правда.
29 (J)Да бъдат заличени от книгата на живите
и да не бъдат записани с праведните.
30 Но аз съм беден и отчаян, Боже,
въздигни ме и ме спаси!
31 (K)Ще прославям името на своя Бог в песен,
ще го превъзнасям с благодарност.
32 (L)И това ще допадне повече на Господа,
отколкото жертвен вол или телец с рога и копита.
33 (M)Потиснатите ще видят това и ще се зарадват;
и на вас, които търсите Бога, сърцето ви ще се съживи,
34 защото Господ слуша бедните
и не пренебрегва Своите затворници.
35 Нека Го прославят небесата и земята,
моретата и всичко, което се движи в тях.
36 (N)Защото Бог ще спаси Сион и ще изгради градовете на Юдея,
и ще се заселят там и ще го притежават.
37 (O)Потомството на служителите Му ще го наследи.
И онези, които обичат Неговото име, ще живеят в него.
Справедлива присъда за нечестивите
73 (A)Псалом на Асаф.
Наистина добър е Бог към Израил
и към чистите по сърце.
2 Колкото до мене – краката ми почти се разклатиха,
едва не се подхлъзнах,
3 защото завиждах на надменните,
като виждах благоденствието на нечестивите.
4 Няма мъки при тяхната смърт,
пълни и здрави са телата им.
5 Те нямат грижи като другите хора
и не са измъчвани като тях.
6 Затова и гордостта ги е обвила като огърлица;
покрили са се с насилие като с дреха.
7 (B)Очите им са изпъкнали от тлъстина;
мечтанията на сърцето ги заливат.
8 Присмиват се и говорят за насилие;
надменни са, когато говорят.
9 Гласът им се издига към небето
и думите им обикалят земята.
10 Затова и народът Му се обръща към тях,
защото при тях се пие вода в изобилие.
11 И казват: „Как ще узнае Бог?
Знае ли Всевишният?“
12 Ето това са нечестивите. Те са винаги здрави
и увеличават богатството си.
13 (C)Наистина напразно ли пазех сърцето си чисто
и миех ръцете си в невинност;
14 бях изтезаван всеки ден
и наказван всяка сутрин.
15 Ако бях си казал: „Тъкмо така искам да разсъждавам“ –
щях да изневеря на рода на синовете Ти.
16 Размишлявах, за да разбера това,
но то бе трудно за очите ми,
17 докато не отидох в Божието светилище
и не помислих за края.
18 Наистина си ги поставил на хлъзгаво място
и ги оставяш да паднат в заблуда.
19 Как внезапно опустяха и изчезнаха,
загинаха от ужас.
20 Както сън изчезва след събуждане,
така и Ти, Господи, ще забравиш образа им.
21 Когато сърцето ми се огорчаваше
и вътрешностите ми се разкъсваха,
22 бях обезумял и не разбирах.
Бях като животно.
23 Но въпреки това бях винаги до Тебе
и Ти държеше десницата ми.
24 Ти ме ръководиш чрез съвета Си
и след това ще ме приемеш в слава.
25 Кого имам на небесата?
Ако съм с Тебе, нищо не желая на земята.
26 Плътта и сърцето ми изнемогват,
но Бог е моя закрила и съм завинаги с Него.
27 Защото тези, които са далече от Тебе, ще загинат.
Ти погубваш всички, които не са Ти верни.
28 На мене ми е добре близо до Бога.
Уповавам се на Господа Бога
и ще разгласявам всичките Му дела.
Женитбата на Исаак за Ревека
24 (A)Авраам остаря много и стана на преклонна възраст. Благословението Господне съпътстваше Авраам във всичко. 2 (B)Тогава Авраам нареди на най-стария роб в дома си, който управляваше цялото му стопанство: „Докосни се до бедрото ми 3 (C)и аз ще те закълна в Господ, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми[a] жена от дъщерите на ханаанците, между които живея. 4 Но ти ще отидеш в моето отечество, в родното ми място и оттам ще вземеш жена за сина ми Исаак.“ 5 Този роб попита: „Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук – трябва ли да върна твоя син в страната, от която ти си излязъл?“
6 Авраам му отговори: „Внимавай да не върнеш сина ми там. 7 Господ, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, Който ми говори и се кле пред мене, че ще даде на потомството ми тази земя – нека Той изпрати Своя ангел пред тебе, за да вземеш оттам жена за сина ми. 8 Ако жената не пожелае да тръгне с тебе, тогава ти си свободен от тази моя клетва. Само не връщай сина ми там.“ 9 Тогава този роб докосна с ръка бедрото на своя господар Авраам и се закле пред него за това нещо. 10 Той взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна, като носеше от всички богатства на господаря си. Отправи се на път и отиде в Месопотамия, в града, където живееше Нахор. 11 (D)Надвечер разположи камилите си вън от града, при кладенеца, по време, когато жените излизат да налеят вода. 12 Тогава той се помоли: „Господи, Боже на господаря ми Авраам! Моля Те, дай ми днес успех, бъди милостив към моя господар Авраам. 13 Ето аз стоя при водния извор, където дъщерите на градските жители идват да налеят вода. 14 Нека девойката, на която аз кажа: ‘Наведи стомната си да пия’, и която ми отговори: ‘Пий, аз ще налея и за камилите ти да пият’ – нека тя бъде тази, която си избрал за Своя роб Исаак. Нека това бъде знак, че Ти си милостив към моя господар.“
15 Още не беше успял да изрече това и ето – със стомна на рамо се зададе Ревека, дъщеря на Ватуил, син на Милка и на Авраамовия брат Нахор. 16 Тя беше много красива, още девойка, която никой мъж не беше познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и се изкачи. 17 А робът побърза към нея и рече: „Дай ми да пия малко вода от твоята стомна.“ 18 Тя отговори: „Пий, господарю!“ И веднага свали стомната в ръцете си и му даде да пие. 19 А когато той се напи, тя каза: „Аз ще налея вода и за твоите камили, докато утолят жаждата си.“ 20 Тя бързо изля водата от стомната си в поилото за добитъка и пак се затече към кладенеца да налее вода за всичките му камили. 21 Авраамовият роб я наблюдаваше мълчаливо и искаше да разбере дали Господ му е дал успех или не. 22 След като камилите се напиха, той ѝ даде една златна обеца, тежка половин сикла, както и две златни гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикли. 23 Попита я: „Кажи ми чия дъщеря си ти? Дали в бащиния ти дом има място за пренощуване?“ 24 А тя му отговори: „Дъщеря съм на Ватуил, син на Милка и Нахор.“ 25 След това добави: „У нас има много слама и храна за добитъка. Има и място за нощуване.“ 26 Тогава той се наведе, поклони се пред Господ 27 с думите: „Благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от Своята милост и истина! Господ ме доведе право при роднините на моя господар.“
3 И тъй, за да не отслабвате и да не отпадате духом, помислете за Онзи, Който претърпя от грешниците такова поругание над Себе Си.
Полза от Божиите наказания
4 В борбата си против греха още не сте се съпротивлявали до кръв 5 (A)и сте забравили увещанието, което е отправено към вас като към синове: „Сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, когато Той те изобличава. 6 (B)Защото Господ поправя този, когото обича, и наказва всеки син, когото приема.“
7 Ако понасяте наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото има ли такъв син, когото баща му не наказва? 8 Ако пък останете без наказание, което всички са понесли, тогава сте незаконни деца, а не синове. 9 Освен това нашите бащи по плът са ни наказвали и ние сме ги почитали. Тогава не следва ли много повече да се покоряваме на Отеца на духовните сили, за да постигнем истински живот? 10 Защото те ни наказваха за кратко време, както сметнеха за добре; а Той ни наказва за наша полза, за да се приобщим към Неговата святост. 11 Всяко наказание първоначално изглежда за страдание, а не за радост, но след това то принася плод на мира и на справедливостта за тези, които са възпитавани чрез него.
Иисус Христос и Неговите братя
7 (A)След това Иисус обикаляше Галилея, тъй като не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.
2 (B)А наближаваше юдейският празник Шатри. 3 Тогава Неговите братя Му рекоха: „Замини оттук и иди в Юдея, за да видят и Твоите ученици делата, които вършиш. 4 Защото никой не крие какво прави, ако иска да бъде известен. Щом вършиш такива дела, покажи Себе Си на света.“ 5 Понеже дори и братята Му не вярваха в Него. 6 Иисус им каза: „Моето време още не е настъпило, а за вас времето винаги е подходящо. 7 (C)Светът не може да мрази вас, а мрази Мене, защото Аз свидетелствам за него, че делата му са лоши. 8 Вие идете на празника. Аз засега няма да отида на този празник, защото времето Ми още не е дошло.“ 9 И като им каза това, остана в Галилея.
Иисус Христос на празника Шатри в Йерусалим
10 След като братята Му заминаха, отиде и Той на празника – не явно, а някак си скрито. 11 (D)А юдеите Го търсеха на празника и питаха: „Къде е Онзи?“ 12 И сред народа имаше разногласие за Него. Едни казваха: „Добър е“; други пък казваха: „Не е, а заблуждава народа.“ 13 (E)Но никой не говореше за Него открито, защото се страхуваха от юдеите.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.