Book of Common Prayer
Призив за помощ
70 (A)(B)За първия певец. Псалом на Давид. За възпоменание.
2 [a] Боже, побързай да ме избавиш,
Господи, побързай да ми помогнеш.
3 Нека в безчестие и срам потънат
всички, които посягат на живота ми;
да отстъпят посрамени
онези, които злорадстват над нещастието ми!
4 Да се смутят и се засрамят тези,
които злорадстват, като казват: „Нека! Нека!“
5 Да се радват и веселят заради Твоите дела
всички, които Те търсят,
и онези, които се стремят към Твоето спасение,
винаги да казват: „Велик е Бог!“
6 Аз пък съм беден и сиромах;
Боже, бързай към мене!
Ти си ми Помощник и Спасител!
Боже мой, не се бави!
Молитва за утеха и помощ на преклонни години
71 (C)(D)На Тебе, Господи, се надявам,
за да не се посрамя никога.
2 Чрез Твоята справедливост ме освободи и избави,
чуй ме и ме спаси.
3 Бъди ми закрила, на която винаги мога да разчитам.
Ти си отредил моето спасение,
защото си моя твърдина и моя крепост.
4 (E)Боже мой, освободи ме от ръката на нечестивия
и от ръката на несправедливия и потисника,
5 Защото Ти, Господи, си моята надежда.
Господи, от младините ми си мое упование.
6 На Тебе разчитам от майчина утроба,
Ти ме отдели по рождение.
За Тебе е моята непрестанна прослава.
7 За мнозина бях като чудо.
Ти обаче си мое сигурно прибежище.
8 Устата ми е пълна
с прослава за Тебе и цял ден Те възпявам.
9 Не ме отхвърляй, когато остарея,
не ме изоставяй, когато губя силата си.
10 Защото враговете ми говорят за мене;
тези, които искат да ме убият, се съветват помежду си
11 (F)и казват: „Бог го изостави.
Преследвайте го и го хванете, защото няма кой да го спаси.“
12 (G)Боже, не се отдалечавай от мене;
Боже, побързай да ми помогнеш!
13 (H)Да се посрамят и да загинат противниците на душата ми;
със срам и безчестие да се покрият тези, които ми желаят зло.
14 Аз пък винаги ще се надявам
и ще постоянствам в Твоята прослава.
15 (I)Устата ми ще разказва за Твоята справедливост
и всеки ден за безбройните Ти благодеяния.
16 Аз ще вникна във великите дела на Господа, своя господар;
вечно ще припомням само Твоята справедливост.
17 (J)Боже, Ти ме наставляваш от моята младост
и досега известявам за Твоите чудеса.
18 (K)Не ме изоставяй, когато остарея и побелея, Боже,
докато мога да свидетелствам на този род
за Твоята сила и на всички следващи – за Твоята мощ.
19 (L)Господи, Твоята справедливост достига до небесата.
Ти твориш велики неща. Господи, кой е велик като Тебе?
20 (M)Ти ми даде да усетя много страдания и беди,
но ме върна към живот,
изведе ме обратно от земните бездни.
21 Ти ме умножи и възвеличи;
обърнат към мене, ме утеши.
22 Боже мой, ще те славя с арфа заради Твоята вярност;
ще възпявам с гусла Тебе, Светия Израилев.
23 Устата ми ще се радва, когато Те възпявам,
ще се радва и моята душа, спасена от Тебе.
24 Езикът ми всеки ден ще говори за Твоята справедливост,
защото онези, които ми желаят зло, са посрамени и унизени.
Плач за оскверненото светилище
74 Поучение на Асаф.
Боже, защо ни отхвърли завинаги,
защо се разпалва гневът Ти към овцете на Твоето пасище?
2 (A)Спомни си за народа Си, който притежаваш от древност,
който спаси като начало на Своето наследство.
Спомни си и тази планина Сион, на която се засели.
3 Простри ръцете Си към вековните развалини.
Врагът разруши всичко в светилището.
4 Твоите врагове крещят сред храма Ти.
Поставиха своите знаци за знамена.
5 Приличаха на секачи в гъсталак.
6 Ето разбиват в него всички украси
с брадви и чукове.
7 (B)Запалиха Твоето светилище
и оскверниха жилището на Твоето име.
8 Замислиха да ни изтребят до крак
и изгориха всички места на Божиите събрания по земята.
9 Знамения за нас не се виждат.
Нямаме вече пророк и няма между нас някой, който да знае – докога още?
10 (C)Докога, Господи, врагът ще ни укорява
и противникът ще пренебрегва Твоето име?
11 (D)Защо отдръпваш ръката Си, десницата Си?
Извади я от дрехата Си и ги изтреби.
12 Бог е мой цар от древността.
Той е спасението по земята.
13 (E)Ти раздели морето със силата Си
и строши главите на водните чудовища.
14 (F)Строши главата на левиатана[a]
и я даде за храна на пустинните животни.
15 Ти раздели извори и потоци,
пресуши буйни реки.
16 (G)Твой е денят, също и нощта.
Ти създаде светлината и слънцето.
17 Ти установи всички граници на земята,
направи лятото и зимата.
18 Спомни си, че врагът хулеше Господа;
един безумен народ пренебрегва Твоето име.
19 Не давай на зверовете душата на Своята гургулица!
Не забравяй живота на Своите сиромаси.
20 Погледни към Своя завет[b]!
Всички тайни кътчета по земята се изпълниха с насилие.
21 Не оставяй потиснатият да се върне посрамен!
Нека бедният и сиромахът да прославят името Ти!
22 Стани, Боже, защити делото Си;
припомни си всекидневните хули на неразумния към Тебе.
23 Не забравяй вика на Твоите противници,
растящия рев на въстаналите против Тебе.
Смърт и погребение на Сарра
23 Сарра живя сто двадесет и седем години – толкова бяха годините на живота ѝ. 2 Сарра умря в Кириат-Арба, сега Хеврон – в ханаанската земя. Авраам дойде да плаче и ридае за Сарра. 3 Като остави покойницата си, Авраам говори с хетите: 4 (A)„Аз съм чужденец и пришълец сред вас. Продайте ми място за гробница между вас, което да си е мое, за да погреба моята покойница.“ 5 Хетите отговориха на Авраам: 6 „Чуй ни, господарю наш. За нас ти си човек, любим на Бога. Погреби своята покойница на най-доброто от нашите погребални места. Никой от нас няма да ти откаже погребално място да погребеш покойницата си.“
7 Тогава Авраам стана и се поклони на хетите, жители на тази страна, 8 и каза: „Ако сте съгласни да погреба моята покойница, чуйте ме: помолете заради мене Цохаровия син Ефрон 9 да ми даде пещерата Махпела, която е в края на нивата му. Аз ще я купя с пълна цена, за да си е моя – за гробница между вас.“ 10 А Ефрон седеше между хетите. Хетът Ефрон отговори на Авраам открито пред хетите – пред всички, събрани при градските порти: 11 „Не, господарю, чуй ме: ‘Давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея. Подарявам ти я пред Своите съплеменници – погреби тук покойницата си.’“ 12 Авраам се поклони пред жителите на тази земя. 13 Той каза на Ефрон открито пред жителите на тази земя: „Моля те, послушай ме, плащам ти цената на нивата. Вземи я от мене и аз ще погреба там покойницата си.“ 14 Ефрон отговори на Авраам: 15 „Господарю мой, чуй ме: земята струва четиристотин сикли сребро; какво е това за мене и за тебе? Погреби покойницата си.“ 16 Авраам се съгласи с Ефрон. Той претегли на Ефрон сребро, колкото беше обявил открито пред хетите – четиристотин сикли сребро, каквито вървяха между търговците.
17 Тогава Ефроновата нива, която е при Махпела, срещу Мамрѐ – нивата и пещерата, която беше в нея, както и всички дървета в нивата посред границите наоколо, станаха 18 владение на Авраам пред потомците на Хет – пред всички, събрани при градските порти. 19 След това Авраам погреба жена си Сарра в пещерата на нивата в Махпела срещу Мамрѐ, сега Хеврон, в ханаанската страна. 20 (B)Така Авраам придоби от хетите за собствено гробище нивата и пещерата, която е в нея.
32 (A)(B)И какво още да изброявам? Защото време няма да ми стигне да разказвам за Гедеон, Варак, Самсон и Йефтай, Давид, Самуил и за пророците, 33 (C)които чрез вяра победиха царства, раздадоха справедливост, получиха обещания, затулиха устата на лъвове, 34 (D)угасиха силата на огъня, избегнаха острието на меча, оздравяха от болести, проявиха храброст във война, обърнаха в бяг чужди войски. 35 (E)Жени приемаха мъртвите си възкръснали, други пък бяха измъчвани, понеже не приеха да бъдат освободени, за да бъдат прославени при възкресението. 36 (F)Други бяха подлагани на присмех и бичуване, а също – на окови и затвор. 37 (G)С камъни бяха избивани, с трион рязани, на мъки подлагани[a], умираха с меч заклани, скитаха се в овчи и кози кожи, търпяха лишения, оскърбявани и измъчвани. 38 (H)Тези, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. 39 И всички тези, макар чрез вярата си да бяха признати от Бога, не получиха обещаното, 40 тъй че те да не постигнат без нас небесно съвършенство, защото Бог беше предвидил за нас нещо по-добро.
Примерът на Иисус Христос
12 Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак от свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме, както и греха, който лесно ни оплита. Нека с търпение изминем предстоящия ни жизнен път 2 с взор, отправен към Този, Който е начало и завършек на вярата – Иисус, Който заради наградата на радостта, която Му предстоеше, изтърпя разпъване на кръст, като презря позора и седна отдясно на Божия престол.
60 Мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: „Трудни са тези слова. Кой може да ги слуша?“ 61 Но Иисус, като знаеше, че учениците Му негодуват против това, каза им: „Това ли ви съблазнява? 62 А ако видите Сина човешки да възлиза там, където беше преди? 63 (A)Духът е, Който дава живот; плътта с нищо не помага. Думите, които ви говоря, са дух и живот. 64 Но има някои от вас, които не вярват.“ Защото Иисус от самото начало знаеше кои са невярващи и кой ще Го предаде. 65 И рече: „Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мене, ако не му бъде дадено от Моя Отец.“
66 Оттогава мнозина от учениците Му Го напуснаха и вече не ходеха с Него.
Изповедта на апостол Петър
67 А Иисус каза на дванадесетте: „Да не искате и вие да си отидете?“ 68 Симон Петър Му отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот. 69 (B)И ние сме повярвали и сме се убедили, че Ти си Христос, Синът на живия Бог[a].“ 70 (C)Иисус им отговори: „Нали Аз избрах вас, дванадесетте? И все пак един от вас е дявол.“ 71 (D)Той говореше за Юда Искариот, син на Симон, защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.