Book of Common Prayer
Упование в Бога за избавление
56 (A)За първия певец. По мелодията на „Гълъбицата, занемяла надалече“. Поучение на Давид, когато филистимци го хванаха в Гет.
2 [a] Смили се над мене, Боже, защото човек ме напада,
всеки ден ме притеснява.
3 Моите врагове цял ден ме дебнат,
защото мнозина са онези, които надменно се бият против мене.
4 В деня, когато се страхувам,
аз се уповавам на Тебе.
5 С Божията помощ прославям словото Му,
на Бога се уповавам. Няма да се уплаша –
какво може да ми стори човек[b]?
6 Всеки ден изопачават думите ми,
всичките им помисли са за зло против мене.
7 Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми,
дебнат за моя живот.
8 Ще се избавят ли въпреки своята вина?
Боже, повали с гняв тези хора!
9 (B)Ти преброи скитанията ми.
Събери сълзите ми в Своя съд.
Не са ли отбелязани те в Твоята книга?
10 Когато извися глас към Тебе, тогава враговете ми отстъпват назад.
Това узнах, че Бог е с мене.
11 С Божията помощ ще прославя словото Му,
в името на Господа ще прославя обещанието Му.
12 (C)На Бога аз се уповавам. Няма да се уплаша –
какво може да ми стори човек?
13 Боже, длъжен съм да изпълня обетите си,
ще Ти въздам благодарствени приноси.
14 (D)Защото Ти избави живота ми от смърт,
краката ми – от препъване,
за да ходя пред Божието лице в светлината на живите.
Молитва към Бога за помощ
57 (E)За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Миктам[c], на Давид, когато Давид избяга в пещерата от Саул.
2 [d] Боже, смили се над мене, помилвай ме,
защото към Тебе прибягва душата ми.
Ще се скрия в сянката на Твоите криле,
докато преминат бедите.
3 Ще призовавам Бога, Всевишния Бог,
Който прави всичко за мене.
4 Той ще изпрати помощ от небесата и ще ме спаси;
ще посрами онзи, който иска да ме погълне.
Бог ще изпрати Своята милост и Своята вярност.
5 (F)Душата ми живее сред лъвове;
лежа при пламнали от алчност хора.
Зъбите им са стрели и копия,
езикът им е остър меч.
6 (G)Боже, прояви величието Си над небесата, Твоята слава да се разпростре над цялата земя!
7 (H)Сложиха пред мене примка за краката ми.
Моята душа е пречупена.
Те ми изкопаха яма, но сами паднаха в нея.
8 (I)Непоколебимо е сърцето ми,
непоклатимо.
Ще пея и ще свиря.
9 Събуди се от сън, моя душо!
Събудете се вие, арфа и гусла! Зората искам да събудя.
10 (J)Ще Те прославям, Господи,
ще Те възпявам между народите,
11 (K)защото Твоята милост е до небесата
и Твоята вярност достига до облаците.
12 Боже, прояви величието Си над небесата,
Твоята слава да се разпростре над цялата земя!
Бог е справедливият Съдия
58 (L)За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Поучение на Давид.
2 [e] Наистина ли, съдии, изричате правда?
Справедливо ли съдите хората?
3 Не! В сърцето си замисляте неправда по земята,
с ръцете си отмервате насилие.
4 Нечестивите станаха отстъпници от майчина утроба;
заблуждават, говорейки лъжи от майчина утроба.
5 (M)Тяхната отрова е като отровата на змия,
подобни са на глуха кобра, затворила ухото си,
6 която не се вслушва в гласа на заклинателя,
на заклинателя, изкусен в заклинания.
7 (N)Боже, строши зъбите в устата им!
Господи, счупи челюстите на младите лъвове!
8 (O)Нека изчезнат те като вода, която се оттича!
Когато съдията опъне стрелите си, те да бъдат като притъпени.
9 (P)Да си отидат като охлюви, излезли от къщичките си,
да не видят слънце като пометнато дете.
10 (Q)Преди вашите котли да усетят пламналите тръни,
както сурови, така и горящи, вихър да ги отнесе.
11 Невинният ще се зарадва, когато види отмъщение;
ще потопи крака си в кръвта на нечестивия.
12 И човек ще каже: „Наистина има награда за невинния.
И така, има Бог, Който съди по земята!“
Молитва за защита
64 За първия певец. Псалом на Давид.
2 [a] Боже, вслушай се в гласа ми, когато се оплаквам пред Тебе!
Запази живота ми от враг, който ме застрашава.
3 Скрий ме от заговора на нечестивите,
от сбирщината на злодеите,
4 (A)които изостриха езика си като меч;
опънаха горчивите си думи като стрели,
5 за да стрелят тайно върху невинния,
да го прострелят внезапно, без да се боят.
6 (B)Те се окуражават за зли дела.
Замислят да поставят примки
и си казват: „Кой ще ни види?“
7 Измислят беззакония,
като си казват: „Готови сме с добре обмислен план.“
А и непроницаемо е това, което е вътре у човека и дълбоко в сърцето му.
8 (C)Но Бог ще ги улучи със стрела,
ще бъдат внезапно наранени.
9 Езикът им ще ги провали.
Всички, които ги видят, ще поклащат глава.
10 (D)И всички хора ще се уплашат,
ще възвестят делото на Бога
и ще разберат това, което е сторил.
11 (E)А праведникът ще се развесели заради делата на Господа и ще се уповава на Него.
И ще бъдат похвалени всички благочестиви хора.
Благодарствена песен за Божиите дарове
65 За първия певец. Псалом на Давид. Песен.
2 [b] Боже, ще Те възхваля в тишина на Сион
и пред Тебе ще изпълня обещанието си.
3 Ти изслушваш молитвата,
към Тебе прибягва всяка плът.
4 Грешни дела ме надвиха,
но Ти ще ги простиш.
5 Блажен е онзи, когото си избрал
и си приближил да живее в Твоите дворове.
Ще се наситим с благата на Твоя дом,
на святия Ти храм.
6 Ти си величествен в правосъдието, чуй ни,
Боже, Спасителю наш,
упование по всички земни краища
и на онези, които са далече по море,
7 (F)Ти укрепи планините със Своята сила
и си препасан с мощ,
8 (G)Ти укротяваш бушуването на моретата,
грохота на вълните им и бунтовете на народите!
9 И живеещите по всички краища на земята ще се уплашат от Твоите знамения.
Ти правиш да се радват от изтока до запада.
10 (H)Ти посещаваш земята и я напояваш,
даваш ѝ изобилно плодородие:
Божият поток винаги е пълен с вода;
Ти подготвяш посевите.
11 Ти напояваш богато браздите ѝ,
уравняваш буците ѝ,
правиш я мека с напоителен дъжд,
благославяш растителността.
12 (I)Увенчаваш годината на Своята доброта
и Твоите пътеки изобилстват с богатство.
13 (J)Капки се стичат по пасищата на пусти места
и хълмовете се опасват с радост;
14 (K)пасищата се обличат с овце
и долините се покриват с жита.
Всичко това възклицава и пее.
19 (A)Привечер двамата ангели дойдоха в Содом, когато Лот седеше при градските порти. Като ги видя, той стана да ги посрещне. Поклони се с лице до земята 2 и каза: „Господари мои! Отбийте се в дома на вашия роб, пренощувайте и си умийте нозете. Като станете утре сутринта, ще продължите пътя си.“ Но те отговориха: „Не, на улицата ще пренощуваме.“ 3 Но Лот така настояваше, че те тръгнаха след него и влязоха в къщата му. Той ги нагости, изпече безквасни пити и те ядоха. 4 Още не бяха легнали да спят и ето градските жители, мъжете от Содом – млади и стари, всички жители на града, обкръжиха къщата. 5 (B)Те викаха на Лот: „Къде са мъжете, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да се позабавляваме с тях.“
6 Лот излезе при тях до прага, заключи вратата след себе си 7 и каза: „Братя мои, не правете това зло. 8 Вижте, имам две дъщери, още девойки. По-добре тях да изведа при вас и правете с тях каквото искате, само на тези хора не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.“ 9 Но те закрещяха: „Махни се оттука.“ И викаха: „Той е чужденец, а иска тук да се разпорежда. С тебе сега ще постъпим още по-лошо, отколкото с тях.“ Те връхлетяха върху Лот и се опитаха да разбият вратата. 10 Но гостите протегнаха ръка, издърпаха Лот при себе си вкъщи и заключиха вратата. 11 Те поразиха със слепота струпалите се при прага на къщата – от малък до голям, така че те напразно търсеха да улучат вратата.
12 Тогава гостите казаха на Лот: „Какви други близки имаш в града? Зет, синове, дъщери и каквито още имаш в града – отведи ги от това място, 13 защото ние ще унищожим този град. Голямо оплакване има против жителите му пред Господ и Господ ни прати да го унищожим.“ 14 Тогава Лот излезе и каза на годениците на дъщерите си: „Станете и излезте от това място, защото Господ ще унищожи този град.“ Но на годениците им се видя, че той се шегува. 15 Призори ангелите започнаха да подканят Лот да бърза: „Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не загинеш заради този порочен град.“ 16 (C)Но понеже Лот се бавеше, мъжете[a] взеха за ръце него, жена му и двете му дъщери. Така те го изведоха извън града, понеже Господ го пожали. 17 А когато ги изведоха навън, единият от ангелите каза: „Спасявай се! Назад не поглеждай и никъде не се спирай в тази долина! Спасявай се в планината, за да не загинеш.“ 18 Но Лот им отговори: „Не, Господи! 19 Ето Твоят роб придоби Твоето благоволение пред очите Ти и е велика милостта, която Ти ми оказа, като спаси живота ми. Но аз не мога да се спася в планината, за да не ме постигне зло и да загина. 20 Виж, моля те, в този град наблизо мога да намеря убежище. Нека избягам там – той е малък и животът ми ще се запази.“
21 Ангелът му каза: „Добре, аз и това ще направя заради тебе – няма да разруша града, за който ти говориш. 22 Но побързай, спасявай се там! Аз няма да направя нищо, докато ти не отидеш там.“ Затова този град се нарича Сигор[b].
23 Слънцето изгряваше над земята, когато Лот стигна в Сигор. 24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомора от небето като дъжд огън и жупел 25 (D)и унищожи тези два града, цялата долина, всички жители на тези градове и цялата растителност по тази земя. 26 (E)А жената на Лот погледна назад и се превърна в солен стълб.
27 (F)Сутринта рано Авраам отиде на мястото, където беше стоял пред Господ. 28 (G)Той погледна към Содом и Гомора и към цялата долина и видя, че от земята се издигаше дим като от пещ. 29 Когато разрушаваше градовете в долината, Бог си спомни за Авраам. Той спаси Лот от погибел, когато унищожаваше градовете, където той живееше.
Силата на вярата
11 А вярата е твърда увереност в онова, на което се надяваме, и убеденост в онова, което не се вижда. 2 Чрез нея древните предци получиха добро свидетелство. 3 (A)Чрез вярата проумяваме, че светът е създаден с Божието слово и че от невидимото произлезе видимото. 4 (B)Чрез вярата Авел принесе на Бога по-добра жертва, отколкото Каин. Чрез нея той получи свидетелство, че е праведен, понеже Бог даде свидетелство за даровете му; благодарение на нея, макар и мъртъв, той още ни говори. 5 (C)Заради вярата си Енох бе отнесен при Бога, за да не умре. И него го нямаше вече, понеже Бог го беше взел. Преди отнасянето си той получи свидетелство, че е приятен на Бога. 6 (D)А без вяра не е възможно да се угоди на Бога. Защото онзи, който се приближава до Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава онези, които Го търсят. 7 (E)Чрез вяра Ной получи откровение за онова, което още не се виждаше, и с послушание направи кораба, за да спаси своя дом; чрез нея светът беше осъден и Ной стана наследник на оправдаването, което идва от вярата.
8 (F)С вяра призованият от Бога Авраам послуша и се отправи към земята, която щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае къде отива. 9 (G)С вяра той се пресели в обещаната земя, макар и чужда, и се засели в шатри заедно с Исаак и Яков, сънаследници на същото обещание. 10 Защото той очакваше града със здравите основи и чийто строител и творец е Бог. 11 (H)Чрез вяра и сама Сарра придоби способността да даде поколение и, въпреки възрастта си, роди, защото сметна, че Бог е верен на обещанието Си. 12 (I)Така от един човек при това с изчерпани сили се роди толкова голямо потомство, колкото са звездите на небето и както са неизброими песъчинките на морския бряг.
27 Трудете се не за тленната храна, но за храната, която води до вечен живот и която ще ви даде Синът човешки, защото Бог Отец е положил Своя печат върху Него.“ 28 Тогава Го попитаха: „Какво да правим, за да извършваме Божиите дела?“ 29 Иисус им отговори: „Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.“
30 (A)А те Му казаха: „Какво знамение ще дадеш, за да видим и да Ти повярваме? Какво ще извършиш? 31 (B)Предците ни са яли манната в пустинята, както е писано: ‘Хляб от небето им даде да ядат’.“ 32 Тогава Иисус им каза: „Истината, истината ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви даде истинския хляб от небето. 33 Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.“ 34 (C)А те Му казаха: „Господи, давай ни винаги този хляб!“ 35 (D)Иисус им рече: „Аз съм хлябът на живота. Този, който идва при Мене, няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.
36 Но казах ви, че вие Ме видяхте и пак не вярвате. 37 Всичко, което Отец Ми дава, ще дойде при Мене и който дойде при Мене, няма да го изпъдя, 38 (E)защото слязох от небето, за да върша не Своята воля, а волята на Този, Който Ме е изпратил. 39 (F)А волята на Отец, Който Ме е изпратил, е тази: от всичко, което Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден. 40 Защото такава е волята на Този, Който Ме е изпратил[a]: всеки, който види Сина и вярва в Него, да има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден[b].“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.