Book of Common Prayer
Дълготърпението на Месия
40 За първия певец. Псалом на Давид.
2 [a] Уповавах се на Господа с надежда
и Той бе благосклонен към мене, и чу моя вопъл.
3 (A)Той ме извлече от гибелен ров, от тинесто блато,
постави краката ми на скала и укрепи стъпките ми;
4 и вложи в устата ми нова песен за Него – възхвала на нашия Бог.
Мнозина ще видят, благоговейно ще се удивят и ще се надяват на Господа.
5 (B)Блажен е човекът, който възлага надеждата си на Господа
и не общува с горделиви, нито с изменчиви лъжци!
6 (C)Господи, Боже мой, много са извършените от Тебе чудеса
и благите Ти замисли за нас –
няма равен на Тебе!
Поискам ли да възвестявам и да говоря за тях, те са безчет.
7 (D)(E)Жертви и приношения Ти не пожела;
отвори Ми ушите;
всеизгаряне и жертва за грях не са Ти приятни.
8 Тогава казах:
„Ето идвам; в свитъка е писано за Мене.
9 Желая да изпълня волята Ти, Боже Мой,
както и Твоя закон, който е в Моето сърце.“
10 (F)Възвестявах Твоята справедливост във великото събрание;
не възпирах устата си: Ти знаеш това, Господи.
11 Не скривах в сърцето си Твоята справедливост,
възвестявах за Твоята вярност и за спасението от Тебе
и не премълчавах Твоето милосърдие и Твоята истина пред великото събрание.
12 (G)Господи, не прекратявай проявите на Своето милосърдие.
Твоята милост и Твоята истина нека винаги ме пазят,
13 (H)защото безброй злини ме обкръжиха.
Беззаконията ми ме постигнаха, така че дори да виждам не мога;
те са повече от космите на главата ми; сърцето ми се изтощи.
14 (I)Благоволи, Господи, да ме избавиш;
побързай, Господи, да ми помогнеш.
15 (J)Нека в безчестие и срам потънат всички,
които посягат на живота ми!
Да отстъпят посрамени онези,
които злорадстват над нещастието ми.
16 Да се смутят и се засрамят тези,
които злорадстват за мене, като казват: „Добре, добре!“
17 (K)Да се радват и да се веселят заради Тебе
всички, които Те търсят,
и онези, които се стремят към спасение от Тебе,
винаги да казват: „Велик е Господ!“
18 Аз съм беден и сиромах,
но Господ се грижи за мене.
Ти си моя помощ и мой спасител.
Боже мой, не се бави!
Молитва за защита от врагове
54 За първия певец. За съпровод със струнни инструменти. Поучителен. На Давид, 2 (A)[a] когато дойдоха зифейците и казаха на Саул: „Не се ли крие у нас Давид?“
3 [b] Боже, спаси ме чрез Своето име
и ме защити чрез Своята сила!
4 Боже, вслушай се в молитвата ми,
обърни внимание какво ще кажа!
5 (B)Защото чужденци се надигнаха против мене,
насилници се обръщат против живота ми –
те нямат Бога пред очите си.
6 (C)Но Бог е мой помощник,
Господ подкрепя живота ми.
7 Ще въздаде на враговете ми за злото.
Погуби ги, Боже, заради Своята истина.
8 (D)Ще Ти принеса жертвата си с усърдие,
ще Те прославя, защото Ти си благ,
9 защото ме избави от бедата
и очите ми видяха повалянето на моите неприятели.
Псалом, посветен на покаянието
51 За първия певец. Псалом на Давид, 2 (A)[a] когато пророк Натан отиде при него, след като той бе влязъл при Вирсавия.
3 [b] Боже, смили се над мене заради Своята милост
и заличи беззаконията ми заради голямото Си милосърдие.
4 Измий ме напълно от моята вина
и ме очисти от моя грях!
5 (B)Защото аз съзнавам своята вина
и моят грях е винаги пред мене.
6 (C)Пред Тебе, само пред Тебе съгреших
и сторих зло пред очите Ти,
така че Ти си прав да ме осъждаш със Своята справедлива присъда.
7 Ето, откакто съм роден, съм в беззаконие,
в грях ме зачена моята майка.
8 Ето Ти желаеш да има истина в сърцето на човека
и ще ми дадеш мъдрост вътре в мене.
9 (D)Поръси ме с китка от исоп[c] и ще бъда чист от грях,
умий ме и ще бъда по-бял от сняг!
10 (E)Дай ми да усетя радост и веселие
и ще се зарадват костите, строшени от Тебе!
11 Не поглеждай към моите грехове и заличи цялата ми вина!
12 (F)Сътвори чисто сърце у мене,
Боже, и дух на правда ми дай!
13 (G)Не ме отхвърляй от лицето Си
и не отдалечавай Светия Си Дух от мене!
14 Върни ми радостта от спасението, идващо от Тебе,
и с дух на послушание ме укрепи!
15 Ще науча беззаконниците на Твоите пътища
и грешниците ще се обърнат към Тебе.
16 Боже, избави ме от кръвната вина Ти, Боже на моето спасение,
и езикът ми ще възхвалява Твоята справедливост!
17 Господи, отвори устните ми
и устата ми ще възвести Твоята слава!
18 (H)Защото да би искал жертва, щях да Ти дам,
но към всеизгаряне Ти не си благосклонен.
19 (I)Жертва за Бога е смиреният дух,
смирено и разкаяно сърце Ти, Боже, няма да презреш.
20 (J)Господи, стори добро на Сион заради благоволението Си към него,
издигни стените на Йерусалим!
21 (K)Тогава ще благоволиш към праведните жертви,
към възношение и всеизгаряне;
тогава ще принесат телетата на Твоя жертвеник.
15 Бог каза още на Авраам: „Жена си Сара не наричай Сара[a], но името ѝ да бъде Сарра[b]. 16 Аз ще я благословя и ще ти дам син от нея. Ще я благословя, цели народи ще произлязат от нея и царе ще бъдат нейни потомци.“ 17 (A)Авраам падна по лице, засмя се и каза в себе си: „Ще се роди ли син от стогодишен старец? Сарра ли ще роди на деветдесет години?“ 18 Затова Авраам каза на Бога: „О, дано поне Измаил бъде жив пред Тебе!“
19 А Бог отговори: „Тъкмо Сарра, жена ти, ще ти роди син и ще го наречеш с името Исаак. Аз ще сключа с него и потомците му Своя завет – завет вечен. 20 И за Измаил те послушах: ето Аз ще го благословя, ще го направя плодовит и ще му дарувам множество потомци – дванадесет племенни вождове ще произлязат от него. И той ще стане прародител на велик народ. 21 (B)Но Своя завет Аз ще сключа с Исаак, когото Сарра ще ти роди догодина по това време.“ 22 След като Бог спря да говори на Авраам, Той се въздигна към небето.
23 Още същия ден Авраам взе сина си Измаил, както и всички мъже, родени в дома му, заедно с всички купени с пари роби – всички мъже в дома му, и обряза краекожието на плътта им, както му заповяда Бог. 24 Авраам беше на деветдесет и девет години, когато беше обрязано краекожието на плътта му. 25 А синът му Измаил беше на тринадесет години, когато му беше обрязано краекожието. 26 В един и същи ден бяха обрязани Авраам и синът му Измаил, 27 а заедно с него бяха обрязани всички от мъжки пол в дома му – както родените в дома, така и робите, купени с пари от чужденци.
Съвършенството на кръстната Христова жертва
11 (A)(B)Всеки свещеник извършва служението си всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове. 12 (C)(D)А Той принесе една-единствена жертва за грехове и завинаги седна отдясно на Бога, 13 (E)очаквайки по-нататък враговете Му да бъдат поставени като подножие на нозете Му. 14 Чрез един-единствен жертвен принос Той направи завинаги съвършени освещаваните. 15 За това ни свидетелства и Светият Дух, понеже след думите:
16 (F)„Но ето завета, който ще сключа с тях след онези дни, казва Господ: ще вложа в мислите им Своя закон и ще го напиша в сърцата им“, Той продължава: 17 „И няма да си спомня повече за греховете и за беззаконията им.“
18 А щом има прошка за тях, тогава са излишни приношенията за грях.
Новият път на вярата
19 И така, братя, като се осмеляваме да влизаме в небесното светилище чрез кръвта на Иисус Христос 20 (G)по нов и жив път, който Той отново ни отвори чрез завесата, тоест плътта Си, 21 (H)и като имаме велик Свещеник над Божия дом, 22 (I)нека пристъпваме с искрено сърце и пълна вяра, като очистим сърцата си от лукава съвест и умием тялото си с чиста вода. 23 (J)Твърдо да устояваме в надеждата, която изповядваме, защото Онзи, Който е дал обещание, е верен. 24 Да бъдем внимателни един към друг, като се насърчаваме към любов и добри дела. 25 Да не изоставяме богослужебните ни събирания, както е обичайно за някои, а да се увещаваме един друг и още повече, като виждате, че съдният ден приближава.
Чудото с нахранването на пет хиляди души
6 (A)След това Иисус отиде на отвъдния бряг на Галилейското, тоест Тивериадското, езеро. 2 (B)Множество хора Го следваха, тъй като виждаха чудесата, които извършваше над болните. 3 (C)Иисус се изкачи на планината и там седеше с учениците Си. 4 А наближаваше юдейският празник Пасха.
5 Иисус, като вдигна очи и видя, че множество народ идва към Него, каза на Филип: „Откъде да купим хляб, за да се нахранят тези хора?“ 6 Той каза това, за да го изпита, а сам знаеше какво щеше да направи. 7 Филип Му отговори: „Хляб за двеста динария няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.“ 8 Друг от учениците Му – Андрей, братът на Симон Петър, Му каза: 9 (D)„Ето тук едно момче има пет ечемични хляба и две риби. Но какво са те за толкова хора?“ 10 Иисус каза: „Нека хората да насядат.“ А на това място имаше много трева. И така, мъжете насядаха, на брой около пет хиляди. 11 Иисус взе хлябовете и като благодари на Бога, раздаде ги на учениците Си, а учениците – на седналите; същото направи и с рибите, кой колкото искаше. 12 А след като се наситиха, Той каза на учениците Си: „Съберете останалите къшеи, за да не се похаби нищо.“ 13 И така те събраха и напълниха дванадесет кошници къшеи от петте ечемични хляба, останали от тези, които бяха яли. 14 Тогава хората, които видяха чудото, което Иисус извърши, казаха: „Наистина, този е Пророкът, Който ще дойде в света.“ 15 (E)А Иисус, като знаеше, че ще дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи на планината самичък.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.