Book of Common Prayer
Блажен е милосърдният
41 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Блажен е онзи, който наглежда беден.
Господ ще го избави в злочест ден.
3 Господ ще го запази и ще съхрани живота му.
И ще бъде блажен на земята.
Ти няма да го предадеш на волята на враговете му.
4 Господ ще го подкрепи на болничното му легло.
Ти ще промениш болестта му в здраве.
5 Аз казах: „Господи, смили се над мене;
изцели душата ми, защото съгреших спрямо Тебе.“
6 Моите врагове говорят лошо за мене:
„Кога ще умре и ще изчезне името му?“
7 И ако някой идва да ме види, говори лъжи.
Той трупа у себе си лошите неща за мене,
разказва ги, щом излезе на улицата.
8 Всички, които ме мразят,
шепнат против мене:
9 „Злощастна болест го е хванала.
Той легна и няма вече да стане.“
10 (B)Дори моят близък приятел, на когото аз се доверявах,
който яде моя хляб, той се надигна против мене.
11 Но Ти, Господи, бъди милостив към мене
и ме изправи, и аз ще им отплатя.
12 Ще разбера, че си благосклонен към мене,
ако моят враг не възтържествува над мене,
13 но ме запазиш здрав
и ме поставиш пред лицето Си завинаги.
14 (C)Славете Господа, Бог Израилев,
за вечни времена. Амин, амин!
Възмездие за нечестивия
52 За първия певец. Поучение на Давид, 2 (A)[a] когато едомецът Доик дойде да съобщи на Саул и да му каже, че Давид е отишъл в дома на Ахимелех.
3 [b] Защо, насилнико, се хвалиш със своето злодейство?
Божията милост е всеки ден с мене.
4 (B)Твоят език измисля как да разруши;
като изострен нож си ти, измамнико.
5 (C)Ти обичаш злото повече от доброто,
обичаш лъжата повече, отколкото да говориш истината.
6 Ти, коварни езико, обичаш всички гибелни думи.
7 (D)Затова Бог ще те съкруши завинаги;
ще те грабне и ще те изтръгне от твоя шатър,
и ще те изкорени от страната на живите.
8 А праведните ще видят и ще се уплашат,
и ще му се присмеят, като кажат:
9 „Ето мъж, който не прие Бога за свой защитник,
а се надяваше на голямото си богатство
и се уповаваше на злодеянията си.“
10 (E)Но аз съм като зеленеещо се маслиново дърво в Божия храм
и се надявам на Божията милост, сега и винаги.
11 Вечно ще Те прославям за това, което стори.
Аз се надявам на Тебе сред Твоите благочестиви,
защото Ти си благ.
Молитва за защита в Божието име
44 За първия певец. Песен на Кореевия хор.
2 (A)[a] Боже, с ушите си чухме, нашите предци ни разказваха за делото,
което си сторил през техните дни, в древните времена.
3 (B)Ти със Своята ръка си изгонил народи, а тях си настанил;
съкрушил си други племена, а тях си разширил.
4 (C)Защото те не са придобили с меча си земята
и тяхната ръка не им е дала победа,
а Твоята десница и Твоята мощ, и светлината на Твоето лице,
понеже си оказал благоволение към тях.
5 Боже, Ти си мой Цар,
Който заповядваш победа на Яков.
6 (D)С Тебе ще прободем нашите врагове,
в Твое име ще стъпчем онези, които се надигат против нас.
7 Защото не се уповавам на моя лък
и моят меч не може да ме спаси.
8 Но Ти ни спасяваш от враговете ни
и посрамваш онези, които ни мразят.
9 С Бога се хвалим всеки ден
и Твоето име ще прославяме вечно.
10 (E)Но сега Ти ни отхвърли
и не излизаш с нашите войски;
11 обърна ни в бягство пред врага
и онези, които ни мразят, ни ограбват.
12 (F)Даде ни като овце за ядене
и ни разпръсна между народите.
13 Продаде народа Си без печалба
и не поиска висока цена за него.
14 (G)Ти ни направи за подигравка на нашите съседи,
за присмех и за хула на всички, които са около нас.
15 Направи ни за укор сред народите,
за презрително поклащане на глава сред тях.
16 Моето унижение е пред мене всеки ден
и срам покрива моето лице
17 заради гласа на присмехулника и на хулителя,
заради погледите на врага и отмъстителя.
18 Всичко това се стовари върху нас,
но не Те забравихме и не нарушихме Твоя завет.
19 Нашето сърце не Те предаде,
нашите стъпки не се отбиха от Твоя път,
20 (H)макар че Ти ни съкруши в мястото на чакали
и ни покри със сянката на смъртта.
21 Ако бяхме забравили нашия Бог
и бяхме протегнали ръцете си към чужд бог,
22 нямаше ли Бог да открие това,
защото Той знае тайните на сърцето?
23 (I)Но заради Тебе ни убиват всеки ден,
гледат на нас като на овце за клане.
24 (J)Стани, Господи! Защо спиш?
Събуди се, не ни отхвърляй завинаги!
25 Защо скриваш лицето Си,
забравяш нашето страдание и притеснението ни?
26 (K)Защото душата ни е съкрушена в прахта,
тялото ни е повалено на земята.
27 Ела ни на помощ
и ни спаси заради Своето милосърдие!
Аврам спасява Лот
14 При царуването на сенаарския цар Амрафел, еласарския цар Ариох, 2 еламския цар Кедорлаомер и гоимския цар Тидал избухна война. Те потеглиха на поход срещу содомския цар Бера, гоморския цар Бирша, срещу царя на Адма Шинав, срещу севоимския цар Шемевер, както и срещу царя на Бела, който днес е известен като Сигор. 3 Всички те се съюзиха в долина Сидим, сега Мъртво море. 4 Дванадесет години те бяха подчинени на Кедорлаомер, а в тринадесетата година въстанаха.
5 В четиринадесетата година дойде Кедорлаомер със своите съюзници царе. Те разбиха рефаимци в Ащерот-Карнаим, зузимци в Хам, емимци в Шаве-Кириатаим, 6 както и хорейци в планинската страна Сеир до Ел-Фаран, който е при пустинята. 7 Оттам се върнаха, дойдоха при извора Мишпат, тоест Кадес, и опустошиха цялата амаликитска страна, както и аморейците, които живееха в Хацацон-Тамар.
8 Тогава содомският цар, гоморският цар, царят на Адма, севоимският цар и царят на Бела, тоест Сигор, потеглиха и се сражаваха с тях в долината Сидим – 9 против еламския цар Кедорлаомер, гоимския цар Тидал, сенаарския цар Амрафел, еласарския цар Ариох, четирима царе против петима. 10 А долината Сидим беше пълна със смолни ями. Царете на Содом и Гомора, като удариха на бяг, паднаха в тях, а останалите избягаха в планините. 11 Победителите заграбиха всички богатства на Содом и Гомора и всичките им припаси и си заминаха. 12 Отведоха и Аврамовия племенник Лот, който живееше в Содом, заедно с имуществото му и си заминаха.
13 (A)А един от оцелелите дойде и съобщи това на евреина Аврам, който живееше тогава при свещената дъбрава на аморееца Мамрѐ, братята му Ешкол и Анер бяха Аврамови съюзници. 14 Когато Аврам чу, че племенникът му е пленен, събра своите триста и осемнадесет мъже, родени в дома му, и преследва неприятелите до Дан. 15 През нощта, като разпредели дружината си, той и хората му ги нападнаха, разбиха ги и ги преследваха чак до Хова, която е на север от Дамаск. 16 Така той възвърна цялото си имущество, както и племенника си Лот, възвърна и неговото имущество, а също и жените и хората.
Мелхиседек и Аврам
17 Когато Аврам се връщаше след поражението на Кедорлаомер и на неговите съюзници царе, содомският цар излезе да го посрещне в долината Шаве, която сега се нарича Царска долина.
18 (B)Мелхиседек, цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино. 19 Мелхиседек благослови Аврам с думите: „Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Творец на небето и земята. 20 Благословен да бъде и Всевишният Бог, Който предаде в твоите ръце враговете ти.“ Аврам даде на Мелкиседек десетата част от цялата плячка. 21 Тогава содомският цар каза на Аврам: „Върни моите хора, а плячката остави за себе си.“ 22 А Аврам отговори на содомския цар: „Кълна се, като вдигам ръка към Господ, Всевишния Бог, Творец на небето и земята, 23 че няма да взема нищо твое – нито конец, нито ремък за обуща, за да не кажеш: ‘Аз обогатих Аврам.’ 24 Взехме само това, което може да послужи за прехрана на моите хора, и дела на тези, които участваха с мене в похода – Анер, Ешкол и Мамрѐ.“
Иисус Христос е небесният Първосвещеник
8 (A)А главното от това, което казваме, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на величествения престол в небесата 2 и Той остава служител на светилището и на истинската скиния, която издигна Господ, а не човек. 3 Всеки първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви на Бога. Затова този Първосвещеник трябва да има какво да принесе. 4 Ако беше на земята, Той дори нямаше да бъде свещеник, тъй като има свещеници, които принасят даровете според закона. 5 (B)Но те служат на отражението и сянката на небесното, както беше възвестено на Мойсей, когато довършваше скинията: „Гледай, каза Бог, да направиш всичко според образеца, който ти беше показан на планината.“ 6 (C)А сега Иисус получи по-висше служение от тяхното, тъй както и заветът, на който е Посредник, е по-добър, защото е основан на по-добри обещания.
7 Ако онзи, първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси друг на негово място. 8 (D)Но Бог, като ги укори, каза: „Ето настъпват дни, казва Господ, и ще сключа нов завет с Израилевия дом и дома на Юда, 9 не такъв завет, какъвто сключих с предците им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя. И понеже те престъпиха Моя завет, Аз ги изоставих, казва Господ. 10 (E)Но ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни, казва Господ: ще вложа Своите закони в мислите им и ще ги напиша в сърцата им. И ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ. 11 И няма вече всеки да учи ближния[a] си и всеки – брата си, като казват: ‘Познай Господа!’ Защото те всички ще Ме познават – от малък до голям, казва Господ, 12 понеже ще бъда милостив към техните неправди и няма да си спомня вече за греховете и за беззаконията им[b].“
13 Когато казва нов завет, обявява първия за остарял, а онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.
Иисус Христос изцелява сина на царски служител
43 А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея. 44 (A)Защото Иисус Сам бе засвидетелствал, че един пророк не е на почит в отечеството си. 45 (B)И така, когато дойде в Галилея, галилейците Го приеха, след като бяха видели всичко, което Той стори в Йерусалим на празника – понеже и те бяха ходили на празника.
46 (C)(D)Тогава Иисус отново отиде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино.
Имаше един царски служител, чийто син беше болен в Капернаум. 47 Като чу, че Иисус е пристигнал от Юдея в Галилея, той дойде при Него и Го помоли да отиде в Капернаум и да изцели неговия син, тъй като беше на умиране. 48 (E)А Иисус му каза: „Ако не видите знамения и чудеса, няма да повярвате.“ 49 Царският служител Му отговори: „Господине, ела, преди детето ми да е умряло.“ 50 Иисус му каза: „Иди си, синът ти е жив!“ И човекът повярва на казаното му от Иисус и си отиде. 51 А когато той вече пристигаше, неговите слуги го срещнаха и му съобщиха: „Синът ти е жив.“ 52 А той ги попита за часа, когато на сина му е станало по-леко. И те му отговориха: „Вчера в един часа след обяд огънят му премина.“ 53 (F)Тогава бащата разбра, че това беше станало в същия час, когато Иисус му каза: „Синът ти е жив.“ И той, и целият му дом повярваха. 54 А това вече второ чудо Иисус извърши, след като беше дошъл от Юдея в Галилея.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.