Book of Common Prayer
Копнеж за духовно общение с Бога
63 Псалом на Давид, когато беше в юдейската пустиня.
2 (A)[a] Боже, Ти си мой Бог! Търся Те от ранни зори.
Душата ми жадува за Тебе, плътта ми чезне за Тебе
като земя пуста, суха и безводна.
3 Затова аз Те съзерцавах в светилището,
за да видя Твоята сила и слава,
4 защото Твоята милост е по-добра от живота.
Затова моите устни ще Те прославят.
5 Така ще Ти благодаря, докато съм жив.
В Твое име ще вдигам ръцете си с упование.
6 Както добра храна ме насища, така
и моята уста с радостни устни ще Те прославя.
7 Мисля за Тебе през нощните часове,
когато си спомням за Тебе в леглото си.
8 Защото Ти си моят помощник
и под сянката на Твоите криле ще се радвам.
9 Моята душа се привърза към Тебе;
Твоята десница ме поддържа.
10 А които искат да погубят живота ми,
ще слязат в дълбините на земята.
11 Ще бъдат съсипани със силата на меча,
ще станат плячка на чакали.
12 (B)А царят ще се зарадва заради Божието дело;
ще бъде възхвален всеки, който се кълне в Него,
защото ще се затворят устата на лъжците.
Бог – справедливият Съдия на света
98 (A)Запейте нова песен на Господа, защото Той извърши чудеса.
Неговата десница и Неговата свята мишца Му донесоха победа.
2 Господ показа Своята спасителна помощ,
пред очите на народите откри Своята справедливост.
3 Той си спомни Своята милост и вярност към Израилевия дом.
Всички земни краища видяха, че нашият Бог ще ги спаси.
4 (B)Нека целият свят ликува пред Господа;
тържествувайте, веселете се и пейте;
5 възпейте Господа с гусли,
с гусли и с пеене на псалми;
6 тържествувайте пред Царя, Господа,
с тръби и при звук на рог.
7 (C)Морето да се радва шумно заедно с всичко, което го изпълва,
светът с всичките му жители;
8 (D)реките да ръкопляскат,
планините да ликуват заедно с тях
9 (E)пред Господа, защото Той идва да съди земята.
Той ще съди света справедливо
и народите – със Своята правда.
Възхвала на Божията милост
103 Псалом на Давид.
Величай, душо моя, Господа, както
и ти, цяло мое същество, възхвалявай Неговото свято име.
2 Величай, душо моя, Господа
и не забравяй всички Негови благодеяния.
3 (A)Той е Този, Който прощава всички твои прегрешения,
изцелява всички твои болести;
4 избавя от изтление живота ти,
увенчава те с благост и милосърдие,
5 (B)насища с блага душата ти
и твоята младост се обновява, подобно на орел.
6 Господ проявява милосърдие
и съди справедливо всички потиснати.
7 Той разкри Своите пътища на Мойсей
и Своите дела – на израилтяните.
8 (C)Щедър и милостив е Господ,
дълготърпелив и многомилостив;
9 (D)Той не се гневи безкрайно,
нито се сърди вечно.
10 Той не постъпи с нас според нашите грехове
и не ни въздаде според нашите неправди.
11 Защото колкото високо стои небето над земята,
толкова е голямо милосърдието Му към онези, които благоговеят пред Него;
12 колкото е отдалечен изтокът от запада,
толкова Той отдалечи от нас нашите грехове.
13 Както бащата проявява милост към своите синове,
така и Господ е милостив към тези, които благоговеят пред Него,
14 (E)защото Той знае как ни е създал,
Той знае, че сме пръст.
15 (F)Дните на човека са като трева,
като полски цвят – така прецъфтява той:
16 (G)вятър се понася над него и той изчезва,
и от мястото му не остава никаква следа.
17 (H)А милостта на Господа е вечна към онези,
които благоговеят пред Него,
18 и правдата Му е за внуците
на онези, които спазват завета Му,
помнят Неговите заповеди и ги изпълняват.
19 (I)Господ постави Своя престол на небесата
и царската Му власт владее всичко.
20 Величайте Господа вие, Негови ангели,
мощни по сила, които изпълнявате Неговите разпоредби
и сте послушни на словото Му.
21 Величайте Господа, всички Негови войнства,
Негови служители, които изпълнявате волята Му!
22 Величайте Господа вие, всички Негови творения,
величайте Го навсякъде, където Той господства!
Величай, душо моя, Господа!
2 Сега Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато.
3 От юг той продължи да се придвижва до Ветил, до мястото, където по-напред беше шатрата му – между Ветил и Гай, 4 (A)до мястото, където по-рано беше издигнал жертвеник. Там Аврам призова Господнето име.
5 Лот, който придружаваше Аврам, също притежаваше дребен и едър добитък, както и шатри. 6 (B)Тази земя беше тясна, за да живеят заедно, понеже техният имот беше много голям и не можеха повече да живеят на едно място. 7 Така възникна раздор между пастирите на Аврам и пастирите на Лот. А по това време в тази местност живееха ханаанци и ферезейци.
8 Затова Аврам каза на Лот: „Не бива да има раздор между мене и тебе, между моите и твоите пастири, защото сме роднини. 9 Нали цялата тази земя е пред тебе? Нека се разделим. Ако ти отидеш наляво, аз ще отида надясно. Ако ти отидеш надясно, аз ще отида наляво.“
10 (C)Лот видя, че цялата Йорданска долина чак до Сигор се напояваше с вода като Господния рай, като египетската земя. Това беше преди Господ да разори Содом и Гомора. 11 Така че Лот избра цялата Йорданска долина и се отправи на изток. Така те се разделиха един от друг. 12 Аврам се засели в ханаанската страна, а Лот се засели сред градовете на Йорданската долина, като разпъна шатри чак до Содом. 13 А содомските жители бяха много порочни и грешни пред Господ. 14 Господ каза на Аврам, след като Лот се отдели от него: „Огледай се! От мястото, където си сега, погледни на север и юг, на изток и запад.
15 (D)Цялата тази земя, която виждаш, Аз ще дам на тебе и на потомството ти за вечни времена. 16 (E)Потомството ти ще направя многочислено като пясъка, така че ако някой може да изброи земния пясък, тогава ще бъде изброено и твоето потомство. 17 Стани, обходи тази земя надлъж и нашир, защото Аз ще я дам на тебе.“
18 (F)И Аврам събра шатрата си, отиде и се засели в свещената дъбрава Мамрѐ, която е в Хеврон. Там той издигна жертвеник на Господ.
Апостолският събор
2 (A)По-късно, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит. 2 А отидох по откровение и им предложих благовестието, което аз проповядвам сред езичниците. Представих го насаме и на най-видните, за да не би да тичам или да съм тичал напразно. 3 (B)Дори и Тит, който беше с мене, макар и елин, не бе принуден да се обреже. 4 (C)Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Иисус Христос, та да ни поробят – 5 пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието. 6 (D)А що се отнася до най-видните – каквито и да са били те някога, все ми е едно, защото Бог не съди за човека по вида му, – те нищо не добавиха към казаното от мене. 7 (E)Дори, напротив – видяха, че на мене е поверено да благовестя на необрязаните, както на Петър – на обрязаните, 8 понеже Онзи, Който помогна на Петър в апостолството сред обрязаните, помогна и на мене между езичниците. 9 Яков, Кифа и Йоан, смятани за стълбове, като узнаха за дадената ми благодат, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните. 10 (F)Те ни поръчаха само да помним бедните, което и се постарах да изпълня точно.
Иисус Христос изцелява един глух
31 А като излезе пак от пределите на Тир и Сидон, Иисус дойде при Галилейското езеро в областта на Десетоградието. 32 Тогава доведоха при Него един глух и заекващ човек и Го молеха да възложи ръка на него. 33 Иисус го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му; 34 а като погледна към небето, въздъхна и му каза: „Ефата̀“, което означава „Отвори се“. 35 Веднага ушите му се отвориха, връзките на езика му се развързаха и заговори правилно. 36 Тогава им заповяда да не казват на никого. Но колкото Той им забраняваше, толкова повече те разгласяваха. 37 Защото бяха извънредно учудени и казаха: „Всичко прави хубаво: и глухите прави да чуват, и немите – да говорят.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.