Book of Common Prayer
Молитва на скърбящия праведник
31 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)Господи, при Тебе търся убежище, за да не се посрамя никога.
Избави ме по силата на Своята справедливост,
3 (B)наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш.
Бъди ми здрава скала, дом за прибежище, за да ме спасиш,
4 защото Ти си моя скала и моя крепост;
води ме и ме насочвай заради Своето име.
5 Ти ме избавяш от примката, която тайно са ми поставили,
защото Ти си моето спасение.
6 (C)В Твоята ръка предавам своя дух;
Господи, Боже на истината, Ти ще ме избавиш.
7 Мразя почитателите на суетните идоли,
а се уповавам на Господа.
8 Ще се радвам и ще се веселя заради Твоето милосърдие,
защото Ти милостиво погледна на злочестието ми, п
омогна на моята душа в притеснението
9 и не ме предаде в ръцете на врага;
постави краката ми на просторно място.
10 Господи, смили се над мене, защото се страхувам;
чезнат от скръб окото ми, моята душа и моето тяло.
11 (D)Животът ми отминава в скръб и годините ми – във въздишки;
силата ми изнемощя от моето страдание
и моите кости изсъхнаха.
12 (E)Станах за присмех на всичките си врагове,
посмешище пред моите съседи
и плашило за моите познати;
които ме видят на улицата, бягат от мене.
13 Забравен съм в сърцата, като че съм мъртъв;
заприличах на разбит съд,
14 (F)защото слушам клеветите на мнозина;
около мене е само ужас –
те се наговарят против мене
и замислят да отнемат живота ми.
15 Но на Тебе, Господи, аз се уповавам и казвам:
„Ти си мой Бог.“
16 Броят на годините ми е в Твоята ръка;
избави ме от ръцете на моите врагове –
от тези, които ме преследват.
17 Яви на Своя служител светлината на Своето лице;
спаси ме със Своето милосърдие.
18 Господи, нека не се посрамя,
защото Тебе призовавам;
а нечестивите да се посрамят
и да слязат в ада.
19 Да онемеят лъжливите уста,
които говорят против праведните с дръзка гордост и презрение.
20 Господи, колко много са у Тебе благата,
които пазиш за онези, които благоговеят пред Тебе,
и които приготви пред хората
за онези, които се уповават на Тебе.
21 (G)Ти ги укриваш под закрилата на Своя поглед
от човешки замисли,
скриваш ги под сянка от заговори.
22 Да бъде прославен Господ,
защото прояви Своята чудна милост към мене,
когато бях като крепост под обсада.
23 В смущението си аз мислех:
отхвърлен съм от Твоите очи.
Но Ти чу гласа на молитвата ми,
когато Те призовавах.
24 (H)Обичайте Господа, вие, всички Негови праведници.
Господ закриля верните
и наказва онези, които постъпват горделиво, както заслужават.
25 Бъдете силни и нека крепне сърцето ви,
всички вие, които се уповавате на Господа!
Молитва за помощ
35 Псалом на Давид.
Господи, води борба с онези, които се борят с мене,
и срази онези, които се сражават с мене;
2 вземи оръжие и щит
и се вдигни да ми помогнеш.
3 Размахай копие и секира срещу моите гонители.
Кажи на душата ми: „Аз съм твое спасение!“
4 (A)В безчестие и срам да потънат
онези, които посягат на живота ми;
да отстъпят и да се покрият с безчестие
онези, които замислят зло срещу мене.
5 (B)Да бъдат те като плява пред вятъра
и Господен ангел да ги прогонва.
6 (C)Да бъде пътят им тъмен и хлъзгав
и Господен ангел да ги преследва,
7 защото без причина заложиха мрежата си за мене,
без причина изкопаха яма за душата ми.
8 (D)Върху всеки един от тях да дойде неочаквана погибел
и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него;
нека падне в нея и да загине.
9 А моята душа ще се радва заради това, което стори Господ,
ще се весели за спасението, дошло от Него.
10 (E)Цялото ми същество ще възвести:
„Господи, кой е като Тебе,
Който избавяш слаб от силен,
беден от грабителя му?“
11 (F)Злостни свидетели се надигнаха против мене:
разпитват ме за това, което аз не зная;
12 (G)отвръщат ми със зло за доброто,
аз съм изоставен и самотен.
13 А когато те бяха болни,
обличах вретище[a],
изтощавах душата си с пост
и сърцето ми се изля в молитва.
14 Постъпвах така, като че за мой приятел, за мой брат се молех;
ходех тъжен, с наведена глава, като че ли майка оплаквах.
15 Но когато аз срещах пречки по пътя си, те се радваха и се съюзяваха.
Съюзиха се против мене хора, които не познавам.
Не преставаха да ме охулват;
16 в сборището на безбожниците присмехулниците
злостно точеха зъби срещу мене.
17 (H)(I)Господи, докога само ще гледаш това?
Спаси живота ми от техните злодейства,
избави ме от тези лъвове.
18 Аз ще Те прославя във великото събрание,
ще Те възхваля пред целия народ,
19 (J)за да не тържествуват над мене
онези, които несправедливо враждуват против мене,
нито да се присмиват с очи
тези, които ме мразят без причина.
20 (K)Защото не за мир говорят те,
а против мирните хора по земята кроят коварни замисли;
21 разтварят уста против мене;
злорадстват с думите: „Добре! Добре! Ние го видяхме със собствените си очи!“
22 (L)Ти, Господи, видя – недей мълча;
Господи, не се отдалечавай от мене!
23 Пробуди се, застъпи се за моето право!
Боже мой и Господи мой, Ти води моето дело!
24 Ти, Господи, Боже мой, си справедлив
и нека те да не тържествуват над мене.
25 Да не казват в сърцето си: „Добре! Ето това ние желаехме!“
Да не казват: „Погълнахме го.“
26 В безчестие и срам да потънат всички,
които се радват на моето нещастие.
Да се облекат в срам и позор
онези, които говорят надменно срещу мене.
27 (M)Да се радват и да се веселят
онези, които подкрепят правото ми дело,
и винаги да казват: „Велик е Господ,
Който желае спасение на Своя служител!“
28 А езикът ми ще възвестява Твоята справедливост
и ще отправя прослава към Тебе всеки ден.
27 Ето родословието на Тара: от Тара се родиха Аврам, Нахор и Аран. От Аран се роди Лот.
28 И Аран умря преди баща си Тара в земята, в която се роди – в Ур Халдейски. 29 (A)Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена беше Сара, а името на Нахоровата жена беше Милка, дъщеря на Харан, баща на Милка и на Иска. 30 (B)А Сара беше безплодна и нямаше деца.
31 Тара взе сина си Аврам, внука си Лот, син на Аран, и снаха си Сара, жена на сина му Аврам, и излезе с тях от Ур Халдейски, за да отидат в ханаанската земя, но когато дойдоха в Харан, останаха там. 32 А дните на Тара бяха двеста и пет години и Тара умря в Харан.
Историята на Авраам
Божият призив към Аврам
12 (C)Тогава Господ призова Аврам: „Тръгни от своята земя, от своя род и от семейството на баща си и потегли към земята, която ще ти посоча.
2 Аз ще направя да произлезе от тебе велик народ, ще те благословя и ще възвелича името ти и ти ще бъдеш щастлив. 3 (D)Тези, които те благославят, Аз ще благословя, а онези, които те клеветят, ще предам на проклятие. Чрез тебе ще бъдат благословени всички земни племена.“
4 Аврам тръгна, както му заповяда Господ, а заедно с него тръгна и Лот. При излизането си от Харан Аврам беше на седемдесет и пет години. 5 Аврам взе със себе си жена си Сара, племенника си Лот, целия си имот, който бяха придобили, както и робите и робините си от Харан. Всички те странстваха за към ханаанската страна. Така дойдоха в страната Ханаан.
6 (E)Аврам преброди тази земя до свещената дъбрава Море, близо до местността Сихем. Тогава тази земя беше населена от ханаанци. 7 (F)А Господ се яви на Аврам и каза: „Тази земя Аз ще предам на твоето потомство.“ Там Аврам издигна жертвеник на Господ, Който му се яви.
8 Оттам той се насочи към планината, източно от Ветил, където разпъна шатрата си така, че Ветил оставаше на запад, а Гай – на изток. Там той издигна жертвеник на Господ и призова Господнето име.
Свещенството на Мелхиседек
7 (A)Този Мелхиседек, цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, който посрещна Авраам, когато той се връщаше, след като бе разбил царете, го благослови, 2 а Авраам му даде десятък от всичко, което беше взел. Името Мелхиседек означава първо цар на правда, а понеже беше цар на Салим[a], означава още цар на мира. 3 Няма сведения за баща, майка или родословие, няма сведения нито за началото на дните му, нито за края на живота му, но подобно на Божия Син, той остава завинаги свещеник.
4 Вижте колко е велик този, на когото дори патриарх Авраам му даде десятък, най-доброто от плячката. 5 (B)И онези от Левиевите потомци, които приемат свещенство, имат заповед да вземат от народа десятък според Закона, тоест от сънародниците си, въпреки че и те са произлезли от поколението на Авраам. 6 Но Мелхиседек, макар и да не беше от рода на Левий, взе десятък от Авраам и го благослови – него, който беше получил обещанията. 7 А безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия. 8 В единия случай десятъци се събират от смъртни хора, а в другия – от онзи, за когото се свидетелства, че е жив. 9 И така, може да се каже, че сам Левий, чиито потомци вземат десятък, даде десятък чрез Авраам, 10 защото беше още нероден в тялото на баща си Авраам, когато той беше посрещнат от Мелхиседек.
11 (C)И така, ако чрез левитското свещенство се постигаше съвършенство, защото въз основа на него народът получи закона, каква нужда имаше да се издигне друг вид свещеник – според чина на Мелхиседек, а не според чина на Аарон. 12 Защото, когато се промени свещенството, по необходимост се променя и законът. 13 А Господ Иисус Христос, за Когото се казва това, принадлежеше на друго племе, от което никой не е служил при жертвеника. 14 (D)А добре известно е, че нашият Господ произлезе от Юда, за чието племе Мойсей нищо не е говорил за свещенство.
Друг Свещеник като Мелхиседек
15 Това става още по-ясно, когато по подобие на Мелхиседек се издига друг Свещеник, 16 Който е станал Първосвещеник не по законовата разпоредба за плътски произход, а по силата на безкраен живот. 17 (E)Защото Писанието свидетелства: „Ти си свещеник за вечни времена според чина на Мелхиседек.“
16 Казва ѝ Иисус: „Иди, повикай мъжа си и ела тука.“ 17 Жената отговори: „Нямам мъж.“ Иисус ѝ рече: „Добре каза: ‘Нямам мъж’, 18 защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Ти Ми каза истината.“ 19 Жената Му рече: „Господине, виждам, че Ти си пророк. 20 Нашите праотци са се покланяли на Бога в тази планина, а вие[a] казвате, че в Йерусалим е мястото, където ние трябва да се покланяме.“ 21 Иисус ѝ рече: „Жено, повярвай Ми, че настъпва часът, когато нито в тази планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отец. 22 (A)Вие се покланяте на нещо, което не познавате, а ние се покланяме на това, което познаваме, защото спасението идва от юдеите. 23 Но идва часът и вече е дошъл, когато истинските поклонници ще се покланят на Отец с дух и с истина, защото Отец изисква Неговите поклонници да бъдат такива. 24 Бог е Дух и Неговите поклонници трябва да се покланят с дух и с истина.“ 25 Жената Му рече: „Зная, че ще дойде Месия, наричан още Христос. Когато Той дойде, ще ни извести всичко.“ 26 (B)Иисус ѝ каза: „Аз, Който говоря с тебе, съм Този.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.