Book of Common Prayer
Съвети на мъдреца
Не се дразни заради злодеите,
не завиждай на онези, които вършат беззаконие,
2 (C)защото те изсъхват бързо като трева
и повяхват като зеленина.
3 Уповавай се на Господа и върши добро,
живей на земята и следвай истината.
4 Виждай радостта си в Господа
и Той ще изпълни желанието на сърцето ти.
5 Предай пътя си на Господа
и на Него се уповавай. Той ще те насочва
6 (D)и ще направи твоята справедливост да блесне като светлина
и твоето правосъдие – като светъл ден.
7 Покори се на Господа и на Него се надявай.
Не се дразни заради онзи, който успява в пътя си,
заради човек, който замисля коварства.
8 Стой далече от гнева и остави яростта;
не се горещи, това води само до зло.
9 (E)Тези, които вършат зло, ще бъдат изтребени,
а онези, които се уповават на Господа, ще наследят земята.
10 Още малко – и нечестивият ще изчезне.
Ще го потърсиш в жилището му, но няма да го намериш.
11 (F)А кротките ще наследят земята
и ще се радват на много голямо благополучие.
12 Нечестивият замисля зло против праведния
и скърца със зъби против него,
13 но Господ ще се надсмее над него,
защото вижда, че идва денят за равносметка.
14 Нечестивите вадят меч, изопват своя лък,
за да повалят немощния и сиромаха,
за да погубят тези, които постъпват праведно.
15 Но мечът им ще се забие в собственото им сърце
и лъковете им ще се пречупят.
16 (G)Малкото, което притежава праведният,
е по-добро от голямото богатство на нечестивите,
17 защото силата на нечестивите ще се сломи,
а Господ подкрепя праведните.
18 Господ бди над дните на невинните
и тяхното притежание ще пребъде вечно.
19 В злощастно време те няма да бъдат в нужда
и в гладни дни ще бъдат сити.
20 А нечестивите ще загинат
и враговете на Господа ще отминат, както отлита красотата на ливадите,
ще изчезнат като дим.
21 Нечестивият взема назаем и не връща,
а праведният проявява милосърдие и подарява,
22 защото благословените от Господа ще наследят земята,
а проклетите от Него ще бъдат изтребени.
23 Господ укрепва стъпките на човека
и е благосклонен към неговите пътища:
24 препъне ли се, той не пада,
защото Господ го подкрепя за ръка.
25 Млад бях, остарях
и не съм виждал изоставен праведник,
нито децата му да просят хляб;
26 той винаги е милосърден и назаем дава,
и неговите деца ще бъдат благословени.
27 (H)Избягвай злото и върши добро,
тогава ще живееш вечно.
28 Защото Господ обича справедливостта
и не изоставя онези, които са Му верни.
Те ще бъдат запазени за вечни времена,
а потомството на нечестивите ще бъде изтребено.
29 Праведните ще наследят земята
и ще живеят на нея вечно.
30 Устата на праведния изрича мъдри слова
и езикът му изговаря това, което е справедливо.
31 (I)Той носи Закона на своя Бог в сърцето си;
стъпките му няма да се поколебаят.
32 Нечестивият дебне праведния
и се стреми да го убие,
33 но Господ няма да го предаде в неговите ръце
и няма да допусне да го осъдят в съда.
34 Уповавай се на Господа и се придържай към Неговия път.
Тогава Той ще те въздигне, за да наследиш земята,
и ти ще видиш как нечестивите ще бъдат изтребвани.
35 (J)Видях нечестив човек, готов за насилие,
който гордо се ширеше като зеленеещ се кедър.
36 Но той изчезна и го няма;
търсих го, но не можах да го намеря.
37 Погледни добрия и обърни внимание на праведния,
защото краят на такъв човек е спасението.
38 А грешниците всички заедно ще бъдат изтребени;
бъдещето на нечестивите е гибел.
39 (K)Избавлението на праведните идва от Господа.
Той е защита за тях във време на беди.
40 Господ ще им помогне и ще ги избави;
ще ги избави от нечестивите и ще ги спаси,
защото при Него те търсят убежище.
Вавилонската кула
11 По цялата земя имаше един език и един говор. 2 Когато хората потеглиха от Изток, те намериха равнина в земята Сенаар и се заселиха там. 3 И си рекоха един на друг: „Елате, нека направим тухли и да ги изпечем на огън.“ Така тухли им служеха за камъни, а смола – за вар. 4 Тогава те казаха: „Елате, нека си построим един град и кула с връх до небето и да си спечелим име, за да не се пръснем по цялата земя.“
5 Тогава Господ слезе да погледне града и кулата, които хората градяха. 6 И Господ рече: „Ето един народ са и всички имат един език, а такова нещо са започнали да правят; и няма да се откажат от това, което са замислили да извършат. 7 Нека слезем и да смесим езика им, така че никой да не разбира езика на другия.“ 8 И Господ ги разпръсна оттам по цялата земя; и те спряха да строят града. 9 (A)Затова му е дадено името Вавилон, защото Господ смеси езика на цялата земя и оттам Господ ги разпръсна по цялата земя.
Божието обещание е надеждно
13 (A)Когато Бог даваше обещание на Авраам, Той се закле в Себе Си, понеже нямаше по-висш от Него, в когото да се закълне, 14 като каза: „Наистина ще те благословя и преблагословя, ще умножа и преумножа потомството ти.“ 15 И така, Авраам, като прояви търпение докрай, получи обещаното. 16 Хората се кълнат в името на по-висш от тях и клетвата е уверение, че се слага край на всички спорове. 17 Затова Бог, когато искаше да покаже по-ясно Своята неизменна воля на наследниците на това, което им беше обещал, си послужи с клетва. 18 (B)Така че чрез две неотменими неща, обещание и клетва, за които не е възможно Бог да е излъгал, да имаме сигурна утеха ние, които потърсихме убежище при Него, за да се хванем здраво за предоставената ни надежда. 19 (C)Тя е за душата ни като сигурна и здрава котва, която достига до Светая Светих зад завесата на небесния храм, 20 (D)където Иисус е влязъл като предтеча за нас, като стана Първосвещеник за вечни времена според чина на Мелхиседек.
Беседата на Иисус Христос със самарянката
4 (A)И тъй, когато Иисус узна, че фарисеите са чули, че Той повече от Йоан придобива ученици и кръщава – 2 въпреки че Сам Иисус не кръщаваше, а учениците Му, 3 Той напусна Юдея и тръгна отново за Галилея.
4 Но трябваше да мине през Самария. 5 (B)И така, дойде до един самарийски град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф. 6 Там беше Яковият кладенец. Уморен от пътуването, Иисус седеше при кладенеца. Беше около дванадесет часа. 7 Една жена от Самария дойде да си налее вода. Иисус ѝ каза: „Дай Ми да пия!“ 8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. 9 (C)Тъй като юдеите не общуват със самаряните, самарянката Го попита: „Как Ти, Който си юдеин, искаш да пиеш вода от мене, която съм самарянка?“ 10 (D)Иисус в отговор ѝ каза: „Ако ти знаеше Божия дар и кой е Този, Който ти казва ‘Дай Ми да пия’, ти сама щеше да поискаш от Него и Той щеше да ти даде жива вода[a].“ 11 Жената Му каза: „Господине, нямаш съд, а и кладенецът е дълбок. Откъде тогава имаш живата вода? 12 (E)Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни даде този кладенец – и от него са пили сам той и потомците му, и неговите стада?“ 13 Иисус ѝ отговори: „Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее, 14 (F)(G)а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее за вечни времена, тъй като водата, която ще му дам, ще стане в него извор, чиято вода блика за вечен живот.“ 15 Жената Му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не идвам тук да наливам!“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.