Book of Common Prayer
Пътят на живота и радостта
16 Миктам. [a] Песен на Давид.
Запази ме, Боже,
защото на Тебе се уповавам.
2 Казах на Господа: „Ти си мой Господ.
Без Тебе няма добро за мене.“
3 Към посветилите се на Бога по земята и Твоите избраници –
към тях е моят стремеж.
4 Ще се умножат скърбите на онези, които тичат към други богове.
Аз няма да им принеса възлияния от кръв,
устата ми няма да произнесе техните имена.
5 (A)Господ е делът на моето наследство и моята чаша.
Ти държиш жребия за мене.
6 Отреденото за мене се падна в хубава земя.
Това наследство е добро за мене.
7 Ще прославям Господа, Който ми е дал разсъдък.
Дори и нощем моето сърце ме поучава.
8 (B)Поставям Господа винаги пред мене,
понеже Той е от дясната ми страна, няма да се огъна.
9 (C)Затова се зарадва сърцето ми, развесели се душата ми
и тялото ми ще живее в безопасност.
10 (D)Защото Ти няма да оставиш душата ми в преизподнята
и няма да допуснеш посветения на Тебе да види тление.
11 Ще ми посочиш пътя на живота.
Пълната радост е в Твоето присъствие,
при Тебе е вечното блаженство.
Божията закрила над праведника
17 Молитва на Давид.
Господи, вслушай се в правото ми дело, обърни внимание на моя зов,
чуй молитвата ми от искрена уста.
2 От Тебе да излезе моята присъда.
Нека Твоите очи погледнат справедливо.
3 (E)Ти вникна в сърцето ми, посети ме нощем,
постави ме на изпитание, но не намери нищо.
Моята уста не съгреши.
4 В човешките дела се придържах към словото на Твоята уста,
опазих се от пътищата на насилниците.
5 (F)Стъпките ми са твърдо в Твоите пътища,
моите крака не се отклониха от тях.
6 Боже, аз Те призовах, защото ще ми отговориш.
Вслушай се в мене, чуй моята дума.
7 Ти, Който спасяваш с десницата Си надяващите се на Тебе от враговете,
които се надигат против тях, яви чудните Си милости.
8 (G)Пази ме като зеница на око,
скрий ме под сянката на Своите криле
9 от лицето на нечестивите, които ме съсипват,
от враговете на живота ми, които ме обсаждат.
10 Затвориха закоравялото си сърце,
устата им говорят надменно.
11 И ето вече ме нападат;
впериха поглед, искат да ме повалят на земята.
12 (H)Те са като лъв, който жадува за плячка,
като млад лъв, който дебне на потайни места.
13 (I)Стани, Господи, изправи се срещу тях, повали ги!
Със Своя меч избави живота ми от нечестивия,
14 от смъртни хора, Господи, хората на този свят,
чиято утроба оставяш да се пълни с богатства.
Те имат много синове
и ще оставят богатството си на своите деца.
15 А аз, праведен, ще гледам Твоето лице.
Когато се събудя, ще се наситя с Твоя образ.
Страдания и прослава на Месия
22 За първия певец. По мелодията на „Когато се сипва зора“. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?
Няма помощ след думите на моя стон.
3 Боже мой, викам денем, но не отговаряш,
и нощем – но няма покой за мене.
4 Но Ти си Светият,
живееш сред славословията на Израил.
5 На Тебе се уповаваха нашите предци –
уповаваха се и Ти ги избавяше;
6 към Тебе викаха за помощ
и биваха спасени.
7 Но аз съм като червей, не човек;
подигравка за хората и презрян от народа.
8 (B)Всички, които ме гледат, осмиват ме,
поклащайки глава, и разтваряйки уста, казват:
9 (C)„Той се уповаваше на Господа,
нека Го избави, щом Му е угоден, нека Го спаси.“
10 Защото Ти ме извади от майчина утроба,
вдъхна ми упование на майчини гърди.
11 (D)На Тебе бях предаден от майчина утроба,
от майчина утроба Ти си мой Бог.
12 (E)Не се отдалечавай от мене,
понеже скръбта е близо, а помощник няма.
13 Много бикове ме обграждат,
мощни бикове от Васан ме обкръжават,
14 (F)разтвориха своите уста срещу мене
като лъвове, ревящи и разкъсващи.
15 Разлях се като вода.
Всичките ми кости се разглобиха.
Сърцето ми стана като восък,
разтопи се във вътрешностите ми.
16 Силата ми изсъхна като парче от глинен съд;
езикът ми прилепна на небцето
и Ти ме сведе в прахта на смъртта.
17 Защото кучета ме обградиха,
сбирщина от злосторници ме обкръжи.
Те прободоха ръцете и краката ми.
18 Всичките ми кости се броят.
Враговете ми се взират и ме гледат.
19 (G)Делят моите дрехи помежду си
и за връхната ми дреха хвърлят жребий.
20 Но Ти, Господи, не се отдалечавай!
Ти, сило моя, побързай ми на помощ!
21 Избави от меч живота ми
и от лапите на кучета – душата ми самотна.
22 (H)Спаси ме от устата на лъва
и от рогата на дивите животни!
Ти ме послуша.
23 (I)Ще възвестявам Твоето име на сънародниците си.
Посред събранието ще Те славя.
24 Вие, които се отнасяте със страхопочитание към Господа, прославете Го.
Всички потомци на Яков, възвеличете Го.
С благоговение бъдете пред Него вие, всички потомци на Израил,
25 защото Той не презря и не пренебрегна страданието на страдащия,
не скри лицето Си от него,
вслуша се в неговите викове.
26 Ти си причината за моята възхвала във великото събрание.
Ще изпълня своите обети пред онези, които имат страхопочитание пред Него.
27 Нека бедните да ядат и да се насищат;
да възхваляват Господа онези, които Го търсят;
да живеят сърцата ви завинаги!
28 (J)Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа
всички краища на земята
и ще се поклонят пред Него
всички езически родове,
29 защото царството е на Господа
и Той е владетел на народите.
30 Ще ядат и ще се поклонят всички мощни на земята
пред Него ще се преклонят всички, които почиват в пръстта,
и онези, които не могат да запазят душата си за живот.
31 (K)Потомството ми ще Му служи за вечни времена.
За Господа ще разказва следващото поколение.
32 Ще дойдат и ще възвестяват Неговата справедливост
на народ, който ще се роди, понеже Той е сторил това.
Божието наказание и заветът с Бога
6 Когато човеците започнаха да се умножават по земята и им се родиха дъщери, 2 тогава Божиите синове видяха, че човешките дъщери са хубави, и си взимаха от тях за жени, който каквато си избереше. 3 (A)Тогава Господ каза: „Духът Ми, който съм дал, няма да владее над хората завинаги, защото те са плът; нека дните им да бъдат сто и двадесет години.“
4 (B)В онези дни, а също и след това по земята имаше исполини, когато Божиите синове се сношаваха с човешките дъщери и тези им раждаха; това бяха силните в древността именити човеци.
5 А когато Господ видя, че злото на хората по земята беше голямо и всичките техни замисли на сърцата им бяха зло по всяко време, 6 (C)Господ съжали, че е създал на земята човека, и се наскърби в сърцето Си. 7 И Господ каза: „Ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих – човек и добитък, влечуги и птици в небето, понеже съжалих, че съм ги създал.“ 8 (D)Но Ной намери благоволение в очите на Господ.
12 Внимавайте, братя, да не би някой сред вас да има лукаво безверно сърце, че да отстъпи от живия Бог, 13 но се наставлявайте един друг всеки ден, докато все още казвате „днес“, за да не би някой от вас да прояви упорство, подмамен от греха. 14 Ние сме участници в делото на Христос, само ако твърдо запазим първоначалната си убеденост докрай, 15 докогато ще се казва: „Днес, когато чуете Неговия глас, не упорствайте в сърцата си, както при размириците.“ 16 (A)А кои се противиха, като Го чуха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет начело с Мойсей? 17 (B)Против кого Бог негодува четиридесет години? Не беше ли против онези, които съгрешиха и чиито кости останаха в пустинята? 18 И на кои се закле, че няма да влязат в мястото, обещано от Него за отдих, освен на непокорните? 19 (C)И виждаме, че те не можаха да влязат в страната поради неверието си.
Чудото на сватбата в Кана Галилейска
2 На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Иисусовата майка беше там. 2 Иисус и учениците Му също бяха поканени на сватбата. 3 А когато се свърши виното, майката на Иисус Му каза: „Вино нямат.“ 4 Иисус ѝ отговори: „Не трябва да ми казваш какво да правя, жено! Моят час все още не е настъпил.“ 5 Тогава майка Му рече на прислужващите: „Направете, каквото ви каже.“ 6 (A)Там имаше шест каменни делви, поставени за юдейско обредно измиване, които побираха по две или три мери. 7 Иисус им каза: „Напълнете делвите с вода!“ И те ги напълниха догоре. 8 След това добави: „Налейте сега и занесете на разпоредителя на празненството.“ И те му занесоха. 9 А когато разпоредителят вкуси от водата, която беше станала на вино, без да знае откъде е това вино, докато прислужващите, които бяха налели водата, знаеха, повика младоженеца 10 и му каза: „Всеки човек слага първо доброто вино и след като се понапият – по-обикновеното, а ти си запазил доброто досега.“ 11 (B)С това чудо Иисус постави в Кана Галилейска началото на чудесата Си, прояви Своята слава[a] и учениците Му повярваха в Него. 12 (C)След това Той слезе в Капернаум с майка Си, братята и учениците Си и там прекараха няколко дена.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.