Book of Common Prayer
Вечният Цар
93 (A)Господ е Цар, облечен с величие;
Господ е облечен и препасан със сила,
затова светът е укрепен
и няма да се поклати.
2 (B)Твоят престол е утвърден открай време.
Ти си вечен.
3 Господи, реките се надигат,
водните потоци усилват шума си,
речните вълни бушуват.
4 Силни са бученето на водите и тътенът на морския вълнолом,
но по-силен е Господ от небесните висини.
5 Твоите правила са неизменни
и Твоят дом, Господи, наистина е свят завинаги.
Поклонение пред Господа
96 (A)(B)Запейте на Господа нова песен,
пей на Господа ти, цяла земьо!
2 Пейте на Господа, възхвалявайте името Му,
всеки ден разгласявайте извършеното от Него спасение.
3 (C)Разгласявайте между народите Неговата слава
и Неговите чудеса между всички племена.
4 (D)Господ е велик и достоен за възхвала,
Той е по-страшен от всички божества.
5 (E)Всички божества на народите са само идоли,
а Господ създаде небесата.
6 Славата и величието са пред Него,
силата и великолепието са в светилището Му.
7 (F)Вие, племена на народите, възхвалявайте Господа,
възхвалявайте славата и силата на Господа;
8 въздайте слава на името на Господа,
носете жертвени приноси и идете в Неговите храмови дворове.
9 Поклонете се на Господа при святото Му явяване.
Трепери пред Него ти, цяла земьо!
10 (G)Възвестете сред народите: „Господ царува!
Той утвърди земята и тя няма да се поклати.
Той ще съди народите справедливо.“
11 Да се веселят небесата и да тържествува земята;
да ликува морето и всичко, което го изпълва;
12 (H)нека се радват полето и всичко, което е по него,
и да ликуват всички дървета в гората
13 (I)пред Господа, защото Той идва,
идва да съди земята.
Той ще съди света справедливо
и народите – със Своята истина.
Псалом на възхвалата и надеждата
34 (A)Псалом на Давид, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелех, беше изгонен от него и си отиде.
2 [a] Ще величая Господа по всяко време;
възхвалата за Него нека винаги да бъде в устата ми.
3 Душата ми ще се хвали с Господа;
смирените ще чуят и ще се зарадват.
4 Величайте Господа заедно с мене
и да възхвалим заедно името Му.
5 Помолих се на Господа и Той ме чу,
от всички мои страхове ме избави.
6 Обърнете поглед към Него и ще засияете от радост,
и лицата ви няма да се посрамят.
7 Ето безпомощният викна и Господ чу
и го спаси от всичките му неволи.
8 Ангелът на Господа закриля тези, които благоговеят пред Него, и ги избавя.
9 (B)Вкусете и ще видите колко благ е Господ!
Блажен е човекът, който се уповава на Него!
10 Бъдете благоговейни пред Господа всички вие, които сте Негови,
защото онези, които благоговеят пред Него, ще имат всичко, от което се нуждаят.
11 Дори лъвовете изпадат в беда и търпят глад,
а онези, които търсят Господа, няма да бъдат лишени от никакво благо.
12 Елате, деца, послушайте ме:
на страхопочитание пред Господа ще ви науча.
13 (C)Иска ли човекът да живее
и обича ли дълголетие, за да се наслаждава на блага?
14 Нека да пази езика си от зло
и своята уста – от лъжливи думи;
15 (D)нека се отклонява от зло и да прави добро;
да търси мир и да се стреми към него.
16 Очите на Господа бдят над праведните
и ушите Му слушат техните вопли.
17 Но лицето на Господа е против злодеите,
за да изличи спомена за тях от земята.
18 Праведните викат и Господ ги чува
и ги избавя от всичките им скърби.
19 (E)Господ е близо до съкрушените сърца
и ще спаси смирените по дух.
20 Много са страданията на праведника,
но Господ ще го избави от всички тях.
21 (F)Той ще запази всичките му кости;
ни една от тях няма да се строши.
22 Злото убива грешника
и онези, които мразят праведника, загиват.
23 Господ избавя душите на Своите служители
и никой от онези, които се уповават на Него, няма да бъде осъден.
Раждане и детство на Самуил. Ана – майката на Самуил
1 (A)Имаше един човек от Рама – от племето Цофим от планинската земя Ефрем. Той се казваше Елкана, ефратец, син на Йерохам, син на Илий, син на Тоху, син на Цуф. 2 Той имаше две жени: едната се наричаше Ана, а другата – Фенана. Фенана имаше деца, а Ана беше бездетна.
7 Така биваше всяка година. Когато тя отиваше в дома Господен, Фенана я огорчаваше. Ана плачеше и тъжеше, и не ядеше. 8 (A)Мъжът ѝ Елкана я утеши с думите: „Ано!“ Тя му отговори: „Ето ме.“ И каза ѝ: „Защо плачеш и защо не ядеш, и защо е тъжно сърцето ти? Не съм ли аз по-ценен за тебе от десет синове?“
Молитвата на Ана
9 След като се нахраниха в Силом, Ана стана[a]. А свещеникът Илий седеше тогава на стол при входа на Господния храм. 10 Душата ѝ беше огорчена и тя се молеше на Господа със силен плач. 11 (B)Тя даде оброк с думите: „Господи, Всемогъщи Вседържителю! Ако Ти погледнеш милостиво на скръбта на Своята служителка и си спомниш за мене, и ако не забравиш служителката Си и ѝ дариш мъжка рожба, аз ще я посветя на Господа за цял живот и вино и сикер няма да пие, и бръснач няма да се допре до главата на това дете.“
12 Тя дълго се молеше пред Господа, а Илий наблюдаваше устата ѝ. 13 Ана говореше тихо в сърцето си, само устните ѝ се мърдаха, гласът ѝ не се чуваше, затова Илий я сметна за пияна. 14 Илий я попита: „Докога ще бъдеш пияна? Изтрезней от виното си и се махни от лицето на Господа.“ 15 В отговор Ана рече: „Не, господарю мой; аз съм нещастна жена. Нито вино, нито сикер съм пила, а разкрих сърцето си пред Господа. 16 Не смятай слугинята си за лоша жена, защото поради голямата си печал аз се молих поради скръбта си досега.“ 17 Илий ѝ отговори с думите: „Иди си в мир. Бог Израилев ще изпълни молбата, която си отправила към Него.“ 18 А тя отговори: „Дано слугинята ти намери милост в твоите очи.“ Тогава тя тръгна по пътя си и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.
19 На другата сутрин те станаха рано и се поклониха благоговейно пред Господа. След това се завърнаха у дома си в Рама. Елкана спа с жена си Ана и Господ си спомни за нея. 20 Ана зачена и когато дойде време, роди син. Тя му даде име Самуил, понеже[b] от Господа го измоли.
Самуил, посветен на Господа
21 Когато мъжът ѝ Елкана отиде с целия си дом в Силом, за да принесе годишната жертва пред Господа и оброците си[c], 22 Ана не тръгна[d]. Тя каза на мъжа си: „Ще остана тук, докато детето бъде отбито и порасне. Тогава ще го заведа, за да се яви пред Господа и да остане там завинаги.“ 23 Нейният мъж Елкана ѝ отговори: „Прави, каквото смяташ за добре. Остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата[e].“ Така жена му остана и кърми сина си, докато го отби.
24 А когато го откърми, тя го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле[f], една ефа брашно и мех с вино и отиде в дома Господен в Силом, макар че детето беше още малко. 25 [g] След като заклаха телето, [h] доведоха детето при Илий. 26 И каза: „Прощавай, господарю мой! Жива да бъде душата ти, господарю мой! Аз съм същата онази жена, която беше застанала тук при тебе и се молеше на Господа. 27 Молих се за това дете и Господ изпълни молбата, която отправих към Него. 28 Затова аз го предавам на Господа. През всички дни на живота Си то ще служи на Господа“.
След това тя благоговейно се поклони там пред Господа.
Молитвата на апостола за колосяните
9 Затова и ние не преставаме да се молим за вас от деня, когато чухме това, и да молим от Бога да се изпълните с познание на волята Му в пълна премъдрост и духовно разбиране, 10 (A)та да постъпвате достойно за Господа, напълно според Неговата воля. Принасяйте плодове от добри дела и се усъвършенствайте в познаването на Бога, 11 (B)като се укрепвате с цялата сила на Неговата величествена мощ за съвършено търпение и постоянство, като с радост 12 (C)благодарите на Бога и[a] Отец, Който ни[b] удостои да участваме в наследството на светиите[c] в светлината, 13 избави ни от властта на тъмнината и ни пресели в царството на възлюбения Си Син. 14 (D)Чрез Него ние имаме изкупление[d] – прошка на греховете.
Възхвала на величието на Иисус Христос
15 (E)Той е образ на невидимия Бог, роден преди всяко творение, 16 (F)понеже чрез Него е създадено всичко на небесата и на земята: видимо и невидимо; било престоли, било господства, било началства, било власти – всичко чрез Него и за Него е сътворено. 17 Той е преди всичко и всичко чрез Него се крепи. 18 (G)И Той е глава на тялото, тоест на църквата; Той е началото, първороден сред мъртвите, за да има във всичко първенство. 19 (H)(I)Защото Отец благоволи у Него да се всели цялата божествена пълнота 20 (J)и чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като въдвори мир чрез Неговата кръв, пролята на кръста.
Представяне на Иисус Христос в храма
22 А когато се изпълниха дните на очистването ѝ според Мойсеевия закон, донесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа, 23 (A)защото така е писано в закона Господен: всяко мъжко, което разтваря утроба, да бъде посветено на Господа – 24 (B)и да принесат жертва, две гургулици или две гълъбчета, според реченото в закона Господен.
25 По това време в Йерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благоговеен и чакаше утехата на Израил, и Светият Дух беше върху него. 26 На него бе предсказано от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Спасителя, изпратен от Господа. 27 Напътстван от Светия Дух, той дойде в Господния храм, когато родителите донесоха младенеца Иисус, за да извършат на Него обичая по закона, 28 взе Го на ръце, прослави Бога и каза:
29 „Сега, Владико, Твоят слуга може да си отиде в мир, както бе думата Ти; 30 (C)защото очите ми видяха спасението, 31 което Ти си приготвил пред всички народи – 32 (D)светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил.“
33 А Йосиф и майка Му се чудеха на думите, които се говореха за Него. 34 И Симеон ги благослови, като каза на Мария, майката на Иисус: „Ето Този Младенец ще е причина за гибел и въздигане на мнозина в Израил; и ще бъде предмет на противоречия, 35 за да се открият помислите на много сърца, а на тебе самата скръбта за Него ще прониже като меч душата ти.“
36 Тук беше и Анна – пророчица, дъщеря на Фануил, от Асировото племе, достигнала до дълбока старост. Тя бе проживяла с мъжа си седем години след моминството си 37 и сега, вдовица на около осемдесет и четири години, не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем. 38 В това време тя се приближи, като славеше Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление на Йерусалим.
39 (E)Когато свършиха всичко според закона Господен, те се върнаха в Галилея, в своя град Назарет. 40 А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше върху Него.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.