Book of Common Prayer
Пътят на живота и радостта
16 Миктам. [a] Песен на Давид.
Запази ме, Боже,
защото на Тебе се уповавам.
2 Казах на Господа: „Ти си мой Господ.
Без Тебе няма добро за мене.“
3 Към посветилите се на Бога по земята и Твоите избраници –
към тях е моят стремеж.
4 Ще се умножат скърбите на онези, които тичат към други богове.
Аз няма да им принеса възлияния от кръв,
устата ми няма да произнесе техните имена.
5 (A)Господ е делът на моето наследство и моята чаша.
Ти държиш жребия за мене.
6 Отреденото за мене се падна в хубава земя.
Това наследство е добро за мене.
7 Ще прославям Господа, Който ми е дал разсъдък.
Дори и нощем моето сърце ме поучава.
8 (B)Поставям Господа винаги пред мене,
понеже Той е от дясната ми страна, няма да се огъна.
9 (C)Затова се зарадва сърцето ми, развесели се душата ми
и тялото ми ще живее в безопасност.
10 (D)Защото Ти няма да оставиш душата ми в преизподнята
и няма да допуснеш посветения на Тебе да види тление.
11 Ще ми посочиш пътя на живота.
Пълната радост е в Твоето присъствие,
при Тебе е вечното блаженство.
Божията закрила над праведника
17 Молитва на Давид.
Господи, вслушай се в правото ми дело, обърни внимание на моя зов,
чуй молитвата ми от искрена уста.
2 От Тебе да излезе моята присъда.
Нека Твоите очи погледнат справедливо.
3 (E)Ти вникна в сърцето ми, посети ме нощем,
постави ме на изпитание, но не намери нищо.
Моята уста не съгреши.
4 В човешките дела се придържах към словото на Твоята уста,
опазих се от пътищата на насилниците.
5 (F)Стъпките ми са твърдо в Твоите пътища,
моите крака не се отклониха от тях.
6 Боже, аз Те призовах, защото ще ми отговориш.
Вслушай се в мене, чуй моята дума.
7 Ти, Който спасяваш с десницата Си надяващите се на Тебе от враговете,
които се надигат против тях, яви чудните Си милости.
8 (G)Пази ме като зеница на око,
скрий ме под сянката на Своите криле
9 от лицето на нечестивите, които ме съсипват,
от враговете на живота ми, които ме обсаждат.
10 Затвориха закоравялото си сърце,
устата им говорят надменно.
11 И ето вече ме нападат;
впериха поглед, искат да ме повалят на земята.
12 (H)Те са като лъв, който жадува за плячка,
като млад лъв, който дебне на потайни места.
13 (I)Стани, Господи, изправи се срещу тях, повали ги!
Със Своя меч избави живота ми от нечестивия,
14 от смъртни хора, Господи, хората на този свят,
чиято утроба оставяш да се пълни с богатства.
Те имат много синове
и ще оставят богатството си на своите деца.
15 А аз, праведен, ще гледам Твоето лице.
Когато се събудя, ще се наситя с Твоя образ.
Страдания и прослава на Месия
22 За първия певец. По мелодията на „Когато се сипва зора“. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?
Няма помощ след думите на моя стон.
3 Боже мой, викам денем, но не отговаряш,
и нощем – но няма покой за мене.
4 Но Ти си Светият,
живееш сред славословията на Израил.
5 На Тебе се уповаваха нашите предци –
уповаваха се и Ти ги избавяше;
6 към Тебе викаха за помощ
и биваха спасени.
7 Но аз съм като червей, не човек;
подигравка за хората и презрян от народа.
8 (B)Всички, които ме гледат, осмиват ме,
поклащайки глава, и разтваряйки уста, казват:
9 (C)„Той се уповаваше на Господа,
нека Го избави, щом Му е угоден, нека Го спаси.“
10 Защото Ти ме извади от майчина утроба,
вдъхна ми упование на майчини гърди.
11 (D)На Тебе бях предаден от майчина утроба,
от майчина утроба Ти си мой Бог.
12 (E)Не се отдалечавай от мене,
понеже скръбта е близо, а помощник няма.
13 Много бикове ме обграждат,
мощни бикове от Васан ме обкръжават,
14 (F)разтвориха своите уста срещу мене
като лъвове, ревящи и разкъсващи.
15 Разлях се като вода.
Всичките ми кости се разглобиха.
Сърцето ми стана като восък,
разтопи се във вътрешностите ми.
16 Силата ми изсъхна като парче от глинен съд;
езикът ми прилепна на небцето
и Ти ме сведе в прахта на смъртта.
17 Защото кучета ме обградиха,
сбирщина от злосторници ме обкръжи.
Те прободоха ръцете и краката ми.
18 Всичките ми кости се броят.
Враговете ми се взират и ме гледат.
19 (G)Делят моите дрехи помежду си
и за връхната ми дреха хвърлят жребий.
20 Но Ти, Господи, не се отдалечавай!
Ти, сило моя, побързай ми на помощ!
21 Избави от меч живота ми
и от лапите на кучета – душата ми самотна.
22 (H)Спаси ме от устата на лъва
и от рогата на дивите животни!
Ти ме послуша.
23 (I)Ще възвестявам Твоето име на сънародниците си.
Посред събранието ще Те славя.
24 Вие, които се отнасяте със страхопочитание към Господа, прославете Го.
Всички потомци на Яков, възвеличете Го.
С благоговение бъдете пред Него вие, всички потомци на Израил,
25 защото Той не презря и не пренебрегна страданието на страдащия,
не скри лицето Си от него,
вслуша се в неговите викове.
26 Ти си причината за моята възхвала във великото събрание.
Ще изпълня своите обети пред онези, които имат страхопочитание пред Него.
27 Нека бедните да ядат и да се насищат;
да възхваляват Господа онези, които Го търсят;
да живеят сърцата ви завинаги!
28 (J)Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа
всички краища на земята
и ще се поклонят пред Него
всички езически родове,
29 защото царството е на Господа
и Той е владетел на народите.
30 Ще ядат и ще се поклонят всички мощни на земята
пред Него ще се преклонят всички, които почиват в пръстта,
и онези, които не могат да запазят душата си за живот.
31 (K)Потомството ми ще Му служи за вечни времена.
За Господа ще разказва следващото поколение.
32 Ще дойдат и ще възвестяват Неговата справедливост
на народ, който ще се роди, понеже Той е сторил това.
Призив към покаяние
5 Чуй това слово, доме Израилев, тази погребална песен, която ще изпея за тебе:
2 „Падна и няма вече да стане Израилевата девица. Захвърлена е на земята и няма кой да я вдигне.“ 3 (A)Защото така казва Господ Бог: „Град, който е пращал на война хиляди, ще остане със сто, а този, изпращал сто – ще остане с десет.“
4 „Потърсете Ме и ще живеете“ – така казва Господ, 5 (B)„не търсете Ветил и не ходете в Галгал, не заминавайте за Вирсавия, защото Галгал сигурно ще бъде пленен и Ветил ще изчезне.“
6 Потърсете Господа и ще живеете. Да не стане Той за Йосифовия дом като огън, който ще го погълне, и няма да има кой да изгаси Ветил. 7 (C)Горко ви на вас, които превръщате правосъдието в пелин и хвърляте правдата на земята.
8 (D)Той е творецът на Плеядите и Орион, Който прави от мрака светло утро и превръща деня в нощ, Който призовава морската вода да се излива по лицето на земята. Името Му е Господ. 9 Той внезапно унищожава силния и сипе разруха върху крепостта.
10 Те мразят този, който правдиво свидетелства при градските порти, и ненавиждат онзи, който казва истината. 11 (E)Вземате лихва от сиромасите и облагате с данък реколтата им. Строите къщи от дялани камъни, но няма да живеете в тях, и садите добри лозя, но няма да пиете вино от тях, 12 защото знам колко много са вашите престъпления и колко големи са греховете ви. Вие потискате праведния, вземате подкупи и лишавате сиромасите от справедлив съд. 13 Затова в такъв час разумният мълчи, защото времето е трудно.
14 (F)Търсете доброто, а не злото, за да живеете. Тогава Господ, Бог Вседържител, ще е с вас, както вие твърдите. 15 (G)Мразете злото, обичайте доброто и раздавайте правосъдие при портите. Тогава може би Господ, Бог Вседържител, ще се смили за остатъка от Йосиф.
16 Затова така говори Господ, Бог Вседържител: „Ще ридаят по всички площади и по улиците ще се вайкат. Ще повикат слугата на земеделеца на погребение, а изкусни оплаквачки да ридаят. 17 (H)Ще има плач по всички лозя, защото Аз ще мина посред тебе“ – казва Господ.
Поздравления
1 (A)Юда, слуга на Иисус Христос, брат на Яков – до призованите, осветени[a] от Бог Отец и запазени от Иисус Христос: 2 (B)милост, мир и любов да изобилстват у вас.
Божият съд над лъжеучителите
3 (C)Възлюбени, тъй като изпитвам силно желание да ви пиша за нашето общо спасение, сметнах за нужно да ви помоля с това писмо да отстоявате вярата, веднъж завинаги предадена на вярващите. 4 (D)Защото са се промъкнали някои хора, чието осъждане отдавна е предизвестено – нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в безнравственост и се отричат от единствения Господар, нашия Господ Иисус Христос.
5 (E)Искам да ви напомня – макар да знаете вече това, че Господ, като избави народа от египетската земя, погуби после онези, които не вярваха; 6 (F)ангелите пък, които не опазиха своето високо положение и напуснаха жилището си, окова с вечни окови в мрак за съда на великия ден; 7 (G)Содом и Гомора, и околните градове, които по същия начин като тях блудстваха и налитаха на друга плът, станаха за пример с това, че бяха наказани с вечен огън.
8 (H)Така ще бъде и с тези, които се позовават на съновидения, за да сквернят плътта, да презират Господаря и да хулят невидимите власти. 9 (I)Дори архангел Михаил, когато се препираше с дявола, при спора за Мойсеевото тяло, не посмя да произнесе обидна присъда, а рече: „Господ да те накаже.“ 10 Тези обаче обругават всичко, което не разбират, а което познават по естествен път като безсловесните животни, то ги води към гибел. 11 (J)Горко им, защото тръгнаха по пътя на Каин, от алчност изпаднаха в заблуда като Валаам и упорство като на Корей ги погуби. 12 (K)(L)Те са петно на вашите вечери на любовта, пируват сред вас без притеснение и гледат само да си угодят. Те са безводни облаци, носени от ветрове, дървета, които дори наесен не дават плод, два пъти изсъхнали и изкоренени; 13 (M)те са свирепи морски вълни, които разпенени изхвърлят мръсотиите си, блуждаещи звезди, за които непрогледният мрак за вечни времена е запазен.
14 (N)За тях е пророчеството на Енох, седмия от Адам, който казва: „Ето идва Господ с безчислени множества Свои свети ангели, 15 за да извика на съд всички хора и да изобличи всички нечестиви сред тях за всичките им нечестиви дела, които са извършили, и за всички дръзки думи, които нечестивите грешници са изрекли против Него.“ 16 Те са мърморковци, недоволни от участта си, постъпват единствено според своите желания, говорят надуто и заради облага ласкаят хората.
Притча за царската сватба
22 (A)А Иисус продължи да им говори с притчи и каза: 2 (B)„Небесното царство е подобно на един цар, който направи сватба на сина си; 3 (C)и разпрати слугите си да извикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат. 4 Пак изпрати други слуги с думите: ‘Кажете на поканените: «Ето приготвих угощението си, телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово. Елате на сватбата».’ 5 Но те не го зачетоха и отидоха кой на нива, кой по търговия. 6 (D)Други пък хванаха слугите му, поругаха ги и ги убиха. 7 Като чу за това, царят се разгневи, изпрати войските си, погуби убийците на слугите и изгори града им. 8 След това каза на слугите си: ‘Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. 9 Затова идете по кръстопътищата и всички, които срещнете, поканете ги на сватбата.’ 10 (E)И слугите, като излязоха по пътищата, събраха всички, които срещнаха – и лоши, и добри, и сватбеният дом се напълни с гости. 11 Царят, като влезе да види насядалите, забеляза там един човек, който не бе облечен в сватбарска премяна, 12 и му каза: ‘Приятелю, как си влязъл тук, като не си в сватбарска премяна?’ А онзи не каза нито дума. 13 (F)Тогава царят рече на слугите: ‘Вържете му ръцете и нозете, вдигнете го и го хвърлете навън – в тъмнината, там ще има плач и скърцане със зъби, 14 защото мнозина са звани, а малцина – избрани’.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.