Book of Common Prayer
Песен на заточениците във Вавилон
137 (A)Край реките на Вавилония – там стояхме
и плачехме, когато си спомняхме за Сион.
2 (B)Ние окачихме арфите си
на върбите в тази земя,
3 защото там искаха песни от нас,
пленените,
а нашите мъчители – ликувания:
„Пейте ни от сионските песни!“
4 Как да запеем песен за Господа
на чужда земя?
5 Десницата ми да изсъхне,
ако те забравя, Йерусалиме!
6 (C)Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня,
ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си!
7 (D)Припомни, Господи, на Едомовите синове деня,
когато Йерусалим беше завладян! Те крещяха:
„Срутете го, срутете го до основите му!“
8 (E)Дъще Вавилонска, опустошителко,
блажен е онзи, който ти въздаде
за това, което ти ни направи!
9 (F)Блажен е онзи, който грабне и разбие в скала малките ти деца!
Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог
Да бъде прославен Господ, моята скала,
Който учи ръцете ми на бой,
пръстите ми на война!
2 (C)Ти си моя милост и моя крепост,
мое прибежище и мой избавител,
моя защита – у Тебе намерих убежище;
Ти правиш народите да ми се подчиняват.
3 (D)Господи! Какво е човекът, че се грижиш за него,
човешкият син, че му обръщаш внимание?
4 (E)Човекът е като дъх;
дните му приличат на изчезваща сянка.
5 (F)Господи, наведи Своите небеса и слез;
удари планините и те ще задимят;
6 (G)изпрати светкавица и ги разпилей;
прати стрелите Си и ги разпръсни;
7 (H)простри ръцете Си от висините,
избави ме и ме спаси от буйните води,
от насилието на чужденци,
8 на които устата им говори невъздържано
и десницата им е десница на лъжата.
9 (I)Боже, нова песен ще изпея за Тебе,
на десетострунна арфа ще възпея Тебе,
10 (J)Който даваш победа на царете,
избавяш Своя служител Давид от погубващ меч.
11 Избави ме и ме спаси от насилието на чужденци,
на които устата им говори невъздържано
и десницата им върши клетвопрестъпление.
12 (K)Нека нашите синове бъдат като отгледани растения,
когато напълно израснат през времето на младостта си,
нашите дъщери – като изваяни колони,
предназначени за палати.
13 (L)Нека нашите хамбари
да бъдат пълни с всякакви храни;
нашите стада да се плодят
с хиляди по пасищата ни;
14 (M)добитъкът ни да бъде угоен;
да няма по нашите площади нито нещастие,
нито несполука, нито плач.
15 (N)Блажен е този народ, който има това!
Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог!
Величието на Божието творение
104 (A)Величай, душо моя, Господа!
Господи, Боже мой, Ти си дивно велик;
със слава и величие си облечен.
2 (B)Ти се обличаш в светлина като с дреха,
разпростираш небесата като покрив на шатър;
3 (C)Ти градиш над небесните води Своите горни чертози,
правиш облаците Своя колесница,
шестваш върху крилете на вятъра.
4 (D)Ти правиш ветровете Свои вестители,
огнените пламъци – Свои служители.
5 Ти си поставил земята на твърди основи:
тя няма да се поклати за вечни времена.
6 Покрита беше с водни стихии като с дреха;
водите покриваха планините.
7 От Твоята заплаха те побягваха,
от трясъка на Твоя гръм бързо отминаваха;
8 издигаха се по планините, снишаваха се в долините
до мястото, което им беше определил.
9 (E)Ти си поставил предел, който водните стихии няма да преминат
и няма да се върнат отново да покрият земята.
10 Ти превърна изворите в потоци
и те текат между планините,
11 поят всички диви зверове
и дивите магарета утоляват жаждата си.
12 (F)Край тях обитават небесни птици,
сред клоните издигат гласовете си.
13 Ти напояваш планините от Своите височини,
с плодовете на Твоите дела се насища земята.
14 Ти правиш да растат трева за добитъка
и растения за полза на човека
и така произвеждаш от земята храна
15 (G)и вино, което весели сърцето на човека,
и маслиново масло, от което блести лицето му,
и хляб, който дава сила на човешкото сърце.
16 Насищат се дърветата на Господа,
ливанските кедри, които Той насади;
17 по тях птиците си правят гнезда,
кипарисите са жилища на щъркелите,
18 високите планини са жилища на козлите,
а скалите са убежища на зайците.
19 Той направи луната да отмерва времената,
слънцето да знае кога да залязва.
20 Ти разстилаш тъмнина, настъпва нощ
и тогава бродят всички горски зверове;
21 (H)млади лъвове реват за плячка
и искат от Бога храна за себе си.
22 Когато слънцето изгрее, те се прибират
и лягат в своите леговища.
23 Човек отива по делата си
и се труди до вечерта.
24 Господи, колко многобройни са делата Ти!
Всички тях Си създал с мъдрост;
земята е пълна с Твоите творения.
25 Ето това огромно и пространно море!
Там има безброй морски твари,
малки и големи живи същества.
26 Там плават кораби,
там е онзи левиатан[a], който си създал да се гмурка в него.
27 Всички те от Тебе очакват
да им дадеш храна навреме.
28 Даваш им и те я събират,
отваряш ръката Си и те се насищат изобилно.
29 (I)Скриваш лицето Си и те се ужасяват,
отнемаш диханието им и те умират,
и отново се връщат в пръстта.
30 Изпращаш Духа Си и те биват създадени.
Така обновяваш лицето на земята.
31 Славата на Господа да пребъдва за вечни времена!
Да се весели Господ за делата Си!
32 (J)Погледне ли към земята, тя се тресе;
допре ли се до планините, те димят.
33 (K)Ще пея на Господа, докато съм жив,
ще величая моя Бог, докато съществувам.
34 Нека Му бъде приятна моята песен;
ще се веселя в името на Господа.
35 Нека изчезнат грешниците от земята
и да няма вече нечестиви!
Величай, душо моя, Господа! Алилуя![b]
11 Ще настъпи ден, Йерусалиме, когато твоите стени отново ще бъдат изградени, ден в който твоите предели ще се разширят. 12 В този ден всички ще идват при тебе – от Асирия до Египет, от Египет до река Ефрат и от море до море, и от планина до планина. 13 При все това земята на езичниците ще се превърне в пустиня поради вината на жителите ѝ – така те ще пожънат плодовете на делата си.
14 (A)Води с жезъла Си, като стадо на паша, Своя народ – Своето наследство, което живее уединено в гората сред Кармил; нека те пасат във Васан и Галаад, както в древните дни! 15 Покажи ни Твоите чудни дела – както в дните, когато Ти със Своя народ излизаше от египетската земя. 16 Народите ще видят всичко това и ще се засрамят при цялата си мощ; ще поставят ръка на уста, ушите им ще оглушеят. 17 Ще лижат прах като змия, ще излизат от дупките си като червеи; ще бъдат обхванати от страх от Господа, нашия Бог, и ще изпитат страх пред Тебе.
18 (B)Кой друг бог като Тебе прощава беззаконие и не вменява вина за престъплението на останалите от Своето наследство? Твоят гняв не продължава вечно, защото обичаш да проявяваш милост. 19 (C)Ти отново проявяваш милост към нас, заличаваш беззаконията ни. Ти ще хвърлиш всичките ни грехове в морските дълбини. 20 (D)Ти ще покажеш вярност към Яков, милост към Авраам, както с клетва си обещал на нашите предци през древните дни.
7 Но краят на всичко е близо, затова бъдете благоразумни и внимателни, когато се молите. 8 (A)И преди всичко, обичайте се истински един друг, защото любовта покрива много грехове. 9 Оказвайте си гостоприемство един на друг, без да роптаете. 10 (B)Подпомагайте се взаимно, всеки с отредения му дар, като добри стопани на разностранната Божия благодат. 11 Говори ли някой, нека говори с Божии думи; помага ли някой, нека помага със силата, която Бог му дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисус Христос, Чиито слава и мощ са за вечни времена. Амин.
Блажени в страданията
12 Възлюбени! Не се учудвайте на огненото бедствие, изпратено за ваше изпитание, сякаш е станало нещо неочаквано за вас. 13 (C)Напротив, доколкото споделяте страданията на Христос, радвайте се, за да бъдете преизпълнени с радост и когато се яви Неговата слава. 14 (D)Ако ви оскърбяват заради Христовото име, блажени сте, защото Духът на славата и силата[a], Божият Дух, почива върху вас. От тях Той бива хулен, а от вас – прославян[b]. 15 Ако някой от вас страда, нека това да не бъде, защото е убиец, крадец, злосторник или поглежда към чуждото. 16 (E)Но ако страда, защото е християнин, да не се срамува, а да прославя Бога за такава участ. 17 (F)Защото дойде време за съда; той започва от Божия дом. И ако започва първо от нас, какъв ли ще е краят на онези, които не приемат Божието благовестие! 18 (G)А щом праведният едва се спасява, какво ли ще стане с нечестивия и грешника! 19 Затова онези, които страдат по волята на Бога, с добри дела да предават душите си на своя Създател, Който е верен на обещанието си.
Изцеляване на двама слепци в Йерихон
29 (A)Когато излизаха от Йерихон, след Него вървеше множество народ. 30 (B)И ето двама слепци, които седяха край пътя, чуха, че минава Иисус, и започнаха да викат: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“ 31 А народът ги смъмри, за да млъкнат. Но те завикаха още по-силно: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“ 32 Иисус се спря, повика ги и каза: „Какво искате да сторя за вас?“ 33 Те Му казаха: „Господи, да се отворят очите ни!“ 34 Иисус се смили, допря се до очите им и те веднага прогледнаха. И те тръгнаха след Него.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.