Book of Common Prayer
Обещание за Божия избраник Давид
89 (A)Поучение на Еман Езрахит.
2 [a] Вечно ще възпявам милостите на Господа;
устата ми ще разгласява винаги Твоята истина.
3 Защото казвам: съгради милост завинаги;
утвърди Своята истина, както небесата.
4 Сключих завет с Моя избраник;
клех се на своя служител Давид.
5 (B)Ще утвърдя завинаги твоето потомство;
ще запазя твоя престол за всички родове.
6 Господи, небесата прославят Твоите чудеса
и в събранието на светиите – Твоята истина,
7 (C)защото кой може да се сравни с Господа от тези, които са на небесата,
и кой е подобен на Него сред синовете Божии?
8 (D)Страшен е Бог в съвета на светиите.
Той е велик и страшен за всички около Него.
9 Господи, Боже Вседържителю, кой е силен като Тебе, Господи?
Твоята истина Те обгражда.
10 (E)Ти владееш над яростното море.
Надигнат ли се вълните му, Ти ги укротяваш.
11 Съкруши Раав[b] като смъртно ранен;
със силната Си ръка разпръсна Своите врагове.
12 (F)Твои са небесата и Твоя е земята;
Ти създаде земята и всичко, което я изпълва.
13 Ти създаде север и юг;
Тавор и Хермон прославят Твоето име.
14 Твоята мишца е крепка.
Ръката Ти е силна, а десницата – готова за действие.
15 (G)Твоят трон е основан на правосъдие и справедливост.
Милост и истина вървят пред Тебе.
16 Щастлив е народът, който познава звука на рога.
Господи, те живеят в светлината на Твоето лице.
17 Ежедневно се радват заради Твоето име
и се въздигат с правдата Ти,
18 защото Ти си украсата на силата им
и нашият рог ще се издигне с Твоето благоволение.
19 Нашият щит е от Господа
и нашият цар – от Светия Израилев.
20 Някога беше говорил на Своя посветен във видение
и беше казал: „Помогнах на един герой.
Измежду народа издигнах избраник.
21 (H)Намерих Своя служител Давид
и го помазах със святия Си елей.
22 (I)Ръката Ми ще пребъде с него,
а Моята мишца ще го подкрепя.
23 Врагът няма да го притесни;
беззаконникът няма да го потиска.
24 Ще разпръсна пред него враговете му;
ще поразя тези, които го мразят.
25 Моята вярност и Моята милост ще бъдат с него;
чрез Моето име ще се издигне рогът му.
26 Ще простра над морето ръката му
и над реките – десницата му.
27 (J)(K)Той ще ми казва: ‘Ти си мой Отец,
мой Бог и твърдина на моето спасение.’
28 И ето Аз ще го направя първороден син,
върховен сред земните царе.
29 Завинаги ще съхраня милостта Си към него
и заветът Ми с него ще остане непокътнат.
30 И потомството му ще бъде вечно
и неговият престол – като дните на небето.
31 Ако синовете му изоставят Моя закон
и не спазват Моите заповеди;
32 ако оскверняват Моите наредби
и не се придържат към Моите повели,
33 ще накажа тяхното безчинство с жезъл
и тяхната неправда – с удари.
34 Обаче няма да оттегля милостта Си от него
и няма да изневеря на верността Си към него.
35 (L)Няма да наруша завета Си
и няма да променя нищо от онова, което излезе от устата Ми.
36 (M)Веднъж се клех в святостта Си,
как сега да лъжа Давид.
37 (N)Потомството му ще пребъде вечно,
а престолът му ще бъде като слънцето пред Мене.
38 Завинаги ще стои твърдо като луната;
ще бъде верен свидетелят на небесата.“
39 Ти обаче отхвърли и презря Своя помазаник,
Ти се разгневи срещу него.
40 Пренебрегна завета със Своя служител
и оскверни короната му.
41 (O)Разруши всичките му огради,
превърна крепостите му в развалини.
42 Плячкосваха го всички, които минаваха по пътя;
стана за присмех на своите съседи.
43 Ти издигна десницата на неговите потисници;
зарадва враговете му.
44 Ти затъпи острието на меча му и не го подкрепи в битка.
45 Отне блясъка от него
и хвърли престола му на земята.
46 Ти съкрати младостта му и го покри със срам.
47 (P)Докога, Господи, ще се криеш от мене?
Докога ядът Ти ще пламти като огън?
48 Спомни си колко е кратък животът ми;
че всички хора сътвори смъртни.
49 Кой от хората е живял, без да види смърт,
и животът му спасен ли е от силата на царството на мъртвите?
50 Господи, къде са оказаните вече от Тебе милости?
Ти се закле на Давид в Своята вярност.
51 Спомни си, Господи, хулите към Твоите служители,
укора от всички народи, който си нося у себе си.
52 Господи, Твоите врагове Те хулят,
подиграват се над стъпките на Твоя помазаник.
53 (Q)Славете Господа за вечни времена! Амин, амин!
Възхвала на Юда
3 И вместо него се въздигна синът му Юда, наричан Макавей. 2 Подкрепяха го всички негови братя и всички, които се бяха присъединили към баща му и с радост воюваха за Израил.
3 (A)Той разнесе навред славата на своя народ. Надянал броня като исполин и препасал бойно снаряжение, устремно влизаше в битки, а мечът му бе закрила за войската. 4 Като лъв се сражаваше в боя – като лъвче, нахвърлило се с рев върху плячка. 5 (B)Той преследваше престъпилите закона и щом ги откриеше, погубваше с огън онези, които всяваха размирици сред народа му. 6 От страх пред него нечестивците се смириха; всички, които вършеха беззакония, бяха обзети от смут и спасението дойде благодарение на неговата ръка. 7 Той причини неприятности на мнозина царе и зарадва с делата си потомците на Яков, а паметта му ще бъде благословена вечно; 8 премина през градовете на Юдея, изтреби нечестивците в тях и отклони Божия гняв от Израил. 9 Името му се прочу до края на земните предели и той събра при себе си обречените на гибел.
Защита от нападенията на езичниците
10 Тогава Аполоний събра езичниците, а също и голяма войска от Самария, за да воюва срещу Израил. 11 Юда узна това, тръгна срещу него, разби го и го уби. Мнозина паднаха ранени, а останалите избягаха. 12 Тогава отнеха оръжието им като плячка, Юда взе меча на Аполоний и се сражаваше с него до края на дните си.
13 Сирон, военачалникът на сирийската войска, чу, че Юда е събрал около себе си много и верни на Закона хора, готови да тръгнат с него на война, 14 и каза: „Ще си създам име и ще се прославя в царството, като тръгна на поход срещу Юда и хората с него, които пренебрегват царската разпоредба.“ 15 Към него се присъедини и тръгна силно множество нечестивци, за да му помогнат да отмъсти на синовете на Израил.
16 Когато наближиха височината на Веторон, Юда излезе насреща им с твърде малко хора. 17 Като видяха настъпващата срещу тях войска, казаха на Юда: „Как ще можем така малобройни да се сражаваме с толкова силно множество? Освен това сме изтощени, понеже цял ден сме гладували.“ 18 (C)Но Юда им отговори: „Понякога е лесно мнозина да попаднат в ръцете на малцина, за небето е все едно дали чрез мнозина или чрез малцина ще изпрати спасение. 19 Защото победата във война зависи не от многобройната войска, а от силата, която идва от небето. 20 Те идват срещу нас, изпълнени с надменност и нечестивост, за да изтребят нас, жените ни и децата ни и да ни ограбят, 21 а ние се бием за живота си и за нашите закони. 22 Той Сам ще ги смаже пред очите ни, затова вие недейте да се боите от тях!“
23 Едва изрекъл тези думи, той се нахвърли внезапно върху тях и Сирон със своята войска беше разбит пред очите му. 24 (D)Преследваха го по склона на Веторон чак до равнината. Около осемстотин мъже от тях загинаха, а останалите избягаха във филистимската земя.
Последният страшен Господен съд
7 А когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде освободен от тъмницата си. 8 (A)И ще излезе да заблуждава народите по четирите краища на земята, а те са Гог и Магог, и да ги събере за война. Неизброими като морския пясък, 9 (B)те потеглиха по цялата земя и заобиколиха стана на вярващите и обичния на Бога град. Но падна от Бога небесен огън и ги погуби. 10 (C)А дяволът, който ги заблуждаваше, беше хвърлен в езерото от огън и жупел, където са също звярът и лъжепророкът – те ще бъдат мъчени вечно, денем и нощем.
11 (D)Тогава видях голям бял престол, както и Този, Който седеше на него. От лицето Му побягнаха земята и небето и за тях място повече не се намери. 12 (E)След това видях мъртвите, малки и големи, да стоят пред престола, отвориха се книги, също и друга книга се отвори – Книгата на живота. И мъртвите бяха съдени съобразно делата си, които бяха записани в книгите. 13 Морето върна мъртвите, които бяха в него, също и смъртта и адът върнаха мъртвите, които бяха в тях. И всеки бе съден според делата си. 14 (F)А смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт – огненото езеро. 15 И който не бе записан в Книгата на живота, беше хвърлен в огненото езеро.
Преображение на Иисус Христос
17 (A)(B)А шест дена по-късно Иисус взе със Себе Си Петър, Яков и брат му Йоан и ги изведе насаме на една висока планина. 2 И се преобрази пред тях – лицето Му засия като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. 3 И ето явиха им се Мойсей и Илия, които разговаряха с Него. 4 Тогава Петър се обърна към Иисус и рече: „Господи, добре е да бъдем тука. Ако искаш, да направим три сенника – един за Тебе, за Мойсей един и един за Илия.“ 5 (C)Докато Той още говореше, светъл облак ги засени. И от облака се чу глас, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син, у Когото е Моето благоволение. Него слушайте!“
6 Като чуха това, учениците паднаха по очи и много се уплашиха. 7 А Иисус се приближи, докосна ги и рече: „Станете и не се бойте!“ 8 Тогава те вдигнаха очи и не видяха никого освен Иисус.
9 И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда: „Не казвайте на никого за това видение, докато Синът човешки не възкръсне от мъртвите.“
10 (D)А учениците Му Го попитаха: „Защо книжниците казват, че най-напред трябвало да дойде Илия?“ 11 Иисус им отговори: „Да, най-напред ще дойде Илия и ще възстанови всичко. 12 (E)Но ви казвам, че Илия вече дойде, а те не го познаха и направиха с него, каквото си искаха. Така и Синът човешки ще пострада от тях.“ 13 (F)Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Йоан Кръстител.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.