Book of Common Prayer
Молитва на изоставения в смъртна опасност
88 Песен. Псалом на Кореевите синове. За първия певец. По мелодията на махалат. [a] Поучение на Еман Езрахит.
2 [b] Господи, Боже на моето спасение,
ден и нощ зова към Тебе.
3 Дано да стигне до Тебе молитвата ми;
вслушай се в молбата ми,
4 (A)защото душата ми се насити на страдание,
а животът ми се приближи до преизподнята.
5 (B)Бях равен с мъртвите,
станах като юнак без сила.
6 Проснат бях сред мъртвите;
бях сред убитите, лежащи в гроба,
за които Ти вече не си спомняш,
тъй като са отхвърлени от Твоята ръка.
7 Ти ме положи в яма,
постави ме в бездна и мрак.
8 (C)Над мене тегне Твоята ярост
и всички Твои вълни ме заливат.
9 (D)Ти отдалечи от мене тези, които ми се доверяваха,
и ги накара да се отвращават от мене.
Затворен съм и не мога да изляза.
10 Окото ми се умори от тъга;
цял ден викам към Тебе
и простирам ръката си към Тебе.
11 (E)Ще направиш ли чудеса с умрелите?
Нима мъртвите ще се надигнат и ще Те прославят?
12 В гроба ли ще се разгласява Твоята милост,
а Твоята истина – в преизподнята?
13 В мрака ли ще се проявят Твоите чудеса
или Твоята правда – в земята на забравата?
14 Обаче аз, Господи, Тебе призовавам.
Молитвата ми ще Те срещне сутрин рано.
15 Господи, защо отхвърляш душата ми
и криеш лицето Си от мене?
16 Аз съм нещастен и болнав от младини.
В страха пред Тебе изнемогвам.
17 Пламтящият Ти гняв премина над мене;
Твоите ужаси ме унищожиха,
18 всеки ден ме заливаха като вода
и от всички страни ме обкръжаваха.
19 Ти отдалечи от мене другар и близък;
само мракът остана мой приятел.
Божията закрила
91 (A)Този, който живее под покрива на Всевишния
и пребъдва под сянката на Всемогъщия,
2 (B)той казва на Господа: „Ти си мое прибежище и моя крепост,
Бог мой, на Когото се уповавам.“
3 Бог ще те спаси от капана на ловеца
и от смъртоносна напаст.
4 (C)С перата Си ще те покрие
и под крилете Му ще се скриеш;
щит и закрила е Неговата вярност.
5 Ти няма да се изплашиш от ужасите на нощта
и от стрелите, летящи през деня;
6 от мора, който те обгръща в мрака,
и от заразата, която вилнее по обед.
7 От твоята страна ще паднат хиляди,
а отдясно на тебе – десет хиляди,
но тебе няма да те застигне беда.
8 Само ще гледаш с очите си
и ще виждаш възмездието за грешните.
9 Защото ти каза: „Господ е мое упование“;
ти избра Всевишния за свое прибежище.
10 (D)Зло няма да те сполети
и мъка няма да се приближи до твоето жилище,
11 (E)защото Той ще заповяда на ангелите Си за тебе
да те пазят по твоите пътища;
12 (F)ще те носят на ръце,
да не би да удариш крака си в камък;
13 (G)ще стъпчеш лъв и усойница,
ще мачкаш млади лъвове и змии.
14 (H)„Затова, че Ме обикна,
ще го спася;
ще го запазя, защото изповяда Моето име.
15 (I)Ще Ме призове и Аз ще му отвърна.
С него ще бъда в нужда;
ще го избавя и ще го прославя.
16 (J)Ще му дам дълъг живот
и ще му покажа спасението, което идва от Мене.“
Радостта от възхвалата на Бога
92 Псалом. Песен за съботния ден.
2 (K)[a] Добро е да славим Господа
и да възпяваме името Ти, Всевишни.
3 Да възвестяваме в ранни зори Твоята милост
и през нощта Твоята истина,
4 на десетострунна арфа и на невел[b],
с мелодия на гусла.
5 Защото Ти, Господи, ме развесели с делата Си;
възхищавам се на творенията на Твоите ръце.
6 (L)Колко са велики делата Ти, Господи!
Чудно дълбоки са Твоите помисли!
7 Един неразумен човек не знае
и един глупак не го разбира:
8 (M)ако нечестивите никнат като трева,
а беззакониците благоденстват,
то е, за да бъдат унищожени завинаги,
9 защото Ти, Господи, си вечно във висините.
10 Ето враговете Ти, Господи, те ще загинат.
Всички ще се разпръснат,
всички, които вършат беззакония.
11 (N)А Ти ме правиш силен като бивол;
ще ме помажеш с пресен елей[c].
12 И ми е приятно да гледам враговете си да падат
и да чувам виковете на нечестивите,
които се обявяват против мене.
13 Праведникът ще разцъфне като палма;
ще се издигне като ливански кедър.
14 (O)Те са насадени в дома на Господа,
зеленеят се в дворовете на Бога.
15 И в старостта си са плодоносни,
сочни и свежи,
16 (P)за да възвестяват, че Господ е справедлив.
Той е моя крепост и в Него няма неправда.
Преследването на верните израилтяни
41 Цар Антиох разпореди писмено по цялото си царство всички да станат един народ 42 и всеки да изостави своите обичаи. И всички народи приеха разпоредбата на царя. 43 Мнозина от израилтяните също се съгласиха да следват идолопоклонството му, принесоха жертви на идолите и оскверниха съботата. 44 А царят разпрати чрез вестители писмена заповед в Йерусалим и в юдейските градове да следват чужди за страната обичаи: 45 да не извършват вече всеизгаряния, жертвоприношения и възлияния в светилището, да отменят съботите и празниците 46 и да осквернят светилището и свещениците, 47 да издигат жертвеници, храмове и места за идолослужение, да принасят в жертва свинско месо и нечист добитък, 48 да не обрязват повече синовете си, да оскверняват душите им с всичко нечисто и идолопоклонническо, 49 за да забравят закона и да променят всичките му разпоредби. 50 И ако някой не постъпи според заповедта на царя, да бъде предаден на смърт.
51 Писма с такова съдържание той разпрати по цялото си царство и постави надзиратели над целия народ. А на юдейските градове нареди да принасят жертви във всеки град. 52 И при надзирателите се събраха мнозина от народа – всички онези, които изоставиха Закона. Те сториха злини по земята 53 и принудиха израилтяните да се крият в убежища, кой където намери.
54 (A)На петнадесетия ден от месец хаслев, в сто четиридесет и петата година, поставиха върху жертвеника мерзост на запустението. Те издигнаха жертвеници в юдейските градове наоколо, 55 а пред вратите на къщите и по улиците извършваха кадене. 56 Късаха и изгаряха в огън книгите на Закона, които намираха. 57 У когото откриеха книгата на Завета или пък се придържаше към Закона, според царската заповед го предаваха на смърт. 58 Вършеха такива насилия всеки месец над израилтяните в градовете, ако бяха престъпили заповедта. 59 А на двадесет и петия ден от месец хаслев, когато принасяха жертви на жертвеника, който беше над олтара, 60 (B)те съгласно заповедта убиваха жените, обрязали децата си, 61 бесеха кърмачетата за шиите им, а също техните близки и онези, които бяха извършили обрязването.
62 (C)Но мнозина в Израил проявиха твърдост и устояха да не ядат нечисто. 63 Те предпочетоха да умрат, за да не се оскверняват с храната и да не поругаят своя завет. И умираха.
Победата на Словото над звяра и лъжепророка
11 (A)След това видях небето отворено и ето – там имаше бял кон, а Онзи, Който седеше на него, се нарича Верен и Истинен. Той съди и воюва справедливо. 12 (B)Очите Му бяха като огнен пламък, а на главата Му имаше много корони и едно написано име, което само Той знаеше. 13 Той беше облечен в дреха, обагрена с кръв, а името Му – Божие Слово. 14 Небесните войнства, облечени в бял и чист висон, Го следваха на бели коне. 15 (C)От устата Му излизаше остър меч, за да поразява с него народите, Той ще ги управлява с железен жезъл и ще тъпче винения лин на яростния гняв на Бога Вседържител. 16 (D)На дрехата и на бедрото Му бе написано името: „Цар на царете и Господар на господарите“.
Апостол Петър изповядва вярата в Иисус Христос
13 (A)Когато дойде в областта на Кесария Филипова, Иисус попита учениците Си: „За кого Ме смятат хората Мене, Сина човешки?“ 14 (B)Те отговориха: „Едни – за Йоан Кръстител, други – за Илия, някои пък – за Йеремия или за един от пророците.“ 15 Каза им: „А вие за кого Ме смятате?“ 16 (C)Симон Петър отговори: „Ти си Христос, Синът на живия Бог!“ 17 Тогава Иисус му рече: „Блажен си, Симоне, сине на Йона, защото не плът и кръв[a] ти откри това, а Моят небесен Отец. 18 И Аз ти казвам, че ти си Петър[b] и на този камък ще построя църквата Си, и адовите сили няма да ѝ надделеят. 19 (D)Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото не простиш на земята, няма да бъде простено на небесата, а каквото простиш на земята, ще бъде простено на небесата[c].“ 20 Тогава Иисус заповяда на учениците Си да не казват на никого, че Той е Христос.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.