Book of Common Prayer
Мем
97 Колко обичам Твоя Закон!
Цял ден размишлявам върху него.
98 Ти ме направи по-мъдър от враговете ми със Своята заповед,
защото тя е моето вечно наследство.
99 Станах по-разумен от всички мои учители,
защото размишлявам над Твоите заповеди.
100 (A)Аз съм по-мъдър от старите,
защото спазвам Твоите заповеди.
101 Отклонявам стъпките си от всеки лош път,
за да следвам Твоето слово.
102 Няма да се отклоня от Твоите решения,
защото Ти ме наставляваш.
103 (B)Колко сладки са за вкуса ми Твоите думи!
По-сладки са от мед за моята уста.
104 Чрез Твоите заповеди станах разумен,
затова мразя всички пътища на лъжата.
Нун
105 (C)Твоето слово е светилник за краката ми,
светлина за пътеките ми.
106 Дадох клетва и постоянствам
да спазвам Твоите справедливи решения.
107 Господи, силно съм угнетен;
запази живота ми според Своето слово.
108 Господи, благоволи да приемеш
доброволните приноси на моята уста
и ме научи на Своите решения.
109 Животът ми постоянно е в опасност,
но аз не забравям Твоя Закон.
110 Нечестиви хора заложиха примка за мене,
но аз не се отклоних от Твоите заповеди.
111 Възприех Твоите разпоредби като вечно наследство,
защото те са радост за сърцето ми.
112 Реших в сърцето си
винаги да изпълнявам Твоите наредби.
Самех
113 Аз мразя колебливите,
а обичам Твоя Закон.
114 Ти си моя закрила и моя защита;
аз се уповавам на Твоето слово.
115 Махнете се от мене, беззаконници!
Аз ще спазвам заповедите на своя Бог.
116 Укрепи ме според Своето слово, за да продължавам да живея;
не ме посрамяй в моята надежда.
117 Подкрепи ме и ще се спася;
в Твоите заповеди непрестанно ще вниквам.
118 Ти отхвърляш всички,
които отстъпват от Твоите наредби,
защото техните замисли са лъжа.
119 (D)Ти отхвърляш нечестивите по земята като сгурия,
затова обикнах Твоите наредби.
120 (E)Цялото ми тяло трепери от страх пред Тебе,
боя се от Твоите присъди.
Истинският Бог – Спасител и Промислител
81 За първия певец. За съпровод с гетски музикален инструмент. На Асаф.
2 Радостно пейте на Бога, нашата крепост,
възпявайте Бога на Яков!
3 Издигнете глас, ударете тимпани,
да засвирят сладкогласна гусла и арфа.
4 (A)Тръбете в началото на месеца,
на пълнолуние, в деня на нашия празник,
5 защото това е обичай за Израил,
наредба от Бога на Яков.
6 Той установи това като свидетелство за Йосиф
при излизането от египетската земя.
Тогава аз чух език, който беше непознат за мене.
7 (B)„Снех товара от раменете му
и ръцете му освободих от кошниците.
8 (C)В затруднение Ме повика и Аз те избавих.
Свидетелствах за тебе от гръмоносните облаци;
изпитах те край водите на Мерива.
9 Слушай, народе Мой, предупреждавам те!
Израиле, да беше Ме послушал.
10 (D)Да нямаш друг бог
и да не се покланяш на такъв чуждоземен бог.
11 А съм Господ, твоят Бог,
Който те изведе от египетската земя;
отвори устата си и Аз ще я напълня.“
12 (E)Но Моят народ не се вслуша в гласа Ми,
Израил не беше с Мене.
13 (F)Изоставих ги, водени от упорството на сърцата си,
да следват своите помисли.
14 Ако Моят народ Ме беше послушал,
ако Израил беше ходил по Моите пътища,
15 веднага бих укротил враговете им,
бих обърнал ръката Си против техните угнетители.
16 Онези, които мразят Господа,
Му угодничат
и тяхната участ ще продължи вечно.
17 Щях да храня Израил с най-добра пшеница,
щях да го насищам с планински мед.
Съд над съдиите
82 (G)Псалом на Асаф.
Бог застана в съвета на боговете, произнесе присъда сред него:
2 „Докога ще съдите несправедливо
и ще подкрепяте нечестиви?
3 (H)Съдете справедливо беден и сирак;
бъдете справедливи към потиснат и нуждаещ се.
4 Спасявайте бедния и сиромаха;
от ръката на нечестивия ги избавете!“
5 Не знаят, не разбират,
в мрак се лутат;
основите на земята се разклащат.
6 (I)Аз рекох: богове сте
и всички вие сте синове на Всевишния,
7 но вие ще умрете като хора,
ще загинете като всички земни князе.
8 Боже, управлявай земята,
защото всички народи Ти принадлежат!
Тържествено потвърждение на Мойсеевия закон и радостно веселие на празника Шатри
8 И когато настъпи седмият месец, израилтяните живееха отново в своите градове. Тогава целият народ се събра като един човек на площада, който е пред Водната порта. И казаха на книжовника Ездра да донесе книгата на Мойсеевия закон, който Господ беше дал на Израил. 2 И така, на първия ден от седмия месец, свещеникът Ездра донесе закона пред събранието от мъже, жени и всички, които, като слушаха, можеха да разберат. 3 Той чете от него на площада пред Водната порта от зори до пладне пред мъжете, жените и пред онези, които можеха да разберат. Целият народ внимателно слушаше книгата на закона.
5 Ездра отвори книгата пред целия народ, защото стоеше по-високо от всички. А когато я отвори, целият народ стана. 6 Тогава Ездра благослови Господа, великия Бог, и целият народ отговори: „Амин, амин!“ След това, като издигнаха ръце, поклониха се на Господа с лице до земята. 7 А левитите Иисус, Ваная, Шеревия, Ямин, Акув, Шатвай, Ходия, Маасея, Клита, Азария, Йозавад, Ханан и Фелая обясняваха закона пред народа и всички останаха по местата си. 8 Те четяха от книгата на закона на откъси и ги тълкуваха, така че прочетеното да бъде разбрано.
9 И понеже всички се разплакаха, докато слушаха закона, областният управител Неемия, свещеникът Ездра, книжникът, и левитите, които поучаваха народа, се обърнаха към целия народ с думите: „Този ден е свят пред Господа, вашия Бог. Не скърбете и не плачете!“ 10 Тогава Ездра каза: „А сега си вървете, яжте тлъсто и пийте сладко, и пратете от това на онези, които нямат нищо! Този ден е свят пред Господа. Затова не скърбете, защото радостта пред Господа е вашата опора.“ 11 А левитите утешаваха народа с думите: „Не бива да скърбите, този ден е свят!“ 12 И всички се разотидоха да ядат и пият и да пращат на онези, които нямаха. Те празнуваха с голямо веселие, защото разбраха това, което им беше прочетено.
13 А на другия ден предводителите на родовете от целия народ, свещениците и левитите се събраха при книжника Ездра, за да разтълкуват по-добре думите на закона. 14 И намериха написано в закона, който Господ беше дал чрез Мойсей, че на празника в седмия месец израилтяните трябва да живеят в колиби. 15 (A)Затова разгласиха навред по всичките си градове, както и в Йерусалим: „Идете в планината и донесете клони от питомна маслина, клони от дива маслина, миртови клони, палмови клони и клони от широколистни дървета, за да направим колиби, както е писано в закона.“
16 Всички наизлязоха, донесоха клони и направиха колиби на покривите си, в дворовете си, в дворовете на Божия храм, на площада при Водната порта и на площада при Ефремовите порти. 17 Всички завърнали се от плен направиха колиби и заживяха в тях. Обхвана ги голяма радост, защото от времето на Иисус Навин до този ден израилтяните не бяха постъпвали така. 18 Всеки ден – от първия до последния – те четяха от книгата на Божия закон. И празнуваха празника седем дена, а на осмия ден устроиха събрание според разпоредбите.
21 (A)Тогава един силен ангел вдигна голям сякаш воденичен камък, хвърли го в морето и извика: „Така с насилие ще бъде сринат Вавилон, великият град, и няма да го има вече. 22 (B)Никакви звуци от арфисти, певци, флейтисти и тръбачи няма да се чуват в тебе, нито творец на някакво изкуство няма да се намери в тебе. Шум от воденичен камък няма да се чува в тебе. 23 (C)Светлина от светило няма да се види вече в тебе и глас на младоженец и невеста няма да се чуе в тебе, защото твоите търговци бяха големци на земята и чрез твоите магии бяха измамени всички народи. 24 (D)В него беше пролята кръвта на пророци, на вярващи и на всички, избити на земята.“
Изцеляване на множество болни
29 (A)(B)Иисус тръгна оттам и дойде при Галилейското езеро. Изкачи се на височината и седна там. 30 И дойде при Него много народ, сред който имаше куци, слепи, неми, недъгави и много други; поставиха ги пред нозете на Иисус и Той ги изцели. 31 (C)Така че народът се чудеше, като гледаше неми да проговарят, недъгави да оздравяват, куци да прохождат и слепи да проглеждат. И прославиха Бога Израилев.
Ново чудесно нахранване на четири хиляди души
32 (D)(E)А Иисус повика учениците Си и им каза: „Жал Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, за да не им прималее по пътя.“ 33 И учениците Му казаха: „Откъде да вземем в това ненаселено място толкова хляб, за да нахраним толкова народ?“ 34 Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем хляба и няколко рибки.“ 35 Тогава заповяда на народа да насяда на земята. 36 И като взе седемте хляба и рибите, изрече благодарствена молитва, разчупи и даде на учениците Си, а учениците – на народа. 37 Ядоха всички и се наситиха. И събраха останали къшеи седем пълни коша. 38 А хората, които ядоха, бяха четири хиляди, без жените и децата.
39 И като разпусна народа, качи се в лодката и пристигна в пределите на Магдала.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.