Book of Common Prayer
Дълготърпението на Месия
40 За първия певец. Псалом на Давид.
2 [a] Уповавах се на Господа с надежда
и Той бе благосклонен към мене, и чу моя вопъл.
3 (A)Той ме извлече от гибелен ров, от тинесто блато,
постави краката ми на скала и укрепи стъпките ми;
4 и вложи в устата ми нова песен за Него – възхвала на нашия Бог.
Мнозина ще видят, благоговейно ще се удивят и ще се надяват на Господа.
5 (B)Блажен е човекът, който възлага надеждата си на Господа
и не общува с горделиви, нито с изменчиви лъжци!
6 (C)Господи, Боже мой, много са извършените от Тебе чудеса
и благите Ти замисли за нас –
няма равен на Тебе!
Поискам ли да възвестявам и да говоря за тях, те са безчет.
7 (D)(E)Жертви и приношения Ти не пожела;
отвори Ми ушите;
всеизгаряне и жертва за грях не са Ти приятни.
8 Тогава казах:
„Ето идвам; в свитъка е писано за Мене.
9 Желая да изпълня волята Ти, Боже Мой,
както и Твоя закон, който е в Моето сърце.“
10 (F)Възвестявах Твоята справедливост във великото събрание;
не възпирах устата си: Ти знаеш това, Господи.
11 Не скривах в сърцето си Твоята справедливост,
възвестявах за Твоята вярност и за спасението от Тебе
и не премълчавах Твоето милосърдие и Твоята истина пред великото събрание.
12 (G)Господи, не прекратявай проявите на Своето милосърдие.
Твоята милост и Твоята истина нека винаги ме пазят,
13 (H)защото безброй злини ме обкръжиха.
Беззаконията ми ме постигнаха, така че дори да виждам не мога;
те са повече от космите на главата ми; сърцето ми се изтощи.
14 (I)Благоволи, Господи, да ме избавиш;
побързай, Господи, да ми помогнеш.
15 (J)Нека в безчестие и срам потънат всички,
които посягат на живота ми!
Да отстъпят посрамени онези,
които злорадстват над нещастието ми.
16 Да се смутят и се засрамят тези,
които злорадстват за мене, като казват: „Добре, добре!“
17 (K)Да се радват и да се веселят заради Тебе
всички, които Те търсят,
и онези, които се стремят към спасение от Тебе,
винаги да казват: „Велик е Господ!“
18 Аз съм беден и сиромах,
но Господ се грижи за мене.
Ти си моя помощ и мой спасител.
Боже мой, не се бави!
Молитва за защита от врагове
54 За първия певец. За съпровод със струнни инструменти. Поучителен. На Давид, 2 (A)[a] когато дойдоха зифейците и казаха на Саул: „Не се ли крие у нас Давид?“
3 [b] Боже, спаси ме чрез Своето име
и ме защити чрез Своята сила!
4 Боже, вслушай се в молитвата ми,
обърни внимание какво ще кажа!
5 (B)Защото чужденци се надигнаха против мене,
насилници се обръщат против живота ми –
те нямат Бога пред очите си.
6 (C)Но Бог е мой помощник,
Господ подкрепя живота ми.
7 Ще въздаде на враговете ми за злото.
Погуби ги, Боже, заради Своята истина.
8 (D)Ще Ти принеса жертвата си с усърдие,
ще Те прославя, защото Ти си благ,
9 защото ме избави от бедата
и очите ми видяха повалянето на моите неприятели.
Псалом, посветен на покаянието
51 За първия певец. Псалом на Давид, 2 (A)[a] когато пророк Натан отиде при него, след като той бе влязъл при Вирсавия.
3 [b] Боже, смили се над мене заради Своята милост
и заличи беззаконията ми заради голямото Си милосърдие.
4 Измий ме напълно от моята вина
и ме очисти от моя грях!
5 (B)Защото аз съзнавам своята вина
и моят грях е винаги пред мене.
6 (C)Пред Тебе, само пред Тебе съгреших
и сторих зло пред очите Ти,
така че Ти си прав да ме осъждаш със Своята справедлива присъда.
7 Ето, откакто съм роден, съм в беззаконие,
в грях ме зачена моята майка.
8 Ето Ти желаеш да има истина в сърцето на човека
и ще ми дадеш мъдрост вътре в мене.
9 (D)Поръси ме с китка от исоп[c] и ще бъда чист от грях,
умий ме и ще бъда по-бял от сняг!
10 (E)Дай ми да усетя радост и веселие
и ще се зарадват костите, строшени от Тебе!
11 Не поглеждай към моите грехове и заличи цялата ми вина!
12 (F)Сътвори чисто сърце у мене,
Боже, и дух на правда ми дай!
13 (G)Не ме отхвърляй от лицето Си
и не отдалечавай Светия Си Дух от мене!
14 Върни ми радостта от спасението, идващо от Тебе,
и с дух на послушание ме укрепи!
15 Ще науча беззаконниците на Твоите пътища
и грешниците ще се обърнат към Тебе.
16 Боже, избави ме от кръвната вина Ти, Боже на моето спасение,
и езикът ми ще възхвалява Твоята справедливост!
17 Господи, отвори устните ми
и устата ми ще възвести Твоята слава!
18 (H)Защото да би искал жертва, щях да Ти дам,
но към всеизгаряне Ти не си благосклонен.
19 (I)Жертва за Бога е смиреният дух,
смирено и разкаяно сърце Ти, Боже, няма да презреш.
20 (J)Господи, стори добро на Сион заради благоволението Си към него,
издигни стените на Йерусалим!
21 (K)Тогава ще благоволиш към праведните жертви,
към възношение и всеизгаряне;
тогава ще принесат телетата на Твоя жертвеник.
2 В двадесетата година от царуването на Артаксеркс, през месец нисан, взех виното, което беше пред царя, и му го подадох. И понеже никога преди не изглеждах натъжен пред него, 2 царят ме попита: „Защо е натъжено лицето ти, след като не си болен? Това не е от болест, навярно имаш тъга на сърцето.“ Аз много се уплаших 3 (A)и казах на царя: „Да си жив за вечни времена, царю! Как да не съм натъжен, когато градът, където са гробовете на прадедите ми, е запустял и портите му са изгорени от огън!“ 4 А царят ме попита: „Какво е твоето желание?“ Тогава се помолих на небесния Бог 5 и отговорих на царя: „Ако е угодно на царя и ако твоят служител е заслужил твоето благоволение, изпрати ме в Юдея, в града, където са гробовете на прадедите ми, за да го съградя отново.“ 6 Тогава царят в присъствието на царицата ме попита: „Колко време ще трае пътуването ти и кога ще се завърнеш?“ И когато определих срока, царят благоволи да ме изпрати.
7 След това казах на царя и това: „Ако е угодно на царя, нека да ми бъдат дадени писма до областните управители оттатък река Ефрат, за да ме пропускат, докато стигна до Юдея; 8 а също и писмо до Асаф, пазителя на царските гори, за да ми даде дървета за направа на вратите за крепостта, която е при храма, за градинските стени и за къщата, в която да живея.“ Тогава царят ми даде разрешение, защото щедрата ръка на моя Бог беше над мене. 9 (B)И така, придружен от военачалници и конници, които царят беше изпратил с мене, отидох при областните управители оттатък река Ефрат и им предадох царските писма.
Съпротива срещу Неемия
10 Но като чуха за това, хоронитът Саваналат и служителят Товия, амонец, изпитаха неприязън от това, че е дошъл човек, който да се застъпи за доброто на израилтяните. 11 Така пристигнах в Йерусалим и прекарах там три дена. 12 Една нощ, без да казвам на никого какво ми е дал на сърце моят Бог да сторя за Йерусалим, станах с няколко души, които бяха с мене. Но освен магарето, на което яздех, друго животно за придвижване нямаше. 13 Така излязох през нощта през портата на Долината по посока на Змейския извор и тръгнах към Портата на сметището, за да разгледам разрушените стени на Йерусалим и портите му, изгорени от огън. 14 След това отидох до портата на извора и до царския водоем. Но понеже там нямаше място, откъдето да мина с магарето, което яздех, 15 излязох през нощта край потока и погледнах стената. Тогава се обърнах и като минах отново през Портата на долината, се завърнах. 16 А предводителите не знаеха къде съм ходил и какво съм правил; дотогава не бях казал за това на никого от юдеите, нито на свещениците, нито на знатните, нито на предводителите, нито на останалите, които трябваше да участват в делото.
17 Тогава се обърнах към тях с думите: „Вие виждате в каква неволя се намираме – Йерусалим е запустял, а портите му са изгорени от огън. Да отидем и отново да изградим стените на Йерусалим, за да се избавим от това унижение!“ 18 След това им разказах как ръката на моя Бог благосклонно ме закриляше и какво ми беше казал царят. А те ми отговориха: „Ще строим и ние!“ И с голямо желание се захванаха за това добро дело.
19 Като чуха това, моавецът Саваналат, амонецът Товия, служител, както и арабинът Гешем, започнаха да се присмиват и да говорят с презрение: „Какво е това, с което сте се захванали? Нима искате да се бунтувате против царя?“ 20 И аз им отговорих: „Небесният Бог ще ни помогне в това начинание. Ние сме Негови служители и затова ще градим отново. А вие нямате нито дял, нито власт над Йерусалим и никой няма да си спомня за вас.“
12 (A)А когато сне шестия печат, ето видях: стана голямо земетресение и слънцето почерня като вретище, и месечината стана съвсем като кръв. 13 (B)Звездите от небето паднаха на земята, както късните незрели плодове падат, разлюлени от силен вятър. 14 (C)И небето се отдръпна и се нави като свитък, а всички планини и острови се отместиха от местата си. 15 (D)Тогава земните царе и велможите, хилядниците, богатите и силните, всеки роб и свободен се скриха в пещери и по планински скали, 16 (E)като казваха на планините и на скалите: „Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седналия на престола и от гнева на Агнеца. 17 (F)Защото дойде великият ден на гнева Му, кой ще може да устои?“
Белязаните с печат избрани
7 (G)След това видях четири ангела, които стояха на четирите ъгъла на земята и държаха четирите земни ветрове, за да не духа вятър нито по земята, нито над морето, нито върху някое дърво. 2 И видях друг ангел да се издига оттам, откъдето изгрява слънцето. Той имаше печат на живия Бог. И извика с висок глас към четирите ангела, на които беше дадено да навредят на земята и на морето, и каза: 3 (H)„Не навреждайте на земята, нито на морето, нито на дърветата, докато не сложим печата върху челата на слугите на нашия Бог.“
4 (I)И чух броя на белязаните с печат: сто четиридесет и четири хиляди, белязани с печат, от всички колена на Израилевите синове.
Притча за житото и плевелите
24 Друга притча им предложи Иисус с думите: „Небесното царство прилича на човек, посял добро семе на нивата си. 25 Но докато хората спяха, дойде неговият враг, пося между житото плевели и си отиде. 26 А когато посятото покълна и даде плод, тогава поникнаха и плевелите. 27 Като дойдоха слугите на този стопанин, казаха му: ‘Господарю, нали ти пося добри семена на нивата си? Откъде са тези плевели?’ 28 А той им отговори: ‘Някой враг е сторил това’. Слугите му го попитаха: ‘Искаш ли да отидем и да ги оскубем?’ 29 Но той каза: ‘Не! – Да не би, като скубете плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. 30 (A)Оставете да растат и двете заедно до жетвата. А по време на жетва ще наредя на жетварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопи, за да бъдат всички те изгорени. А житото приберете в житницата ми’.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.