Book of Common Prayer
Величието на Царя и Невястата (Църквата) Му
45 За първия певец. По мелодията на шошаним[a]. Песен на Кореевия хор. Песен за любовта.
2 [b] От сърцето ми извира блага дума.
Моята песен е за царя.
Езикът ми е перо на бързописец.
3 Ти си по-прекрасен от синовете на човека,
благост се излива от Твоята уста.
Затова Бог Те благослови за вечни времена.
4 (A)Силни, препаши меча Си на Своето бедро!
Препаши се със Своята слава и със Своето величие!
5 И в Своето величие язди победоносно в колесница
заради истината, благостта и правдата!
И Твоята десница ще Те води към величествени дела.
6 Твоите стрели са остри,
проникват в сърцата на враговете на Царя;
народите падат пред Тебе.
7 Престолът Ти, Боже, е вечен
и жезълът на правдата е жезъл на Твоето царство.
8 (B)Ти обикна правдата и намрази беззаконието.
Затова, Боже, Твоят Бог Те помаза
с елей[c] на радост повече от другите властници.
9 На смирна[d], алое[e] и касия[f] ухаят всички Твои дрехи;
струнна музика Те весели в дворци, украсени със слонова кост.
10 Царски дъщери са между Твоите знатни;
царицата стои отдясно на Тебе с накити от офирско[g] злато.
11 Чуй, дъще, и разбери,
забрави своя народ и своя бащин дом!
12 И Царят ще пожелае твоята красота,
защото Той е Твоят господар. И ти Му се подчини!
13 Дъщерята на Тир ще дойде с дар;
богатите от народа ще търсят Твоето благоволение.
14 Величествена е царската дъщеря в двореца,
златотъкана е нейната дреха.
15 Ще я доведат при царя в пъстровезани дрехи;
девици, нейни приближени, ще я доведат при Тебе.
16 Водят ги с радост и ликуване,
те влизат в царския дворец.
17 На мястото на Твоите бащи ще бъдат Твоите синове;
ще ги поставяш за князе по цялата земя.
18 (C)Ще направя Твоето име да се споменава от род в род;
затова народите ще Те славят за вечни времена.
Господ е Царят на света
47 За първия певец. Песен на Кореевия хор.
2 (A)[a] Ръкопляскайте с ръце, всички народи,
възкликнете към Бога с радостен глас!
3 (B)Защото Всевишният Господ е страшен,
велик Цар над цялата земя.
4 Той покори народи под нас
и страни под краката ни;
5 избра за нас наследството ни,
чудесната земя на Яков, когото възлюби.
6 (C)Бог възлезе при възклицания,
при тръбен звук.
7 Възпявайте нашия Бог,
възпявайте нашия Цар, пейте,
8 защото Бог е Цар на цялата земя!
Пейте празнична песен!
9 (D)Бог се възцари над народите,
Бог седна на святия Си престол.
10 Велможите на народите се събраха
с народа на Бога на Авраам, защото земните царе принадлежат на Бога.
Той се извисява над тях.
Сион – Божият град
48 Песен. Псалом на Кореевия хор.
2 (E)[b] Велик е Господ и високо е прославян
в града на нашия Бог, на святата Му планина.
3 Прекрасно възвишение, радост на цялата земя
е планината Сион[c], далече на север,
и той е градът на великия Цар.
4 Бог е в Своите дворци, Той е познат като прибежище.
5 Защото ето на, царете се събират
и потеглят срещу него.
6 Щом те го видяха, почудиха се,
вцепениха се от страх и избягаха.
7 (F)Страх ги обзе там,
мъка като на жена, когато ражда;
8 Ти съкрушаваш тарсийските кораби[d]
с източния вятър.
9 Каквото чухме, това и видяхме в града на Господа Вседържител, в града на нашия Бог.
Бог ще го утвърди за вечни времена.
10 Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие
всред Твоя храм.
11 (G)Както Твоето име, Боже,
така и Твоята слава се простират до краищата на земята.
Твоята десница е изпълнена със справедливост.
12 (H)Нека да се радва планината Сион,
да се радват дъщерите[e] на Юдея
заради Твоите справедливи присъди.
13 Огледайте Сион и го заобиколете,
пребройте неговите кули!
14 (I)Внимателно разгледайте неговите крепостни стени,
неговите укрепления,
за да разкажете на следващия род.
15 Защото този Бог е наш Бог за вечни времена.
Той винаги ще ни ръководи.
Възобновяване на строежа на храма
5 (A)По това време пророците Агей и Захария, син на Ада, пророкуваха на юдеите в Юдея и Йерусалим в името на Израилевия Бог. 2 (B)Затова Зоровавел, син на Салатиил, и Иисус, син на Йоседек, започнаха възстановяването на Божия храм в Йерусалим, а пророците застанаха на тяхна страна и ги подкрепиха.
3 Но скоро при тях дойдоха Татнай, областният управител оттатък река Ефрат, и Шетар-Бознай със съмишлениците си и ги запитаха кой им е позволил да строят този храм и да издигат тези стени. 4 Попитаха още за имената на хората, които издигат това здание. 5 Но Бог беше отправил взор върху юдейските старейшини, така че строежът не беше спрян, докато нещата не стигнаха до Дарий и не дойде писмено решение по случая.
6 Ето препис от писмото, което Татнай, областният управител, и Шетар-Бознай и съмишлениците му – афарсахейците, изпратиха до цар Дарий. 7 В писмото, което изпратиха до него, беше написано следното:
„До цар Дарий, с пожелание за благополучие във всичко! 8 Нека бъде известно на царя, че ние посетихме храма на великия Бог в областта Юдея. Той се гради с големи камъни, а стените се покриват с дърво; работи се старателно и работата напредва бързо. 9 Тогава попитахме техните старейшини кой им е позволил да строят този храм и да издигат тези стени. 10 Попитахме още и за имената им, за да ти предоставим списък на онези, които стоят начело. 11 Те ни отговориха така: ‘Ние сме служители на Бога на небето и земята и възстановяваме храма, който е бил строен много години преди това, един велик цар на Израил го е строил и довършил. 12 (C)Но понеже предците ни разгневиха Бога на небето, Той ги предаде в ръцете на вавилонския цар, халдееца Навуходоносор, той разруши този храм и пресели народа във Вавилон.
13 (D)Но в първата година на царуването си вавилонският цар Кир издаде наредба този Божий храм да бъде възстановен. 14 Цар Кир заповяда също златните и сребърните съдове, които Навуходоносор беше взел от храма в Йерусалим и отнесъл във вавилонския храм, да бъдат изнесени оттам. Те бяха предадени на един човек на име Шешбацар, когото царят назначи за областен управител. 15 Той му заповяда да вземе тези съдове, да отиде и ги занесе в Йерусалимския храм и Божият дом да бъде построен на своето място. 16 Тогава този Шешбацар дойде и положи основите на Божия дом в Йерусалим; и оттогава насам той се строи и още не е довършен.
17 Затова, ако царят сметне за добре, нека се издири във Вавилон в царската съкровищница дали наистина цар Кир е издал наредба за възстановяването на този Божий храм в Йерусалим и нека бъдем известени за решението на царя по случая’.“
Небесното богослужение
4 (A)След това погледнах и ето една отворена врата на небето. И предишният глас, който бях чул да звучи като тръба, ми каза: „Изкачи се тук и ще ти покажа какво трябва да стане след това.“
2 (B)И веднага бях обладан от Духа. И ето на небето стоеше престол, а на престола седеше Някой, 3 Който изглеждаше като скъпоценен камък яспис и сардис. А около престола имаше дъга, която приличаше на смарагд. 4 (C)Около престола имаше двадесет и четири престола, а на престолите седяха двадесет и четирима старци, облечени в бели дрехи, и на главите си имаха златни венци. 5 (D)От престола излизаха светкавици и гръмотевични трясъци, а пред престола горяха седем огнени факли, които са седемте Божии духове. 6 (E)(F)Пред престола имаше стъклено море като кристал, а по средата, където беше престолът, и около престола – четири живи същества, отрупани отпред и отзад с очи. 7 (G)Първото живо същество приличаше на лъв, второто – на теле, третото имаше лице като на човек и четвъртото приличаше на летящ орел. 8 (H)Всяко едно от четирите живи същества имаше по шест крила. Отвън и отвътре отрупани с очи, те не преставаха денем и нощем да пеят: „Свят, свят, свят е Господ Бог Вседържител, Който беше, Който е и Който идва.“
9 (I)А когато живите същества въздаваха слава, почит и благодарност на Седналия на престола, на Този, Който живее вечно, 10 двадесет и четиримата старци падаха пред Седналия на престола, покланяха се на Живеещия вечно и полагаха венците си пред престола, като казваха:
11 „Достоен си, Господи и Боже наш, да приемеш славата, почитта и силата, защото Ти си сътворил всичко по Своята воля. То е било сътворено и съществува.“
Притчи за Небесното Царство. Притча за сеяча
13 (A)Същия ден Иисус излезе от къщата и седна край Генисаретското езеро. 2 (B)Около Него се събра много народ, затова Той влезе в лодка и седна, докато всички стояха на брега. 3 И им говореше много неща с притчи. Така Той каза: „Ето излезе сеяч да сее. 4 Когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха. 5 Други паднаха на каменисти места, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. 6 (C)А когато изгря слънцето, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен. 7 Други паднаха между тръни – израснаха тръните и ги заглушиха. 8 Други семена паднаха на добра почва и почнаха да дават плод: едно зърно – сто, друго – шестдесет, а трето – тридесет. 9 (D)Който има уши да слуша, нека слуша!“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.