Book of Common Prayer
Двата пътя
1 (A)(B)Блажен е човек, който не отива на сбирки на нечестивите,
не ходи по пътя на грешници
и не седи в събранието на беззаконници,
2 (C)но му е приятно да се подчинява на закона на Господа
и размишлява върху него ден и нощ.
3 (D)И той ще бъде като дърво, посадено край водни пътища,
което дава своя плод навреме
и чийто лист не вехне.
И той ще успее във всичко, което върши.
4 (E)Не е така с нечестивите.
Защото те са като плявата, отвявана от вятъра.
5 Затова нечестивите няма да устоят пред съд,
нито грешните – в събрание на праведните.
6 Да, Господ одобрява пътя на праведните,
а пътят на нечестивите ще ги провали.
Пророчество за Божия помазаник
2 (F)Защо се развълнуваха народите и племената кроят безсмислени неща?
2 (G)Земните царе въстават
и князете заговорничат
против Господа
и Неговия помазаник.
3 Те казват: „Да разкъсаме техните окови
и да отхвърлим от нас техните вериги.“
4 (H)Този, Който обитава небесата, ще се изсмее,
Господ ще ги подиграе.
5 (I)Тогава ще им заговори в гнева Си
и ще ги смути с яростта Си.
6 „Аз помазах Своя Цар
над Сион, Своята свята планина.“
7 (J)Помазаният цар каза: „Ще възвестя решението на Господа.
Той ми каза: ‘Ти си Мой Син.
Аз днес Те родих!’
8 Искай от Мене и ще Ти дам народите в Твое наследство
и всичко до края на земята – за Твое притежание.
9 (K)Ще ги управляваш с железен жезъл,
ще ги строшиш като глинен съд.“
10 (L)Затова, вразумете се вие, царе!
Поучете се, земни съдии!
11 Служете на Господа със страх!
И в радостта си треперете!
12 (M)Отдайте почит на Сина, за да не се разгневи
и да не ви отведе пътят ви към гибел,
защото Неговият гняв ще пламне скоро.
Блажени са всички, които се уповават на Него!
Утринна молитва на преследвания праведник
3 (N)Псалом на Давид, когато бягаше от сина си Авесалом.
2 [a] Господи, колко са многобройни враговете ми!
Мнозина въстават против мене.
3 Мнозина казват за мене:
„За него няма спасение от Бога.“
4 (O)Но Ти, Господи, си щит за мене,
моя слава, и Ти изправяш главата ми.
5 Призовавам Господа
и Той ми отговаря от святата Си планина.
6 (P)Лягам, спя
и ставам, защото Господ ме закриля.
7 Няма да се уплаша от десетки хиляди хора,
които отвред са се опълчили против мене.
8 (Q)Стани, Господи! Спаси ме, Боже мой!
Защото Ти удряш по лицето всички мои врагове,
трошиш зъбите на нечестивите.
9 (R)Спасението е от Господа.
Твоето благословение да дойде върху народа Ти.
Вечерна молитва на праведника
4 За първия певец. В съпровод на струнни инструменти. Псалом на Давид.
2 [b] Когато повикам, чуй ме, Боже на моята правда!
Когато бях в притеснение, Ти ми даде простор.
Бъди милостив към мене Ти и изслушай моята молитва.
3 О, хора, докога славата Ми ще бъде поругавана,
докога ще обичате суетата и ще търсите лъжата?
4 Знайте, че Господ си е отделил благочестивия!
Господ чува, когато зова към Него.
5 Когато се гневите, не съгрешавайте!
Когато си лягате, размислете в сърцето си и се успокойте!
6 (S)Принасяйте истинни жертви
и се уповавайте на Господа!
7 (T)Мнозина казват: „Кой ще ни покаже добрини?“
Господи, нека светлината на Твоето лице просияе над нас!
8 Ти ме зарадва повече, отколкото онези,
у които се умножиха жито, вино и елей.
9 (U)Спокойно лягам и спя,
защото Ти, Господи, ми даваш да живея в безопасност.
Господ е защита за праведника
7 Плачевна песен на Давид, която изпя пред Господа заради делата на вениаминеца Хус.
2 [a] Господи, Боже мой, на Тебе се уповавам!
Спаси ме от всички, които ме преследват, и ме избави,
3 за да не изтръгне някой като лъв живота ми
и да не ме разкъса, когато няма кой да ме избави.
4 Господи, Боже мой! Ако съм сторил нещо,
ако има неправда в моите ръце,
5 ако съм отплащал със зло на онзи, който е бил в мир с мене,
ако съм обирал този, който ме е притеснявал без причина,
6 нека врагът да ме преследва и да ме хване;
нека стъпче живота ми в пръстта
и да захвърли славата ми в праха.
7 Стани, Господи, в гнева Си,
вдигни се против пламналата ярост на моите врагове!
Бди над мене, Боже мой, в съда, който си разпоредил.
8 Множество народи ще Те заобиколят.
Седни на трона над тях във висините.
9 Господ ще съди народите.
Съди ме, Господи,
според праведните ми дела и моята невинност.
10 (A)Нека престане злобата на нечестивите,
а праведния укрепи,
защото подлагаш на изпитание мислите и чувствата, справедливи Боже!
11 (B)Моята защита е Бог,
Който спасява справедливите по сърце.
12 Бог е справедлив Съдия, силен и дълготърпелив,
Който всеки ден наказва.
13 Ако някой не се покае,
Господ изостря меча Си,
изопва Своя лък и се прицелва,
14 (C)приготвя за него смъртоносни оръжия,
подготвя Своите палещи стрели.
15 (D)Ето нечестивият зачена зло,
бременен е с нещастие и ражда лъжа.
16 (E)(F)Изрови ров и го издълба,
но падна в направената яма.
17 Неговата злоба ще се обърне върху собствената му глава
и насилието му ще падне върху неговото теме.
18 Ще прославя Господа заради Неговата справедливост
и ще възпявам името на Всевишния Господ.
11 Когато Михей, син на Гемария, Шафанов син, чу всичките Господни думи от свитъка, 12 слезе в царския дворец в стаята на писаря и ето там седяха всички първенци: писарят Елишама и Делаия, син на Шемаия, и Елнатан, син на Ахбор, и Гемария, Шафанов син, и Седекия, син на Ханания, и всички други първенци. 13 И Михей им съобщи всички думи, които беше чул Варух да чете гласно от свитъка пред народа. 14 Тогава всички първенци изпратиха Йехуди, сина на Нетания, който е син на Шелемия и внук на Куши, при Варух да каже: „Вземи свитъка, от който прочете гласно пред народа, и ела.“ Така Варух, синът на Нерия, взе свитъка в ръка и дойде при тях. 15 Тогава му казаха: „Седни и го прочети гласно.“ И Варух го прочете пред тях. 16 Когато те чуха всичките думи, спогледаха се помежду си ужасени и казаха на Варух: „Трябва непременно да съобщим на царя всички тези думи.“ 17 И попитаха Варух: „Кажи ни как си написал всичките тези думи от неговата уста?“ 18 А Варух им отговори: „Той ми изговаряше с устата си всичките тези думи, а аз записвах с мастило в свитъка.“ 19 Тогава първенците казаха на Варух: „Иди, скрийте се – ти и Йеремия, нека никой не знае къде сте.“
Изгаряне на свитъка от цар Йоаким
20 А те отидоха в двора при царя, но свитъка оставиха в стаята на писаря Елишама. И съобщиха на самия цар всички тези думи. 21 Тогава царят изпрати Йехудий да вземе свитъка и той го взе от стаята на писаря Елишама. И Йехудий го прочете гласно пред царя и пред всичките първенци, които стояха около царя. 22 А царят седеше в зимния дом. Беше деветият месец и пред него гореше огън в мангала. 23 И стана така, че след като Йехудий прочиташе три-четири колонки, царят ги отрязваше с писарското ножче и ги хвърляше в огъня на мангала, докато целият свитък изгоря в огъня на мангала. 24 Но не се уплашиха и не раздраха връхните си дрехи – нито царят, нито някой от служителите му, когато слушаха всички тези думи. 25 А когато Елнатан, Делаия и Гемария помолиха царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша. 26 Тогава царят заповяда на царския син Йерахмел и на Сераия, син на Азриел, и на Шелемия, син на Авдеел, да хванат писаря Варух и пророк Йеремия. Но Господ им попречи.
Химнът на любовта
13 Дори да говоря всички човешки езици, а и ангелските, ако нямам любов, аз съм като бездушно звънтяща мед или ечащ цимбал. 2 (A)Дори да имам пророческа дарба и да владея всички тайни и цялото знание, дори да имам толкова силна вяра, че и планини да премествам, ако нямам любов, нищо не съм. 3 Дори да раздам всичко, което притежавам, да предам и тялото си, за да бъда изгорен на клада[a], ако нямам любов, нищо не ми е от полза.
4 (B)Любовта е дълготърпелива, пълна с доброта, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 не безчинства, не търси своята изгода, не се дразни, не е злопаметна, 6 не се радва на несправедливостта, а се радва на правдата, 7 всичко прощава, на всичко се доверява, на всичко се надява, всичко претърпява.
8 Любовта никога не умира. Ако има пророчества, те ще престанат, ако се говорят езици, ще замлъкнат, ако е знание, ще изчезне, 9 защото нашите знания са откъслечни и пророчествата ни са откъслечни, 10 но когато дойде съвършенството, тогава тази откъслечност ще изчезне. 11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете преценявах, но когато станах мъж, изоставих детското. 12 (C)Защото сега гледаме смътно, като в огледало[b], а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме позна. 13 А сега остават тези три неща: вярата, надеждата и любовта, но най-велика от тях е любовта.
Наставления и пратеничество на дванадесетте
5 Тези дванадесет ученици Иисус изпрати да проповядват, като им нареди с думите: „По път към езичници не поемайте и в самарянски град не влизайте. 6 (A)Отивайте преди всичко при изгубените овце на Израилевия дом. 7 (B)И тъй, ходете и възвестявайте: ‘Небесното царство наближи!’ 8 Болни лекувайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте. 9 Не взимайте в пояса си нито злато, нито сребро, ни медна монета, 10 (C)ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга. Защото работникът заслужава своята прехрана. 11 В който град или село влезете, разпитвайте – кой в него е достоен, и там отсядайте, докато си тръгнете. 12 А когато влизате в някой дом, отправяйте поздрав към обитателите му. 13 Ако домът е достоен, вашият поздрав за мир[a] да се изпълни над него. Ако ли не е достоен, и вашият поздрав за мир нека се върне при вас. 14 (D)Ако обаче някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от този дом или град, отърсете праха от нозете си. 15 (E)Истината ви казвам: по-леко ще бъде за Содомската и Гоморската земя в съдния ден, отколкото за онзи град.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.