Book of Common Prayer

Съди ме, Господи: живях невинно
и се уповавам на Господа, без да се колебая.
^2 (A)Господи, подложи ме на изпитание, провери ме,
изпитай моите чувства и моя разум;
³ защото Твоята милост е пред очите ми
и аз постъпвах според Твоята истина.
^4 (B)Сред измамници не седях
и с коварни няма да общувам.
⁵ Мразя сборището на злосторниците
и с нечестиви няма да живея.
^6 (C)Ще умивам ръцете си в невинност
и ще обикалям жертвеника Ти, Господи.
⁷ Ще Те възхвалявам на висок глас
и ще разказвам за всички Твои чудеса.
⁸ Господи, обичам дома, в който Ти живееш,
и мястото, където живее Твоята слава.
^9 (D)Не погубвай душата ми заедно с грешниците
и живота ми – заедно с онези, които проливат кръв,
¹⁰ в чиито ръце има злодеяния
и чиято десница е пълна с подкупи.
^11 (E)Аз пък съм невинен;
спаси ме и се смили над мене.
^12 (F)Кракът ми крачи по равен път,
в събранията ще възхвалявам Господа.

Аз викам към Тебе, Господи, моя скала:
не бъди безмълвен към мене,
за да не би при Твоето безмълвие
да стана като тези, които слизат в гроб.
^2 (A)Чуй моята гореща молитва, когато викам към Тебе,
когато вдигам ръце към святия Твой храм.
^3 (B)Не ме събирай с нечестиви
и със злосторници,
които говорят с ближните си за мир,
а в сърцата си таят злоба.
^4 (C)Въздай им според техните дела,
според техните злодейства,
въздай им според делата на техните ръце,
отплати им се с каквото заслужават.
^5 (D)Понеже не прозряха делата на Господа
и извършеното от Неговите ръце,
Той ще ги съсипе и няма да ги възстанови.
⁶ Да величаем Господа,
защото Той чу моята гореща молитва.
⁷ Господ е моя сила и моя защита.
На Него се уповаваше сърцето ми и Той ми помогна.
Затова сърцето ми ликува.
Със своите песни Му благодаря.
⁸ Господ е сила за Своя народ
и спасителна защита за Своя помазаник.
^9 (E)Спаси народа Си и благослови наследството Си,
води го и го възвеличи за вечни времена!

^2 (A)[a] Беззаконието на нечестивия е в сърцето му;
няма страх от Бога пред очите му.
³ Той се мами сам в очите си,
че беззаконието му няма да се открие и осъди.
⁴ Думите, изречени от него, са измама и лукавство;
той се е отказал да постъпва разумно и да върши добро.
^5 (B)Замисля беззаконие на леглото си,
тръгнал е по лош път, не се гнуси от зло.
^6 (C)(D)Господи, Твоята милост е до небесата,
Твоята истина стига до облаците!
⁷ Твоята справедливост е като високи планини
и Твоето правосъдие е като дълбините на морето!
Ти, Господи, се грижиш за хора и животни!
⁸ Колко е скъпоценна Твоята милост, Боже!
Хората са в безопасност под сянката на Твоите криле.
^9 (E)Те се насищат от богатството на Твоя дом
и от потока на Твоите блага ги напояваш.
^10 (F)Защото Ти си изворът на живота:
в Твоята светлина можем да видим светлината.
¹¹ Продължи да бъдеш милостив към тези, които Те познават,
и справедлив към искрените по сърце.
¹² Нека не попадна под краката на горделивец
и ръката на грешник да не ме изгони.
¹³ Ето падналите, които вършат беззаконие;
повалени са и не могат да станат.

^2 [b] Казах си: „Ще внимавам в пътищата си,
за да не съгреша с езика си,
ще обуздавам устата си,
докато нечестивият е пред мене.“
³ Бях ням и безгласен и мълчах,
лишен от блага;
и моето страдание се усили.
⁴ Пламна сърцето в гърдите ми,
огън се разгоря в мислите ми.
Тогава проговорих с езика си:
⁵ „Господи, дай ми да узная кога ще бъде моят край,
открий ми числото на моите дни,
за да разбера, че съм преходен.
^6 (A)Ето кратки са дните, които Ти си ми определил,
и възрастта ми е като нищо пред Тебе.
Наистина, животът на всеки човек е като полъх.
⁷ Наистина, човек е като сянка;
напразно вдига шум,
трупа съкровища и не знае кой ще ги получи.
⁸ И сега какво ми остава да очаквам, Господи?
Надеждата ми е единствено в Тебе.
⁹ Избави ме от всичките ми беззакония,
не ме предавай на безумен за поругание.
¹⁰ Станах ням, не отварям устата си,
защото Ти направи това.
¹¹ Отклони от мене Своите удари,
аз изнемогвам от Твоята поразяваща ръка.
¹² Когато с изобличение наказваш човека за беззаконията,
Ти накърняваш неговата хубост, както молци развалят дреха.
Така че всеки човек е само полъх!
^13 (B)Господи, чуй молитвата ми, вслушай се в моя вопъл,
не стой безмълвен пред моите сълзи,
защото аз съм гост пред Тебе и странник,
както и всички мои предци.
^14 (C)Отвърни гневен поглед от мене, та да мога да отдъхна,
преди да си замина и да ме няма вече.“