Book of Common Prayer
Вината на Израил и милостта на Бога
Народе мой, слушай Закона ми;
чуй думите, които изрекох.
2 (C)Ще отворя устата си и чрез притчи
ще разкрия тайните на миналите времена,
3 (D)(E)това, което чухме и узнахме
и каквото ни разказаха нашите бащи.
4 (F)Няма да скрием от децата си,
а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа
и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши.
5 (G)Той даде наредби на Яков
и установи закон в Израил,
като заповяда на предците ни
да разказват на потомците си,
6 (H)за да знае следващото поколение,
потомците, които ще бъдат родени,
та да разказват те на децата си.
7 Да се доверяват на Бога
и да не забравят делата Му,
а да пазят заповедите Му.
8 (I)И да не бъдат като предците си,
род непокорен и непослушен,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше верен на Бога.
9 Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове,
отстъпиха в деня на битката.
10 Не опазиха завета на Бога
и отказаха да изпълняват Неговите наредби;
11 забравиха делата Му
и чудесата, които им бе показал.
12 Пред очите на предците им извърши чудеса
в египетската земя, в полето Цоан.
13 (J)Раздели морето и ги преведе през него,
а водите направи като стена.
14 (K)Денем ги води чрез облак,
а цяла нощ – с огнена светлина.
15 (L)Разсече скала в пустинята
и ги напои изобилно с вода.
16 И направи така, че да потекат потоци от скалата,
водите да потекат като реки.
17 (M)Но те продължиха да съгрешават спрямо Него;
в пустинята се противиха на Всевишния.
18 (N)Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си,
като искаха храна да задоволят лакомията си.
19 И говореха против Бога, казвайки:
„Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци.
Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“
21 (O)Господ чу и се разгневи;
разпали огън против Яков
и изсипа гняв над Израил,
22 защото не повярваха в Бога
и не се надяваха на спасение от Него.
23 (P)Той заповяда на облаците
и отвори вратите на небето,
24 (Q)за да излее манна за храна
и да им даде небесен хляб.
25 (R)Всеки ядеше ангелски хляб.
Изпрати им и храна до насита.
26 Изгони източния вятър на небето
и със силата Си доведе на неговото място южния.
27 И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах,
и птици като морски пясък,
28 които падаха сред стана им,
около техните шатри.
29 (S)И те ядоха и се наситиха,
тъй като им даде това, което те желаеха.
30 А докато не бяха се отказали от лакомията си
и храната им беше още в устата,
31 (T)гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях,
повали младите мъже на Израил.
32 Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават
и не вярваха на Неговите чудеса.
33 Затова Той направи дните им да минават напразно,
а годините им – в смут.
34 (U)Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си
и ревностно търсеха Бога.
35 И си спомниха, че Бог е тяхната закрила,
че Всевишният е техен изкупител.
36 Лицемереха пред Него с устата си;
изричаха лъжи,
37 (V)защото сърцата им не бяха с Него
и не бяха верни на завета Му.
38 (W)Той обаче беше милостив, прощаваше вината им
и не ги погубваше.
Много пъти отклоняваше гнева Си
и потискаше Своята ярост.
39 И помнеше, че те са плът,
дихание, което отминава и не се връща.
40 (X)Колко пъти Му се противиха в пустинята
и го натъжаваха в безводната земя?
41 И продължаваха да подлагат Бога на изпитание
и да огорчават Тебе, Светия Израилев.
42 Не си спомняха за силата на ръката Му,
за деня, когато ги избави от потисника,
43 когато извърши в Египет Своите знамения
и на полето Цоан – чудесата Си.
44 (Y)Превърна реките им в кръв,
за да не се пият течащите им води;
45 (Z)изпрати им мухи да ги ядат
и жаби да ги погубват;
46 (AA)даде на насекомите плода на труда им,
а изработеното – на скакалците;
47 (AB)лозята им уби с град,
а плодните дървета – със слана;
48 добитъка порази с градушка,
стадата им – с мълнии.
49 Изпрати им Своя пламенен гняв,
негодуванието и яростта Си,
нещастия и цяло нашествие пратеници на злото.
50 Проправи път на гнева Си
и не запази душите им от смърт,
а живота им предаде на мор;
51 (AC)порази всеки първороден в Египет,
първенците по сила в шатрите на Хам;
52 (AD)а народа Си изведе като добитък
и го водеше като стадо в пустинята.
53 (AE)Водеше ги сигурно и те не се бояха,
а враговете им ги заля морето;
54 (AF)и ги доведе до границите на Своята светиня,
на тази планина, която десницата Му бе придобила.
55 (AG)И изгони оттам народите,
а земята раздели чрез жребий
и засели Израилевите племена в чуждите шатри.
56 (AH)Но те подлагаха на изпитание Всевишния
и упорстваха,
като не спазваха наредбите Му;
57 отстъпваха и изменяха като бащите си,
измятаха се като негоден лък;
58 (AI)огорчаваха Го със своето идолопоклонство,
а със своите идоли пробуждаха гнева Му.
59 Бог чу и се разгневи,
и силно възнегодува против Израил,
60 (AJ)като напусна дома Си в Сило,
шатъра, в който пребиваваше между хората;
61 (AK)и остави в плен Своята Сила, а Славата Си – във вражески ръце.
62 (AL)Предаде на меч Своя народ
и презря Своето наследство.
63 (AM)Огън погълна младежите му,
а сватбена песен не се изпя за девиците му.
64 Свещениците му падаха от меч,
а вдовиците им не можеха да ги оплакват.
65 Но Господ се събуди като от сън,
като воин, опиянен от вино;
66 отблъсна враговете Си
и ги посрами завинаги.
67 И отхвърли дома на Йосиф,
и не избра племето на Ефрем,
68 (AN)а избра племето на Юда
и планината Сион, която обичаше.
69 И съгради светилището Си като във висините
и като земята го утвърди завинаги.
70 (AO)Избра служителя Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;
71 отдели го от кърмачките,
за да пасе народа Му – Яков, и наследството Му – Израил.
72 И той ги пасеше с чисто сърце
и ги водеше с умението на ръцете си.
15 (A)О, какъв ден! Ето денят Господен приближи: той ще дойде като гибел от Вседържителя. 16 Нали пред нашите очи отнеха храната, веселието и радостта от дома на нашия Бог?
17 Посевът изгни под буците, житниците запустяха, хамбарите са порутени, защото няма вече жито. 18 Как стене добитъкът, мучат говедата, защото няма паша за тях; мъчат се и стадата дребен добитък.
19 Призовавам Тебе, Господи, защото огън запали степните пасища, пожар изгори всички дървета в полето. 20 Даже и дивите животни се надяват на Тебе, защото водните потоци пресъхнаха и огънят запали пасищата в степта.
Великият ден Господен
2 (B)Затръбете в Сион и бийте тревога на святата Ми планина; нека се разтреперят всички жители на земята, защото настъпва денят Господен и вече е близо – 2 (C)ден на тъма и мрак, ден облачен и мъглив. Като утринна зора е плъзнал по планините многоброен и могъщ народ, какъвто не е имало от векове, нито ще има в следващите поколения.
3 Пред него огън изгаря, а зад него пожар лумва. Пред него земята е като Едемската градина, а зад него ще бъде опустошена степ и никой няма да бъде пощаден от него. 4 (D)Изглеждат като коне и скачат като ездачи. 5 (E)Те скачат по планинските върхове с грохот като от колесници, като пращене на пожар, който изгаря слама, като силна войска, строена за битка. 6 (F)Щом се появят, народите ще се ужасят; лицата на всички ще побледнеят. 7 Те атакуват като юнаци и като храбри воини щурмуват крепостните стени, и всеки върви по своя път, без да се отбива от него. 8 Не се блъскат един в друг, всеки върви по пътя си, натъкват се на копия, но не спират вървежа си. 9 Атакуват града, щурмуват крепостните стени, катерят се по къщите, влизат през прозорците като крадци.
10 (G)Земята ще се разтърси пред тях, небето ще се разклати, слънцето и луната ще потъмнеят и звездите ще загубят блясъка си. 11 (H)Тогава Господ ще прогърми с гласа Си пред Своето войнство, защото то е твърде многобройно и мощно при изпълнението на словото Му. Велик е денят Господен и твърде страшен – кой може да го понесе?“
Хвалебствена песен в небесата
19 След това чух като че ли силен вик от огромно множество хора на небето: „Алилуя! Спасението, славата и силата принадлежат на Господа, нашия Бог. 2 (A)Истинни и справедливи са Неговите присъди; защото Той осъди голямата блудница, която със своето блудство поквари земята. Той отреди възмездие за кръвта на слугите Си, пролята от ръката ѝ.“
3 (B)И повторно възкликнаха: „Алилуя! Димът ѝ се издига за вечни времена.“
4 (C)Тогава двадесет и четиримата старци и четирите живи същества паднаха, поклониха се пред Бога, Който седеше на престола, и възклицаваха: „Амин, алилуя!“
5 (D)От престола излезе глас, който призоваваше: „Възхвалявайте нашия Бог, всички Негови слуги, както и вие, малки и големи, които благоговеете пред Него!“
6 (E)Тогава чух глас като че от много народ, като глас от стихийни води и като глас от силни гръмотевици: „Алилуя! Защото се възцари Господ, Бог Вседържител. 7 (F)Да се радваме и да се веселим, и да Му въздадем слава, защото настъпи сватбата на Агнеца и невестата се приготви за Него.“ 8 Дадоха ѝ да облече светъл и чист висон, а висонът означава праведните дела на вярващите.
9 (G)И ангелът ми каза: „Напиши: ‘Блажени са поканените на сватбената вечеря на Агнеца’.“ Каза ми още: „Това са истинни Божии слова.“ 10 (H)Тогава аз паднах пред неговите нозе, за да му се поклоня. Но той ми рече: „Не прави това! Аз съм служител като тебе и като твоите братя, които имат свидетелството за Иисус. Пред Бога се поклони! Защото свидетелството за Иисус е духът на пророческото слово.“
Изисквания към учениците
25 С Него тръгна множество народ. Иисус се обърна и му рече: 26 (A)(B)„Ако някой идва при Мене и не се откъсне[a] от баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и от живота си, той не може да бъде Мой ученик. 27 (C)Който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, няма да седне първо да пресметне разноските, дали ще му стигнат средствата, за да я доизкара? 29 Иначе, ако положи основите и не я довърши, всички, които гледат, ще започнат да му се присмиват 30 и да казват: ‘Този човек захвана да строи, а не можа да доизкара’. 31 Или кой цар ще тръгне да воюва срещу друг цар, без да седне първо да се посъветва дали може с десет хиляди да противостои на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди? 32 Ако не може, той ще изпрати пратеници, за да моли за мир, докато онзи е още далеч. 33 И тъй, всеки от вас, който не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.
34 Солта е добро нещо. Но ако солта се обезсоли, с какво ще се направи солена? 35 (D)Нито за земя, нито за тор е годна – изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.