Book of Common Prayer
56 (По слав. 55). За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет {1 Цар. 21:10-15.}. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.
2 Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.
3 Когато съм в страх, На Тебе ще уповавам.
4 Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек {Еврейски: Плът.}?
5 Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.
6 Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.
7 Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.
8 Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те <записани> в Твоята книга?
9 Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.
10 Чрез Бога ще хваля думите <Му;> Чрез Господа ще хваля думите <Му>.
11 На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек?
12 Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци; Ще Ти принеса благодарствени приноси.
13 Понеже Си избавил душата ми от смърт, Няма ли <да избавиш и> нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?
57 (По слав. 56). За първия певец, по не разорявай. Песен на Давида, когато побягна от Сауловото лице в пещерата {1 Цар. 21:1. 24:3. Псал. 142 надписа.}. Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, Защото при Тебе прибягва душата ми; Да! под сянката на Твоите крила ще прибягна, Докато преминат <тия> бедствия.
2 Ще викам към Всевишния Бог, Към Бога, Който действува за мене.
3 Ще прати от небесата и ще ме избави, <Когато ме> укорява оня, който иска да ме погълне. (Села). Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.
4 Душата ми е всред лъвове; Лежа между пламнали човеци, <Между> човешки чада, чиито зъби са копия и стрели, И чиито език е остър меч.
5 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.
6 Мрежи приготвиха за стъпките ми; Душата ми се е навела; Изкопаха пред мене яма; Те сами паднаха всред нея. (Села).
7 Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; Ще пея, а още ще славословя.
8 Събуди се, душе моя {Еврейски: Славо моя.}; Събуди се, псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.
9 Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.
10 Защото Твоята милост е велика <дори> до небесата. И Твоята вярност до облаците.
11 Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.
58 (По слав. 57). За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?
2 Не! в сърцето <си> вие вършите неправди, Размервате насилието на ръцете си по земята.
3 Още от рождението си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят
4 Ядът им е като змийска отрова; Приличат на глухия аспид, <който> затиква ушите си,
5 И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.
6 Боже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.
7 Нека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.
8 Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; <Като> пометниче на жена, нека не видят слънцето.
9 Преди да усетят котлите ви <огъня от> тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.
10 Праведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;
11 Тъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.
64 (По слав. 63). За първия певец. Давидов псалом. Послушай гласа ми, Боже, като се оплаквам; Опази живота ми от страх от неприятеля.
2 Покрий ме от тайния съвет на злодейците, От сганта на беззаконниците,
3 Които острят езика си като меч, И прицелват горчиви думи като стрели,
4 За да устрелят тайно непорочния; Внезапно го устрелват, и не се боят.
5 Насърчават се в едно зло намерение, Наговарят се да поставят скришно примки, И казват: Кой ще ги види?
6 Измислят беззакония; <Думат>: Изпълнихме добре обмислено намерение. <А> и вътрешната мисъл и сърцето на всеки <от тях> са дълбоки.
7 Но Бог ще ги устрели; От внезапна стрела ще бъдат ранени.
8 Така собственият им език, като ги осъжда, ще ги спъне; Всички, които ги гледат, ще поклащат глава.
9 И всички човеци ще се убоят; Ще разгласят делото на Бога, Защото ще разберат действието Му.
10 Праведният ще се развесели в Господа, и ще уповава на Него; И ще се хвалят всички, които са с право сърце.
65 (По слав. 64). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.
2 Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.
3 Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.
4 Блажен <човекът, когото> избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.
5 С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море, -
6 Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,
7 Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.
8 Така и тия, които живеят по краищата <на земята>, се боят от Твоите знамения. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:
9 Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Реката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил <земята:>
10 Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;
11 Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;
12 Пасбищата на пустинята капят <от изобилията си>, И хълмовете се опасват с радост;
13 Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.
14 И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им.
2 И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът който чух, <беше> като< глас> на свирачи, които свиреха с арфите си.
3 И пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците; и никой не можеше да научи песента освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята.
4 Те са ония, които не са се осквернили с жени, защото са девственици; те са които следват Агнето, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето.
5 И в устата им не се намери лъжа; те са непорочни.
6 И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде.
7 И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори.
8 И един друг ангел, втори, следваше <изподире> и казваше: Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване.
9 И друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си,
10 той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето.
11 И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му.
12 Тук е <нужно> търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.
13 И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени от сега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си; защото делата им следват подир тях.
49 Огън дойдох да хвърля на земята; и какво <повече> да искам, ако се е вече запалил?
50 Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!
51 Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.
52 Защото от сега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама, и двама против трима.
53 Ще се разделят баща против син, и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си, и снаха против свекърва си.
54 Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.
55 И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега; и става.
56 Лицемери! лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?
57 А защо и от само себе си не съдите що е право?
58 Защото, когато отиваш с противника си <да се явиш> пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията, и съдията <да> те предаде на служителя, и служителят <да> те хвърли в тъмница.
59 Казвам ти, никак няма да излезеш от там докле не изплатиш и най-последното петаче.
© 1995-2005 by Bibliata.com